Определение № 254 от 25.06.2024, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 254 гр. Смолян, 25.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно частно гражданско дело № 20245400500267 по описа за 2024 година Производството е по чл.248 ГПК.

С обжалваното определение №247/20.05.2024г по гр.д. №348/2023г Маданският районен съд е оставил без уважение молба вх. № 1248/12.04.2024 г. от Ф. А. Б., чрез пълномощника адв. Е.И. с правно основание чл. 248 от ГПК да бъде изменено постановеното по делото решение № 79/02.04.2024 г. по гр.д. № 348/2023 г. по описа на районен съд Мадан в частта за разноските, като неоснователна.

Постъпила е частна жалба с вх.№1783/30.05.2024г от ЕАД Е.И., като процесуален представител на Ф. А. Б. против определение № 247/ 20.05.2024г„ поставено по гр. дело №348/ 2023г,по описа на районен съдМадан. Счита постановения съдебен акт за неправилен и изцяло лишен от мотиви, досежно доводите за разумност и пропорционалност на присъденото адвокатско възнаграждение. В настоящия случай първоинстанционният съд при определяне на размера на адвокатското възнаграждение не е зачел член 101, nap. 1 ДФЕС, гарантиращ, че в интерес на потребителите икономическите оператори - предприятия ще се конкурират като формират свободно своите цени. Твърди ,че изрично в съображение 40-то от решението на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело С-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че „макар да е вярно, че член 101 ДФЕС засяга единствено поведението на предприятията и не се отнася до законови или подзаконови мерки на държавите членки, това не променя факта, че този член ,разглеждан във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС, който установява задължение засътрудничество между Съюза и държавите членки, задължава последните да не приемат или запазват в сила мерки, дори от законов или подзаконов характер, които могат да премахнат полезното действие на правилата на конкуренцията, приложими за предприятията (решение от 21 септември 2016 1 г., Etablissements Fr. Colruyt, С-221/15, EU:C:2016:704, т. 43 и цитираната съдебна практика)". В съображение 40-то от решението по дело С-438/22, СЕС ясно акцентира, че съобразно принципа на лоялното сътрудничество, ако България чрез законодателния си орган приеме тарифа за цената на адвокатските услуги, тя ще наруши Съюзното право в областта на конкуренцията.Счита ,че антиконкурентният ефект не може да бъде постигнат чрез замяна на тарифата по НМРАВ с тарифата по НЗПП и определянето на адвокатско възнаграждение произволно без всякакви обективни критерии ,при които не се отчита освен фактическата и правна сложност на делото, то и цената на иска, съдът, нарушава Съюзното право в областта на конкуренцията.

Определяйки произволно адвокатското възнаграждение, без ясни и обективни критерии и в условията на неразумност и непропорционалност, счита ,че съдът демонстрира непознаване на основите на конкурентното право.Принципът, залегнал в основата на член 81, параграф 1 (настоящ член 101, nap. 1 ДФЕС), изразен в практиката на общностните съдилища, е, че всеки икономически оператор трябва независимо да определя политиката, която възнамерява да провежда на пазара .Счита ,че при съобразяване на разрешението, изведено с решение от 25.01.24г.по дело С-438/22г. на СЕС не следва да се извършват произволни, под пазарните нива намаления на разноските за адвокатско възнаграждение,тъй като ще се постигне обратен на целения с чл. 101 от ДФЕС ефект, който е да се постигне свободна и лоялна конкуренция, което е основание за образуване на наказателна процедура от ЕК за неспазване на европейското законодателство и за отговорност по реда на ЗОДОВ за неприлагане на Съюзното право.В запитването си по дело С438/22г. националната юрисдикция Софийски районен съд твърди ,че е отправил и въпроси по какъв механизъм съдът следва да се извърши намалението на разноски за адвокатско възнаграждение, на които не е получил отговор, тъй като в чл. 101 ДФЕС не е налице подобна уредба. За да се извърши преценка относно размера на адвокатския хонорар, който следва да се определи от съда, по аналогия счита ,че следва да бъде приложено разрешението, изведено с решение от 28.06.2016г. по дело С-57/15 на СЕС относно „разумността" на разноските за адвокатско възнаграждение. С решение по дело С-57/15 СЕС е извършил тълкуване на член 14 от Директива 2004/48, озаглавен „Съдебни разноски" и предвиждащ, че „Държавите членки гарантират, че понесените от [спечелилата делото] страна разумни и пропорционални съдебни разноски и други разходи са за сметка на загубилата делото страна , освен ако това не се позволява от съображения за справедливост". Според СЕС, макар изискването за пропорционалност да не означава, че загубилата делото страна трябва непременно да възстанови всички направени от другата страна разноски, то все пак изисква страната, спечелила делото, да има право на възстановяване поне на една значителна и подходяща част от разумните разноски, които действително е понесла .Счита ,че значението на присъждането на разумни и пропорционални разноски е тълкувана от СЕС в светлината на член 3, параграф 2 от Директива 2004/48, който гласи, че предвидените в нея процедури и средства за защита трябва да 2 бъдат разубеждаващи. Според СЕС разубеждаващият ефект от иск за установяване на нарушение би бил сериозно намален, ако нарушителят може да бъде осъден да възстанови само една малка част от разумните разноски за адвокат, които притежателят на накърненото право е направил.С решение от 07.04.2022г. по дело С-385/20г., СЕС е изложил концепцията си за „разумността" на разноските, включително за адвокатско възнаграждение в светлината на национално съдебно производство за установяване на неравноправния характер на договорни клаузи. Сочи съдебна практика.Моли въззивният съд да съобрази и практиката на ВКС, формирана след постановяване на решението от 25.01.24г. по дело С-438/22г. на СЕС, съгласно която макар НМРАВ да няма обвързващ за съда характер, същата следва да служи за ориентир при определяне на размера на разноските за адвокатско възнаграждение, включително при служебното определяне на възнаграждението .Счита ,че в настоящият случай, районен съд –Мадан не е подложил на преценка разумния характер на разноските за адвокатско възнаграждение, съобразно изведеното в практиката на СЕС, че като критерии следва да бъдат преценявани предмета на спора, цената на иска или труда.

Съдът е посочил, че делото не се отличава с правна сложност, но не е съобразил, че тя е противоречива, за което свидетелства и новопостановеното решение от 21 март 2024г. по дело С.Р.Г.срещу „Профи Кредит България" ЕООД.

Счита ,че първоинстанционният съд не е съобразил критерия, сочен от СЕС за приложим при преценка на разумността, а именно пропорционалностга на адвокатското възнаграждение -да бъдат покривани значителни и подходящи части от разноските на адвоката и по-конкретно не е преценил положения от адвоката труд, който обхваща не само правните и фактически действия, извършвани в хода на производството, но административно-техническа дейност за организиране на делото, за която решаващият съд е подпомаган от административен персонал, докато адвокатът или извършва тази дейност сам, или калкулира във възнаграждението си и пропорционална част от възнаграждението на ангажирания от него служител, включително калкулира и административнотехническите си разходи за консумативи. Счита ,че при определяне на размера на адвокатското възнаграждение, по аналогия следва да се приложи и разрешението изведено от СЕС при тълкуването на член 3, параграф 2 от Директива 2004/48 по дело С-57/15 и разубеждаващият ефект от иск, както и разрешението по решение от 07.04.2022г. по дело С-385/20г. на СЕС в хипотезите на потребителска защита при неравноправни договорни клаузи.

Присъждането на разноски, които не са разумни и пропорционални ще стимулират ответника да сключва договори с неравноправни клаузи, тъй като при толкова ниски възнаграждения, присъждани по реда на чл. 38 ЗА, счита ,че повечето адвокати ще се разубедят да оказват безплатна правна помощ на материално-затруднени потребители. Съобразно практиката на СЕС, присъждането на неразумни и несъразмерни разноски ще доведе до некачествено оказване на адвокатски услуги, тъй като потребителите, които не са квалифицирани и не могат да извършат преценка кой от адвокатите 3 предлага висококвалифицирани услуги и кой предлага посредствени услуги, ще търсят като критерий за подбор единствено най-ниската предлагана цена.

Освен това моли въззивния съд да обърне внимание ,че ответното дружество не е направило възражение за прекомерност на претендираният адвокатски хонорар, като съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения цитираната разпоредба, адвокатското възнаграждение се определя съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно, като е формирана трайна практика на ВКС в тази насока. Поради това моли въззивния съд да отмени определение № 247/ 20.05.2024г., поставено по гр. дело №348/ 2023г., гр. състав по описа на районен съд -Мадан, като неправилно и незаконосъобразно и постанови съдебен акт, с който определи адвокатско възнагражденията при условията на разумност и пропорционалност.

В законният срок е постъпил писмен отговор с вх.№1984/17.06.2024г от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, чрез пълномощника си юриск .Ивета Тончева ,която намира частната жалба за изцяло неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение от съда.

Моли, в случай че въззивният съд възложи разноски в тежест на ответното дружество ,на основание чл. 78, ал. 5 ГПК прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, в случай че същото надвишава минималния размер, определен съобразно изискванията на Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения, като моли съдът да вземе предвид и измененията на Наредба 1, направени с ДВ. бр.45 от 15 Май 2020 г. Счита, че при определяне на разноските в полза на ищеца, настоящият съдебен състав следва да съобрази и Определение № 29 от 20.01.2020 г. на ВКС по ч. т. д.

№2982/2019 г., II т. о., ТК, когато с една искова молба са предявени от един ищец срещу определен ответник в обективно кумулативно съединение оценяеми искове, интересът, върху който следва да се определи минималният размер на адвокатското възнаграждение е сборът от цената на всички искове .Счита, че настоящият съдебен състав следва да съобрази и възприетото в решения на Съда на ЕС (Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С 427/16 и С 428/16, Решение от05.12.2006 г. по съединени дела С 94/04 и С 202/04 на голямата камара на CEO), които са задължителни и за националните съдилища.

Твърди че е налице ново произнасяне на СЕС по дело С-438/22, в което отново се посочва, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Поради това моли да бъде оставена без уважение постъпилата частна жалба ,като неоснователна.

4

Смолянският окръжен съд намира ,че частната жалба е процесуално допустима. Депозирана е от надлежно упълномощен процесуален представител , в законният срок ,с внесена държавна такса и при наличие на правен интерес от търсената защита.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С решение №79 /02.04.2024г. по гр.д. №348/2023г Маданският районен съд е прогласил за нищожен сключения между ПРОФИ