Решение № 48 от 09.04.2026, Окръжен съд - Видин

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. В., 09.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АМП

Членове:

ВЙМ

ГПЙ при участието на секретаря ВБЙ като разгледа докладваното от АМП Въззивно гражданско дело №

20261300500042 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 15 от 09.01.2026г. по гр.д.№ 2166/2025г. В.ският районен съд е отхвърлил подадената от Р. Г. И., ЕГН **********, от гр. Д., обл. В., ул.“Ш***, против А. Я. А., ЕГН **********, от гр. В., ж.к.“В***, молба за защита срещу домашно насилие, като недоказана и е отменил Заповед за незабавна защита рег. № 10/01.10.2025г. издадена по гр. дело № 2166/2025г. по описа на Районен съд В.. Със същото решение е уважена подадената от А. Я. А., ЕГН **********, от гр. В., ж.к.“В***, против Р. Г. И., ЕГН **********, от гр. Д., обл. В., ул.“Ш***, молба за защита срещу домашно насилие, като е задължена Р. Г. И., ЕГН **********, да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на А. Я. А., ЕГН **********, от гр. В., ж.к.“В***. Постановено е отстраняване Р. Г. И., ЕГН **********, от съвместно обитаваното с А. Я. А., ЕГН **********, жилище находящо се в гр. Д., общ. В., ул. „Ш***, за срок от 18 месеца, считан от 09.01.2026г. и е забранено на Р. Г. И., ЕГН **********, да приближава на разстояние по - малко от 100,00 метра /сто метра/ А. Я. А., ЕГН **********, жилището, находящо се в гр. Д., общ. В., ул. „Ш***, местоработата на А. Я. А., ЕГН **********, местата за социални контакти и отдих на А. Я. А., ЕГН **********, като мерките за защита са за срок 18 /осемнадесет/ месеца, считан от 09.01.2026г.

Първоинстонционният съд е постановил да се издаде заповед за защита на А. Я. А., ЕГН **********, от гр. В., ж.к.“В***, препис от която да се изпрати на Районното управление на МВР гр. В..

В законния срок решението е обжалвано от молителя Р. Г. И..

Във въззивната жалба на Р. Г. И. се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради което се иска да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъдат наложени мерки за 1 защита спрямо ответника, така както са поискани от първоинстанционния съд, както и се отхвърли изцяло молбата за защита от домашно насилие на А. Я. А.. Излагат се съображения, че жалбоподателката не разполага с други доказателства, освен тези писмени медицински документи, които са представени с молбата за защита и декларацията по чл. 9, ал. 3. Съгласно трайно установената съдебна практика декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е достатъчна за издаване на заповед за защита, ако не са налице други доказателства. В нея е посочено, че е била бита с метална кутия по главата.

Счита, че безспорно са потвърдени тези нейни твърдения и се доказало наличието на метална кутия с лекарства, която е била на масичката в хола, което е било потвърдено от съпругата на ответника при нейния разпит в съда. Нанасянето на удари с тази кутия и последващи болки в главата И. е заявила и пред съдебния лекар, изготвил съдебно медицинско свидетелство № 72/25 г., приложено по делото. Тъй като болката в главата продължила и след прегледа при съдебния лекар, като се появил и световъртеж, в първия работен ден - понеделник, 29.09.2025 г. тя посетила невролог, който й изписал лечение.

Поддържа се във въззивната жалба, че в подадените писмени бележки е направено изложение относно тези медицински документи и съдържащите се в тях описани факти, които не били обсъдени от съда.

Съдът е приел, че подадената от Р. И. молба е недоказана и не дава вяра на твърденията в приложената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. Твърди се, че представеното медицинско свидетелство от 26.09.2025 г. сочи на други наранявания на молителката, а амбулаторния лист от 29.09.2025 г. е по повод други заболявания. В същото време, съдът е приел, че подадената от А. А. молба е доказана, тъй като е налице съвпадение на посоченото в подадената от него декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, приложените лист за амбулаторен преглед от 24.09.2025 г. и медицинско свидетелство от 25.09.2025 г. и подкрепено от свидетелските показания на св. АДН.

Излага се , че освен това, в обжалваното решение не са обсъдени направените възражения, че И. е искала присъствие на линейка при обаждането на тел. 112, От изслушването на обажданията на страните до тел. 112 стана ясно, че именно И. е поискала да дойде освен полиция и линейка, но тъй като тя е била вътре в къщата, от присъствието на спешната помощ се е възползвал ответника с цел манипулиране и събиране на данни и доказателства в негова полза и във вреда на майка му.

Не е обсъдено и възражението относно твърдението от ответника, че майка му го е била като му е нанасяла удари с коляно в слабините и го е душила по врата. Твърди се в жалбата, че молителката е дребна и слаба жена като молителката не би могла да нанесе удари с крак на средно висок мъж в разцвета на силите си на необходимата височина и с такава сила, че да се наложи намесата на лекарски екип. По отношение на одраскванията по шията му , се обяснява, че е възможно да са се получили неволно, когато тя е правила опити да се защити от ударите, които са й били нанасяни в главата с металната кутия и да избяга в стаята си да се заключи.

Относно отстраняването на жалбоподателката от жилището, в което живее в гр. Д., ул. „Ш." № 3. Отстраняването от жилище по ЗЗДН като мярка се постановява от съда, когато двете страни в производството обитават едно и също жилище. В случая не е така, жалбоподателката живее отделно от ответника, който живее в гр. В., разполага с друго жилище и отстраняването й от единственото й жилище е незаконосъобразно. Тя си е запазила право на ползване, живее в имота и това е постоянният й адрес по лична карта.

По силата на чл. 17, ал. 3 от ЗЗДН обжалването на спира изпълнението. Но обръщам внимание на съда, че това жилище е единственото нейно и в него тя не живее заедно с А. А.. Поради това, е поискано съдът да спре изпълнението на решението на ВРС в тази му част до произнасяне на окончателното решение на въззивния съд, а с решението си да отмени решението в тази му част. За 2 доказване на обстоятелството, че имотът в гр. Д. не е единствено жилище на ответника, прилага справка от Агенция по вписванията, от която е видно, че в т. 5 от справката А. е получил имот в гр. В., ж.к.

В***, който после е прехвърлил на АДН (т. 4 от справката) - жената с която живее в момента и която е свидетел по настоящото дело. И двамата в момента живеят във въпросното жилище.

Въпреки, че при уважаване на настоящата жалба е без значение, се обръща внимание на съда и на още един факт. Срокът на мерките за защита е определен от съда от датата на постановяване на обжалваното решение, което е неправилно. Срокът се определя от датата на извършване на домашното насилие и включва срока, пред който е действала заповедта за незабавна защита. Поради това решението на ВРС е незаконосъобразно. Оспорва се също срока, определен в обжалваното решение, който е максималния определен в ЗЗДН.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба, с който се оспорва същата като неоснователна с искане да се отхвърли и да бъде потвърдено решението на ВРС като правилно, обосновано, постановено при задълбочен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, при правилно прилагане на материалните и процесуални правила и норми.

Поддържа се, че наведените във въззивната жалба твърдения от Р. Г., че била удряна с метална кутия по главата са в пълно противоречие както с представената от нея медицинска документация и събрани гласни доказателства, така и с житейската логика. Излага се в отговора, че при какъвто и да било удар с метална кутия върху главата Р. Г. би трябвало да има или рана, или хематом или наймалкото цицина върху главата, а от представената медицинска документация е видно, че Р. Г. няма никакви наранявания в областта на главата.

Посочва се, че медицинското свидетелство на молителката и прегледа й е от 29.09.2025г, описаното от нея в декларацията и молбата касае случай от 24.09.2025г, тоест медицинското е издадено 5 дни след случая и в този промеждутък Р. Г. е била на екскурзия и почивка в България. Посочва се, че единствената синина на Р. Г. е на крака й, като било установено по делото, че е изритала холната масичка в Д., когато скочила срещу сина си да го рита, драска и души.

Оспорват се твърденията, че въззивникът Р. Г. е имала нужда от бърза и неотложна медицинска помощ, тъй като единственото лице, за което след инцидента е извикана линейка от пристигналите полицаи, е А. Я. А. , като при прегледа му в Бърза помощ - В. непосредствено след инцидента е установено , че „ докаран с линейка след битов скандал с охлузни рани около врата и със следи от удари в слабините“.

Оспорва се изложеното във въззивната жалба, че имота в Д. е единствено жилище на Р. Г., защото тя не била живяла в този имот от 6 години.

Излага се, че молителката/въззивник в настоящата инстанция/ живяла до края на 2023г. в имота в гр. В., който е дарила на другия си син Л. А., с нот.акт 160, том 3, вх. Рег. 836 от 07.02.2013г, н.дело 224/24г. на Служба по вписвания В., като си е запазила правото да ползва имота, докато е жива и нейният постоянен адрес е гр.В., ж.к „Крум Бъчваров“ бл 16 , вх А, ет.5, ап. 20 и няма адресна регистрация в гр. Д., ул „ Ш. „ №3.

Посочва, че само въззиваемия А. А. и жената, с която живее на съпружески начала А. живеят в имота в гр. Д., ул „Ш. „ №3 и в този имот първият има регистриран животновъден обект.

Оспорва изложеното във въззивната жалба, че има друг имот. Като посочва, че освен имота в гр.

Д. , ул „ Ш. „ №3 , НЕ притежава никакъв друг имот.

Излага, че АДН има апартамент в гр. В. , ж.к. „В***, който е нейна лична собственост.

3

Излага също, че от началото на 2024г. година, и след пореден скандал между Р. Г. и Л. А., след като той я изгони от имота в гр. В., ж.к „К***, поради желанието й да живее във В., сина й А. Я. А. и жената, с която живее на семейни начала- АН й предоставили самостоятелно и безвъзмездно да живее в апартамента на АДН в гр.В., ж.к „В*** като всички консумативи - ел енергия, вода, общи части , вкл. и разходите за нейния мобилен телефон са изцяло заплащани от него до инцидента през септември 2025г.

Въззиваемият поддържа заявеното пред ВРС, че никога и по никакъв начин не е удрял майка си, не я е стискал и не й е причинил никакво физически нараняване. Посочва, че единствената причина за подаване на молбата от Р. Г. по настоящето дело е търсене на повод да подаде молба за отмяна на направеното на сина си дарение на 7/9 ид части от имота в гр Д., което се потвърди и от Р. Г. с представяне на препис по делото от подадена от нея искова молба за отмяна на дарението.

Излага, че са неправилни твърденията на жалбоподателя за нарушение на сроковете на мерките за безопасност, защото издадената на Р. Г. заповед е за незабавна защита и има действие до разглеждане на делото, докато заповедта за защита, издадена на А. А. се издава след разглеждане на делото и събиране на доказателства и има за цел окончателно уреждане на мерките за безопасност.

Иска се да бъде постановено решение, с което да се отхвърли подадената въззивна жалба като неоснователна и бъде потвърдено решението по гр. д.№ 2166 /2025г по описа на ВРС като правилно, обосновано, постановено при задълбочен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства и при правилно прилагане на материалните и процесуални правила и норми.

С Въззивния съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, прие за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно и допустимо. С него съдът се е произнесъл по молба от Р. Г. И. за налагане мерки за защита от упражнено, спрямо същата домашно насилие от страна на А. Я. А.. В нея се твърд, че ответникът е син на молителката. Сочи се, че молителят живее на посочения в молбата адрес - гр. Д., обл. В., ул. „Ш***, а ответникът в гр.