Решение № 152 от 10.03.2023, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. Ямбол, 10.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Ив. Вълчанова Люцканова при участието на секретаря П.Г.У. като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова

Гражданско дело № 20222300100089 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 331 – 335 от ГПК.

Образувано е по искова молба от А. М. Т. от гр.**** против П. С. К., лично и като майка и законен представител на малолетното дете Р. П. К., ЕГН **********, родена на ***** г., с която се претендира да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено, че ищецът е биологичният баща на детето Р. П. К., родена от майка П. С. К., със съответните законни последици; да бъде изпратено съобщение до Община Сливен за вписване на промяна в регистрите по гражданско състояние и съставяне на нов акт за раждане на детето Р., родена на ***** г., ЕГН **********, като в същия бъде вписан ищеца като неин баща, както и да бъде определен режим на лични контакти с детето, подробно посочен. Твърди се, че ищецът и майката на детето са имали непостоянна връзка и поддържали контакти в период от повече от една година от пролетта на 2016 г., по време на която връзка К. забременяла. Лично Т. завел ответницата в болницата да роди, а след раждането връзката им била само във връзка с детето. Никой не оспорвал бащинството на ищеца и дори при кръщенето му в църква Т. бил вписан като баща на Р.. Ищецът счита, че е биологичен баща на детето Р. и желае да узакони статута на детето като е депозирал пред Община Сливен заявление за припознаване, оспорено от К., което довело до завеждане на настоящия иск. Иска се присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК, ответницата П. С. К., лично и като майка и законен представител на малолетното дете Р. П. К. е депозирала писмен отговор, с който оспорва иска като недопустим и неоснователен. Не се оспорват твърденията, че страните се познават, имали са несериозна връзка, по време на която ответницата е поддържала връзка с други мъже и не може категорично да заяви, че Т. е баща на детето. Действително е 1 потърсила ищеца и той я е завел до болницата за раждането, помогнал й при изписването и е бил на кръщенето, но във всички тези случаи просто като приятел, а не като баща на детето Р..

В съдебно заседание ищецът поддържа иска за установяване на бащинство, както и останалите искания след като се установи бащинството му, като е изложен следния конкретен режим на лични отношения между бащата и детето: всяка първа и трета седмица от месеца от 18:00 часа в петък до 20:00 часа в неделя с преспИ.е; един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск; както и бащата да има право да взема детето при себе си: за Коледните празници - 5 дни в четна календарна година от 10:00ч. на 24 декември до 18:00ч. на 28 декември, непрекъснато с преспИ.е; за Новогодишните празници 5 дни в нечетна календарна година от 10:00 ч. на 29 декември до 18:00ч. на 2 януари следващата година, непрекъснато с преспИ.е; пет дни от пролетната училищна ваканция, като през нечетна календарна година, ще има право да взема децата през първите пет дни от ваканцията от 10.00 часа на първия ден до 18.00 часа на петия ден, а през четна календарна година - последните пет дни от съответната ваканция от 10.00 часа на първия ден до 18.00 часа на петия ден, непрекъснато с преспИ.е; за рождения ден на детето - 22 септември първата събота след рождения ден от 10.00 до 18.00 часа всяка година; за рождения ден на бащата 1 юни – от 10.00 до 14.00 часа всяка година. Претендирания от ответницата размер на издръжката за детето Р. от 250 лв. не се оспорва от ищеца.

В началото на процеса в съдебно заседание ответницата чрез пълномощника си поддържа възраженията си по иска за установяване на бащинство. След изготвяне на ДНК експертизата не оспорва основния иск, а възразява относно предлагания от ищеца режим на лични отношения между него и детето с оглед ниската възраст на детето, непознаването му с бащата, неустановените негови родителски качества. Предлага се ограничен режим на лични контакти, който с времето плавно да бъде разширяван, както следва: - през първите шест месеца от влизане на решението в сила: всяка първа и трета седмица от месеца, в събота и в неделя, за периода от 10.00ч. до 11.00ч., в присъствието на майката или на посочен от нея близък или социален работник; от шестия до дванадесетия месец: всяка първа и трета седмица от месеца, в събота и в неделя, за периода от 10.00ч. до 12.00ч., в присъствието на майката или на посочен от нея близък или социален работник; след първата година на влизане на решението в сила: всяка първа и трета седмица от месеца, в събота, за периода от 9.00ч. до 17.00ч.; при навършване на 7 годишна възраст на детето: всяка първа и трета седмица от месеца, в събота и в неделя, с преспИ.е, за периода от 10.00ч. на съботния ден до 17.00ч. на неделния; при навършване на 8 годишна възраст, към режима да се добави и три дни през Великденските празници, три дни през Коледните и новогодишни празници, един ден след рождения ден на детето, както и две седмици през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск. Претендира се размер на месечна издръжка за детето от 250 лв.

Оспорва се искането на ищеца за присъждане на разноски, тъй като ответницата е оспорвала иска в началото, но в хода на процеса не е, както и поради това, че при искове за родителски права същите са спорна съдебна администрация и съдът има служебни задължения, поради 2 което разноски не се присъждат.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Видно от удостоверение за раждане № 6733172265/28.09.2017 г. , издадено въз основа на акт за раждане № 2265/28.09.2017 г., съставен от длъжностно лице при Община гр.***, детето Р. П. К. е родена на ***** г. от майка П. С. К. и баща-неизвестен.

За установяване правния си интерес от завеждане на настоящия иск, ищецът Т. е представил изпратеното му от Община Сливен писмо, с което е уведомен, че в общинската администрация има постъпило възражение от П. С. К. относно подаденото от него на 30.10.2019 г. заявление за припознаване на детето Р. П. К. е родена на ***** г. Към писмото е приложена молба вх.№ 9400-4738/9.03.2022 г. от К. до Община Сливен, с която същата декларира, че оспорва постъпилото заявление от А. М. Т. във връзка с декларация за припознаване на дете, както и е оспорила твърдението, че той е баща на дъщеря й Р..

В подкрепа на твърденията си по иска ищецът Т. е представил свидетелство за свето кръщение № 104, издадено въз основа на църковния регистър за 2018 г. за това, че Р., родена на ***** г. от родители А. М. Т. и П. С. К., е кръстена на 22.09.2018 г.

Вещото лице д-р Д. С. по назначената акушеро-гинекологична експертиза, изготвена на база историята на бременностите на майката П. С. К. и раждането на детето Р. дава заключение, че вероятния период на зачеването на детето Р. П. К. е от 8.01.2017 г. до 15.01.2017 г., включително. Съдът изцяло кредитира това заключение, тъй като го намира обективно, компетентно, непротиворечащо на становищата на страните по делото и неоспорено от последните.

По искане на ищеца по делото бе назначена, изготвена и неоспорена ДНК експертиза, базираща се на сравнителен материал от епителни клетки от лигавицата на устната кухина на П. С. К., детето Р. П. К. и А. М. Т. . Вещото лице след определяне ДНК профили и разпределение на детските алели, дава заключение, че вероятността А. М. Т. да е биологичен баща на детето Р. П. К., родено от майка П. С. К. е РР = 0.999999999979 /при гранични стойности от 0 до 1, възприета предварителна вероятност 0.5 и минимална липсваща алелна честота 0.013/.

По искане на ответницата предвид опасенията й относно участието на бащата тепърва в живота на детето, по делото бе назначена, изслушана и неоспорена съдебно-психологична експертиза. Вещото лице психолог е провело поотделно беседа с ищеца, ответницата и детето Р. и посочва, че след беседата с детето, е наблюдавана силна емоционална привързаност към майката и травматично отношение към бащина фигура в живота си. От наблюдаваното поведение и беседа с детето, вещото лице прави извод за сериозен проблем при Р. относно присъствието/отсъствието на значими мъжки фигури в живота й като цяло /не само баща, но и дядо й/. Вещото лице не може да потвърди проявлението на силна емоционална връзка между бащата и детето, каквато той твърди, от беседата с детето.

Отношението на майката към ищеца явно оказва на Р. значимо влияние. Децата обикновено 3 се идентифицират със значимата за тях родителска фигура и я имитират в отношения, действия и думи. Предвид това, психологът счита, че Р., въпреки, че познава ищеца като свой «татко» по данни на майката и на бащата, не желае да говори за него пред други хора.

Неговата фигура очевидно не присъства в думите и в рисунките й.

Според вещото лице може да се направи извод, че Р. приема своя баща, вълнува се относно връзката си с него — предстояща промяна на името, радост и желание да кара подареното от него колело и др., но това не може да бъде прието за привързаност, която се формира при трайна близост в индивидите. Вещото лице счита, че Р. желае да общува с баща си, но това желание според нея може да я отдели от майка й и да я натъжи. Към момента детето се чувства жизнерадостно и щастливо дори без да има редовно баща до себе си. То осъзнава по детски, че появата на баща в живота му ще донесе промяна и първата е тази на името, което го е развълнувало. Промените са го и разтревожили, което е довело до нежелание да говори и споделя с баща си и бащинската фигура изобщо, но не може да се говори за реално осъзнаване при дете в тази възраст. За Р., тя може и без баща, ако това е желанието на значимата за нея фигура на майка й. Р. не изпитва страх и тревожност от общуването с баща си. Има спомени от общуване с ищеца като свой «татко», но няма силна емоционална привързаност към него. Според Р., бащата може и да отсъства, стига любимата й майка, към която е силно привързана да е до нея и да не проявява недоволство. Доколкото Р. и до момента е общувала с баща си, но не е била по-продължително време само с него без присъствие на майка й наблизо, тя не разбира и не може да си представи напълно дали ще има разлика, ако той присъства по-редовно в живота й.

По делото са назначени и изготвени два социални доклада от Д „СП“ Ямбол /в началото и в кР. на съдебното производство/, в които се сочи, че основни грижи за детето полага неговата майка — П. К., която се старае пълноценно да задоволи потребностите на дъщеря си според нуждите й. Социалните работници са установили, че семейната среда, в която се отглежда детето, задоволява основните му жизнените, емоционални и здравни потребности.

Гарантирана е сигурността и безопасността му. В настоящата семейна среда, не са констатирани преки рискови фактори, които биха се отразили неблагоприятно върху правилното физическо, психическо, нравствено и социално развитие.

При проведена среща г-н Т. заявил, че детето Р. е негово дете и иска да участва в отглеждането й. Той показал емоционална привързаност към дъщеря си и демонстрирал интерес, загриженост към проблемите в нейното развитие. Заявил желание в бъдеще да се среща и да общува с детето, както и да му оказва нужната помощ и емоционална подкрепа.

Г-н Т. не изразил претенции относно родителските права спрямо детето. Изразил претенции относно режима на лични контакти с детето. Осъзнава факта, че предвид ниската възраст на дъщеря си това трябва да стане постепенно, съобразно състоянието и желанието на детето.

Информирал, че притежава необходимите родителски качества и ресурс да обезпечи пълноценно грижите за детето и да осигури сигурността му в режима на лични контакти.

Страните не са представили доказателства за доходите си.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

4

Предявения иск е с правно основание чл.66 ал.2 СК във връзка с чл.70 от СК.

Съгласно разпоредбата на чл.66, ал.2 от СК, процесуални предпоставки на този иск за произход са: да е налице дете без вписан в акта за раждане баща; да е направено припознаване; то да е оспорено от майката; и припознаващият да е предявил иска си в тримесечния законов срок. Предявеният иск е допустим, тъй като е спазен преклузивния срок по чл.66 ал.2 СК – оспорването на припознаването е от 9.03.2022 г., а искът е предявен на 22.03.2022 г., налице е материалноправната активна легитимация на ищеца да предяви този иск и материалноправната пасивна легитимация на ответницата, тъй като А. Т. твърди, че е биологичен баща на детето Р., а ответницата П. К. е оспорила това обстоятелство.