Определение № 20225 от 20.10.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20225 гр. София, 20.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-В, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цвета Желязкова

Членове:

Елена РадЕ.

Цветанка Бенина като разгледа докладваното от Цветанка Бенина Въззивно частно гражданско дело № 20251100510724 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК.

Производството е образувано по частна жалба на адвокат Г.Д.Д. – ВАК, в качеството й на представляващ на заявителите в заповедното производство – А. И. Г., Н. Г. Т. и Е. Н. Т. срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в частта й за разноските за присъдените такива за адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 150 лв. вместо претендираните 1200 лв. Излагат се съображения, че в заповедното производство е оказана безплатна правна помощ и съдействие по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв на трима заявители, като е защитен правният интерес на всеки един от тях поотделно, за което са представени и три договора за правна защита и съдействие, като за всеки от тях е претендирано присъждане на адвокатско възнаграждение в минимален размер. Сочат се аргументи, че минималното адвокатско възнаграждение според приложимата Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа възлиза на 400 лв. за всяка една от представляваните от адв. Д. страни. Определеният от съда размер на адвокатското възнаграждение счита за несправедлив за адвокат, неотговарящ на икономическите условия в страната и нарастващата инфлация в ЕС. Моли заповедта за изпълнение в обжалваната част да бъде обезсилена, като в полза на жалбоподателката, в качеството й на процесуален представител на заявителите, бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв.

Съдът, като взе предвид доводите на жалбоподателя и обсъди материалите по делото, намира от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е депозирана в установения за това срок, съобразно разпоредбата на чл. 413, ал. 1 ГПК, от правно легитимирана за това страна, като се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна по следните съображения:

Видно от материалите на приложеното ч.гр.д. № 60576/2024 г. по описа на СРС, 31 състав, по искане на заявителите А. И. Г., Н. Г. Т. и Е. Н. Т. е издадена Заповед за 1 изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 18.11.2024 г. срещу длъжника У. Е. У. Ц. чрез У. Е. У. Ц. – клон България КЧТ за следните суми: по 1466.88 лв. – при равни квоти за всеки от заявителите – главница за обезщетение за закъснял полет на основание Регламент /ЕО/ 261/2004 г., ведно със законната за периода от 11.10.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски за платена държавна такса в размер на 75 лв. и 150 лв. – адвокатско възнаграждение, дължимо в полза на адв. Г.Д.Д., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл.

38 ЗАдв. По постъпило възражение по чл. 414 ГПК от длъжника У. Е. У.

Црт. чрез У. Е. У. Ц. – клон България КЧТ, уточнено с молба с вх. № 406832/13.12.2024 г., са дадени указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за предявяване на иск за установяване дължимостта на претендираното вземане с разпореждане на първоинстанционния съд от 01.04.2025 г. В изпълнение на така дадените указания по делото е депозирана молба от длъжника с вх. № 159205/07.05.2025 г., към която е приложена искова молба за предявени искове от заявителите в заповедното производство по чл. 422 ГПК за сумите по заповедта за изпълнение.

При подадено възражение срещу заповедта за изпълнение съдът в образуваното исково производство при указания по чл. 415 ГПК дължи произнасяне относно разпределяне разноските между страните, включително и в заповедното производството, като следва да съобрази направените искания за претендирани такива, възраженията срещу присъждането на такива, включително и за прекомерност. При това положение, частната жалба срещу заповедта за изпълнение в частта й за разноските следва да бъде администрирана и разгледана от въззивния съд само при влизане в сила на заповедта за изпълнение - ако не е подадено или оттеглено възражение по чл. 414 ГПК, респ. 423 ГПК или производството по образуваното исково производство бъде прекратено. В случай на обезсилване на заповедта за изпълнение, няма да се дължи преразглеждане на заповедта за изпълнение в частта за разноските. В този смисъл са и задължителните разяснения по т. 12 от ТР от 18.06.2014г. по т.д.№ 4/2013г. по описа на ОСГТК на ВКС.

Предвид гореизложеното и доколкото в хода заповедното производство е депозирано възражение от длъжника срещу заповедта за изпълнение, като е приложено доказателство за образувано исково производство по предявени искове по чл. 422 ГПК, настоящият съдебен състав като въззивна инстанция, не се явява компетентен да се произнесе по частната жалба по чл. 413, ал. 1 ГПК, поради което производството по същата следва да бъде прекратено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. д. № 10724 по описа за 2025 г. по описа на СГС, ЧЖ-VI-В състав, образувано по частна жалба на адвокат Г.Д.Д. – ВАК, в качеството й на представляващ заявителите в заповедното производство – А. И. Г., Н.

Г. Т. и Е. Н. Т., срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 60576/2024 г. по описа на СРС, 31 състав, в частта й за разноските.

Определението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд с частна жалба в 1-седмичен срок от съобщението до страните за изготвянето му.

Председател: _______________________

2

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3