Решение № 132 от 26.11.2024, Районен съд - Раднево

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. Раднево, 26.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Асен Цветанов при участието на секретаря Росица Д. Динева като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело № 20245520100437 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на С. А. М., действащ чрез адв. В., срещу Я. Д. И., с която се иска съдебна намеса в отношенията между родителите, чието правно основание е чл. 127, ал. 2 СК.

Ищецът твърди, че с ответницата са съжителствали на семейни начала, без сключен граждански брак, като от съжителството им се родило детето С.С.

А., роден на **** г., припознат от бащата. Твърди, че съжителството им не протичало нормално от самото начало, като живели заедно в негово жилище в гр. Раднево. Твърди, че ответницата неколкократно е напускала ищеца и детето и след това се е връщала, като все казвала, че съжалява за стореното и обещавала да не се повтаря. Твърди, че последната раздяла била от декември 2023 г., когато ответницата без негово знание взела детето и се преместила да живее при друг мъж в гр. Хасково, като майката ограничавала контактите на бащата с детето. Твърди, че ответницата живяла 2 месеца при въпросния мъж от гр. Хасково, който бил отговорен човек и дори му се обаждал да му каже какво е състоянието на детето. Твърди, че без да каже нищо и на този мъж, ответницата го напуснала и се върнала да живее при родителите си в с. П., община Е.. Твърди, че в тази къща в с. П. живели много хора от разширеното семейство на ответницата, детето не посещавало детска градина, къщата нямала баня, тоалетната била отдалечена от къщата. Твърди, че ответницата не води детето на профилактични прегледи, не го е водила за поставяне на ваксини. Твърди, че майката въобще не се занимавала с детето, не го къпала, 1 не си играла с него. Твърди, че майката се върнала към стария си начин на живот като сменяла партньорите с постоянно, на което детето ставало свидетел. Твърди, че на 05.01.2024 г. отишъл на място да види детето, но бил възпрепятстван, като му бил нанесен побой от бащата на ответницата, за което имал и издадено медицинско свидетелство. Твърди, че в края на месец януари 2024 г. ответницата се появила отново в гр. Раднево и поискала да заживеят като семейство отново, като му оставила детето на неговите грижи. Твърди, че малко по-късно ответницата отново избягала с детето в Хасково, а малко покъсно пак се върнала в с. П. при родителите си. Твърди, че на 08.05.2024 г. имал работа в гр. Е., поискал да види детето, но категорично му било отказано, поради което си тръгнал за гр. Раднево, но по време на път ответницата му казала, че повече не може да се грижи за детето и да дойде да си го вземе, като той незабавно се върнал и взел детето при себе си, от който момент детето живее с него в гр. Раднево. Твърди, че детето било недохранено, плачело нощем на сън, не говорило, не искало да се храни, като той и майка му се грижили за детето да се възстанови физически и психически. Твърди, че детето вече има личен лекар, поставени са му имунизации, посещава детска градина. Твърди, че е осигурил здравословна и сигурна среда на детето, а за грижите му помага неговата майка. Поради липсата на постигнато споразумение, иска от съда да постанови решение, с което да предостави на него упражняването на родителските права спрямо детето и да се определи местожителството на детето при него, да се определи режим на лични отношения на ответницата с детето, да бъде осъдена ответницата да заплаща издръжка на детето в размер на 250 лв., считано приключване на делото със съдебен акт. Представя писмена защита.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата Я. Д.

И., действаща чрез адв. М. от АК-Ямбол, в който взема становище за допустимост, но неоснователност на молбата за съдействие. Твърди, че изложените в молбата за съдействие обстоятелства не отговаряли на истината.

Твърди, че ищецът бил виновен за раздялата им, като след като се преместила в с. П. ищецът няколко месеца въобще не се интересувал от детето, като през месец май 2024 г. поискал да вземе детето, на което тя откликнала и му го дала за седмица, но той после със силови методи отказал да го върне и ограничил контактите й с детето. Твърди, че детето е силно емоционално привързано към нея, никога не се е отделяло от нея, а ищецът му влияе като се опитва да му внушава лоши и неморални неща за нея. Твърди, че тя е по –пригоден родител да се грижи за детето, а ищецът е оставил детето изцяло на грижите на 2 неговата майка и по никакъв начин не се грижи за детето. Поради това счита, че искането на ищеца е неоснователно и следва да се отхвърли. Иска от съда на нея да се предостави упражняването на родителските права спрямо детето и да се определи местоживеене на детето при нея, а бащата да бъде осъден да плаща издръжка в размер на 350 лева месечно и да му се определи стандартен режим на лични отношения с детето. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед направените доводи и възражения, намира за установено по релевантните за спора факти следното:

В протоколно определение от 10.09.2024 г. е обявен за окончателен проекта на доклад по делото, с който са признати за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че страните са родители на детето С.С. А., роден на **** г., припознат от бащата.

Съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК е указал на ищеца, че следва да докаже предпоставките за присъждане нему на родителските права /по-добър родителски капацитет и че е в интерес на детето той да упражнява родителските права/, нуждите на детето, възможностите на ответницата да дава исканата издръжка.

На ответника е указано, че следва да докаже насрещните си възражения и предпоставките за присъждане на нея родителските права /по-добър родителски капацитет и че е в интерес на детето тя да упражнява родителските права/, нуждите на детето, възможностите на ищеца да дава исканата издръжка.

Според задължителните разрешения в т. 1 ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и в ППВС № 1/12.11.1974 г., когато законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на някоя от страните в процеса, например на малолетните и непълнолетни деца при произнасяне по мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата като в производството по спорна съдебна администрация по чл. 127, ал. 2 СК, негово задължение е служебно да събере доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, вкл. експертни заключения на психолог, както и да допусне поисканите от страните допустими и относими доказателства без ограничения във времето, които са необходими за извършване на преценка за защитимия интерес на детето.

Тъй като страните имат крайно противоречащи интереси относно това 3 кой да упражнява родителските права съдът на основание чл. 59, ал. 6 СК вр. с чл. 127, ал. 2 СК изслуша двамата родители, в който смисъл е и константната съдебна практика на ВКС /решение № 207 от 24.07.2013 г. по гр. д. № 911/2012 г. на 4 г.о. ВКС, решение № 447 от 08. 12. 2015г. по гр. д. № 3067/2015г. на 4 г.о. и много други/. Според ППВС № 1 от 12.11.1974 г. и ТР № 1 от 03.07.2017 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСГК на ВКС цялостна преценка на родителските качества на двамата родители въз основа на комплекса от правнозначими обстоятелства, в светлината на висшия интерес на детето, изисква обсъждане на всички относими доказателства и обстоятелства, при изискуемата съпоставка между родителския капацитет на двамата родители. Изслушването на родителите има за цел добиването на лични впечатления за всички обстоятелства, свързани с интереса на детето, и е наложително когато от другите доказателства не може да се направи категоричен извод как ще е найдобре защитен този интерес. В този смисъл при изслушването на двамата родители е видно, че всеки един от тях претендира да е по-добър родител и да има по-големи качества да отглежда и възпитава детето.

По делото е приет социален доклад от ДСП-Раднево /л.45-46/, от който е видно, че на 01.07.2024 г. било извършено социално проучване от социални работници, които установили, че детето живее с баща от началото на месец май 2024 г., когато било взето от бащата от дома на майката. От този момент детето се отглежда от ищеца с подкрепата на неговата майка, като основните нужди на детето от дом, храна, дрехи, емоционална стабилност и сигурност, родителски грижи и здравеопазване, били задоволени адекватно. Преди месец май 2024 г. майката е била тази, която е полагала основни грижи за детето, макар да се е местила с детето изключително често и в различни населени места в страната /с. П., гр. Хасково/. При разговор на социалните работници с детето С., последното им споделило, че се чувства много добре в дома на баща си и желае да остане там и да живее при него, като съобщило, че понякога майка му му липсва, но не желае да живее при нея. Детето е на 6 навършени години, във видимо добро здравословно състояние, не страда от тежки или хронични заболявания, вписано е в пациентска листа на д-р Д. – общопрактикуващ лекар в гр. Раднево, поставени са му всички имунизации, намира се в добро емоционално състояние, контактно и спокойно дете, не проявявал признаци на тревожност и агресия. Съдът не кредитира посоченото в социалния доклад, че детето установени алергии, тъй като от приетия амбулаторен лист на л.48 да е видно, че детето страда от астма с преобладаващ алергичен компонент, което се потвърждава и от епикризата /л.49/, издадена 4 от МБАЛ Тракия, където детето е лекувано от бронхопневмония с придружаващо заболяване астма с алергичен компонент.

По делото е приет социален доклад от ДСП-Е. /л.69-70/, от който е видно, че майката Я. живее в с. П., община Е., в едноетажна къща с 3 стаи, една от които за нея и детето, която къща е на родителите й, била с добри хигиеннобитови условия и обзаведена функционално. Ответницата Я. работи в гр.

Димитровград във фирма Язаки за месечно възнаграждение от 1300 лв.

Посочват, че не могат да вземат конкретно становище за родителския капацитет на родителите. Съдът намира, че информацията в този социален доклад е оскъдна и незадоволителна от към доказателствено естество.

По делото е приета като писмено доказателство служебна бележка /л.16 и л.47/, от която е видно, че детето е записано в детска градина № 6 „Слънце“ в гр. Раднево и я посещава от 10.05.2024 г., като в предходни периоди също е посещавал детската градина от 01.12.2021 г. до 05.03.2024 г., когато е бил отписан.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетели. По делото е разпитан като свидетел лицето П.К.Т., който е бил последващ партньор на ответницата, след раздялата й с ищеца, при който е живяла в град Хасково заедно с детето, и който е бил пряк неин началник в работата им.

Връзката им започнала през комуникация в социалните мрежи, докато ответницата е живяла все още в гр. Раднево при ищеца и са имали отношения на фактическо съжителство. Св. Т. посочва, че преди да се премести при него ответницата да живее е ходила при него в гр. Хасково без знанието на ищеца и без да взема детето, тоест още по време на връзката си с ищеца. В последствие е видно, че ответницата е казала на ищеца, че го напуска, но всъщност се е преместила да живее при св. Т. в гр. Хасково, като е взела със себе си и детето.

Видно е също, че св. Т. е отдал адекватна грижа за детето С., докато ответницата е била при него в гр. Хасково, като са го записали там на детска градина и на личен лекар. Св. Т. посочва, че ответницата е правила аборт през месец май 2024 г., което дете било от него. Като малко преди това ответницата му писала в социалните мрежи, че искала отново да се събере с ищеца, което била на дата 28.04.2024 г., че не може да продължи да живее с него. Св. Т. посочва, че въпреки това отишъл да я забере заедно с детето от нейното село и да ги закара, но тогава разбрал, че ответницата предната вечер е прекарала при ищеца С., като съответно на следващия ден и събрал багажа и ги закарал на село, а 5 дена след това разбрал пък, че ответницата не била със С., а с друго трето лице. Св. Т. посочва, че като отговорен човек още при началото му 5 на връзката с ответницата и когато отишъл да я взема от гр. Раднево заедно с багажа и с детето, за да се местят при него в гр. Хасково, се качил в жилището на ищеца, за да му каже да не се притеснява за детето и че ще се грижи за него, както и когато се разделил с ответницата и разбрал, че имала трети мъж в живота си, звъннал на ищеца и му казал да си вземе детето, защото за ответницата приоритет били социалните мрежи, тикток, селфита и въобще не се грижила за детето.