Определение № 21206 от 29.10.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 11602/2025
- Вид
- Определение № 21206
- Подписан
- 29.10.2025
- В сила
- 29.10.2025
- Състав
- Татяна Димитрова, Вергиния Мичева, Румяна Милчева Найденова
Цитирани разпоредби
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 21206 гр. София, 29.10.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Г, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Татяна Димитрова
Членове:
Вергиния Мичева
Румяна М. Найденова като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Въззивно частно гражданско дело № 20251100511602 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.274 ал.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№ 317270/30.09.2025год. на Б. П. П. и К. М. И., подадена чрез адв.
Д.Х. П. срещу Определение № 37065/4.09.2025г. на Софийски районен съд, постановено по гр.д.
№48659/2024год., 164 състав, с което е оставена без уважение молбата им за изменение на решението на съда в частта за разноските.
Жалбоподателите излагат становище за незаконосъобразност на обжалваното определение с твърдение за неправилност при преценка действително направените от тях разходи за процесуално представителство в заповедното производство. Посочват, че всеки от тях е заплатил по 400лв. адвокатско възнаграждение за изготвяне на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, което е минималния размер възнаграждение, предвиден за заповедното производство по Наредба за възнаграждения за адвокатска работа. Молят обжалваното определение да бъде отменено и присъдено допълнително адвокатско възнаграждение за заповедното производство в размер на още 700 лв.
Ответникът „ Уиз Еър Унгария“Црт излага мотиви за неоснователност на жалбата по съображения изложени в отговора. Посочва, че претендираното адвокатско възнаграждение за заповедното производство се явява прекомерно високо за процесуалните действия, извършени от процесуалния представител на частните жалбоподатели. Сочи, че Наредба №1 /2004г. за адвокатските възнаграждения за адвокатска работа нямат задължителен характер, предвид даденото тълкуване на решение на СЕС по дело С-438/22, а служи само за ориентир. Счета, че заповедното производство не се характеризира с фактическа и правна сложност , което да обуславя присъждането на адвокатско възнаграждение над определеното от първостепенния съд. Моли съда да остави частната жалба без уважение.
Съдът, като прецени доводите на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 248 ал. 3 ГПК от страна, имаща правен интерес и против подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
Частните жалбоподатели са подали заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу „ Уиз Еър Унгария“Црт за заплащане на обезщетение за отказан достъп до борда на полет в размер на 400 евро за всеки от тях, за претърпени имуществени вреди от разходи за изпуснат хотелски престой в размер на 51,50 евро за всеки от тях и за разликата между стария и новозакупения от тях билет до крайната дестинация на пътуването им в размер на 83,80 евро за 1 всеки от тях. Към заявлението е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между пълномощник на частните жалбоподатели и процесуалния им представител адв.П., в който е вписано, че за изготвяне и подаване на заявлението по чл.410 от ГПК срещу „ Уиз Еър Унгария“Црт е заплатено бруто възнаграждение в размер на 400лв. в брой. Срещу издадената заповед, „ Уиз Еър Унгария“Црт е възразил, като е посочил че сумата от по 400 евро обезщетение е заплатена на заявителите, сега частни жалбоподатели, още през 2023г. Признал е и е заплатил в хода на заповедното произовдство разликата в цените между стари и новозакупени билети и е оспорил дължимостта на претендираното обезщетение за загубени разходи за хотелски престой.
След указания на съда, „ Уиз Еър Унгария“Црт е предявил установителен иск срещу кредиторите, сега частни жалбоподатели, за сумата 102,99 евро недължимо обезщетение за загубени разходи за хотелски престой. С решение № 12554/26.06.2025г. по настоящото производство първоинстанционният съд е признал за установено задължението на „ Уиз Еър Унгария“Црт към Б.
П. П. и К. М. И. за сумата 51,50 евро за всеки от тях, представляваща обезщетение за загубени разходи за хотелски престой, и е осъдил „ Уиз Еър Унгария“Црт да заплати на Б. П. П. и К. М. И. по 500лв. разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, дължими за заповедното и за исковото производства. В мотивите си съдът е посочил, че сумата от 500лв. е сбор от заплатена държавна такса от 50лв. , 400лв. присъдено адвокатско възнаграждение и 50лв. разноски за адвокат в заповедното производство.
В срока за обжалване на решението, адв. П. е подал молба по чл.248 от ГПК. Поискал е от съда да измени решението си в частта за разноските и му присъди пълния размер адвокатско възнаграждение за заповедното производство, а именно по 400лв. за всеки от кредиторите.
Ответникът е възразил. Представил е и доказателства, че е изпълнил паричното си задължение към кредиторите изцяло, съобразно съдебното решение.
СРС е оставил без уважение искането да измени решението в частта за разноските. Посочил е, че присъденото адвокатско възнаграждение за исковото производство покрива труда на адвоката в заповедното производство, че заявлението е подадено общо за двамата кредитори и защитата им е осъществявана общо за двамата.
Въззивният съд споделя изводите на районния съд и намира частната жалба за неоснователна.
При уважен изцяло иск, на основание чл.78 ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски, вкл. и за сторените такива в заповедното производство, в това число и за адвокатско възнаграждение. При определяне на адвокатското възнаграждение съдът следва да се ръководи от фактическата и правна сложност на делото, която произтича от вида на претенцията, обема на събраните доказателства, извършените от страните процесуални действия, подлежащата на проучване и анализиране нормативна уредба и съдебна практика /така Определение № 2771 от 3.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 2140/2024 г., I т. о., ТК и цитираната в него друга съдебна практика/. Материалният интерес пред заповедния съд за всеки заявител е бил в размер на търсеното обезщетение за вреди от изпуснат хотелски престой в размер на по 51,50 евро и за разликата между стари и новозакупени билети в размер на 83,80 евро. Или за общо 135,30 евро за всеки от тях. Посочените суми от по 400 евро обезщетение за отказан достъп до борда на полета са неоснователно посочени, тъй като вече са били платени от длъжника 4 месеца преди подаване на заявлението. Подадено е едно общо заявление по чл.410 от ГПК и една обща молба, в което е взето становище по възражението на длъжника в заповедното производство, в която са изложени съображения за дължимост на претенциите за обезщетение за сторен хотелски разход и за разлика в цените на стари и новозакупени билети и е признато стореното от длъжника плащане на обезщетение за отказан достъп до полет. Съдебни заседания в заповедното производство не се провеждат. При тези данни за материалния интерес /135,30 евро/, правната и фактическа сложност на делото и действително осъществените процесуални действия от процесуалния представител, които се изчерпват с подаване на заявление и молба, без явяване в съдебно заседание , въззивният съд намира, че определеното от първоинстанционния съд адвокатско възнаграждение на адв. П. от по 50лв. за всеки заявител по заповедното дело напълно и справедливо покрива стойността на извършения от него труд. НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа няма задължителен за съда характер, а навежда критериите за определяне на адвокатското възнаграждение за всеки конкретен случай, които районният съд изцяло е съобразил.
2
Отделно от това, въззивният съд не установи заявителите Б. П. П. и К. М. И. да са заплатили търсеното адвокатско възнаграждение от по 400лв. в заповедното производство. Сумите от 400лв. са упоменати в договори за правна защита и съдействие, сключени между адв.П., който представлява заявителите в заповедното и в исковото производство, и адв. Г.Г., като пълномощник на заявителите. В пълномощното, с което заявителите са упълномощили адв.Г. да ги представлява пред съда или да преупълномощава друг адвокат за това, не е споменато адвокатско възнаграждение /платено на него или упълномощаване той да заплати на друг за тяхна сметка/.
Всъщност липсват доказателства за действително платено от заявителите на упълномощения от тях адв.Г. или преупълномощения адв.П. адвокатско възнаграждение. Но поради липса на частна жалба от длъжника в заповедното производство, въззивният съд ще се задоволи само с този коментар.
Водим от горното, Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх.№ 317270/30.09.2025год., подадена от Б. П. П. и К. М. И., чрез адв. Д.Х. П. срещу Решение № 12554/26.06.2025г. на Софийски районен съд, постановено по гр.д. № 48659/2024год., 164 състав, с което е оставено без уважение искането по чл.248 от ГПК за изменение на решението на съда в частта за разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3