Определение № 4427 от 14.11.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4427 гр. София, 14.11.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-16, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валерия Братоева като разгледа докладваното от Валерия Братоева Търговско дело № 20241100902250 по описа за 2024 година

ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛЕНИЕ гр. София, 14.11.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав, в закрито съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА като разгледа търговско дело № 2250/2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 367 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по искова молба на земеделски производител Е. Д. С., с адрес: с. Павел, община Полски Тръмбеш, предявена срещу „Д.З.“ АД, ЕИК *******, за заплащане на сумата 43020 лева – застрахователно обезщетение за имуществени вреди на земеделски площи, засадени с пшеница от настъпило на 22.05.2024 г. застрахователно събитие - градушка, буря и проливен дъжд.

Съгласно чл. 115, ал. 2 ГПК исковете за обезщетение по Кодекса за застраховането на увреденото лице срещу застраховател (какъвто именно е ответникът), Гаранционния фонд и Националното бюро на българските автомобилни застрахователи се предявяват пред съда, в чийто район към момента на настъпване на застрахователното събитие се намира настоящият или постоянният адрес на ищеца, неговото седалище, или по местонастъпване на застрахователното събитие. В случая тези привръзки съвпадат и сочат, че не е налице нито една от хипотезите, обуславящи подсъдност на Софийски градски съд. А за спазване на специалната подсъдност по дела с предмет вземания по КЗ, съдът служебно следи – чл. 119, ал. 3 ГПК.

По приложението на разпоредбата на чл. 115, ал. 2 ГПК в редакцията от ДВ бр. 65/2018 1 г., в сила от 07.08.2018 г., е създадена практика на ВКС, обективирана в определение № 536 от 31.12.2018 г. по ч. т. д. № 2917/2018 г. на ВКС, І т.о., възприета впоследствие и от останалите състави на ВКС, Търговска колегия, съгласно която с новата редакция на чл. 115, ал. 2 ГПК, приложима за подадени след 07.08.2018 г. искови молби, законодателят е предвидил особени правила относно местната подсъдност на споровете по искове за обезщетения на увреденото лице по Кодекса за застраховане, изключваща общата подсъдност по чл. 108, ал. 1, изр. 1 ГПК, според която исковете срещу ответник юридическо лице се предявяват по неговото седалище.

На настоящия състав е известна практиката на ВКС, посочена и в определението на ОС-Добрич, която приема, че тази специална местна подсъдност не се прилага по всички искове по КЗ, а само по отношение на тези, чийто правопроизводящ факт е непозволено увреждане. Тази практика обаче няма задължителен характер и затова настоящият състав приема за съответно на законодателната воля, тълкуването на разпоредбата, развито в определение № 403/13.02.2023 г. по частно гр. дело № 367/2023 г. на САС, ТО, съдържанието на което възпроизвежда по-долу.

Независимо, че систематично разпоредбата на ал. 2 на чл. 115 ГПК е била включена през 2018 г. след разпоредбата на ал. 1, касаеща подсъдността при непозволено увреждане, а и заглавието на разпоредбата от приемането на ГПК през 2007 г. е „Искове за непозволено увреждане“ и не е променено през 2018 г., то се касае за законодателна непрецизност. Целта на законодателя, изразена и в мотивите към законопроекта, а и при обсъжданията на първо и второ четене в Народното събрание, е била всички искове за обезщетения по КЗ срещу посочените лица да се обхващат от ал. 2, а не само тези, по които застрахователното събитие се квалифицира като непозволено увреждане, така че те да бъдат разглеждани във всички първоинстанционни съдилища в страната, а не само в софийските, които са местокомпетентни с оглед регистрираните седалища на всички застрахователи в Република България. Ограничаването на приложението на нормата само до деликти като увреждащи събития би довело до неоправдан и алогичен двойнствен режим на подсъдността по застрахователни дела – част от тях да са подсъдни съобразно чл. 115, ал. 2 ГПК, а други – съобразно чл. 108 или чл. 113 ГПК. Законодателната идея е била да се унифицира режимът на местната подсъдност по застрахователни дела, като те се разглеждат от съдилищата, които са най-близо до правоимащото лице или до местонастъпването на застрахователното събитие, с оглед улесняване процеса на доказването му. Поради това следва да се приеме, че независимо от вида на застрахователното събитие всички искове за обезщетение по КЗ срещу посочените лица (застраховател, ГО и НББАЗ) са местно подсъдни съобразно правилото на чл. 115, ал. 2 ГПК.

В тази връзка е необходимо да се отбележи и обстоятелството, че всички искове по чл.

115, ал. 2 ГПК, с изключение на тези срещу ГФ, са договорни, а не деликтни.

Застрахователят дължи плащане на обезщетение само на основание застрахователния договор и за описаното в него застрахователно събитие. Дори и в хипотезата на застраховка „Гражданска отговорност“, когато правоимащото увредено лице е предявило пряк иск, отговорността на застрахователя спрямо това лице също е договорна, тъй като се касае за един от предвидените в закона случаи, когато договорът поражда действие и за трети лица, които не са страни по него (чл. 21, ал. 1 ЗЗД).

От използвания в чл. 115, ал. 2 ГПК термин „увреденото лице“ обаче не следва, че законодателят е имал предвид само хипотезите на сключен договор за застраховка 2

„Гражданска отговорност“. Уреждането на специална подсъдност само за тези случаи би било дискриминация спрямо останалите правоимащи лица по застрахователни правоотношения в нарушение на принципа за процесуално равенство. Ако е искал да ограничи подсъдността по чл. 115, ал. 2 ГПК само до застраховките „Гражданска отговорност“, то законодателят е трябвало да го посочи изрично, което не е сторено. Затова и терминът „увреденото лице“ следва да се разбира като „правоимащото лице“. Другото би било алогично и абсурдно, тъй като би довело до необоснована разлика в местната подсъдност на едни застрахователни дела спрямо други застрахователни дела.

В подкрепа на разбирането, че под увредено лице следва да се разбира лицето, което претендира репариране на вреди от настъпило застрахователно събитие и затова следва да разполага със специална и по-удобна за него местна подсъдност е и разпоредбата на чл. 11, т. 1, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, която предвижда изборна подведомственост и възможност исковете, предявени от притежателя на полицата, застрахования или трето ползващо се лице, да бъдат предявявани в съдилищата по мястото, където ищецът има местоживеене. Действително, в настоящото производство липсва международен елемент, но разпоредбата е израз на принципното разбиране за равнопоставеност на всички правни субекти и не оставя никакво съмнение, че притежателят на полицата, застрахованият или трето ползващо се лице трябва за се третират абсолютно равнопоставено и да имат възможност да се ползват от подсъдност по тяхното местоживеене (седалище), а не тази благоприятна подсъдност да е приложима само по отношение на част от правоимащите лица по спорове, свързани със застраховки, каквото е даденото тълкуване от ВКС, което пряко нарушава принципа за равно третиране на правните субекти, които търсят защита на идентични свои права свързани със застраховане.

Доколкото исковете са предявени пред съда по седалището на ответника, а не адреса на увреденият земеделски стопанин, който съвпада и с местонастъпването на застрахователното събитие, то ОС-Велико Търново е местно компетентен да разгледа спора при прилагане на чл. 115, ал. 2 ГПК, тъй като общата подсъдност на чл. 108 ГПК не е приложима, затова Софийски градски съд, на основание чл. 119, ал. 3 ГПК вр. чл. 115, ал. 2 ГПК, ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по търг. дело № 2250/2024 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-16 състав.

ИЗПРАЩА ДЕЛОТО по подсъдност на Окръжен съд – Велико Търново.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца Е. Д. С., на посочения съдебен адрес, чрез адвокат Г..

СЪДИЯ:

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3

4