Решение № 3757 от 28.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3757 гр. София, 25.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Георги Стоев при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Георги Стоев Въззивно гражданско дело № 20241100501186 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 18722/15.11.2023 г., постановено по гр.д. № 25172/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 55 състав, са уважени предявените от Н. Й. Х., ЕГН **********, срещу „СОФ К.“ АД, ЕИК ****, кумулативно обективно съединените искове с правна квалификация чл. 344, т. 1, т. 2 КТ и чл. 344, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ. Първоинстанционният съд се е произнесъл и по дължимостта на разноските в исковото производство на основание чл. 78 от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на ответника, с която обжалва изцяло първоинстанционното решение. Въззивникът навежда оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на процесуалните правила, регламентиращи процеса по установяване на релевантни факти и оценка на събрания доказателствен материал, както и поради противоречие на материалния закон. Излага правни доводи, че е налице реално съкращаване на щата, доколкото след прекратяването на трудовото правоотношение няма създадени нови структурни звена на мястото на закрития отдел и не са наемани нови служители, които да имат същите или идентични трудови функции. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постанови акт, с който да се отхвърлят исковите претенции. Претендира разноски. в

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника първоинстанционното производство, с който изразява становище за нейната 1 неоснователност по съображения, подробно изложени в отговора.

Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено и да бъдат присъдени направените съдебни разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Въззивният съд, съгласно чл. 269 ГПК, е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпросите; 1) дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, 2) както и за интереса на определени страните по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По основателността на иска:

Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Предмет на въззивното производство е законосъобразността на упражненото от работодателя потестативно право, довело до прекратяването на процесното трудово правоотношение.

От събраните писмени доказателства се установява, че към монета на уволнението ищецът е заемал длъжността „експерт“ в отдел „Обществени поръчки“, сектор „Контрол на договори и архив на обществените поръчки“ към „Главна дирекция Финансова“ по силата на безсрочен трудов договор.

Процесното трудово правоотношение е прекратено със заповед № 46/16.02.2023 г., считано от 11.03.2023 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, предположение първо, закриване на част от предприятието. Заповедта е издадена във връзка с организационно решение от 16.01.2023 г. на управителния съвет на дружеството, с което се закрива отдел „Обществени поръчки“, ведно с прилежащите сектори в „Главна дирекция Финансова“.

Исковата молба е подадена в срока по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ, т.е. налице са процесуалните предпоставки спорът да бъде разгледан по същество.

Относно релевантния за спора въпрос- Налице ли е реално закриване на част от предприятието или вътрешно организационно преустройство на предприятието, свързано със съкращаването на щатните бройки.

В Тълкувателно решение № 5 от 26.10.2021 г. на ВКС по т. д. № 5/2019 г., ОСГК са дадени задължителни тълкувателни указания, относими към релевантния за настоящето 2 дело въпрос, свързан с разликите между закриването на част от предприятието като самостоятелно основание за прекратяване на трудовото правоотношение и вътрешно организационно преустройство на предприятието.

Вътрешна реорганизация е налице, когато дейността на предприятието или на част от него се реорганизира по нов начин чрез сливане, вливане, отделяне или разделяне. При нея дейността на съответното поделение или звено продължава да съществува , но се разпределя между други звена или се слива с някои съществуващи звена. В тези случаи не е налице закриване на част от предприятието, защото дейността продължава да се осъществява, но под други организационни форми. Сама по себе си, реорганизацията не е правопораждащо основание за упражняване правото на уволнение, но може да е свързана с намаляване на броя на заетите с извършването на съответната дейност лица, което да доведе до цялостно премахване на длъжностите, свързани с осъществяването на дейността, така и до намаляване на щатните бройки, предвидени за тези длъжности. Тогава ще е налице основанието по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от Кодекса на труда – „съкращаване на щата“ за прекратяване на трудовия договор на работниците и служителите, който заемат съкращаваната длъжност. В хипотезата на „закриване на част от предприятие“ решаващото е дали е преустановена за в бъдеще изцяло съответната дейност на организационно обособеното звено или тя продължава да се осъществява в останалите структури на работодателя.

Съгласно установената практика на ВКС вътрешно-организационно преустройство на дейността би било налице, когато работодателят закрива свое структурно звено, но неговата дейност не е преустановена окончателно, а се слива или се разпределя между други структурни звена или когато се създава ново, което продължава дейността на закритото. Решение № 10 от 3.02.2022 г. по гр. д. № 2665/2019 г., IV г. о., ВКС; Решение № 228/02.05.2019 г. по гр. д. № 782/2018 г., ІІІ г. о., ВКС.

По смисъла на Кодекса на труда понятието "част от предприятие" и "структурно звено" имат едно и също юридическо съдържание. Дефинира го организационноуправленският критерий. Структурното звено е обособена, относително самостоятелна организационна единица в предприятието с относително самостоятелно ръководство, където и според извършваната относително самостоятелна дейност се полага наемен труд.

Основният критерий може да е съчетан с териториалния (в едно и също населено място, община, област или регион), с функционалния (специфика на дейността) и с финансовоикономическия критерий (собствени приходи и/ или разходна сметка). Тези критерии са само отличителни за конкретната структура, но не дефинират понятието. Следователно "част от предприятието" по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 КТ е обособена, относително самостоятелна организационна единица в цялостната структура на предприятието с относително самостоятелно ръководство, където и според извършваната относително самостоятелна дейност се полага наемен труд. Основният критерий може да е съчетан с някой от останалите: териториален, функционален, финансово-икономически, но те не го дефинират, а само отличават конкретната относително самостоятелна структура.

3

Така закриване на част от предприятието по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 КТ е налице, когато окончателно и занапред е преустановена относително самостоятелната дейност на структурно звено в предприятието на работодателя, което е имало относително самостоятелно ръководство и където е бил полаган наемен труд - Решение № 228 от 2.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 782/2018 г., III г. о., ГК.

Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че в процесната хипотеза е налице вътрешно-организационно преустройство на предприятието.

Релевантно за изхода на спора е обстоятелството, че в ответното дружество преди прекратяването на трудовото правоотношение са съществували два относително самостоятелни отдела, но с идентична дейност /трудова функция на част от предвидените щатни бройки към тях/ – 1) „Обществени поръчки“ и 2) „Покупки и тръжни процедури“ и двата функционално позиционирани в „Главна дирекция Финанси“. Страните не спорят, но и от събрания доказателствен материал се установява пълно и главно факта, че след като на 04.2021 г. „СОФ К.“ поема управлението на Летище София в качеството му на концесионер, се преустановява дейността на работодателя свързана с сключването на нови договори по реда на ЗОП. Следователно в процесния отдел „Обществени поръчки“ от 04.2021 г. до 11.03.2023 г. не се е осъществявала първоначално предвидената си дейност свързана с подготовката, сключването и изпълнението на облигационни права и задължения, възникнали по реда на ЗОП. Отделът е продължил своята дейност, прилагайки по аналогия правилата на ЗОП при сключването на нови договори с трети лица, като впоследствие работодателят е изготвил самостоятелни правила. От свидетелските показания на Зорнишки се установява, че отдел „Покупки и тръжни процедури“ е създаден през 10.2022 г., т.е. година след като дружеството е преустановило своята дейност свързана със сключването на договори по реда на ЗОП. Основната функция на новосъздадения отдел се изразявала в извършването на пазарна проучвания, водене на преговори, подготвяне на документацията във връзка с избора на доставчици и лица предоставящи услуги. Цялостната кореспонденция и избора на контрагент се осъществя чрез вътрешната автоматизирана система, използвана от дружеството ответник, в която съответния доставчик на услуга регистрира своята оферта.

От показанията на свидетелите Зорнишки и Милушева също се установява факта, че „СОФ К.“ е създало вътрешни правила за провеждане на поръчки, които са прилагани от двата посочени по-горе отдела, при сключването на договори с трети лица за задоволяване на основните потребности на дружеството.

Следователно след създаването на отдел „Покупки и тръжни процедури“ две относително самостоятелно обособени звена са осъществявали идентична дейност по подготовката и сключването на договори с трети за дружеството лица, прилагайки едни и същи правила и методи, изрично изготвени от работодателя. Направеният от съда извод се подкрепя от събраните в хода на съдебното дирене 1) писмени доказателства, включително длъжностните характеристики на заетите на съответните длъжности лица, 2) гласните доказателства, които са еднопосочни и вътрешно непротиворечиви, поради което настоящата инстанция ги кредитира, 3) както и от изготвеното заключение (т.3) по 4 назначената СЧЕ. Трудовите функции на длъжностите „Експерт“ в отдел „Обществени поръчки и длъжността „Старши експерт“ в отдел „Покупки и тръжни процедури“ са изключително сходни, (след преустановяването на дейността на дружеството по прилагането на ЗОП) като се изразяват в администрирането на досие за всяка поръчка, воденето на кореспонденция с доставчиците, изготвянето на доклади и справки с цел оптимизирането на процеса по избор и контрагент. Следователно дейността на отдел „Обществени поръчки“ не е преустановена след 04.2021 г., а продължила да се осъществява, но вече под различна правна рамка и при приложението на различни правила и методи за работа, изрично изготвените от работодателя и приложими в двата отдела. От показанията на свидетеля Зорнишки и заключението на вещото лице се установява, че през март месец 2023 г. е имало между 10-15 процедури за избор на нови доставчици, при прилагането на вътрешните правила, които са били използвани и от двата отдела „Покупки и тръжни процедури“ и „Обществени поръчки“. След анализ на събрания доказателствен материал настоящият състав счита, че не се установи в условията на пълно и главно доказване окончателно преустановяване на относително самостоятелната дейност на структурно звено в предприятието на работодателя, което е имало относително самостоятелно ръководство и където е бил полаган наемен труд. Напротив налице е вътрешно-организационно преустройство на предприятието, защото дейността на закритото структурно звено не е преустановена за в бъдеще по окончателен начин, а същата се продължава да се осъществява от отдел „Покупки и тръжни процедури“. Единственото се намалява щатната бройка, като се съкращават 18 щата в отдел „Обществени поръчки“, а самата трудова функция, осъществявана от ищеца, е продължила да съществува в щатните бройки „Експерт, Старши и Младши Експерт“ в отдел „Покупки и тръжни процедури“. В хипотезата на „закриване на част от предприятие“ решаващото е дали е преустановена за в бъдеще изцяло съответната дейност на организационно обособеното звено или тя продължава да се осъществява в останалите структури на работодателя. От анализа на събрания доказателствен материал се установява, че дейността на отдел „Обществени поръчки“ след съкращаването му продължава да се осъществява от отдел „Покупки и тръжни процедури“, т.е. налице е вътрешна реорганизация съчетана със съкращаването на 18 щатни бройки, поради което уволнението на извършеното от работодателя основание е незаконосъобразно.