Определение № 384 от 09.07.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 384 гр. Варна, 09.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Росица Сл. Станчева като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно частно гражданско дело № 20263000500281 по описа за 2026 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на П. Ц. П., чрез процесуалния му представител адв. Р., против определение № 3066/12.06.2026 г., постановено по гр. д. № 1853/2024 г. на ОС – Варна, в частта, в която е оставено без уважение искането на жалбоподателя за връщане на горницата над върнатата сума от 250.39 евро до претендираната като навзета сума от 853.95 лева, на основание чл. 4б ЗДТ.

По подробно изложени в частната жалба доводи за неправилност на обжалваното определение, се иска неговата отмяна и уважаване на искането за връщане на недължимо платеното.

Предвид характера на производството препис от жалбата не е връчван на насрещната страна по делото.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по същество, настоящият състав на АпС – Варна взе предвид следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от жалбоподателя П. П. против Л.И.П.. искове с правно основание чл. 30 СК и чл.

1

86 ЗЗД и посочена в исковата молба цена на същите – 20 000 щ. д.

/равностойни на 35 300.60 лева, при курс на щ. д. към 15.09.2024 г. – 1.76503 лева за 1 щ.д./ за иска по чл. 30 СК и 4 930 щ. д. /равностойни на 8 701.60 лева, при курс на щ. д. към 15.09.2024 г. – 1.76503 лева за 1 щ. д./ за иска по чл.86 ЗЗД. Исковата молба е била депозирана на 17.09.2024 г. чрез ЕПЕП, като в процеса на подаването й е била заплатена държавна такса в размер общо на 1 496.07 лева /л.53 от делото на ОС/.

Съгласно извършеното удостоверяване от счетоводството на ОС – Варна /л.119/ освен горната сума, по сметка на съда във връзка с подадената искова молба е постъпила и още една сума в същия размер, платена на 15.09.2024 г. също чрез виртуален ПОС терминал на ЕПЕП.

Или общо платената и постъпила по сметка на съда държавна такса е била в размер на 2 992.14 лева.

След направени по реда на чл. 129, ал.3 ГПК уточнения на исковете същите са за заплащане на сумата от 11 411 щ. д. вр. претендирания изключетелен принос за паричните средства по банкова сметка в ОББ, на основание чл. 30 СК, 2 285 щ. д. претендирано обезщетение за забава върху тази главница за периода 07.10.2022 г. – 14.09.2024 г., на основание чл. 86 ЗЗД, 18 275 щ. д. вр. претендирания принос относно парични средства по банкова сметка в ДСК, на основание чл. 30 СК и 3 659 щ. д., претендирано обезщетение за забава върху тази главница за периода 07.10.2022 г. – 14.09.2024 г., с цена на всички искове в общ размер на 62 888.02 лева по курса на щатския долар към 13.09.2024 г. /уточнителна молба с вх. № 32498/17.12.2024 г. – л. 107/.

За тези размери на исковите претенции е приел, че е сезиран и се е произнесъл първоинстанционният съд, като въпросът за цената и заплатената държавна такса не е бил повдиган в срока по чл. 70, ал. 1 ГПК.

След постановяване на решението, с молба от 05.06.2026 г. жалбоподателят е сезирал ОС – Варна с искане да му бъде възстановена сумата от 853.95 лева, представляваща надвнесена от него държавна такса, твърдейки, че дължимата такава е в размер на 2 138.19 лева, изчислена върху цената на всички искове в лева /62 88.02 лева/ и съобразно чл. 73, ал. 4 ГПК, при заплатена такса в размер на 2 992.14 лева. По това искане съдът се е произнесъл с обжалваното пред настоящата инстанция определение № 2

3006/12.06.2026 г. като е приел, че левовата равностойност на исковите суми, изчислена съобразно курса на щатския долар към 17.09.2024 г. /датата на подаване на исковата молба/ е в общ размер на 62 560.58 лева, а дължимите държавни такси за тях са в общ размер на 2 502.42 лева. Съобразно това и при зачитане на внесената сума от 2 992.14 лева, е постановил да бъде върната сумата от 489.72 лева /разликата между 2 992.14 лева и 2 502.42 лева/, равняващи се на 250.39 евро, а за горницата над тази сума до претендираните за връщане 853.95 лева е постановил отказ.

Въз основа на така установеното, настоящият състав намира, че при определяне на дължимата държавна такса първоинстанционният съд не е отчел, че процесуалните действия по подаване на исковата молба и заплащането на държавната такса е станало чрез ЕПЕП, като до приключване на спора пред тази инстанция жалбоподателят не е оттеглил даденото от него съгласие за уведомяване и връчване на книжа чрез ЕПЕП. При това положение при определяне размера на следващите се от него държавни такси за предявените искове следва да намери приложение разпоредбата на чл. 73, ал. 4 ГПК – когато искането за защита и съдействие е извършено в електронна форма по чл. 102е в ЕПЕП, дължимата държавна такса се намалява с 15 %.

Или след приспадане с предвиденото намаление с 15 % от общия размер от 2 502.42 лева, дължимата от жалбоподателя такса по исковете му е била 2 127.06 лева. При това положение надвнесената сума е 865.08 лева.

Следователно искането за връщане на сумата от 853.95 лева е било изцяло основателно. За горницата над 853.95 лева до действителния надвнесен размер от 865.08 лева липсва надлежно сезиране.

Ето защо обжалваното определение, в частта, с която е оставено без уважение искането за връщане на недължимо платената държавна такса за горницата над 489.72 лева, равностойни на 250.39 евро, до претендираните 853.95 лева следва да бъде отменено и вместо него постановено друго за връщане и на сумата от 186.23 евро, равностойна на 364.23 лева /853.95 – 489.72/.

На основание чл. 77 ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати по сметка на АпС – Варна сумата от 1.15 евро, представляваща незаплатена част от дължимата за настоящото производство държавна такса в размер на 7.67 евро. Частната жалба не е подадена чрез ЕПЕП, а чрез 3

Системата за сигурно електронно връчване и държавната такса е заплатена чрез банков превод, поради което и намалението от 15% по чл. 73, ал. 4 ГПК е неприложимо.

Водим от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 3066/12.06.2026 г., постановено по гр. д. № 1853/2024 г. на ОС – Варна, в частта, с която е оставено без уважение искането на жалбоподателя за връщане на горницата над върнатата сума от 250.39 евро до претендираната като навзета сума от 853.95 лева, на основание чл. 4б ЗДТ И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ВЪРНЕ на П. Ц. П., ЕГН **********, сумата от 186.23 евро, равностойна на 364.23 лева, представляващи недължимо платена държавна такса, съставляваща горницата над върнатите 250.39 евро до претендираната като навзета сума от 853.95 лева, на основание чл. 4б ЗДТ.

ОСЪЖДА П. Ц. П., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Апелативен съд – Варна, сумата от 1.15 евро /едно евро и петнадесет евроцента/, дължима държавна такса, на основание чл. 77 ГПК.

Определението не подлежи на касационно обжалване, по арг. от т. 1 на ТР № 5/2018 г. на ОСГТК на ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4