Решение № 4326 от 17.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4326 гр. София, 17.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

ВИКТОРИЯ МИНГОВА при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ МИНГОВА Въззивно гражданско дело № 20231100502549 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

С Решение № 20056309 от 05.09.2022 г., постановено по гр. д. № 2491 по описа за 2017 г. на СРС, 123 състав, са отхвърлени изцяло предявените от „Р.С.” ООД, ЕИК ******* срещу етажните собственици от етажна собственост, находяща се в гр. София, ул. „******* обективно кумулативно съединени: иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, за сумата от 7787, 23 лв. с ДДС – възнаграждение за извършени строително монтажни работи на обект „Ремонт на покрив на жилищна кооперация, находяща се на ул. „*******“ по Договор за изработка от 14.07.2016 г. и издадени въз основа на него Данъчна фактура № 0000000655/03.10.2016 г., Сметка обр. 22 и Акт, обр. 19 № 1/29.09.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждане на исковата молба – 17.01.2017 г. до окончателното й плащане; иск с правно основание чл. 92, ал. 1 изречение 1 ЗЗД, вр. раздел VІ, чл. 12 от Договор за изработка от 14.07.2016 г. за сумата от 778, 23 лв. – неустойка за забава в плащанията по Договора за изработка от 14.07.2016 г., за периода от 03.10.2016 г. до 16.01.2017 г.; иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, за сумата от 10033, 29 лв. с ДДС – възнаграждение за допълнително възложени от етажните собственици от етажна собственост, находяща се в гр. София, ул.

„******* и извършени от „Р.-С.” ООД строително-монтажни работи на обект „Ремонт на покрив на жилищна кооперация, находяща се на ул. „*******“, извън уговорените с Договор за изработка от 14.07.2016 г. СМР, за което била 1 постигната между страните неформална устна договореност за изработка, обективирана впоследствие в Данъчна фактура № 0000000655/03.10.2016 г., Сметка обр. 22 и Акт, обр. 19 № 1/29.09.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждане на исковата молба – 17.01.2017 г. до окончателното й плащане; иск с правно основание чл. 86, ал. 1, изречение 1 ЗЗД за сумата от 296, 02 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 10033, 29 лв. за периода от 03.10.2016 г. до 16.01.2017 г.; предявен при условията на евентуалност, по отношение на иска с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 10033, 29 лв. с ДДС иск с правно основание чл. 61, ал. 1 ЗЗД за сумата от 10033, 29 лв. с ДДС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждане на исковата молба – 17.01.2017 г. до окончателното й плащане, както и предявен при условията на евентуалност по отношение на последния иск, иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сумата от 10033, 29 лв. с ДДС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждане на исковата молба – 17.01.2017 г. до окончателното й плащане, като неоснователни.

С решението са оставени без разглеждане предявените при условията на евентуалност по отношение на иска с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД за сумата от 10 033, 29 лева от етажните собственици от етажна собственост, находяща се в гр. София, ул. „******* срещу „Р.-С.” ООД, ЕИК *******: възражение за прихващане до размер на сумата от 660, 76 лева – неустойка по чл. 11, ал. 1 от Договор за изработка от 04.07.2016 г. и възражение за прихващане до размер на сумата от 3100 лева – направени от етажните собственици от етажна собственост, находяща се в гр.

София, ул. „******* разходи по отстраняване на некачествено извършени уговорени строително – монтажни работи, платени на строителя Б.Г., който е отстранил извършените некачествено работи.

С решението е осъден „Р.-С.” ООД, ЕИК ******* да заплати на етажните собственици от етажна собственост, находяща се в гр. София, ул. „******* сумата от 1970 лв. – направени по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Срещу решението в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство – „Р.-С.” ООД, ЕИК *******, който го обжалва в частта, с която предявените от него искове са отхвърлени, с оплаквания за неправилност като постановено в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необосновано. Въззивникът излага, че на 14.07.2016 г. между страните е сключен договор за изработка, по силата на който етажните собственици от етажна собственост, находяща се в гр. София, ул. „Веслец” възложили, а „Р.С.” ООД приело да изпълни СМР, съгласно Приложение № 1 – Оферта на обект „Извършване ремонт на покрив на жилищна кооперация на ул.

„*******”. Поддържа, че в договора и приложението към него не е посочено, че обхватът на ремонта трябва да е до обхвата на покрива на определен жилищен вход. Излага, че съгласно чл. 3 от договора възнаграждението е в размер 15 345, 20 лева без ДДС и е изчислено „на основание подадени количества от възложителя. Точните количества ще бъдат изчислени в процеса 2 на работа”. Сочи, че установеният в договора стандарт за качество е съгласно действащите строителни правила и норми – чл. 1 от договора. Излага, че в хода на изпълнение и след извършени демонтажни дейности е възникнала необходимостта от изпълнение на допълнителни и на непредвидени СМР.

Сочи, че ищецът е предал на ответника извършената на обекта работа с Акт обр. 19/29.09.2016 г. и останалата техническа документация, а другата страна е отказала да подпише този акт за извършените СМР, но е започнала да владее и да се ползва от резултата от работата веднага след нейното извършване.

Поддържа, че неизплатената главница е в размер 17 820, 52 лева с вкл. ДДС, от които 7787, 23 лева с ДДС представляват неизплатено възнаграждение по договора, а 10 033, 29 лева с ДДС представляват извършени от ищеца доставки и СМР извън договора, за които била постигната устна договореност.

Последните се претендират и при условията на евентуалност под формата на гестия (чл. 60-61 ЗЗД), евентуално като обезщетение за неоснователно обогатяване (чл. 59 ЗЗД). Сочи, че подробно описание на видовете и количествата СМР, предмет на делото, се съдържа в молба на ищеца с вх. № 5027471 от 17.02.2020 г. Поддържа, че обжалваното решение е постановено при допуснати множество и съществени нарушения на съдопроизводствените правила: не е изготвен и приет доклад по делото според изискванията на чл.

146 ГПК; игнорирана е приетата по делото СТЕ; решението е основано на едностранно съставен от ответника протокол от 15.11.2016 г., оспорен от ищеца; игнорирани са показания на групата свидетели на ищеца без да са изложени причините за това; кредитирани са показанията на разпитани по искане на ответника свидетели в нарушение на чл. 176 ГПК, които можели да дадат единствено обяснения по делото, за чиито разпити ищецът възразил.

Поддържа, че изводите на съда по същество на спора били в противоречие със събраните по делото доказателства. Излага, че неправилно съдът приел, че не е налице възлагане за извършените СМР извън договора. Поддържа, че управителят на етажната собственост изразил съгласие, а договорът за изработка бил консенсуален и неформален. Излага, че ответникът не се е противопоставил веднага след узнаване на извършените действия и за подобно противопоставяне по делото нямало нито твърдения, нито доказателства. Поддържа, че извършените от ищеца СМР са установени от приетата по делото СТЕ, както и че извършването им е било технологично необходимо. Излага, че дори и да се приеме, че липсва договореност, то тогава съдът е бил длъжен да разгледа предпоставките на предявените при условията на евентуалност искове, с които се претендира заплащане на СМР извън договора, като изводите на съда били в противоречие със събраните по делото доказателства. Поддържа, че ако е имало изпълнена работа с недостатъци, то ответникът е разполагал с възможностите, предвидени в чл. 265 ЗЗД или чл.

161 ЗУТ, от които не се е възползвал. Поради изложеното моли за отмяна решението в обжалваната част и уважаване на предявените искове респ. на предявените при условията на евентуалност искове. Претендира разноски.

Въззиваемата страна по жалбата на ответника – етажните собственици от етажна собственост, находяща се в гр. София, ул. „******* – ответник в първоинстанционното производство, с писмен отговор по реда на чл. 263, ал.

3

1 ГПК оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да потвърди първоинстанционното решение като валидно, допустимо и правилно. Излагат, че не са налице твърдените от въззивника процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, а решението намират за обосновано. Считат за неоснователни оплакванията на въззивника за допуснати нарушения във връзка с доклада по делото, като намират, че правилно и в съответствие със закона е разпределена тежестта на доказване на подлежащите на установяване факти. Нямало нарушения при преценката на експертните заключения, като считат, че съдът е обсъдил всички събрани доказателства и е основал решението си както на писмените доказателства, така и на събраните гласни доказателства, а именно - разпитите на свидетелите Р.Ц., З.В. и А.М.. Излагат, че показанията на свидетеля Тонев следва да бъдат ценени по реда на чл. 172 ГПК. Поддържат, че ищецът не е доказал, че страните по делото са имали неформална устна уговорка за допълнително възлагане на извършените строително монтажни работи, извън уговорените с Договор за изработка от 14.07.2016 г. СМР. Считат, че предявеният евентуален иск с правно основание чл. 60-62 ЗЗД е неоснователен, тъй като правилата по чл. 60-62 ЗЗД се прилагат, когато между собственика на имота и извършилия СМР не съществуват договорни отношения. Поддържат, че на отхвърляне подлежи и евентуалния иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сумата от 10 033, 29 лв. с ДДС, тъй като липсвало обогатяване на ответника. Претендират разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д.

№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Решението е валидно и допустимо в обжалваната част, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение, е обвързан от посочените в жалбата пороци. По конкретно 4 наведените във въззивната жалба доводи, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, настоящият състав на въззивния съд намира следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на „Р.-С.” ООД, ЕИК *******, с която срещу етажните собственици от етажна собственост, находяща се в гр. София, ул. „******* са предявени обективно кумулативно съединени: иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, за сумата от 7787, 23 лв. с ДДС – възнаграждение за извършени строително монтажни работи на обект „Ремонт на покрив на жилищна кооперация, находяща се на ул. „*******“ по Договор за изработка от 14.07.2016 г. и издадени въз основа на него Данъчна фактура № 0000000655/03.10.2016 г., Сметка обр. 22 и Акт, обр. 19 № 1/29.09.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждане на исковата молба – 17.01.2017 г. до окончателното й плащане; иск с правно основание чл.