Решение № 7506 от 10.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7506 гр. София, 10.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Г, в закрито заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска като разгледа докладваното от Валерия Банкова Въззивно гражданско дело № 20251100513708 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба от „СОФИЙСКА ВОДА“ АД – длъжник по изп.д.

№20258380403181 на ЧСИ М.Б. срещу разпореждане на съдебния изпълнител о т 19.09.2025г., съобщено на длъжника с изх. №62287/23.09.2025г., с което ЧСИ отказал да намали приетите разноски за адвокатско възнаграждение и пропорционалната такса по т.26 от ГПК, след направено от длъжника възражение в този смисъл.

Жалбоподателят поддържа, че адвокатското възнаграждение в размер на 580лв., претендирано от взискателя по делото, е прекомерно, както и че таксата по чл.26 от ТТРЗЧСИ е незаконосъобразно определена.

Взискателят оспорва жалбата.

Частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. По същество, въззивният съд намира следното:

1. Възраженията на жалбоподателя за прекомерност на адвокатското възнаграждение на взискателя са основателни. При разглеждане на наведеното възражение по чл.78, ал.5 от ГПК съдът е длъжен да съобрази Решението на СЕС от 25 януари, 2024 г. по дело C-438/22. В това задължително за националните съдилища решение на СЕС (чл. 633 ГПК), е прието, че Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет противоречи на чл. 101, § 1 ДФЕС във вр. с чл. 4, §3 ДЕС и определените с нея минимални размери на адвокатските възнаграждения не обвързват съда. След приемане на решението на СЕС практиката на ВКС е безпротиворечива в становището си, че при разглеждане на възражението по чл. 78, ал. 5 о т ГПК съдът е длъжен да не прилага ограничението по чл. 78, ал. 5 in fine ГПК. Съдът следва да отчете 1 действителната фактическа и правна сложност, вида и характера на делото, защитавания материален интерес, съответната инстанция, легитимно очакваните, респ. извършените процесуални действия по делото с участие на представляваната от адвокат страна.

При съобразяване на така посочените критерии, съдът намира, че заплатеният адвокатски хонорар от 580 лв. е прекомерен. Единственото процесуално действие, извършено от представителя на взискателя, е да подаде молба за образуване на изпълнителното производство, в която са посочени изпълнителни способи. Други действия по процесуално представителство, защита и съдействие по делото няма данни да са извършвани. Правната помощ, предоставена от адвоката, се е изчерпала с образуване на делото и посочване на избрания способ за изпълнение. Сезирането на ЧСИ с конкретен изпълнителен способ е условие за редовност на молбата на взискателя, поради ко е т о в случая, дори при приложение на цитираната по-горе Наредба 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет , следва да се счита, че е налице основание за начисляване адвокатско възнаграждение само за образуване на изпълнително дело по чл. 10 т. 1 от същата, а не и по т. 2 на същата разпоредба.

Поради това адвокатското възнаграждение от 540 лв. се явява прекомерно и следва да се намали на основание чл.78, ал.5 ГПК до сумата от 200 лв., която е справедлива и адекватна на предоставената по изпълнителното дело защита.

2. Във връзка с исканията на жалбоподателя за коригиране на таксата по чл.26 от Тарифата:

Размерът на дължимата такса се определя съобразно сбора на присъдените вземания, посочени в изпълнителния лист - при изчислението й (в размера на паричното вземане, от което се определя) не се включват разноските за адвокатско възнаграждение за изпълнителното производство на взискателя. Това следва пряко от забележките към чл.26 ТТРЗЧСИ и поспециално – т.4, съгласно която в размера на паричното вземане не се включват авансовите такси. Авансовите такси, платими от взискателя, и направените от него разноски за адвокат имат един и същи характер – представляват разноски за изпълнителното производство, които той прави в рамките на изпълнителното дело и които съгласно чл.79, ал.1 ГПК са за сметка на длъжника. И макар да се събират от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителното производство, те не се включват в „паричното вземане“, съобразно което се изчислява таксата по чл.26 от Тарифата. Ето защо таксата, следва да се определи от сумата, посочена в изпълнителния лист, която възлиза на 550,21 лв. главница, 43,72 лв. законна лихва към датата на ПДИ и 322,35 лв. разноски или общо 916,28. Изчислена по реда на т.26 от ТТРЗЧСИ пропорционалната такса възлиза на сума в размер на 91,63 лв.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

2

ОТМЕНЯ разпореждане на съдебния изпълнител от 19.09.2025г. по изп. дело №20258380403181 по описа на ЧСИ М.Б., като вместо това постановява:

ОПРЕДЕЛЯ размер на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение - сумата от 200 лв.

ОПРЕДЕЛЯ размер на таксата по чл.26 ТТРЗЧСИ - сумата от 91,63 лв.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3