Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 41 от 15.07.2020, Окръжен съд - Добрич

Съд
Окръжен съд - Добрич
Дело
Въззивно наказателно дело от частен характер 109/2020
Вид
Решение № 41
Подписан
15.07.2020
В сила
11.08.2020
Състав
МИЛЕНА ИВАНОВА ХАРАЛАМБИЕВА, АТАНАС МИЛЧЕВ КАМЕНСКИ, КАЛИПТЕН ИБРЯМ АЛИД

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е

№ 41 гр.Добрич, 15.07.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Добрички окръжен съд, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на четиринадесети юли две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Атанас Каменски

ЧЛЕНОВЕ: Милена Хараламбиева

Калиптен

Алид при секретар

Елица Александрова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдия Хараламбиева в.ч.н.х.д. № 109/2020г. и за да се произнесе взе предвид следното :

С присъда № 60/03.12.2019г. по н.ч.х.д № 1633/2014г. Районен съд-гр.Добрич е признал подсъдимия Михал М.М. с ЕГН ********** за виновен в това, че на 04.11.2012г. в гр.Д. причинил на В.Е.Д. с ЕГН ********** разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 – лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно контузна рана на долната устна и счупване на част от коронката на първи горен резец вдясно и втори горен резец вляво, без засягане на пулпата– престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 78а от НК е освободил подсъдимия М. от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лв. В тежест на подсъдимия РС-гр.Добрич възложил и сторените по делото разноски.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от адв.Ж.Ж. ***, в качеството му на процесуален представител на подс.М.. Постъпило е и допълнение към въззивната жалба от подс.М..

В жалбата и допълнението към нея се предявяват претенции за неправилност и необоснованост на постановения акт и се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнато му обвинение. В съдебно заседание подсъдимият лично и чрез защитника си прави искане за отмяна на присъдата и прекратяване на наказателното производство, поради настъпила давност. В условията на алтернативност поддържа заявеното в жалбата и настоява за уважаването й.

В съдебно заседание частният тъжител лично и чрез повереника си изразява становище за наличие на основания за отмяна на присъдата и прекратяване на наказателното производство, предвид настъпила давност.

Добричкият окръжен съд на основание чл. 314, ал. 1 от НПК извърши изцяло проверка правилността на обжалваната присъда и като взе предвид изнесеното в жалбата, както и становищата на страните, констатира:

В разглеждания случай въззивната инстанция намира, че следва да се приложи правилата за давността, доколкото последната към момента на разглеждане на делото от въззивния съд вече е била изтекла, поради което и постановената присъда следва да се отмени, а наказателното производство да се прекрати на основание чл. 334, т. 4 от НПК. Съображенията за това са следните:

Подс.М. е осъден за деяние по чл.

130, ал. 1 от НК. Видно материалите по делото е, че инкриминираната проява, за която е санкциониран подсъдимият е осъществена на 04.11.2012г. За престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до две години години или пробация. Съгласно разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 4 от НК наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на пет години за престъпления, които са наказуеми с лишаване от свобода повече от една година, каквото е и престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК. Разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК повелява, че независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, надвишаващ с една втора срока, предвиден в чл. 80, ал. 1 от НК. В настоящия случай предвидената законова давност е пет години. Увеличена с една втора става седем години и шест месеца, считано от датата на деянието, а именно-04.11.2012г., което на практика означава, че абсолютната давност за престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК е изтекла на 04.05.2020г.

Давността като институт на наказателното право представлява правопрекратяващ юридически факт, който заличава не само възможността за принудително осъществяване на наказателноправните последици на извършеното престъпление, но и самите последици. Когато предпоставките за прилагането на давността се разкрият в съдебната фаза на наказателния процес, включително и пред въззивния съд, прилагането на прекратителното основание съгласно чл.

24, ал. 1, т. 3 от НПК е зависимо от волята на подсъдимия. Тази норма не може да намери приложение ако подсъдимият направи искане производството да продължи / аргумент от чл. 24, ал. 2, във вр. с чл. 289, ал. 2 от НПК/.

Подс.М. лично и чрез защитника си пред въззивния съд направи волеизявленвие, че в случай на констатирана изтекла давност, не желае производството по делото да продължи. И доколкото са налице основания за прекратяване съгласно чл. 289, ал. 1 във вр. с ал. 2 от НПК, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 3 и ал. 2 от НПК и във вр. с чл. 80, ал.

1, т. 4 от НК, то настоящата инстанция е длъжна да отмени присъдата и да прекрати наказателното производство.

Предвид изложеното и на основание чл. 334, т. 4 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК, Добричкият окръжен съд Р Е Ш

И :

ОТМЕНЯВА изцяло присъда № 60 от 03.12.2019г. по н.ч.х.д.

№ 1633/2014г. на Районен съд-гр.Добрич.

ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по делото.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на Р България в 15-дневен срок от съобщаването му на страните.

Председател : Членове

: 1. 2.