Решение № 14545 от 28.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14545 гр. София, 28.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20241110102364 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответниците Р. Л.

Н. и Д. Р. Н. да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД, при условията на разделна отговорност следните суми: сумата от 512,11лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия ТЕ за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане на сумите и 99,46 лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до 21.12.2023г., както и сума за дялово разпределение за периода м.11.2020г. до м.04.2022г. в размер на 37,40лв.-главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане на сумите и 9,47лв. мораторна лихва за периода от 15.01.2021г. до 21.12.2023г. за имот: апартамент № 120, находящ се в гр. София, жк. „Люлин“ бл. ..., аб. № 163694.

Р. Л. Н. за 3/4 ид.ч., а именно: сумата 384.08 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия ТЕ за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане на сумите и 74.59 лв. – мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до 21.12.2023г., както и сума за дялово разпределение за периода м.11.2020г. до м.04.2022г. в размер на 28.05лв. - главница,ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане на сумите и 7.10лв. мораторна лихва за периода от 15.01.2021г. до 21.12.2023г.

Д. Р. Н., чрез законен представител Р. Л. Н., за 1/4 ид.ч., а именно: сумата 128.02 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия ТЕ за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане на сумите и 24.86 лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до 21.12.2023г., както и сума за дялово разпределение за периода м.11.2020г. до м.04.2022г. в размер на 9.35лв. - главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане на сумите и 1

2.36лв. мораторна лихва за периода от

15.01.2021г. до

21.12.2023г.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно - не е заплатил дължимата цена. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да заплатят на ищеца процесните суми.

Претендира разноски.

Ответниците Р. Л. Н. и Д. Р. Н., чрез законен представител Р. Л. Н., са депозирали отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорват исковете по основание и размер. Оспорват наличието на облигационни отношения с ищеца. Оспорват доказателствената стойност на представените с исковата молба документи. Противопоставят се по отношение дължимостта и на акцесорните претенции. Релевират възражение за изтекла погасителна давност. Молят за отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани.

Третото лице помагач на страната на ищеца &. не изразява становище по основателността на исковата претенция.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото, намира от фактическа и правна страна следното: По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответниците по силата на което е престирал и за тях е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

По иска по чл. 86, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

При установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника е да докаже погасяване на възникналите задължения.

Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ(отм.) и съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице промяна в правото на собственост/ползване.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012 г. /, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да 2 заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал. 2 одобрените общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т. е. облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите.

Съгласно дадените задължителни разяснения с Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г., постановено по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. В мотивите към тълкувателното решение е прието, че в тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.

От представен по делото нотариален акт за покупко – продaжба на недвижим имот № 99, том V , рег. № 5656, дело № 732/2007г. (л. 9-11) се установява, че на 07.06.2007г. Е.М.Б. е придобила собствеността по отношение на процесния недвижим имот, представляващ ап. 120, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин“, блок .... Видно от прието удостоверение за наследници с изх. № РЛН24-УГ52-272/19.02.2024г., издадено от СО, район „Люлин“ (л. 45), Е.М.Б. е починала на 26.06.2015г., като е оставила за свой единствен наследник по закон сина си Д. Р. Н., ответник в настоящото производство. Следователно по силата на наследствено правоприемство и с аргумент от разпоредбата на чл. 5, ал. 1 ЗН, ответникът Д. Р. Н. е носител на правото на собственост по отношение на процесния недвижим имот. С уточнителна молба от 19.03.2024г. ищецът е заявил, че предявява исковете срещу Д. Р. Н., чрез законен 3 представител Р. Л. Н., за заплащане на 1/4 от процесните вземания, както и срещу Р. Л.

Н., в лично качество, за заплащане на 3/4 от процесните вземания. Същевременно доколкото по делото не се установява, ответникът Р. Л. Н. да е носител на правото на собственост по отношение на процесният имот, доколкото не е наследник на Ева Братиславова, исковете по отношение на него като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.

С оглед гореизложеното, въз основа на описания придобивен способ – настъпилото наследствено правоприемство, ответникът Д. Р. Н. е станал собственик на имота, съответно той има и качеството потребител на топлинна енергия, респективно страна по облигационно отношение с ищеца във връзка с предоставянето й.

Сградата, в която се намира процесният имот е топлоснабдена и в нея е въведена система за дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на "Холидей и Райзен” ЕООД, съгласно представения протокол от общо събрание на етажните собственици от 30.09.2007г. Следва да се посочи, че оспорването на решение на етажната собственост за сключване на договор с дружество за дялово разпределение следва да бъде проведено в отделно специално съдебно производство, а ответникът не твърди провеждането на такова оспорване по съответния ред, следователно в качеството си на собственик на процесния имот, е обвързан от взетото решение и от сключения в изпълнението му договор.

По делото е прието заключение по изготвена съдебно-техническа експертиза, от което се изяснява, че за процесния период по отношение на сградата, в която се намира имотът, въз основа на ежемесечни отчети на общия топломер е начислена топлоенергия, намалена с технологичните загуби в абонатната станция. В допълнение е посочено, че в имота за процесния период е имало 3 броя отоплителни тела, щранглира в банята, както и 1 брой водомер за топла вода. Вещото лице дава заключение, че разпределението на топлоенергията е извършено на база реален отчет. От същото се изяснява, че дължимата от ответника сума за процесния период за доставена топлинна енергия, изчислена съобразно приложимата методика е общо 511,35 лева. Съдът намира, че заключението на вещото лице по изготвената експертиза следва да бъде изцяло кредитирано, тъй като от една страна е достатъчно задълбочено и се базира на документи за отчет, които са съставени при извършването на периодични отчети по отношение на топлоснабдения имот и сградата, в която той се намира, а от друга страна липсват обективни факти и доказателства, които да разколебават направените от него изводи.