Определение № 2561 от 30.07.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2561 гр. Пловдив, 30.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Николай К. Стоянов

Иван Г. Йорданов като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20255300502159 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на В. П. В., ЕГН **********, с адрес *****, подадена чрез пълномощника му Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, против Определение № 5287 от 22.04.2025 г., постановено по гр.д. № 13842/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IХ гр.с., с което е оставено без уважение искането на В. П.

В. за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. В частната жалба са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Поддържа се, че адвокатското възнаграждение в размер на 1 800 лева е платено от страната, за което своевременно са представени писмени доказателства, а ответникът не е направил възражение за прекомерност до приключване на съдебното дирене, поради което за съда липсва правна възможност да редуцира възнаграждението. Иска се отмяна на определението и присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на още 1 440 лева с ДДС.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на частната жалба от ответника „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Александър Малинов” № 51, бл. 0, вх. А, ет. 9, офис 20.

Съдът, като се запозна с доказателствата по делото и взе предвид изложените доводи и възражения, намира частната жалба за процесуално допустима, а разгледана по същество за основателна.

Производството е образувано по установителен иск с правна квалификация по чл. 124, ал. 1 ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит № 1246843/14.03.2023 г. е недействителен на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК. В производството по делото ищецът е представляван от адвокат с уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лева с ДДС съгласно представения договор за правна защита и съдействие, представляващ доказателство за извършеното плащане. С постановеното по делото решение съдът е уважил изцяло предявения иск и е осъдил ответника да заплати на ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева с ДДС. По молба на ищеца за изменение на решението в частта за 1 разноските, съдът се е произнесъл с Определение № 5287 от 22.04.2025 г., с което е оставил искането без уважение, като е приел, че размерът на адвокатското възнаграждение е уговорен в противоречие с добрите нрави, доколкото е прекомерен и ще доведе до неоснователно обогатяване с оглед материалния интерес в производството по делото и предходно воденото между страните дело за недействителност на клауза от договора за потребителски кредит.

Обжалваното определение е валидно и допустимо, но по същество неправилно.

Вярно е, че уговореното между ищеца и пълномощника му адвокатско възнаграждение е в необосновано висок размер спрямо материалния интерес по делото, събраните доказателства и обема на извършената от адвоката работа, но намаляването му поради прекомерност съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК е допустимо единствено при своевременно направено от насрещната страна искане за това. В случая такова искане не е направено от ответника, поради което съдът няма правомощие служебно да намалява претендираното и заплатено от страната адвокатско възнаграждение. Съдът следи служебно за прекомерност на насрещната престация, респективно за нищожност на договора поради противоречие с добрите нрави само в хипотеза, в която вземането за адвокатско възнаграждение е предмет на исковата претенция, какъвто случай е разгледан в Решение № 125 от 10.10.2018 г. по гр.д. № 4497/2017 г. на ВКС, III г.о., но не и когато се произнася по отговорността за разноски като последица от изхода на делото, в който случай е приложима специалната разпоредба на чл. 78, ал. 5 от ГПК, изискваща възражение на насрещната страна. Като е оставил без уважение искането на ищеца за присъждане на адвокатското възнаграждение в пълен размер, първоинстанционният съд е постановил неправилен акт, който следва да бъде отменен и вместо него да бъде изменено решението в частта за разноските, като в полза на ищеца се присъди адвокатско възнаграждение в размер на още 1 440 лева с включен ДДС.

Мотивиран от горното, Пловдивският окръжен съд, VII в.гр.с.

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 5287 от 22.04.2025 г., постановено по гр.д. № 13842/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IХ гр.с., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Решение № 933 от 04.03.2025 г., постановено по гр.д. № 13842/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IХ гр.с., в частта за разноските, като ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление гр.

София, бул. „Александър Малинов” № 51, бл. 0, вх. А, ет. 9, офис 20, да заплати на В.

П. В., ЕГН **********, с адрес ***** сумата от още 1440 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение с включен ДДС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2

2. _______________________

3