Определение № 52301 от 27.12.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 52301 гр. София, 27.12.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20251110149553 по описа за 2025 година

Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.

Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 342465/21.10.2025г. на СРС, подадена от С. Т. К. срещу „Неткредит“ ООД.

На основание чл. 140 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ: на:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание, което ще се проведе Дата: 24 февруари 2026г.

Час: 9:50

ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните и участниците в производството за заседанието.

ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Ищецът С. Т. К. чрез адв. А. П. – АК-София, е предявил срещу ответника „Неткредит“ ООД искове с правно основание по чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПКр и чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗПотр и чл. 55 ЗЗД за прогласяване нищожността на сключения между страните Договор за потребителски кредит № 202305251200130102/25.05.2023г., а при условията на евентуалност, ако главният иск бъде отхвърлен, за нищожност на клаузата за неустойка по чл. 6, ал. 1 от него, както и за осъждане на ответника да върне на ищцата сумата от 851,28 лева, недължимо платена по нищожния договор за заем.

Ищецът твърди, че с ответника сключили посочения договор за кредит, по силата на който ответникът като заемодател му отпуснал в заем сумата от 700,00 лева, която следвало да се върне на вноски до 26.05.2024г. при годишна лихва от 35,07% и ГПР, посочен като 41,30%. Общата сума, която трябвало да се върне, била 840,00 лева. Според чл. 4, ал. 3 от Договора заемополучателят следвало до края на следващия сключването на договора ден да представи гаранция по кредита – банкова гаранция или гаранция, издадена от небанкова финансова институция за сумата от 840,00 лева. Ако не сторел това, той трябвало да плати /чл. 6, ал. 1/ сумата от 816,00 лева за неустойка, която се плащала заедно с всяка вноска по кредита – по 68,00 лева месечно. Така ищецът трябвало да върне всъщност общо 1656,00 лева – 700,00 лева главница, 140,00 лева лихва и 816,00 лева неустойка. Сочи се, че клаузата за неустойка съставлява прикрит доход за кредитора и заобикаля законовите ограничения и разпоредби относно лихвите и ГПР. Тя била противозаконна и прекомерна. Тя следвало да се включи при изчислението на ГПР, който бил неправилно и заблуждаващо посочен, което водело до недействителност на договора. ГПР реално възлизал на 136,57%, откъдето договорът бил в нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПКр. Стигало се до очевидна неравнопоставеност между страните по правоотношението, като били налице неравноправни клаузи, които не били индивидуално уговорени.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Неткредит“ ООД чрез мл.юрк. Давидия Давидова, е депозирал Отговор, вх. № 398621/04.12.2025г. на СРС. Оспорва предявените 1 искове като заявени с нередовна искова молба, недопустими и неоснователни. Липсвал правен интерес от предявяване на установителни искове при положение, че можело да се предявят осъдителни. Не оспорва това, че процесният договор е сключен, че на ищеца е предоставена отпуснатата в заем сума от 700,00 лева, че при изчисляването на ГПР е включена само възнаградителната лихва, както и че е получил от ищеца сумата от 1551,28 лева като плащания по договора. Подробно обосновава позиция, че уговорената неустойка не противоречи на добрите нрави и не е нищожна, нито че излиза извън обезщетителната ú функция. Целта ú била да подтикне потребителя да учреди исканото обезпечение. Сочи, че липсва основание и необходимост неустойката да се включва при изчисляването на ГПР, като от получените 1551,28 лева 700,00 лева били прихванати за главница, 140,00 лева за лихва и 711,28 лева за неустойка.

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по исковете с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПКр и чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗПотр е и за двете страни. Ищецът следва да докаже, че такъв договор/клауза в него съществува и е със съдържанието, посочено в исковата молба, както и наличието на предпоставките, установяващи недействителността му/ú на сочените основания. В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на предварителна информация на потребителя, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора. В тежест на ответника е да докаже, че клаузите на сключения между страните договор не са неравноправни (чл. 146, ал. 4 ЗЗПотр), както и че ищецът е бил наясно с клаузите на договора, т.е. не е въведен в заблуждение. Доказателствената тежест по иска с правно основание по чл. 55, ал. 1 ЗЗД е и за двете страни. Ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на плащане, че същото е извършено на ответника, наличието на предпоставките, изложени в исковата молба, обосноваващи липса на основание за извършеното плащане, включително че същото е недействително. Ответникът следва да установи, че за него е налице основание да задържи внесената сума. Извън това в тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

Страните не спорят, че между тях по реда на ЗПФУР е сключен Договор за потребителски кредит № 202305251200130102/25.05.2023г. със съдържание съобразно представената към исковата молба разпечатка, че ищецът е усвоил предоставената в заем сума от 700,00 лева, както и че същият е изплатил на ответника по договора сумата от 1551,28 лева, от които 700,00 лева главница, 140,00 лева лихва и 711,28 лева неустойка.

По доказателствата:

ДОПУСКА представените към исковата молба писмени доказателства, с изключение на описаните като приложени към исковата молба 2 бр. електронни писма /не са приложени/. В случай, че същите не бъдат представени по делото до първото по делото открито съдебно заседание, делото ще бъде решено без тях.

ОБЯВЯВА за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване по делото това, че между страните по реда на ЗПФУР е сключен Договор за потребителски кредит № 202305251200130102/25.05.2023г. със съдържание съобразно представената към исковата молба разпечатка, че ищецът е усвоил предоставената в заем сума от 700,00 лева, както и че същият е изплатил на ответника по договора сумата от 1551,28 лева, от които 700,00 лева главница, 140,00 лева лихва и 711,28 лева неустойка.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за изслушване на заключение на вещо лице, доколкото обстоятелствата, които се цели да бъдат установени по този начин, не са спорни по делото.

УКАЗВА на всяка от страните, че:

Страна по делото, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България. Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.

Ако същата не стори това, всички съобщения ще се приложат по делото и ще се считат за връчени.

Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж ú е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Това задължение важи и за хипотезата, при която страната е посочила електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение, включително и ако електронният адрес е сменен, без съдът да бъде уведомен, или той е неверен или несъществуващ, всички съобщения ще се приложат към делото и ще се считат за връчени.

Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.

2

Ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, което не подлежи на обжалване.

Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Ако ищецът предяви отново същия иск, прилага се чл. 232, изр. 2 ГПК.

РАЗЯСНЯВА на страните възможността за сключване на съдебна спогодба, като им указва значителните предимства на този начин за уреждане на спора, най-вече бързото му разрешаване и по-ниските разходи (дължимата държавна такса ще бъде намалена наполовина).

РАЗЯСНЯВА на страните възможността за решаване на спора помежду им чрез медиация: Към Софийския районен съд е създаден и работи Център за спогодби и медиация. Медиацията представлява способ за постигане на взаимно изгодно споразумение в рамките на съдебното производство или извън него. Участието в процедурата по медиация е напълно доброволно. Всяка от страните може да я напусне винаги, когато прецени. В този случай делото в съда продължава и разглеждането му няма да бъде повлияно от процедурата по медиация, която обаче е възможно да доведе до по-бързо, максимално съобразено с желанието и интересите на страните и с по-ниски разноски разрешаване на спора. Повече информация за възможностите за медиация и предимствата ú може да бъде намерена на сайта на центъра - http://srs.justice.bg/srs/270-За_Центъра, за контакт: Център за спогодби и медиация (ЦСМ), адрес: град София, ***, ет. 2, ст. 204. За връзка с координаторите на Програма „Спогодби“ - Мариана Николова - тел. ***, ***; Skype: Център за спогодби и медиация към СРС и СГС; Eлектронна поща: [email protected]. На страните да се връчат заявления за започване на процедура по медиация.

СЪДЪТ НАМИРА, че не са налице предпоставки за задължаване на страните да участват в производство по медиация /чл. 140а, ал. 3, т. 5 и т. 7 ГПК/.

РАЗЯСНЯВА на страните, че им се осигурява възможност до приключване на първото по делото съдебно заседание да изразят становище относно наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

Препис от настоящото определение, ведно с инкорпорирания в него проект на доклад, да се връчи на страните – през ССЕВ/ЕПЕП. Заедно с него на ищцовата страна да се връчи и предназначеният за нея препис от отговора на исковата молба (ако такъв е подаван).

Определението не подлежи на обжалване.

Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/,поради което не носи саморъчен подпис на съдията.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3