Решение № 260117 от 14.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ гр.

София, 14.02.2024 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-25 състав, в публично заседание на двадесет и трети февруари две хиляди двадесет и трета година в състав:

СЪДИЯ: АЛЕКСАНДЪР А. при секретаря К. Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 13766 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 55, ал.

1, предл. 3, чл. 92, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът Н.К. твърди, че на 25.03.2010 г. между ответника „Б.“ ООД и „Д.“ ООД е сключен предварителен договор за учредяване на право на строеж и строителство по отношение на два имота, собственост на ответника, върху които е следвало да бъде изградена жилищна сграда. Твърди, че съгласно договора „Д.“ ООД, което е поело задължение да изгради сградата срещу учреденото му право на строеж, е следвало да заплати и сумата 81 475 евро. Тази сума е следвало да бъде заплатена при сключване на окончателния договор за учредяване на правото на строеж, но въпреки това част от нея в размер общо на 41 500 евро е заплатена авансово на ответника на пет вноски в периода 07.10.2011 г. – 16.11.2012 г. Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си и не е учредил право на строеж върху имота си в полза на „Д.“ ООД до уговорения срок – 30.01.2016 г. Поради това на 25.02.2016 г. „Д.“ ООД е развалило договора, като в същия ден е сключило с ищеца договор, с който е прехвърлило на ищеца вземанията си по предварителния договор, включително във връзка с развалянето му. Ищецът твърди, че изявленията за разваляне на договора, както и прехвърлянето на вземанията по него са съобщени на ответника със съобщение от 08.03.2016 г., като на 15.09.2016 г. и на 26.10.2016 г. ответникът е възстановил на „Д.“ ООД част от получените по договора суми в размер общо на 9 500 лв. (равностойността на 4 851 евро). Поради това дължима е останала сумата от 36 649 евро, която ответникът е получил по разваления предварителен договор, но не е възстановил, както и сумата от 40 000 евро, която ищецът твърди, че ответникът дължи като неустойка за неизпълнението си по договора съгласно чл. 24 от предварителния договор. Ищецът твърди, че върху посочените суми ответникът дължи и лихва за забава за периода 31.12.2016 г. – 13.12.2020 г., чийто размер възлиза на 14 711 евро върху сумата за възстановяване, заплатена по договора, и на 16 056 евро върху сумата на неустойка по договора. Ищецът, като приобретател на вземанията на „Д.“ ООД по предварителния договор, иска ответникът да му заплати посочените суми, заедно със законната лихва върху главниците от 14.12.2020 г. до окончателното им изплащане. Претендира разноски по делото.

Ответникът „Б.“ ООД оспорва предявените искове. Не оспорва обстоятелството, че между страните е сключен предварителен договор за учредяване на право на строеж. Оспорва обаче да е получавал сочените от ищеца суми по сключения договор, като твърди, че „Д.“ ООД не е заплащал никакви суми по договора. Ответникът твърди също, че договорът е развален не от „Д.“ ООД, а от ответника с писмо от 18.11.2013 г. поради неизпълнение на задълженията на „Д.“ ООД. Оспорва и обстоятелството ответникът да е възстановявал суми на „Д.“ ООД след развалянето на договора между двете дружества. При евентуалност ответникът възразява и че вземанията на „Д.“ ООД (съответно на ищеца), произтичащи от развалянето на предварителния договор, са погасени по давност, доколкото договорът е развален през 2013 г. Освен това ответникът оспорва и обстоятелството да е получавал изявление от „Д.“ ООД за разваляне на предварителния договор и за прехвърлянето на вземанията по него на ищеца, като твърди, че за тези изявления е научил едва с получаването на исковата молба. По отношение на иска за заплащане на неустойка ответникът възразява, че не дължи такава, тъй като няма задължения към ищеца (съответно към „Д.“ ООД) по договора, които да не е изпълнил, а напротив – „Д.“ ООД не е изпълнило задълженията си по договора, поради което ответникът го е развалил. При евентуалност ответникът прави възражение и за погасяване по давност на вземанията за неустойка и за законна лихва за забава. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди доказателствата по делото, намира следното:

От представения предварителен договор за учредяване на право на строеж и строителство от 25.08.2010 г. се установява, че между „Д.“ ООД и „Б.“ ООД е сключен договор, с който ответникът „Б.“ ООД поема задължение да учреди в полза на „Д.“ ООД право на строеж върху два свои недвижими имота – УПИ XXX-1128,30б с площ от 500 кв. м и УПИ XXXIII-30 с площ от 890 кв. м и двата от кв. 206-Г по плана на гр. София, м. „Подуяне-Редута“. Правото на строеж се учредява за изграждане на две жилищни сгради при свързано застрояване и след промяна на ПУП за имотите (които са съседни). Учредителят на правото на строеж „Б.“ ООД запазва за себе си право на строеж върху определени обекти, които ще бъдат изградени в едната сграда (която ще бъде построена в новообразуван УПИ XXXVI-30 с площ от 441 кв. м, който е част от УПИ XXXIII-30) и които той ще придобие след построяването на сградата (чл. 1 от договора). „Д.“ ООД поема задължението да изгради сградата и да заплати на „Б.“ ООД сумата от 81 475 евро при сключването на окончателния договор за учредяване на правото на строеж (чл. 1, ал. 4 от договора).

Следва да се посочи, че както в исковата молба, така и в представения договор за цесия от 25.02.2016 г., с който „Д.“ ООД прехвърля вземанията си по предварителния договор на ищеца Н.К., а също и в представеното съобщение за цесията от 08.03.2016 г., датата на процесния предварителен договор е посочена като 25.03.2010 г. Същевременно видно от представеното копие на договора, посочената в него дата на сключването му е 25.08.2010 г. Същата дата на предварителния договор е посочена и в представения по делото договор за съвместно инвестиране от 25.08.2010 г. Трябва да се приеме, че става въпрос за един и същ договор, но в някои от документите (включително и в исковата молба) е сгрешена датата му. Това вероятно се дължи на ръкописното изписването на датата в договора, като, видно от представеното по делото копие на документа, лесно може да бъде объркано означението на месеца – „08“ с „03“. Тъй като както в исковата молба, така и в другите посочени по-горе документи е възпроизведен предметът на предварителния договор, няма съмнение, че става въпрос за един и същ договор, който е от 25.08.2010 г.

По делото е представен и договор за съвместно инвестиране между „Д.“ ООД и ищеца Н.К. от 25.08.2010 г., който по своята същност е договор за дружество. С него страните са уговорили участието си във връзка с изграждането на сградите, за които е сключен процесният предварителен договор. Според т. 2 от договора за съвместно инвестиране ищецът Н.К. трябва да осигури необходимото финансиране, като заплати инвестиционното проектиране, строителството на сградите, както и сумата 81 475 евро, дължима по процесния предварителен договор на ответника „Б.“ ООД. Участието на „Д.“ ООД е свързано с организирането и осигуряването на извършването на самото строителство (т. 2.2 от този договор), като страните са уговорили и че ще разпределят поравно между тях сумите, постъпили от продажбата на бъдещите обекти в сградите, които ще станат собственост на „Д.“ ООД при реализиране на правото на строеж, което следва да му бъде учредено от „Б.“ ООД (т. 4 от този договор).

По делото е разпитан като свидетел Д.Т.. За него следва да се посочи, че в разглеждания период 2010 г. – 2016 г. (от сключването на договора на 25.08.2010 г. до изявлението за развалянето му и съобщението от 08.03.2016 г. за прехвърлянето на ищеца на правата на „Д.“ ООД по договора) е бил съдружник в „Д.“ ООД, както посочва самият той при разпита си, но също така видно от вписванията в търговския регистър. В процесния договор за строителство Д.Т. е посочен и като един от управителите на „Д.“ ООД заедно с П.Т., като договорът е подписан и от двамата от името на „Д.“ ООД. Видно от вписванията в търговския регистър обаче, свидетелят Д.Т. никога не е бил управител на „Д.“ ООД. Управител на дружеството е бил (както и сега) само П.Т., а в разглеждания период двамата са били съдружници в дружеството. Въпреки това подписването на процесния договор и от Д.Т. сочи на близката ангажираност на този съдружник с реализацията на разглеждания проект, което е видно и от представеното по делото пълномощно от 30.06.2011 г., издадено съгласно чл. 4 от процесния предварителен договор, с което ответникът „Б.“ ООД упълномощава Д.Т. и П.Т. да извършват от името на дружеството, като собственик на поземлените имоти, всички необходими действия във връзка с подготовката и реализирането на предвиденото в договора строителство в имотите.

От съдържанието на двата договора

– процесния предварителен договор от 25.08.2010 г. и договора за съвместно инвестиране от същата дата, както и от показанията на свидетеля Д.Т. се установяват отношенията между страните във връзка с реализирането на строителството, предвидено в процесния предварителен договор. В тези отношения ответникът „Б.“ ООД е следвало да предостави терена, върху който да се осъществи строителството, като учреди на „Д.“ ООД право на строеж за бъдещите сгради. „Д.“ ООД от своя страна е следвало да организира цялата дейност във връзка с бъдещото строителство, за да бъдат изградени сградите, срещу което да придобие обекти в тях. Ищецът Н.К. е следвало да осигури необходимото финансиране за осъществяване на проекта, включително уговореното заплащане за „Б.“ ООД, които средства ищецът е следвало да предостави на „Д.“ ООД.

Няма спор по делото, че до сключване на окончателен договор за учредяване на право на строеж не се е стигнало. Според чл. 1, ал. 4 от процесния договор именно сключването на окончателния договор е моментът, в който „Д.“ ООД е следвало да заплати на „Б.“ ООД дължимото по договора парично възнаграждение от 81 475 евро. Въпреки това свидетелят Д.Т. посочва, че по уговорка с ответното дружество част от това възнаграждение е била заплатено авансово – според свидетеля около 42 000 евро.

Показанията на свидетеля съответстват на представените по делото 5 квитанции за заплатени суми през 2011 г. и 2012 г. Във всички квитанции е отбелязано, че съответната сума е изплатена именно от свидетеля Д.Т., като общият размер на изплатените суми възлиза на 41 500 евро. В две от квитанциите – от 07.10.2011 г. (за 19 000 евро) и от 09.11.2011 г. (за 11 000 евро) изрично се посочва, че се заплащат като аванс по договор от 25.08.2010 г. – правилната дата на процесния договор.

Квитанцията от 07.10.2011 г. съвпада по съдържание и с представената по делото разписка от същата дата за получена сума, изплатена от Д.Т. (19 000 евро). В други две от квитанциите – от 06.12.2011 г. (за 5 000 евро) и от 20.12.2011 г. (за 4 000 евро) – е посочено плащане на аванс по договор от 28.07.2010 г., а в тази от 16.11.2012 г. (за 2 500 евро) – аванс по договор от 27.07.2010 г. Във всички квитанции, с изключение на една, не е посочено лицето, което е получило сумите, поставен е само подпис. Единствено в квитанцията от 16.11.2012 г. е посочен като издател на квитанцията, т.е. лице, получило сумата по нея – П. А. (управителят на „Б.“ ООД е П.А.). Свидетелят Д.Т. посочва, че всички суми (около 42 000 евро, както сочи той) са предоставени от ищеца Н.К. съгласно договора за съвместно инвестиране между него и „Д.“ ООД, а след това са предадени от свидетеля на ответника „Б.“ ООД като плащане по процесния предварителен договор.

Разгледани в светлината на отношенията между страните, трябва да се приеме, че от посочените квитанции се установява следното. На първо място, както се посочи, свидетелят Д.Т., посочен и като платец на сумите по квитанциите, е съдружник към разглеждания момент в „Д.“ ООД и тясно свързан с изпълнение на процесния предварителен договор. На следващо място няма твърдения и данни по делото между „Д.“ ООД (или самия Д.Т.) и „Б.“ ООД (или неговия управител П.А.) да са съществували и други отношения освен разглеждания договор. Поради това, макар и в част от квитанциите да е посочена друга дата на договора, следва да се приеме, че всички плащания са именно по процесния договор.

Разпечатката съдържа 21 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1e748416-4f84-46f8-a23a-150c09fe7f6e