Решение № 98 от 25.02.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. Русе, 25.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър С. Станчев при участието на секретаря Елена В. Иванова като разгледа докладваното от Александър С. Станчев Административно наказателно дело № 20244520201112 по описа за 2024 година С НП №24-1085-001725/29.05.2024г., издадено от Началник Сектор „ПП“ – Русе, при ОДМВР - Русе, против Ф. Ч., гражданин на Р У., с ЛНЧ**********, за нарушение на чл.6, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 150 лв., на осн. чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца.

Срещу постановлението е подадена жалба от Ф. Ч., чрез адв.Г. М.-АКРусе–упълномощена. Жалбата е допустима, подадена в законоустановеният срок и в нея се твърди, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и се моли то да бъде отменено.

Жалбоподателят е редовно призован на адреса посочен по жалбата, както и чрез упълномощения защитник, не се явява лично. Упълномощения представител се явява, като поддържа жалбата и претендира разноски по делото.

Ответникът по жалбата административно-наказващият орган не изпраща представител. В писмено становище поддържа НП.

Районна прокуратура-гр.Русе не изпраща представител.

Съдът, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 29.05.2024г., около 08,35 часа жалб.Ф. Ч. управлявал т.а. марка „МАН“ с рег.№ВТ 9708 КН, с прикачено на него полуремарке с рег.№ВТ 0361 ЕЕ, собственост на „ОТП ЛИЗИНГ“ЕООД, като се движил по бул.“Тутракан“ /кръгово кръстовище на „Свободна безмитна зона“/ в посока гр.Русе, когато бил спрян за проверка от пол. служители към сектор „ПП“-ОДМВР –Русе. При проверката св.Ц. Ц. преценил, че жалбоподателя е извършил нарушение по чл.6, т.2 от ЗДвП, поради което и за това нарушение му съставил АУАН №1188050/29.05.2024г., който му бил връчен на датата на съставянето. В графа възражения било отразено с печатен текст и очевидно не от жалбоподателя, че последния нямал възражения и се подписал. Въз основа на АУАН и на същата дата /29.05.2024г./ било издадено обжалваното наказателно постановление.

По настоящото съдебно производство в качеството на свидетел е разпитан 1 актос. Ц., който пресъздава отразеното в АУАН.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства.

При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е основателна.

Съдът приема, че актът за установяване на административното нарушение и НП не са съставени съгласно изискванията на ЗАНН.

Фактическите констатации отразени в тях, не са доказани по безспорен и несъмнен начин и съществено се поставят под съмнение от събраните по делото доказателства. Налице са процесуални нарушения по чл.42 и чл.57 от ЗАНН при издаването на АУАН и НП и същите страдат от пороците посочени от процесуалния представител на жалбоподателя. Издателя на НП е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила по чл.52, ал.4 от ЗАНН, т.к. първата фаза от административното производството не се е състояла. Това е така, защото на същата дата, на която е бил съставен АУАН - 29.05.2024 г., е било издадено и НП. Видно от представеното по делото писмено доказателство - заверено копие от „Регистрационна карта на чужденец с предоставена временна закрила“ е, че жалбоподателя има регистриран в Р България постоянен, поради което и не са налице хипотезите на чл.44, ал.4 и чл.52, ал.1, пр.2 от ЗАНН. Актосъставителят Ц. не е следвало да предоставя незабавно на наказващия орган АУАН, но дори и да го направи /както е в случая/, АНО не е следвало да се произнася по преписката с издаване на НП в деня на съставянето на АУАН.

Действително, в общия случай (извън хипотезата на чл. 52, ал.1, пр. 2 ЗАНН) Законът директно не ограничава АНО да издаде НП в същия или някой от следващите дни след съставянето на АУАН. Процесуалният закон е предвидил шест месечен преклузивен срок, при изтичането на който се погасява правото на наказващият орган да се произнесе - чл.34, ал.1 от ЗАНН, както и по - кратък, едномесечен инструктивен срок за разглеждане на АНП чл.52, ал.1 от ЗАНН. Преди да се произнесе по преписката за АНО са предвидени и задължения в ЗАНН, който последният е следвало да изпълни.

Част от тези задължения са свързани и с дадените по закон права на нарушителя, от които последният е следвало да може да се възползва, респ. да упражни.

Преди да се произнесе по преписката, наказващият орган следва да провери АУАН с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и 2 преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства /чл.52, ал.4 от ЗАНН/. За да изпълни това свое задължение, АНО е следвало задължително да осигури и да даде на нарушителя възможност да упражни правото си да подаде възражение срещу АУАН. Съгласно чл.44, ал.1 от ЗАНН, освен възраженията при съставяне на акта, в 7-дневен срок от подписването му нарушителят може да направи и писмени възражения по него. Тъй като в случая НП е било издадено веднага след съставянето на АУАН, нарушителят изцяло е бил лишен от правото си по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Още при съставянето на АУАН и очевидно преди предявяването му, актосътавителят, а не нарушителят е вписал текста „нямам възражения“. От АНО неправилно е счетено, че има право да действа по реда чл. 52, ал.1, пр.2 от ЗАНН, но не е съобразил, че съгласно чл.44, ал.4 от ЗАНН дори и в този случай към акта е следвало задължително да се приложат възражения или обяснения на лицето, привлечено да отговаря като нарушител.

Горните изводи за незаконосъобразност на АУАН, респ. до лишаване от възможност жалбоподателят да се защити адекватно, лишават го и от възможността по чл.58г и сл. от ЗАНН - да сключи споразумение. АНО е следвало да се въздържи от издаване на НП до изтичане на 14- дневния срок от съставянето на АУАН по чл.58г от ЗАНН.

Въз основа на гореизложените мотиви, съдът намира, че са налице съществени процесуални нарушения на чл.44 и чл.58г от ЗАНН по отношение на АУАН и чл.52 от ЗАНН по отношение на НП, поради което и НП следва да се отмени като незаконосъобразно.

Предвид изхода на делото Съдът намира, че следва да уважи искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя направените разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно чл.143 от АПК, във вр. с чл.63д, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.36, ал.2 от Закон за адвокатурата, във вр. с чл.18, ал.2, във вр.с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, които разноски са със 150 лв. над минималнопредвидения размер на горепосочените разпоредби, но са съобразени с чл.14, ал.2 от горепосочената Наредба.

По гореизложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т.1 и чл.63д, ал.1 от ЗАНН, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП №24-1085-001725/29.05.2024г., издадено от Началник Сектор „ПП“ – Русе, при ОДМВР - Русе, против Ф. Ч., гражданин на Р У., с ЛНЧ- **********, с което за нарушение на чл.6, т.2 от ЗДвП са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 150 лв., на осн. чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца.

3

ОСЪЖДА ОДМВР - Русе да заплати на Ф. Ч., гражданин на Р У., с ЛНЧ**********, направените разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 650.00 лв. /шестстотин и петдесет лева/.

Решението може да се обжалва пред Административен съд – гр.Русе, в 14дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 4