Решение № 628 от 23.09.2026, Софийски градски съд

Мотиви към Решение с регистрационен № 628/23.09.2026, постановено на 23.09.2026 г. по наказателно частно дело № 1904/2026 г. по описа на Софийски градски съд, Наказателно отделение, 5-ти състав Производството по наказателно частно дело № 1904/2026 г. по описа на Софийски градски съд, Наказателно отделение (СГС - НО), 5-ти състав е по Глава Трета „Признаване, изпълнение и изпращане на решения за налагане на финансови санкции“ от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИАКОРНФС) и е образувано въз основа на Удостоверение по член 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, респективно по чл. 4, ал. 2 от ЗПИИАКОРНФС, издадено от ОБЛАСТНА АДМИНИСТРАЦИЯ НОЙЗИДЛ НА ЗЕЕ, Република Австрия, за признаване и изпълнение на Решение № BH-ND/03/251000001934/25, постановено на 13.03.2025 г. от ОБЛАСТНА АДМИНИСТРАЦИЯ - НОЙЗИДЛ НА ЗЕЕ, влязло в сила на 25.04.2025 г., спрямо украинския гражданин В.Н.Т., роден на **** г., с ЕГН **********, със статут на постоянно пребиваващ в Република България и с регистриран на 08.10.2025 г. постоянен адрес в гр. София, Област София, Община „Столична“, Район „Възраждане“, ул. ****, придружено със самото Решение, озаглавено „Наказателна заповед“, на немски и на български език.

С Решение с регистрационен № 628/23.09.2026, постановено на 23.09.2026 г. по наказателно частно дело № 1904/2026 г. по описа на СГС – НО, 5-ти състав съдът е признал Решение № BH-ND/03/251000001934/25, постановено на 13.03.2025 г., влязло в сила на 25.04.2025 г., спрямо украинския гражданин В.Н.Т., с ЕГН **********, роден на **** г. и с постоянен адрес в гр. София, Област София, Община „Столична“, ул. ****, за следните извършени от него нарушения, а именно: на 14.02.2025 г. в 12:01 ч. в 2425 Nickelsdorf, A4 Str. km 65.5, посока Виена с камион с регистрационен номер ****, в качеството си на водач, въпреки че е било разумно да го направи, преди да започне пътуването си, не се е уверил, че многорелсовото моторно превозно средство, което използвал, отговаряло на разпоредбите на изменения Закон за моторните превозни средства от 1967 г., тъй като било установено, че въпросното многоколовозно моторно превозно средство не е било оборудвано с поне две подходящи, съответно големи огледала за обратно виждане, въпреки че многоколовозните моторни превозни средства с поне две подходящи, трябва да бъдат оборудвани със съответно големи огледала за обратно виждане, като било установено, че дясното широкоъгълно огледало било значително разхлабено върху повърхността на огледалото (неправилно закрепване на лепяща лента), с което е нарушил чл. 102, параграф 1 от Закона за моторните превозни средства от 1967 г. – KFG 1967 г., Федерален държавен вестник № 267/1967, последно изменен с Федерален държавен вестник I № 35/2023 във връзка с чл. 23 от KFG от 1967 г., Федерален държавен вестник № 267/1967, последно изменен с Федерален държавен вестник I № 117/2005 във 1 връзка с чл. 18а, параграф 2 от Наредбата за прилагане на Закона за моторните превозни средства от 1967 г. – KDV 1967 г., Федерален държавен вестник № 399/1967 г., последно изменен с Федерален държавен вестник II № 458/2010; на 14.02.2025 г. в 12:01 ч. в 2425 Nickelsdorf, A4 Str. km 65.5, посока Виена с камион с регистрационен номер ****, въпреки че е било разумно да го направи, като водач не се е уверил преди да започне пътуването си, че превозното средство, което използвал, отговаряло на разпоредбите на изменения Закон за моторните превозни средства от 1967 г., тъй като било установено, че светлината на паркиране на фара отляво на въпросното превозно средство не работил, с което е нарушил разпоредбите на чл. 102, параграф 1 от Закона за моторните превозни средства от 1967 г. – KFG от 1967 г., Федерален държавен вестник № 267/1967, последно изменен с Федерален държавен вестник I № 35/2023 във връзка с чл. 14, параграф 1 от KFG от 1967 г., Федерален държавен вестник № 267/1967, последно изменен с Федерален държавен вестник I № 87/2014 и на 14.02.2025 г. в 12:01 ч. в 2425 Nickelsdorf, A4 Str. km 65.5, посока Виена с камион с регистрационен номер **** като водач, въпреки че е било разумно да го направи, преди да започне пътуването не се е уверил, че превозното средство, което използвал, отговаряло на разпоредбите на изменения Закона за моторните превозни средства от 1967 г., тъй като било установено, че фаровете за мъгла в предния ляв ъгъл на влекача с полуремарке не работели, с което нарушил разпоредбите на чл. 102, параграф 1 от Закона за моторните превозни средства от 1967 г. – KFG 1967 г., Федерален държавен вестник № 267/1967, последно изменен с Федерален държавен вестник I № 35/2023 във връзка с чл. 20, параграф 1, № 3 от KFG от 1967 г., Федерален държавен вестник № 267/1967, последно изменен с Федерален държавен вестник I № 190/2021.

С цитираното Решение, съдът е приспаднал изцяло изпълнената на 26.08.2026 г. от страна на В.Н.Т. част в размер на 270.00 EUR (двеста и седемдесет евро) от наложената му финансова санкция в размера на неплатеното задължение по признатото Решение в размер на 270.00 EUR (двеста и седемдесет евро) и е отказал изпълнение на Решение № BHND/03/251000001934/25, постановено на 13.03.2025 г., влязло в сила на 25.04.2025 г., спрямо него, като е прекратил производството по наказателно частно дело № 1904/2026 г. по описа на СГС – НО, 5-ти състав.

Според настоящия съдебен състав, от доказателствената съвкупност по наказателно частно дело № 1904/2026 г. по описа на СГС – НО, 5-ти състав се установяват всички законоустановени предпоставки за признаване на Решение № BH-ND/03/251000001934/25, постановено на 13.03.2025 г. от ОБЛАСТНА АДМИНИСТРАЦИЯ - НОЙЗИДЛ НА ЗЕЕ, влязло в сила на 25.04.2025 г., спрямо украинския гражданин В.Н.Т.. На първо място, Решението по отношение на украинския гражданин В.Н.Т. е за „поведение, което нарушава разпоредбите за движение по пътищата, включително нарушения на разпоредбите за времетраенето на управление и почивка на МПС, както и разпоредбите относно опасни товари“, поради което, според 2 настоящия съдебен състав, са налице предпоставките, предвидени в разпоредбата на чл. 30, ал. 2, т. 1 от ЗПИИАКОРНФС, според която двойна наказуемост не се изисква за деяния, представляващи едно или повече престъпления или административни нарушения според законодателството на издаващата държава и нарушаващи разпоредбите за движение по пътищата, включително нарушения на разпоредбите за времетраенето и управлението и почивката на МПС, както и разпоредбите относно опасни товари.

На следващо място, според настоящия съдебен състав в конкретния случай не се установяват основания, при които може да се откаже признаване и изпълнение на Решението, предвидени в разпоредбата на чл.

35 от ЗПИИАКОРНФС.

Видно от съдържанието на Удостоверението, поставило началото на производството по наказателно частно дело № 1904/2026 г. по описа на СГС – НО, 5-ти състав, същото е пълно и отговаря на текста на приложеното към него Решение, чието признаване се иска, поради което в конкретния случай не е налице основанието, посочено в разпоредбата на чл. 35, т. 1 от ЗПИИАКОРНФС за отказ от признаване на цитираното Решение.

Според Удостоверението по реда на чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, респективно по чл. 4, ал. 2 от ЗПИИАКОРНФС срещу осъденото в Република Австрия лице В.Н.Т. за същото деяние в Република България или в друга държава, различна от издаващата или изпълняващата държава, не е постановено и приведено в изпълнение Решение за налагане на финансови санкции, поради което не са налице основанията за отказ от признаване и изпълнение на Решението, предвидени в разпоредбата на чл. 35, т. 2 от ЗПИИАКОРНФС.

На следващо място, видно от датата на влизане в сила на Решението, чието признаване се иска, а именно: 25.04.2025 г., същото не е с изтекла давност по българското законодателство, като, освен това, Решението не се отнася за деяние, подсъдно на български съд, поради което не се налице основанията за отказ, предвидени в нормативния текст на чл. 35, т. 3 от ЗПИИАКОРНФС, доколкото съобразно предвиденото в разпоредбата на чл.

82, ал. 1, б. „а“ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) „административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли: две години, когато наложеното наказание е глоба или временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност“, като съобразно предвиденото в нормативния текст на чл. 82, ал. 2 от ЗАНН „давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност.“ Лицето, по отношение на което се иска признаване на цитираното Решение – В.Н.Т. не е с имунитет или привилегия по българското 3 законодателство, които правят изпълнението на Решението недопустимо, поради което приложение не намира и основанието за отказ от признаване на Решението, предвидено в нормативния текст на чл. 35, т. 4 от ЗПИИАКОРНФС.

Предвид мястото на извършване на деянията, предмет на цитираното Решение, извършени на 14.02.2025 г., а именно: 2425 Nickelsdorf, A4 Str. km 65.5, посока Виена, се налага заключението, че Решението не се отнася за деяния, които по българското законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на територията на Република България или са били извършени извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния, поради което в случая не са налице и основанията, предвидени в разпоредбата на чл. 35, т. 5 от ЗПИИАКОРНФС за отказ от признаване и изпълнение на цитираното Решение.

Видно от Раздел Ж „Решение за плащане на финансова санкция“ от цитираното Удостоверение, паричната сума, за която е наложена глоба на засегнатото лице по силата на Решението възлиза на сума в размер 540.00 EUR (петстотин и четиридесет евро), като видно от посочването на Общ размер на финансовата санкция на сума в размер на 270.00 EUR (двеста и седемдесет евро) от горепосоченото Удостоверение се налага заключението, че част от финансовата санкция вече е била платена в решаващата държавата, като била платена част, възлизаща на сума в размер на 270.00 EUR (двеста и седемдесет евро), поради което се иска признаване на сума в размер на 270.00 EUR (двеста и седемдесет евро), която е по-голяма от сума в размер на 70.00 EUR (седемдесет евро) или левовата равностойност на тази сума. Посоченото обстоятелство налага заключението, че в конкретния случай не са налице основанията за отказ от признаване на Решението, предвидени в разпоредбата на чл. 35, т. 6 от ЗПИИАКОРНФС.

Доколкото по отношение на нарушението, предмет на Решението, чието признаване се иска, в конкретния случай не се изисква двойна наказуемост, на основание чл. 30, ал. 2, т. 1 от ЗПИИАКОРНФС, приложение не намира и установеното в разпоредбата на чл. 35, т. 7 от ЗПИИАКОРНФС основание за отказ от признаване на Решението и настоящият съдебен състав счита, че не следва да извършва преценка дали деянието, за което се отнася Решението съставлява или не съставлява престъпление или административно нарушение според българското законодателство.

Доколкото засегнатото от Решението лице – украинският гражданин В.Н.Т. е роден на **** г. и същият е пълнолетно лице, не са налице основанията за отказ от признаване на Решението, предвидени в разпоредбата на чл. 35, т. 8 от ЗПИИАКОРНФС, според която е налице основание за отказ от признаване на Решението, ако същото е било постановено срещу физическо лице, което по българското законодателство поради възрастта си не носи наказателна отговорност и не подлежи на наказателно преследване за 4 деянията, които обосновават Решението.

Видно от т. 2 от Раздел „Вид на решението за плащане на глобата или паричната санкция“ от Удостоверението, поставило началото на производството по наказателно частно дело № 1904/2026 г. по описа на СГС – НО, 5-ти състав, производството по делото, на което е постановено Решението, предмет на признаване, е било писмено, като издалите Удостоверението австрийски власти потвърждават, че засегнатото лице е било уведомено съгласно законодателството на решаващата държава – РЕПУБЛИКА АВСТРИЯ лично или чрез упълномощен от националния закон представител относно правото си да обжалва Решението, както и сроковете за обжалване, поради което според настоящия съдебен състав се налага заключението, че в случая не е налице и основанието на чл. 35, т. 9 от ЗПИИАКОРНФС за отказ от признаване на Решението.