Решение № 7058 от 17.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7058 гр. София, 17.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Гражданско дело № 20251110146848 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано e по искова молба на *** срещу Х. С. Н., с която са предявени осъдителни искове за заплащане на следните суми: 2209,20 лв. (1129,55 евро) стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2022 г. до 30.04.2025 г., доставена до топлоснабден имот, находящ се в ****** ведно със законната лихва от 23.09.2025 г. до окончателното плащане, 481,06 лв. (245,96 евро) - мораторна лихва за периода от 01.01.2023 г. до 10.09.2025 г., както и сума за дялово разпределение за периода 01.11.2022 г. до 30.04.2025 г. в размер на 187,20 лв. (95,71 евро) - главница, ведно със законната лихва от 13.05.2025 г. до окончателното изплащане на сумите, и сумата от 33,11 лв. (16,93 евро), представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 15.01.2023 г. до 10.09.2025 г.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение с ответницата Х. С. Н., като наследник на С. Д. Н., в качеството й на собственик на процесния имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период до имота на ответницата топлинна енергия, като съответно тя не е заплатила дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след периода, за който се отнася, а като не е сторила това, ответницата е изпаднала в забава, поради което дължи и обезщетение за забава върху главницата в посочения по-горе размер. Поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Сочи, че в настоящия случай услугата дялово разпределение на ТЕ в сградата се извършва от „*** на база реален 1 отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с Наредбата топлоснабдяването, за което също се дължи възнаграждение. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК Х. С. Н. е депозирала отговор, с който признава задълженията и моли да не бъдат допускани експертизи по делото.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от правна страна следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Основателността на предявените искове за цена на потребена ТЕ и услуга за дялово разпределение изисква кумулативното установяване от страна на ищеца на следните материални предпоставки: съществуването на облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/ на топлинна енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена, както и, че през исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало насрещно задължение за заплащане на нейната цена.

Основателността на исковете за лихва за забава предполага установяване от ищеца наличието на следните материални предпоставки: главен дълг; изпадане на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и трети лица, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика или носителя на вещно право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото лице придобива качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди, респ. „битов клиент“ по смисъла на пар.

1, т. 2а от ДР на ЗЕ и дължи цената на доставената топлинна енергия на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК /например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество/, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди – т. 1 от ТР 2

№ 2/17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ВКС, ОСГК.

В случая не е спорно, а и от доказателствения материал по делото се установява, че на името на С. Димтров Н. е била открита партида за процесния топлоснабден имот въз основа на заявление-декларация от 26.11.2015 г., като впоследствие е придобил собствеността върху имота въз основа на нотариален акт по чл. 35, ал. 2 ЗЖСК за собственост върху недвижим имот в сградата на ЖСК „Първи май”.

Установява се, че С. Д. Н. е починал на 03.09.2024 г., като е оставил като единствен наследник по закон дъщеря си Х. С. Н..

Следователно, ответницата Х. С. Н. отговаря за задълженията за доставена до имота топлинна енергия за периода от 01.11.2022 г. до 02.09.2024 г., в качеството си на наследник на С. Д. Н., а за периода от 03.09.2024 г. до 30.04.2025 г. – в качеството си на собственик на процесния имот.

Ответницата не оспорва количеството на реално доставената до процесния имот топлинна енергия за процесния период и нейната цена, както и предоставяне на услугата дялово разпределение през процесния период.

Установява се от представените по делото доказателства, че между *** и ответницата Х. С. Н. е подписано споразумение I D **** от 13.01.2026 г. за сумите, предмет на предявените за разглеждане в настоящото производство искове.

Съгласно чл. 1 от споразумението, негов предмет са всички суми, предявени по настоящото гр. д. № 46848/2025 г. на СРС, 79 с-в. В него се признават всички задължения, предмет на делото, за главници и обезщетения за забавено плащане на главниците, задължението за законна лихва върху главниците за периода от подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и задължението за сторени разноски по делото в размер на 45,18 евро. Изрично е посочено, че ищецът ще претендира допълнително юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.

Съгласно чл. 2 от споразумението, сумата трябва да бъде изплатена от ответницата при описан погасителен план, на 12 вноски, от които авансова вноска в размер от 131 евро, платима в деня на подписване на споразумението, както и още 10 вноски от по 131 евро и последна вноска от 136,96 евро, с падеж на всяка вноска на 13о число на месеца и падеж на последната вноска на 13.12.2026 г.

В чл. 3 от споразумението страните са уговорили, че кредиторът се отказва от вземането за законна лихва за периода на разсрочено плащане, при точно изпълнение от длъжника, а в чл. 4 е уговорено, че при неизпълнение на което и да е парично задължение по погасителния план или при забавено плащане на дължима сума по погасителния план от страна на ответника повече от 5 календарни дни, *** има право да поиска продължаване на действията за принудително събиране на дължимите суми, в това число и продължаване на съдебните производства срещу ответника.

Така сключеното споразумение има характер на извънсъдебна спогодба - чл.

365, ал. 1 ЗЗД. Сключената извънсъдебна спогодба има значението на юридически факт, релевантен за спорното право. Това право важи занапред така, както е установено с извънсъдебната спогодба.

Съдът намира, че представеното по делото споразумение е валидно, като страните не са релевирали възражения за нищожност или унищожаемост на същото, поради което материалноправният му ефект следва да бъде зачетен.

С докладване в проведеното на 19.02.2026 г. съдебно заседание процесуалният 3 представител на ищеца е посочил, че в съответствие със сключеното споразумение ответницата е заплатила сумата от 262 евро, с която са погасени част от мораторната лихва от 172,19 евро, съдебни разноски в размер на 45,18 евро и законна лихва в размер на 44,63 евро.

На основание чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът следва да зачете настъпилите след завеждане на делото факти – в т. ч. извънсъдебното споразумение от 13.01.2026 г. и извършените доброволни плащания по него от ответницата – признание за чието получаване ищцовата страна е направила изрично в депозираните по делото становища от 21.01.2026 г. и 16.02.2026 г.

Непогасени към момента на приключване на устните състезания са сумите:

1129,55 евро - стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2022 г. до 30.04.2025 г., 90,70 евро - мораторна лихва за периода от 01.01.2023 г. до 10.09.2025 г., както и сума в размер на 95,71 евро за цена на услугата дялово разпределение за периода 01.11.2022 г. до 30.04.2025 г. Поради това исковете следва да бъдат уважени за посочените суми.

Останалите претенции на ищеца следва да бъдат отхвърлени като погасени чрез плащане в хода на процеса.

Независимо от изхода на правния спор, съдът намира за нужно да разясни на ответницата Х. С. Н., че в случай че в периода от приключване на устните състезания по настоящото дело – 19.02.2026 г., до датата на постановяване на съдебното решение, тя е извършила плащания по споразумението, с които задължението е погасено, то тези плащания не могат да бъдат съобразени от съда, защото са платени след обявяването на делото за решаване, но независимо от това ищецът следва да ги приспадне от дълга.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има само ищецът. Същият е сторил разноски за държавна такса в размер на 45,18 евро, които са платени изцяло. Ето защо в полза на ответника следва да бъде присъдено единствено юрисконсултско възнаграждение, което не е включено в предмета на споразумението, чийто размер съдът определи на 25,56 евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Х. С. Н., ЕГН **********, да заплати на ***, ЕИК **** на основание чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумите: 1129,55 евро стойност на незаплатена топлинна енергия, доставена до топлоснабден имот, находящ се на адрес: ****** за периода от 01.11.2022 г. до 30.04.2025 г., 90,70 евро - мораторна лихва за периода от 01.01.2023 г. до 10.09.2025 г., както и сума в размер на 95,71 евро цена на услугата дялово разпределение за периода 01.11.2022 г. до 30.04.2025 г., като ОТХВЪРЛЯ поради плащане в хода на процеса иска за лихва за забава за периода от 01.01.2023 г. до 10.09.2025 г. върху стойността на доставената топлинна енергия за сумата над 90,70 евро до пълния предявен размер от 245,96 евро, иска за сумата от 16,93 евро, представяваша мораторна лихва върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 15.01.2023 г. до 10.09.2025 г., както и претенциите за законната лихва върху главниците от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.