Решение № 1394 от 01.10.2025, Административен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 1394

Шумен, 01.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Шумен - I Касационен състав, в съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател:

СНЕЖИНА ЧОЛАКОВА

Членове:

РОСИЦА ЦВЕТКОВА

БИСТРА БОЙН

При секретар ИВАНКА ВЕЛЧЕВА и с участието на прокурора ГАЛИН КИРИЛОВ ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от съдия БИСТРА БОЙН канд № 20257270600365 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на Началник на РУ– Н. П. при ОД на МВР– [населено място], депозирана чрез главен юрисконсулт В.Д., против Решение № 61/26.06.2025г. на Районен съд– Нови пазар, постановено по АНД № 137/2025г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е отменено Наказателно постановление № 25-0307-000140 от 07.03.2025г., издадено от началник на РУ- Н. П. към ОД на МВР – Шумен, с което на Б. И. Й. от [населено място], основание чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева и „лишаване от право на управление на МПС“ за срок от 24 месеца.

Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Навежда аргументи за безспорната установеност на приписаното на водача нарушение по чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП, изразяващо се в един отказ на водача за установяване на употреба на алкохол, довършен и по двата алтернативни способа, посочени в разпоредбата. Отправя искане за отмяна процесния съдебен акт и за потвърждаване на отмененото от районния съд наказателно постановление. Претендира присъждане на разноски за две инстанции. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от главен юрисконсулт С..

Ответната страна Б. И. Й., не се явява лично в съдебно заседание. Депозиран е писмен отговор на касационната жалба от процесуален представител адв.Г.К. при САК, в който се оспорва предявената жалба.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура намира касационната жалба за допустима и основателна, и моли за решение в този смисъл.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява основателна по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

На 18.09.2024г. около 20.20 часа в [населено място], Б. И. Й. управлявал лек автомобил „Сеат Алхамбра“ с рег.№ [рег. номер], собственост на трето лице, като при проверка от служители на ОД на МВР Шумен, водачът отказал да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство. Бил издаден талон за изпращане на медицинско изследване № 0185023, с възможност за водачът да се яви за даде в болнично заведение биологична проба за изследване на наличието на алкохол в кръвта, който той отказал да подпише и не същият не му бил връчен.

По отношение на водача бил съставен Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 1285086 от 18.09.2024г. за отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване на употреба на алкохол и за това, че не изпълнява предписания за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрация на алкохол в кръвта- нарушение на чл.174 ал.3 предл.1 от ЗДвП, който акт водачът също отказал да подпише. За деянието било образувано досъдебно производство № 391/2024г. по описа на РУ Н. П., което било прекратено с Постановление от 10.02.2025г. на прокурор в ШРП, предвид липсата на осъществено престъпление от общ характер по чл.343б ал.6 от НК. По реда на чл.36 ал.2 от ЗАНН, по отношение на касатора било издадено обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП на ответника по касация е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева и „лишаване от право на управление на МПС“ за срок от 24 месеца.

Тази фактическа обстановка съдът установил от показанията на разпитаните свидетели- служители при ОД на МВР Шумен и воден от жалбоподателя свидетел, материалите от приобщеното досъдебно производство, както и от изисканите и представени от ЦСМП –Шумен фиш за спешна медицинска помощ и страници от амбулаторен журнал. Районният съд достигнал до извод, че водачът е санкциониран за извършено едно административно нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДвП, като не става ясно за кое точно от двата състава на нарушение е наложена санкция, предвид установеното осъществяване на две нарушения- отказ за извършване на проверка с техническо средство за употреба на алкохол и отказ да изпълни предписание за медицинско изследване и взимане на биологични проби за установяване на алкохол в кръвта. Съдът констатирал, че в обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление са описани двата състава на двете нарушения, като същите не са били разграничени и за двете е наложено едно административно наказание, което представлява нарушение на императивните изисквания на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН, а именно липсват посочени законовите разпоредби, които са били нарушение за всяко едно деяние. Воден от тези съображения, районният съд отменил атакувания пред него санкционен акт.

При извършената служебна проверка в съответствие с разпоредбата на чл.218 ал. 2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

В хода на въззивното съдебно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Събрани са исканите от страните доказателства, което е спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна. Настоящата инстанция напълно споделя изводите на въззивния съд по отношение на законосъобразно образуваното административно-наказателно производство въз основа на постановление на прокурор при приложението на хипотезата на чл.36 ал.2 от ЗАНН.

Решението на районния съд обаче се явява неправилно поради противоречие с материалния закон, като съображенията на касационната инстанция са следните:

Видно от констативно- съобразителната част на процесното НП, водачът е бил привлечен към отговорност с оглед констатации за допуснато от него нарушение на чл.174 ал.3 предл.1 от ЗДвП, изразяващо се в отказ да бъде проверен за употреба на алкохол. Тази законова норма е административно-наказателна и материално-правна по своя характер. Правилото за поведение, което се съдържа само в нейната хипотеза, не и в друга материално правна разпоредба на ЗДвП, е, че водачите са длъжни да бъдат проверени за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. Изследването на употреба на алкохол от своя страна може да бъде осъществено на място чрез техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или чрез съответното медицинско изследване. Осъществяването на която и да е от двете алтернативни форми на изпълнителното деяние, представляващи отказ от извършване на проверка или изследване, представлява основание за ангажиране на административно-наказателната отговорност за нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП, съответно не става въпрос за две отделни нарушения, както неправилно приема районният съд. В случая, органите на МВР са поканили водача да бъде изследван чрез тест за установяване на употребата на алкохол, като такова изследване не е било извършено поради отказ на водача, който не е изпълнил разпореждане на контролните органи. Съобразно правилото на чл.2 ал.1 и ал.2 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, проверяваното лице е длъжно да изпълнява точно дадените му от контролните органи по ЗДвП разпореждания и указания, като неизпълнението на това задължение, с което се възпрепятства извършването на проверката, се приема за отказ на лицето да му бъде извършена такава. Именно такова поведение е демонстрирал водачът в настоящия казус. Следва да се отбележи, че възможните форми на изпълнителното деяние не могат да бъдат тълкувани като избор на лицето как и дали да бъде проверено за употреба на наркотични вещества. Смисълът на закона е повече от ясен и по еднозначен начин регламентира, че водачите са длъжни да се подложат на проверка за употреба на наркотични вещества, а неизпълнението на указанията на контролните органи се приема за отказ да следват установения ред на държавно управление, който се наказва по административен ред с административно наказание. Законодателя борави с термина „задължение“ да бъде проверен, като начинът се избира от контролните органи, според състоянието на водача и техническите възможности, а не от него самия. Разпоредбата на чл.174 ал.3 от ЗДвП има за цел ангажирането на административно-наказателната отговорност на лице, което отказва да бъде установено наличието на алкохол (или наркотични вещества и техните аналози ) в организма му, като лицето се санкционира за това, че липсва резултат от изследване за алкохол, а не за изборът му на метод на изследване. Предвид целта на закона в случай, че водачът е отказал тестване с техническо средство, но е било извършено медицинско или лабораторно изследване, то няма да е нарушено задължението визирано в нормата на чл.174, ал. 3 от ЗДвП и същият не би бил санкциониран. В този смисъл е и ТР Тълкувателно решение № 13 от 20.12.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2021г., ОСС, според което отказите на водача да бъдат извършени проверка/изследване за установяването на алкохол и наркотици осъществяват съставите на две отделни нарушения, каквато хипотеза липсва в настоящия казус, доколкото става въпрос единствено за отказ за установяване на употреба на алкохол. Фактите по делото установяват, че водачът Й. неправомерно е отказал да бъде проверен със съответното техническо средство и липсва резултат от изследване за алкохол, което представлява достатъчно основание за ангажиране на отговорността му.

Предвид гореизложеното, касационната жалба се явява основателна, доколкото неправилно предходната инстанция е отменила атакуваното пред нея НП. С оглед на това, на отмяна подлежи решението, предмет на касационен контрол, а отмененото от районния съд НП следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на спора и своевременно отправеното искане за присъждане на разноски от страна на касатора, в полза на ОД на МВР – Шумен и на основание чл.63д, ал. 4 от ЗАНН, във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски за юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 160 /сто и шестдесет/ лева за протеклите производства пред двете съдебни инстанции по 80.00лв. пред всяка.

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 61/26.06.2025г. на Районен съд – Нови пазар, постановено по АНД № 137/2025г. по описа на съда и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-0307-000140 от 07.03.2025г., издадено от началник на РУ- Нови Пазар към ОД на МВР– Шумен, с което на Б. И. Й. с [ЕГН] от [населено място], основание чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева и „лишаване от право на управление на МПС“ за срок от 24 месеца.

Разпечатката съдържа 32 от 36 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1e6f0ae6-6dd6-4ae9-ae57-afad8e714fd0