Решение № 629 от 23.10.2024, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 629 гр. Р., 23.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Р. в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВАНА ТОДОРОВА при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА като разгледа докладваното от ИВАНА ТОДОРОВА Гражданско дело № 20243330100450 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.422 от ГПК във вр. с чл.79 и чл.86 от ЗЗД.

Депозирана е искова молба от „А1 България“ ЕАД ЕИК: 131468980, с която са предявени обективно съединени искове А. И. А. за установяване, че ответникът дължи на ищеца сумите: сумата 163,78 лв./сто шестдесет и три лева и седемдесет и осем стотинки/ дължими аб.такси и потребление за периода 16.02.2021г. - 15.08.2021 г., по договор с партиден № ******, под уникален номер *******, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 08.01.2024г. до окончателното им изплащане, сумата 314,97 лв. /триста и четиринадесет лева и деветдесет и седем стотинки/ неустойки, сумата 111,71 лв. /сто и единадесет лева и седемдесет и една стотинки/ обезщетение за забава, считано от датата представляваща първи ден от забавата за плащането по всяко от задълженията - до 07.01.2024г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 20243330100031 по описа на РС - Р., срещу която длъжника е възразил.

Сочи, че между „А1 България“ ЕАД (предишно наименование „Мобилтел” ЕАД) и А.

И. А., с ЕГН: ********** е бил сключен договор за електронни съобщителни услуги идентифициран с неговия уникален номер ******* от 17.05.2017 г., към който са предоставяни услуги с партиден номер ******. Към горепосочения договор са сключени съответните Приложения № 1, с които са уговорени следните услуги с тарифни планове - Приложение № 1 от 12.12.2020 г. за пакетна услуга фиксиран интернет през мобилна мрежа и телевизия през сателитна технология за срок от две години с месечна абонаментна такса в размер на 29,99 лв. Твърди се, че за периода от 16.02.2021 г. – 15.08.2021 г. е налице изпълнение от страна на дружеството.

Ответникът не е заплатил съответно възникналите си задължения в сроковете, съгласно договора и Общите условия на „А1 България” ЕАД и е натрупал просрочени задължения за неплатени електронни съобщителни услуги за посочения период. В тази връзка на 20.08.2021 г., договор № ******* със системен партиден номер ****** е прекратен поради неплащане продължило повече от 124 дни съгласно ОУ и е начислена неустойка в размер на 314,97 лв. Тъй като абонатът е физическо лице, максималният размер на неустойката за предсрочно прекратяване не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка Претендира и за заплащане на направените по делото разноски, вкл. и тези по ч.гр.д № 31/2024 по описа на РС - Р..

Иска да бъде приложено ч.гр.д № 20243330100031 по описа на РС – Р..

1

Препис от исковата молба и доказателствата са връчени на ответника и в срока по чл.131 от ГПК същият е заявил становище – счита иска за процесуално допустим, но неоснователен. Оспорва наличието на валидно облигационно отношение между страните, сочи, че процесния договор не е подписан от ответника, твърди още, че фактурираната услуга не му е предоставяна. Претендира разноски.

Така предявените установителни искове са допустими, т.к. за тези суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 31/2024 г. по описа на РС Р..

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното:

Договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги от дата 17.15.2017 г. е сключен между „Мобилтел“ ЕАД и А. И. А., съгласно който, ищецът следва да предостави на ответника услуга “Net Box 75”, ведно с оборудване, на адрес гр. Р., вилна зона „Изгрев“, за срок от две години. Видно от Приложение №1 към договора, следва да бъдат предоставени Сателитен приемник /чиния/ и Рутер. На ответника е предоставена информация относно приложимите Общи условия и ценова листа.

Предоставено е крайно устройство – LTE рутер и СИМ карта, ведно с HuaweiB310s-22 IMEI ******** /модем с антени/.

С оглед събраните по делото доказателства, обсъдени и анализирани в съвкупност, съдът направи следните правни изводи:

За преценка основателността на иска следва да се анализира валидността на облигационното отношение между страните, с оглед направеното от ответника оспорване за наличието му.

Договора за предоставяне на електронни съобщителни услуги /л.155 от делото/ от дата 17.15.2017 г. е сключен между „Мобилтел“ ЕАД /предишно наименование на „А1 България“ ЕАД/ и А. И. А., наличието на облигационно отношение по който е оспорено от ответника и в тази връзка е представен в оригинал. С оглед характеристиките на договора, ищецът следва да предостави на ответника услуга “Net Box 75”, ведно с оборудване, на адрес гр. Р., вилна зона „Изгрев“, за срок от две години. Видно от Приложение №1 към договора, следва да бъдат предоставени СИМ карта и Рутер. Ответника се е запознал с приложимите Общи условия и ценова листа, видно от представените декларации в оригинал, лично подписани от ответника.

Съставен е и приемо-предавателен протокол за предоставяне на крайно устройство – HuaweiB310s-22 IMEI ******** /рутер/. Ищецът е задължен по реда на чл. 190 ГПК да представи оригиналите на относимите договор, приложение и приемо-предавателен протокол. Същите са депозирани в оригинал, подписани лично от ответника, с оглед на което съдът счита, че договорът е валидно сключен и породил правните последици – възникнало е задължението на ищеца да предостави услугата, избрана от ответника, а по отношение на последният – да заплати сумата за предоставената услуга.

В подкрепа на своевременно въведените възражения на ответника досежно липсата на реално предоставена услуга, чието плащане се претендира, А. А. сочи, че услугата по своята същност представлява сателитна телевизия, предоставяна от ищеца. Твърди, че същият е имал задължението да монтира съответното оборудване /сателитна чиния ведно с рутер/, но не изпълнил този си ангажимент. В резултат, услугата не е предоставена, респ. потребена. Така обосновава и липсата на плащане.

Уважено е искането на ищеца за назначаване на съдебно-техническа експертиза.

С оглед необходимостта от специфични знания в сферата на информационни технологии и мрежови услуги, съдът изцяло кредитира депозираноото становище на експерта, ведно с допълнителните разяснения и показанията на същия в с.з.

Разпитаният свидетел М. П. – съсед на имота, удостоверява, че не е имало монтирана сателитна чиния, като техниците са дошли неподготвени, нямали стълба и отложили монтажа. Същият не се състоял.

Експертът уточнява, че всички данни, на които е основал заключението си, са предоставени от ищеца и записите в неговите системи, достъпени от вещото лице чрез 2 предоставен му отдалечен достъп. Изрично изтъква, че не е възможно технически да проследи датата на излъчване на сигнала и категорично да определи същата. Сочи, че датата на подаване на сигнала, отразена едностранно в информационната система на ищеца, е 18.12.2020г. за телевизионната услуга и дата 17.05.2017г за интернет услугата. В с.з. е извършен оглед на веществени доказателства – полученото от ответника оборудване, ведно с крепежни елементи, фабрично запечатани аксесоари, кабели и елементи за окачване, запечатано дистанционно, без нарушаване целостта на която и да е от опаковките, представени са и стойките за монтаж на сателитната чиния, като същата е предявена на експерта извън с.з. Представените вещи са предявени на експерта, който, категорично заявява, че в този вид оборудването не е монтирано, респективно ползвано. Технически не е възможно предоставяне и ползване на сателитна телевизия без приемник и интернет без рутер. Потвърждава, че в информационната система на оператора е отбелязано, че монтаж не е извършен.

Договорът за продажба е двустранен – вменява насрещни права и задължения и за двете страни. В конкретния договор, с оглед спецификата на предмета му, е налице и задължение за оператора за монтаж на оборудване, посредством което да изпълни своето задължение за предоставяне на заявените от потребителя услуги. Сключването на договора е предпоставка за възникване на облигационните отношения между страните. Срещу задължението на ответника да плати цената, съгласно уговорките по процесния договор, стои насрещното задължение на ищеца да предостави заявената услуга, което е обуславящо за получаване/претендиране на паричната престация.

По делото е установено сключването на договор за предоставяне на услуги, доказано е предаването на оборудването, но остана недоказано, в условията на пълно и главно доказване в тежест на ищеца, изпълнението на задължението на ищеца да извърши монтаж и да предостави на услугата, съгласно сключения договор.

Напротив, извършеният оглед в с.з. и становището на експерта, подкрепено и от свидетелските показания, категорично доказа неизпълнение именно на това задължение на ищеца, което би породило правото да получи паричния еквивалент на престираната услуга. Плащането на непредоставена услуга би довело до такова разместване на блага, което неминуемо довежда до неоснователно обогатяване на ищеца за сметка на ответника.

В тежест на ищеца, с оглед вида на исковата претенция и разпределената доказателствена тежест, в условията на пълно и главно доказване, да докаже наличието на основание за претенцията си. Указано му е, че следва да докаже точно изпълнение на своите задължения по сключения договор.

В резултат ищецът не доказа твърдените в исковата молба факти и в резултат исковата претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

По делото не се установява по безспорен начин възникването, респ. съществуването на насрещното задължение на ответника да плати, доколкото същото е обусловено от изпълнение задължението на мобилния оператор да предостави услугата, за заплащането на която е издадена заповед за изпълнение по развилото се заповедно производството.

По така изложените съображения предявените искове следва да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани.

Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалния установителен иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство, но в настоящия случай ответникът не претендира разноски и не следва да се присъждат такива.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

3

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от “А 1 България” ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище гр.София и адрес на управление район Илинден, ул.”Кукуш”, №1, против А. И. А. с ЕГН: ********** и адрес: гр. Р., общ. Р., ул. "******, обективно кумулативно съединени искове по реда на чл.422 от ГПК във вр. с чл. 79 и чл.86 от ЗЗД, за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество следните вземания, за които е издадена Заповед № 63/30.01.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ЧГД № 31/2024г. по описа на РС – Р., за следните суми: сумата 163,78 лв./сто шестдесет и три лева и седемдесет и осем стотинки/ дължими аб.такси и потребление за периода 16.02.2021г. - 15.08.2021 г., по договор с партиден № ******, под уникален номер *******, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 08.01.2024г. до окончателното им изплащане, сумата 314,97 лв. /триста и четиринадесет лева и деветдесет и седем стотинки/ неустойки, сумата 111,71 лв. /сто и единадесет лева и седемдесет и една стотинки/ обезщетение за забава, считано от датата представляваща първи ден от забавата за плащането по всяко от задълженията - до 07.01.2024г.

ОТХВЪРЛЯ искането на “А 1 България” ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище гр.София и адрес на управление район Илинден, ул.”Кукуш”, №1, за присъждане на деловодни разноски по настоящото съдебно производство и по ЧГД № 31/2024г.

ДА СЕ ПРИЛОЖИ заверен препис от решението към ЧГД № 31/2024г.