Решение № 591 от 12.08.2020, Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

№ 591/12.8.2020г. гр.

Пазарджик

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД - ПАЗАРДЖИК, XІІ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 22.07.2020 г. в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Мариана Шотева

ЧЛЕНОВЕ:

Красимир Лесенски

Светомир Бабаков при участието на секретаря Янка Вукева и при участието на прокурора Паун Савов, като разгледа дело номер 542 по описа за 2020 година докладвано от съдия Светомир Бабаков, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във вр. чл.63, ал.1 ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Т.Х.А. ***,чрез адв. Л.М. срещу РЕШЕНИЕ № 257 от 13.04.2020 г. на ПАЗАРДЖИШКИЯ РАЙОНЕН СЪД, по нах.дело № 2136/2019г.

В касационната жалба са развити съображения за неправилност на въззивния съдебен акт. Касаторът твърди, че съдът неправилно е приел, че не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Иска се прилагане на института на погаситената давност, като се твърди, че тя е изтекла на 21.07.2020 г. По тези съобраения, касаторът моли съда да постанови решение, с което да бъде отменено РЕШЕНИЕТО на РС Пазарджик и спорът да бъде решен по същество, като се ОТМЕНИ изцяло НП № 001989/21.07.2020 г. на Началника на РУ Пазарджик.

Претендират се разноски

Ответникът по касационната жалба- РУ

Пазарджик се представлява от юрисконсулт П.,, която моли за потвърждаване на решението на РС Пазарджик.

Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА

ПАЗАРДЖИК дава заключение за неоснователност на жалбата и моли решението на РС да бъде потвърдено.

Административен съд- Пазарджик, в настоящия състав, като обсъди приложените по делото доказателства, взе предвид изложените касационни основания и доводите на страните, при спазване разпоредбата на чл.218, ал.1 и

2 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е ПРОЦЕСУАЛНО

ДОПУСТИМА, като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК, във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна, районният съд е приел за установено следното:

Касаторката А. е санкционирана за това, че на 25.06.2017г., около 10:30 часа, на Главен път І-8, до моста на р. Луда Яна, при извършена полицейска проверка не представила документ за самоличност – лична карта или друг заместващ документ. Самоличността на лицето била установена от актосъставителя при извършена справка , след като А. посочила имената си. За нарушението бил съставен АУАН бл. №. 020503 от 25.06.2017 г., въз основа на който било издадено и оспореното в настоящото производство наказателно постановление.

Изложената фактическа обстановка, районният съд приел след обсъждане на показанията актосъставителя св. Папазов и на писмените докаазателства по делото.

От правна страна районният съд е приел, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставянето на АУАН и издаването на НП, същите съдържат изискуемите реквизити.

По същество е приел, че с поведението си касаторката е извършила виновно нарушение по чл.6 от ЗБЛД, която правна норма императивно вменява в задължение към гражданите, при поискване от компетентните длъжностни лица, определени със закон, да удостоверят своята самоличност.

Нарушението е прието, че е осъществено с пряк умисъл, т.к. А. не е представила пред полицейския служител Папазов документ за самоличност – лична карта или друг заместващ документ.

Решението е правилно.

По делото липсва спор, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи. При съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

В конкретния случай и в акта, и в наказателното постановление са посочени в пълен обем фактическите обстоятелства, при които е извършено нарушението.

Неоснователно е възражението, че е изтекла погаситената давност и на това основание наказателното постановление седва да се отмени. С Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. по тълкувателно дело № 1/2014 г. на ВКС и ВАС беше преустановена противоречивата съдебна практика относно приложеното на института на абсолютната давност в производствата по ЗАНН, като се прие, че „Разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс“. Съобразно възприетите разрешения в тълкувателното постановление в производствата по ЗАНН е изцяло приложим институтът на чл. 81, ал. 3 от НК, като от своя страна срокът по посочената правна норма следва да бъдат изчисляван във връзка с този по чл.

80, ал. 1, т. 5 от НК. В Тълкувателно постановление се посочва още, че „в чл.

34 от ЗАНН няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК, уреждаща абсолютната давност. Именно тази празнина се преодолява с приложението на чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 11 от ЗАНН“.

Следователно срокът на абсолютната давност е четири години и шест месеца от момента на извършване на нарушението – в случая от 25.06.2017 г., и същият не е изтекъл.

Неоснователно е възражението, че процесният казус разкрива белезите на малозначителност, визирани в чл. 28 от ЗАНН. Това възражение е обсъдено задълбочено от първата инстанция и правилно е отхвърлено. Степента на обществена опасност следва да бъде преценена и на плоскостта на факта, че лицето се е намирало на пътя, където с поведението си е засташавало безопасността на движението, а установяването на самоличността му от страна на оганите на реда е било затруднено. Освен това служебно известни на настоящия състав са и други подобни прояви на нарушителката, които свидителстват за системност в неглижирането на задълженията й да удостоверява по надлежния ред своята самоличност. Обстоятелството, че А. страда от лека форма на умствена изостаналост не я прави невменяема- напротив от представеното по делото заключение на съдебно-психиатрична експертиза/имаща характера на писмено доказателство за настоящото производсто/ се установява, че същата е разбирала свойството и значението на извършеното и е могла да ръководи постъпките си. Това обстоятелство е взето в предвид от районния съд като смекчаващо такова и е обусловило, наред с дугите смекчаващи вината обстоятелства редуциране на санкцията.

По изложените съображения, съдът намира нарушението за доказано и правилно квалифицирано, поради което жалбата срещу решението на районния съд следва да бъде оставена без уважение.

Съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН (Нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане от страна на ответника, съдът следва да присъди разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в минимален размер.

Що се касае до искането на процесуалния представител на касатора за присъждане на разноски, направени в първата инстанция, съдът счита, че по него следва да се произнесе районния съд след връщането на делото. Тук следва да се посочи изрично, че пред районния съд е била депозирана молба по реда на чл.

248 от ГПК, по която същият съд е дължал произнасяне.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН СЪДЪТ, Р Е Ш И :

ОСТАВЯ

В СИЛА РЕШЕНИЕ № 257 от 13.04.2020 г. на ПАЗАРДЖИШКИЯ

РАЙОНЕН СЪД, по нах.дело № 2136/2019г.

ОСЪЖДА

Т.Х.А. *** да заплати по сметка на ОДМВР

Пазарджик съдебни разноски по делото в размер на 80/осемдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/

ЧЛЕНОВЕ: 1./П/

2./П/