Решение № 98 от 10.06.2020, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е №

98 гр. Пловдив, 10.06.2020 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в открито съдебно заседание на втори юни две хиляди и двадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЗАХОВА

ЧЛЕНОВЕ:ВЕСЕЛА ЕВСТАТИЕВА

ДАНИЕЛА СЪБЧЕВА при секретаря Камелия

Спасова, като разгледа докладваното от

Председателя ВНЧХД № 654 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава ХХІ-ва от

НПК.

С присъда № 331/13.12.2019 г. на Районен съд-

Пловдив, постановена по НЧХД № 2151/2019 г. по описа на същия съд, подсъдимият Д. И.З. е бил признат за виновен в това, че на 28.05.2018 г. в гр.

Пловдив е извършил спрямо частния тъжител Ж.И. престъпление по чл. 130 ал. 1 от НК, за което при условията на чл. 78а от НК е бил освободен от наказателна отговорност и му е било наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. В полза на частния тъжител и гр. ищец И. е била присъдена сумата от 300 лв.- обезщетение за причинени му от подс. З. неимуществени вреди, като до пълния предявен размер от 2 500 лв. гражданският иск е бил отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Направените по делото разноски, както и ДТ върху уважения размер на гр. иск са били възложени в тежест на подс. З..

Срещу присъдата е депозирана жалба от защитника на подсъдимия адв. В.Д., с оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на съдебния акт и постановяването му при съществени нарушения на процесуалните правила, неправилна оценка на доказателствата по делото, с последващи неправилна фактическа установеност на деянието и приложение на материалния закон. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова присъда, изцяло неангажираща отговорността на подсъдимия. Алтернативно се иска намаляване на размера на гр. иск. През настоящия съд жалбата се поддържа изцяло от подсъдимия и защитника му, със същите оплаквания и същото искане.

Присъдата се обжалва в гражданско- осъдителната част и от адв. С.

Й.-П.- процесуален представител на гр. ищец И., с оплакване за несправедливост на присъдения размер на гр. иск.

Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, като се присъди по- висок размер на обезщетение. Повереникът на частния тъжител- адв. П. поддържа жалбата.

Пловдивският окръжен съд, като анализира доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, направеното възражение в жалбите, изразеното от страните пред настоящата инстанция и след като провери атакувания съдебен акт изцяло, съобразно правомощията и задълженията си по чл. 313 и 314 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:

Неназовано от страните в процеса, но отстранимо от настоящия състав на съда е нарушение, свързано с индивидуализацията на подсъдимия З..

В частната жалба той е посочен от частния тъжител като „Д. И.З.“ и като такъв е отбелязван във всички актове на съда- протоколи за проведени съдебни заседания, присъда, мотиви, писма, с които е изисквана информация. Видно от приложената на л. 18 от делото на ПдРС молба от подсъдимия за отлагане на делото, той е посочил името си като „Д.И.З.“. Така е отбелязан и в представения от него официален документ - болничен лист / л. 19 от делото на ПдРС/, в пълномощното за упълномощаване на защитник по делото- л. 26. Всички постъпили по делото официални документи относно подсъдимия са на това име- Д.И.З.. Това са постъпилите справка за съдимост / л. 15 /, приложената към прокурорска преписка №

432000-9451 / 2018 г. такава справка, протокол за предупреждение по ЗМВР / л. 73/, справка за същото лице от НАП / л. 106/, документи от ЧСИ- л. 110-111 от дело на ПдРС. Т.е официалната информация относно името на подсъдимия съвпада със заявената от него в писмен вид. „Д.И.З.“ Другите индивидуализиращи лицето данни- бащино и фамилно име, ЕГН, са непротиворечиво сочени във всички документи по делото. По делото са налице достатъчно убедителни доказателства, че предмет на разглеждане и именно поведението на Д.И.З. на инкриминираната дата и че участие в цялото производство е взело именно това лице. Съобр. чл. 305 ал. 2 от НПК името на подсъдимия е задължителен реквизит на присъдата. Грешката в присъдата относно собственото име на подс. З. е отстранимо от настоящия съд процесуално нарушение, чрез изменение на съдебния акт в тази част.

По жалбите, с които е сезиран, съдът намира, че:

Жалбите са допустими-депозирани са от страна в процеса, която има процесуално призната възможност да атакува постановения съдебен акт, в срока за обжалването му.

Разгледана по същество, жалбата на адв. Д. е неоснователна. Жалбата на гр. ищец е частично основателна.

За да постанови присъдата си, Пловдивският районен съд е възприел следната фактическа установеност на деянието:

Частният тъжител Ж.И. и подсъдимият Д.З. били съседи, във влошени отношения. Обитавали заедно със семействата си различни етажи в една и съща жилищна кооперация в ***. На 28.05.2018 г. oколо 20.30 часа частният тъжител И. се намирал в двора на кооперацията и цепел дърва за барбекю. По това време в дома си се намирал и подсъдимият Д.З.. Там били още съпругата му, сестра му – св.Ц.К. и неговият познат- св.В. М. На улицата пред имота на И. и З. се намирали свидетелите Д. И., съпругата му З. И. и К. У. Между тъжителя и подсъдимия възникнал пореден конфликт, след разменени реплики между частния тъжител И., който отглеждал котки в общия двор и съпругата на подсъдимия, която изразила за пореден път недоволство от това. Подсъдимият чул отправените от частния тъжител реплики и излязъл на двора, за да потърси обяснения от тъжителя. Между двамата възникнало поредно спречкване с размяна на реплики. Зараждащия се конфликт бил възприет от свидетелите И. и св.У. Подсъдимият З. изблъскал тъжителят И., който се ударил в оградата в областта на тила, изпуснал дървата и паднал на земята. След изправянето на И., подсъдимият му нанесъл удар с юмрук в областта на лицето, който попаднал в областта на устата на тъжителя. Действията на подсъдимия били възприети от св. К. У. и св.З.И. Те видели как след получения удар от устата на И. потекла кръв. От своя страна И. успял да хване тениската на З. и да я преметне през главата му.

Междувременно се намесил св.Д. И., който бил влязъл в двора, за да ги разтърве.

Той застанал между тях и успял да предотврати по-сериозен конфликт между двамата. За случилото се частният тъжител И. подал сигнал на телефон 112, като описал инцидента на оператора. По телефона бил насочен за подаване на жалба в полицията. След това И. посетил д-р П. К., който осъществил преглед и констатирал повърхностна травма на устните и устната кухина, обработил хирургично раната. На следващия ден тъжителят И. посетил Отделение по съдебна медицина при УМБАЛ „Св.Георги“ ЕАД Пловдив, където било установено разкъсно-контузна рана с оток в областта на горната устна. Било му издадено съдебномедицинско удостоверение, в което са описани констатираните при прегледа увреждания, които са причинени по механизма на удар или притискане върху твърд тъп предмет. На 30.05.2018 г. била подадена тъжба до Районна прокуратура гр.Пловдив, в която бил описан и процесния инцидент. По жалбата била образувана прокурорска преписка №5000 по описа на РП Пловдив за 2018 година и била извършена проверка по случая. С постановление на РП Пловдив от 17.12.2018 г. било отказано образуване на досъдебно производство.

Копие от същото било получено от Ж.И. на 04.04.2019 г.

Възражението на защитника и подсъдимия за необоснованост на присъдата е неоснователно.

Не е налице твърдяното от тях несъответствие на възприетата от съда фактическата обстановка с подлежащите на кредитиране доказателства. Неоснователно се поставя под съмнение възприетата в съдебния акт фактология, твърде се порок в доказателствената дейност и в процеса на формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд, които според защитата и подсъдимия са довели до неправилно формирани изводи по фактите.

Оценката на доказателствата е суверенна дейност на съда, която подлежи на проверка от настоящата инстанция.

Пловдивският окръжен съд констатира, че за обосноваване на фактическите изводи на първостепенния съд са ценени годни доказателства и доказателствени средства. ПдРС е обезпечил чрез събраните и проверени доказателства обективното и всестранно изясняване на релевантните обстоятелства. Те не са събирани избирателно, не са обсъждани едностранчиво, изопачено или тенденциозно, не им е придадено съдържание, различно от действителното, в каквато насока са наведените пред настоящия съд възражения.

Пловдивският районен съд е положил дължимите усилия за попълване на делото с необходимата и достатъчна доказателствена съвкупност за пълноценното изясняване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване. Съставът на съда не може да бъде укорен в неизпълнение на задължението си да мотивира съдебния акт, доколкото в него са намерили място всички относими доказателствени източници. Вътрешното му убеждение е изградено след пълно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото, в съответствие с принципните норми на чл.

13, чл.

14, чл.

18 и чл. 107, ал. 5 НПК. Мотивите съдържат ясни и аргументирани съображения както по фактите, така и по тяхната доказателствена обезпеченост. В тази връзка са обсъдени и всички възражения на подсъдимия и неговия защитник,направени и пред първостепенния, и пред настоящия съд, които са получили подробно мотивиран отговор.

Обясненията на подсъдимия са обсъдени както с оглед двоякото им процесуално предназначение, така и с оглед подкрепата им, респ. оборването от останалите доказателства по делото. В частта относно влошени отношения между него и частния тъжител, поводът за възникване на конкретния конфликт, както и че частният тъжител И. е изпуснал носените дърва и е паднал на двора, обясненията са кредитирани. В тази част те се подкрепят от останалите събрани и кредитирани доказателства. Твърдението за липса на нанесени удари спрямо частния тъжител И., че И. е получил нараняванията си от паднали дърва, които е носил, обясненията на подсъдимия правилно са били намерени за защитна теза, оборена от кредитираните доказателства. Оценката на изводимото от този доказателствен източник, както и на изводимото от другите такива не е неправилна,нито превратна, както се твърди от подсъдимия и защитата му. Доказателствата са обсъдени поотделно и с оглед взаимната им обвързаност, изложени са ясни и споделяеми мотиви относно изграждането на вътрешното убеждение на съда по отношение на фактите и доказателствената им обезпеченост.

По делото се очертават две групи свидетели, които описват по взаимно изключващ се начин поведението на пострадалия частен тъжител и на подсъдимия по време на инкриминирания конфликт и най- вече механизма на получените от частния тъжител увреждания. От една страна са показанията на свидетелите К. У., З. И. и Д.И., а от друга- съответстващите на обясненията на подсъдимия показания на свидетелите Ц. К. и В. М. Показанията на всеки от свидетелите, както и обясненията на подсъдимия, са били обсъдени с дължимата задълбоченост, при отчитане на възможна заинтересованост от изхода на делото. Ясно са констатирани и обсъдени противоречията между свидетелските показания, между тях и обясненията на подсъдимия, а кредитирането, респ. дискредитирането им е в резултат на съпоставяне с изводимото от останалите доказателствени източници, вкл. и обективно установени по делото.

Упрекът към ПдРС в тази му дейност е неоснователен.

Словесният конфликт между подсъдимия и частния тъжител не се оспорва. За такъв се съдържат твърдения във всички подлежащи на кредитиране гласни доказателства. Нееднопосочно е описанието на действия на подсъдимия, увреждащи телесното здраве на частния тъжител. Свидетелите, чиито показания първостепенният съд е възприел с доверие сочат, че тези увреждания в областта на устата са били причинени от удар с юмрук. Свид. К., св. М., подсъдимият в депозираните по делото обяснения отричат такова действие. Сочат самонараняване на частния тъжител, при падане върху носени от него дърва.

Споделяеми са мотивите на ПдРС относно подлежащите на кредитиране показания на св.У. и на свид. З. И. И двете са съседи на страните в спора, не се сочат каквито е да е аргументи за евентуалната им заинтересованост.