Решение № 2095 от 01.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2095 гр. Пловдив, 01.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диляна В. Славова при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело № 20255330113270 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба подадена о т С. И. Ф., ЕГН ***, с постоянен адрес:

*** против „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр.

София, район Триадица, бул. Витоша № 146, сграда А, ет. 4, Бизнес център „България“ и „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

Витоша № 146, сграда А, ет. 4, Бизнес център „България“, с която са предявени субективно пасивно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД бил сключен договор за потребителски кредит № ***/*** г., по силата на който му била отпусната в заем сумата от 5000 лева. Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора ищецът следвало да сключи Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството „Ай Тръст“ ЕООД, с цел да бъде обезпечен, сключеният Договор за потребителски кредит. На *** г. ищецът сключил с Ай Тръст ЕООД, Договор за предоставяне на поръчителство, по който следвало да заплати сумата от 4000 лева. Ищецът заплатил по договор за потребителски кредит № ***/*** г. сумата за лихва в размер на 1200 лева, а по Договор за предоставяне на поръчителство сумата в размер на 3500 лева. Счита, че договор за потребителски кредит № ***/*** г. сключен с „Кредисимо“ ЕАД, е нищожен на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 11 и чл. 19 ал.

4 от ЗПК. На следващо място, процесния договор не отговаря на изискваният на чл. 11 ал. 1 т.10 от ЗПК. Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В настоящият случай не ставало ясно какво точно е включено в процента на ГПР, освен лихвата, доколкото е предвидена дължимостта на такса гарант. Не ставало ясно и дали същите са отразени в ГПР. Именно и поради това, договорът за потребителски кредит бил нищожен поради неспазване на изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК. Наред с това счита, че договорът е нищожен и поради неспазване на разпоредбата 1 на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а от там и на действителния размер на ГПР, чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. с чл. 22 от ЗПК, тъй като сумата която се претендира чрез Договор за предоставяне на поръчителство не е включена в ГПР и ГЛП. С предвиждането за заплащане на сумата по Договора за поръчителство, се заобикаля според ищеца и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Безсъмнено събирането на такива разходи е част от дейността по управление на кредита и следва да са включени в годишния процент на разходите. С оглед цитираната разпоредба заплащането на сумата по договора за поръчителство следва да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя. Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по Договора за поръчителство се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС № 426/2014г. Наред с това, при извършена справка в Търговския регистър по партидата на ответните страни се установява, че същите са свързани лица, а именно, едноличен собственик на капитала на "Ай Тръст" ЕООД е "Кредисимо" АД.

Със сключването на договор за поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което от своя страна води до недействителност на договора за кредит и договора за поръчителство. Поради невключване на уговорките за заплащане на разходи по Договора за поръчителство в размера на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите. В случая следва да бъде взета предвид и разпоредбата на чл. 22 ЗПК, която е приложима за процесното договорно правоотношение. Тази норма изрично посочва, че когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК - за определяне на ГПР. Въз основа на това Договор за потребителски кредит следва да се прогласи за недействителен.

Счита, че така сключеният Договор за предоставяне на поръчителство от *** г. с „Ай тръст“ ЕООД е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД, както и на основание чл. 26, ал. 1 пр. 2 вр. с чл. 19, ал. 4, от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП. Заявява, че е налице нееквивалентност на престациите, тъй като сумата, която се претендира, чрез този договор, съставлява допълнителна сума, която е в размер над 40% от сумата на отпуснатия кредит, като по този начин безспорно е нарушен принципа на добросъвестност и справедливост. Отделно от това сумата за поръчител се заплаща без кредитополучателят да получава нищо насреща, напротив същият е принуден да сключи Договор за предоставяне на поръчителство и то с предварително избрано от заемателя дружество, за да му бъде отпуснат кредит. Т.е чрез Договора за предоставяне на поръчителство се стига единствено и само до увеличаване на дължимата сума с над 40%, без каквато и да е насрещна престация.

На следващо място счита договорът за поръчителство за нищожен и поради това, че се стига до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл. 19 ал. 4 от ЗПК.

В настоящия случая, възнаграждението което следва да се заплати по Договор за предоставяне на поръчителство е следвало да бъде отразен в определение ГПР. Със сключването на договор за поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което от своя страна води до недействителност на договора за кредит и договора за 2 поръчителство.

На последно място, счита че Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството „Ай тръст“ ЕООД, е недействителен на основание чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 19 от ЗЗП. Същият е във вреда на потребителя и не отговаря на изискванията за добросъвестност и справедливост и води до неравновесие в правата на страните, като по този начин е в ущърб на потребителя /чл. 143, ал. 1 ЗЗП /. Посоченият по-горе Договор за поръчителство не е разбираем и не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора - чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП.

С оглед горното, моли ответникът „Кредисимо“ ЕАД да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 679,72 лева – недължимо платена по недействителен договор за потребителски кредит № ***/*** г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на исковата молба в съда – 14.08.2025 г. до окончателното погасяване, а ответникът „Ай Тръст“ ЕООД да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1946,10 лева, недължимо платено възнаграждение за поръчител по недействителен Договор за предоставяне на поръчителство от *** г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на исковата молба в съда – 14.08.2025 г. до окончателното погасяване /съобразно допуснатото изменение на иска/.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва исковете по основание и размер.

Не оспорва, че между страните е налице договорно правоотношение, произтичащо от Договор за потребителски кредит № ***/*** г.

По силата на процесния Договор ответникът е отпуснал кредит в размер на 5493,70 лв., а не в размер на 5000 лв., както е посочено в исковата молба. Сумата от 5000 лв. е усвоена от кредитополучателя, а със сумата от 493,70 лв. е заплатена дължимата от кредитополучателя застрахователна премия. В частта за сумата от 493,70 лв. кредитът има характеристиките на стоково финансиране, тъй като с отпусната главница кредитополучателят е закупил услуга (застраховка), а дължимото за услугата възнаграждение е заплатено от кредитодателя директно от името и за сметка на кредитополучателя директно към доставчика на услугата. Главницата е била усвоена в цялост от кредитополучателя - ищец в съответствие и с посоченото от него в исковата молба.

Уговорено е между страните предоставената в заем главница да бъде върната за срок от 18 месеца, при ГЛП от 28,00 % и ГПР от 31,89 %. Общата дължима сума по договора за кредит при точно спазване на уговорения между страните погасителен план е била 6820.67 лева (от която сума: главница в размер на 5493.70 лева и 1326.97 лв. - договорна възнаградителна лихва). Задължението по процесния договор за кредит е погасено предсрочно, предвид което ищецът не е заплатил в цялост възнаградителната лихва по погасителния план.

Оспорва твърдението на ищеца, че във връзка с Договор за потребителски кредит № ***/*** г. същият е заплатил по сметка на „Кредисимо“ ЕАД сума в размер на 1200,00 лв., която е разпределена за погасяването на вземания на дружеството по кредитното правоотношение, различни от вземането му за главница. Твърди, че ищецът е заплатил по сметка на ответника сума в размер на 679,72 лв., която е разпределена за погасяването на вземания по кредитното правоотношение, различни от вземането му за главница. Признава неизгоден за него факт, а именно постъпването по негова сметка на горепосочената сума от 679,72 лв. за погасяване на дължими суми от ищеца, различни от вземането за главница.

По отношение на твърдението, че процесния Договор не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1 от ЗПК, заявява, че подобни твърдения не могат да бъдат споделени, доколкото видно от Приложение № 1 към процесния договор, по ясен и недвусмислен начин са 3 посочени ГПР (т. 8) и общата дължима сума (т. 9), както и е упоменато, че допусканията, използвани при изчисляване на ГПР, са посочени в Общите условия. По-конкретно допусканията са подробно описани в т. 11 от Раздел VII на приложимите към Договора Общи условия. Предвид изложеното Договора има необходимото съдържание съгласно чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК, където е предвидено да бъде посочен размерът на ГПР и допусканията, които са взети предвид при изчисляването му, без да е необходимо да се разписва формулата, по която е изчислен. С оглед горепосоченото счита, че не са налице нарушения на законовите разпоредби на ЗПК по отношение съдържанието и формиране на ГПР в процесния Договор.

Не оспорва твърдението на ищеца, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на „Ай Тръст“ ЕООД, не е включено като разход по смисъла на чл. 19 ЗПК. Единствения разход по смисъла на чл. 19 ЗПК, който е включен при изчисляване на ГПР е договорната възнаградителна лихва. На следващо място размерът на възнаграждението за поръчител не е известен на ответника към момента на сключване на договора за кредит и формирането на ГПР по последния. Кредисимо ЕАД не е имало информация относно размера на дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство.

Оспорва, че за ищеца било задължително да сключи договор за предоставяне на поръчителство с другия ответник. Съгласно раздел III, т. 12 от приложимите към Договор за потребителски кредит № ***/*** г. Общи условия за предоставяне на кредити (Общи условия), кредитополучателят има право, но не и задължение да предостави обезпечение на кредита. Видовете обезпечение, които „Кредисимо“ ЕАД, като кредитодател, приема са посочени в цитираната разпоредба и те са (1) банкова гаранция в 10 - дневен срок от кандидатстването и (2) предоставяне на поръчител. Кредитоискателят може и да не предостави обезпечение, като в този случай „Кредисимо“ ЕАД ще разгледа заявлението му, ще направи оценка на кредитоспособността му и ще прецени дали да предостави кредит съгласно вътрешните си правила за оценка и управление на риска. Обезпечените и необезпечените кредити, предлагани от дружеството, не се отпускат по различен начин и не са два отделни кредитни продукта на „Кредисимо“ ЕАД, не са пряко свързани с размера на отпускания кредит и условията за погасяването му. Във връзка с горното следва да бъдат разгледани и чл. 4, ал. 1, както и чл. 4, ал. 3 от Договор за потребителски кредит № ***/*** г.