Решение № 437 от 15.06.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 437 гр. Русе, 15.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ралица Й. Русева при участието на секретаря Мирослава Т. Пенева като разгледа докладваното от Ралица Й. Русева Административно наказателно дело № 20234520200647 по описа за 2023 година

Производството е по чл.60 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от „К.и ауто“ ООД, със седалище гр.Русе, представлявано от Н. К., против Наказателно постановление № 38- 0004161 от 09.02.2023 г. на Директор РД „АА“ Русе, с което за административно нарушение по чл.24 ал.І от Наредба № Н- 32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, на основание чл.178 а ал.ІV т.1 пр.1 от ЗДвП, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1000 лева.Жалбоподателят моли съда да отмени постановлението като незаконосъобразно поради необоснованост.

Ответникът по жалбата счита същата за неоснователна.

Русенска районна прокуратура не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

От събраните доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 15.11.2022 г. св.Й.П. в качеството си на гл. инспектор към РД „АА“ Русе извършил проверка по документи в обект, стопанисван от жалбоподателя, представляващ пункт за периодични прегледи за проверка на техническа изправност на ППС.Целта на проверката била да се установи, притежава ли дружеството сертификат по чл.18 ал.І т.6 от Наредба № Н- 32/16.12.2011 г. на МТИТС.Установено било, че документ е налице, но относно същият не била уведомена писмено ИА „АА“ гр.София чрез ръководителя на съответното звено.

Св.П. твърди, че достигнал до този извод чрез справка в електронната система на агенцията, в която не било отразено наличието на такъв сертификат.Предвид посоченото, срещу жалбоподателя бил съставен АУАН № 330285/15.11.2022 г., сочещ нарушение по чл.24 ал.І от Наредба № Н- 32/16.12.2011 г. на МТИТС.Актът бил предявен и лично връчен на представляващ дружеството, а впоследствие въз основа на него било издадено обжалваното наказателно постановление с наложеното административно наказание- имуществена санкция в размер на 1000 лева.В производството пред въззивната инстанция се оспорва законосъобразността на НП, като се твърди от страна на жалбоподателя, че извършването на 1 нарушението не е доказано, възразява се, че информацията била своевременно подадена до РД „АА“ Русе.

Приетото за установено се доказва от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства- оправомощителна заповед, АУАН № 330285 от 15.11.2022 г., заповед за възлагане на проверка, седмично разпределение на задачи, Разрешение № 1686 на МТИТС, списък към Разрешение № 1686, списък на техническите специалисти, Сертификат2 бр. разпечатки от електронни системи, разпита на св.П.- актосъставител, чиито показания следва да се кредитират изцяло, доколкото кореспондират с писмените доказателства в делото.

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Жалбата е допустима, тъй като изхожда от лице, притежаващо процесуална легитимация.Разгледана по същество е основателна.

Формално, в производството по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да опорочават съставеният акт и издаденото постановление.

По същество, формално извършването на вмененото нарушение е доказано.Наредба № Н- 32 от 16.12.2011 г. на МТИТС сочи, че при промяна на обстоятелствата, удостоверени с документите по чл.18 ал.І т.4,6- 10, лицето по чл.16 от наредбата /в случая- извършващо периодичните технически прегледи/ следва писмено да уведоми изпълнителния директор на ИА „АА“ чрез ръководителя на съответното регионално звено на ИА „АА“ в 7- дневен срок от настъпване на тази промяна. Конкретно това не е сторено, доколкото нито са направени възражения от управителя на дружеството при предявяване на АН, нито са представени доказателства за постъпило писмено уведомление.Съдът намира, че приложените и от двете страни разпечатки от електронни системи не могат на собствено основание категорично да обосноват извод в една или друга посока, доколкото не се явяват официални документи.

Наредбата и ЗДвП сочат, че уведомлението следва да бъде писмено, а не в електронен вариант. От друга страна, съдът намира, че съобразявайки общите нормативни разпоредби, волеизявление в електронен вариант следва да бъде направено със съответните атрибути за електронно удостоверяване. Доколкото такива доказателства в делото няма, то не може да се приеме, че задължението е изпълнено чрез волеизявление в електронна форма.

Неспазването на посоченото задължение подлежи на санкциониране с наказанието по чл.178 а ал.ІV т.1 пр.1 от ЗДвП, според който текст, налага се имуществена санкция в размер на 1000 лева на лице, получило разрешение по реда на чл.148 ал.ІІ, което не изпрати уведомление или документ, свързани с дейността по извършването на периодични прегледи до съответните компетентни органи.

По делото няма спор, че изискуемият документ е съществувал към датата на проверката, но той не бил писмено заявен пред РД „АА“ Русе.В същото време, доказва се, че жалбоподателят няма осъществени други административни нарушения, тъй като в тази насока няма приложени доказателства. Това обоснова извод за наличие на основания по закон за определяне на случая като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Касае се до формално нарушение, но както пряко, така и косвено то не е предизвикало общественоопасни последици, свързани с предмета на извършваната от жалбоподателя дейност. Именно поради посоченото, при липса на каквито и да било отегчаващи отговорността обстоятелства и наличие на смекчаващи, както и на база другите обсъдени факти, съдът намира, че наказващият орган неправилно е приложил материалния закон, като е следвало да предупреди писмено нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Предвид посоченото, съдът намира, че обжалваното постановление следва да бъде отменено, вкл. и с присъждане на разноски в производството, които са претендирани, и мотивиран така, на основание чл.63 ал.ІІ т.2 от ЗАНН съдът

2

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 38- 0004161 от 09.02.2023 г. на Директор РД „АА“ Русе, с което на К.и Ауто ООД, БУЛСТАТ ******, със седалище и адрес на управление гр.Русе, ул.“********, представлявано от Н. И. К., за нарушение по чл.24 ал.І от Наредба № Н- 32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, на основание чл.178 а ал.ІV т.1 пр.1 от ЗДвП, е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1000 /хиляда/ лева.

ПРЕДУПРЕЖДАВА К.и Ауто ООД, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на предупрежданието, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

ОСЪЖДА РД „АА“ Русе да заплати на К.и Ауто ООД сумата от 400 /четиристотин/ лева за направени в производството разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14- дневен срок от известяването му на страните, пред Русенски административен съд.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

3