Решение № 5990 от 23.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5990 гр. София, 22.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Воденичарова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Цветина Костадинова Въззивно гражданско дело № 20221100510000 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение № 7831 от 11.07.2022 г., постановено по гр.д.№ 975/2022 г. по описа на СРС, ГО, 70-и състав, е признато за установено по отношение на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, че Л. Г. К., ЕГН **********, дължи на дружеството сумата от 908.50 лева, представляваща 4/6 части от дължимата цена на доставена през периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2020 г. топлинна енергия до топлоснабден имот – апартамент № 53, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, с аб. № 282943, сумата 36.94 лева, представляваща цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главниците от 17.09.2021 г. до окончателното погасяване, и сумата 89.17 лева, представляваща обезщетение за забава за плащането на главницата за топлинна енергия, дължимо за периода от 31.10.2018 г. до 03.09.2021 г., вкл., както и че Е. А. К., ЕГН **********, и Д. А. К., ЕГН **********, дължат на дружеството, всеки поотделно, сумата от 227.12 лева, представляваща 1/6 част от дължимата цена на доставена през периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2020 г. топлинна енергия до горепосочения топлоснабден имот, сумата 9.23 лева, представляваща цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главниците от 17.09.2021 г. до окончателното погасяване, и сумата 22.29 лева, представляваща обезщетение 1 за забава за плащането на главницата за топлинна енергия, дължимо за периода от 31.10.2018 г. до 03.09.2021 г.

По делото са постъпили въззивна жалба с вх. № 151530 от 20.07.2022 г. от Д. А. К., чрез адв. Н. К., и въззивна жалба с вх. № 155735 от 26.07.2022 г. от Е. А. К., чрез адв. С. К., с които се обжалва решението в частта, в която е признато за установено, че съответният жалбоподател дължи на дружеството посочените в решението суми.

В жалбите се прави оплакване, че първоинстанционният съдебен акт е неправилен, като се излагат идентични съображения. Твърди се, че по делото не са налице достатъчно доказателства, които да установяват качеството потребител на топлинна енергия спрямо жалбоподателите. Аргументира се, че в процесния случай облигационната връзка е възникнала между дружеството и третия ответник- Л. К., доколкото същата е подала заявлениедекларация за преминаване на партидата на топлоснабдения имот на нейно име. Посочва се също, че ищецът в първоинстанционното производство не е доказал предпоставките за изпадане на жалбоподателите в забава по отношение на задължението за заплащане на процесните суми за топлинна енергия, тъй като не е установил факта на публикуване на фактурите в сайта си. Твърди се, че същият не е представил доказателства относно основанието и размера на претендираната от него сума за извършване на услугата дялово разпределение.

В срока по чл. 263 от ГПК въззиваемата страна "Т.С." ЕАД не е подала отговор на въззивна жалба. Третото лице-помагач също не е изразило становище по подадените въззивни жалби.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Въззивните жалби са подадени от активно легитимирани страни в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, отправени са до съответния родово и местно компетентен съд, поради което се явяват допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. След извършена проверка съдът намира, че постановеното решение е 2 валидно и допустимо в обжалваната му част, като в необжалваната част, касаеща третия ответник- Л. К., същото е влязло в сила. По отношение на направените в жалбите оплаквания относно правилността, въззивният съд намира следното:

Районният съд е бил сезиран с обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1 и чл.

86 от ЗЗД. Основателността на предявените искове с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД е обусловена от наличието на следните предпоставки: облигационна връзка между ищеца и ответниците, произтичаща от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди; доставка на топлинна енергия до процесния имот през исковия период; неизпълнение на насрещното задължение на ответниците за плащане на дължимата за потреблението цена.

Във връзка с установяването на първата предпоставка следва да се има предвид, че понятието "клиент на топлинна енергия" е легално определено в разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ (изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), според която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.

140, ал. 1, т. 2 от ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ. Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) "битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Така очертаният кръг от лица се допълва с разясненията, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС, според които клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице 3 придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената на топлопреносното предприятие. Сключването на договора с третото лице следва да бъде доказано, като допустими са всички доказателствени средства, предвидени в ГПК. Договорната обвързаност не се презюмира с простото установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот, а е необходимо извършването на допълнителни действия като например откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество. От изложеното следва, че страна по договора за доставка на топлинна енергия и потребител на топлинна енергия могат да бъдат или собственикът на имота, или лицето, на което същият е учредил ограничено вещно право на ползване, или трето лице, поискало откриване на партида на свое име чрез подаване на заявление до доставчика.

В процесния случай от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че недвижимият имот е бил топлофициран, а сградата - етажна собственост /в която се намира той/ е била присъединена към топлопреносната мрежа. По делото са ангажирани и доказателства относно собствеността на имота. Видно от представения договор за продажба на държавен недвижим имот А. К. и Л. К. са придобили процесния апартамент на 04.01.1986 г. По делото е приложено и Удостоверение за наследници с изх.

№ РСП18-УГ01-6783/ 06.06.2018 г., от което се установява, че А. К. е починал на 03.03.2005 г., като е оставил за свои наследници съпругата си Л. К. и децата си Д. К. и Е. К.. В рамките на първоинстанционното производство същите не са оспорили факта на приемане на наследството, поради което съдът е приел, че са придобили съответната идеална част от правото на собственост върху процесния апартамент. По делото не се твърди, нито са ангажирани доказателства, че имотът е бил отчужден или предоставен за ползване на трето лице. Установено е обаче, че ответницата Л. К. на 02.08.2018 г. е подала заявление- декларация, с което е поискала партидата на целия имот да бъде променена и вписана на нейно име. Доколкото извършването на подобна промяна в титуляра на партидата е индикация за сключване на договор с дружеството, то действията на Л. К. са довели до възникване на облигационно правоотношение по покупко-продажба на топлинна енергия между нея и дружеството, като същата от този момент е станала клиент освен за своята идеална част от имота, така и за притежаваните от другите съсобственици- жалбоподателите Д. К. и Е. К., идеални части. Следователно задължение за заплащане на потребената в процесния имот топлинна енергия за периода след 02.08.2018 г. е възникнало за нея, но не за другите съсобственици. Този извод се потвърждава и от намиращите се по делото фактури, адресирани единствено до Л. К., на чието 4 име е открита клиентската партида за имота.

Предвид горепосоченото, следва да се приеме, че жалбоподателите не дължат заплащане на стойността на потребената в периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2020 г. топлинна енергия в процесния имот, поради което не отговарят и за последиците от забава, както и за цената на извършваната услуга по дялово разпределение. С оглед на формирания извод за недължимост на посочените вземания, първоинстанционното решение в частта, в която по отношение на жалбоподателите Д. К. и Е. К. е установено дължимост на процесните суми следва да бъде отменено като неправилно и вместо това следва да бъде постановено друго, с което да бъдат отхвърлени като неоснователни предявените срещу тях искове за главница и обезщетение за забава върху вземането за топлинна енергия, както и за главница върху вземането за дялово разпределение.

По разноските:

При този изход на делото право на разноски имат жалбоподателите.

Видно от намиращите се по делото документи, същите са били представлявани безвъзмездно по реда на чл. 38 от ЗА. Съгласно посочената разпоредба в случай че насрещната страна бъде осъдена за разноски, адвокатът има право на възнаграждение, като съдът го определя в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и осъжда другата страна да го заплати. В случая приложение намира чл. 7, ал.2, т.1 от посочената наредба, като настоящият съд намира, че адвокатски хонорар, определен в рамките на минимума от 300 лева напълно кореспондира на правната и фактическа сложност на спора. Въззивницата Е. К. претендира и разноски в размер на 25 лева, представляващи заплатена държавна такса за разглеждане на спора от настоящата инстанция, които следва да ѝ бъдат присъдени.

Предвид даденото разрешение на спора, съдът следва да преразпредели и отговорността за разноски, сторени от страните в първоинстанционното производство.

В първоинстанционното производство ищецът „Т.С.“ ЕАД няма право на разноски спрямо Д. К. и Е. К., а следва да бъде осъден да заплати на всеки от процесуалните им представители сумата от 300 лева, представляваща адвокатски хонорар за осъществено безплатно процесуално представителство.

Така мотивиран, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 7831 от 11.07.2022 г., постановено по гр.д.№ 975/2022 г. по описа на СРС, ГО, 70-и състав, в частта, в която е прието за 5 установено, че ответникът Д. А. К., ЕГН **********, дължи на "Т.С." ЕАД, ЕИК *******, сумата от 227.12 лева, представляваща 1/6 част от дължимата цена на доставена през периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2020 г. топлинна енергия до топлоснабден имот- апартамент № 53, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, с аб. № 282943, сумата 9.23 лева, представляваща цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главниците от 17.09.2021 г. до окончателното погасяване, и сумата 22.29 лева, представляваща обезщетение за забава за плащането на главницата за топлинна енергия, дължимо за периода от 31.10.2018 г. до 03.09.2021 г., както и в частта, в която ответникът Д. А. К., ЕГН **********, е осъден да заплати на "Т.С." ЕАД, ЕИК *******, сумата от 67, 17 лева - разноски в исковото производство, както и сумата от 12, 92 лева - разноски в заповедното производство, като вместо това постановява: