Решение № 50 от 08.02.2023, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. гр.Несебър, 08.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валери Вл. Събев при участието на секретаря Мая Р. Деянова като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №

20222150100473 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл. 45 ЗЗД.

От В. Л. – Л.а, действаща като майка и законен представител на Н. Д. Л., е предявен иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД срещу Д. В. С., с който се иска присъждане на сумата от 20 лв. – имуществени вреди от извършено на 28.08.2019г. деяние и сумата от 10 000 лв. – неимуществени вреди от деяние от 28.08.2019г., претърпени за периода 28.08.2019г. – 26.02.2020г. Претендира се и присъждане на законната лихва върху тези суми, считано от завеждане на исковата молба до окончателното плащане (след уточнение относно лихвата от ищеца, намерило отражение в окончателния доклад от 14.09.2022г. – на л. 83 от делото). Ищецът сочи, че на 28.08.2019г., в село Равда, ответникът Д. С. направил временна татуировка на малолетния Н. Л.. Излага, че такава била направена на крака на детето, като на 29.08.2019г. се появил мехур върху нея, който се спукал и впоследствие започнало да го сърби и боли. Сочи, че на 30.08.2019г. временната татуировка била подута, твърда и имала още няколко мехура, пълни с течност. Твърди се, че при извършен преглед в Окръжна болница Бургас била направена превръзка на крака, била поставена ваксина срещу тетанус и била поставена диагноза – втора степен изгаряне. Сочи се, че на 01.09.2019г. от ответника бил издаден касов бон. Навежда се, че на 01.09.2019г., около 20:00 часа, бил извършен преглед на детето, при който била поставена диагноза – химическо изгаряне ( combustion corrosive 1 %), а на 02.09.2019г. детето било оперирано по спешност. Твърди се, че на 05.09.2019г. била извършена втора операция на детето, а на 11.09.2019г. – трета операция. Сочи се, че операциите били сложни, болезнени и протекли при пълна упойка, а периодът за възстановяване бил дълъг и съпроводен с болки и страдания. Излага се, че на детето били предписани амбулаторни превръзки, лечебна физкултура и освобождаване от спортни дейности, вкл. тренировки по плуване – за 3 месеца. Твърди се, че детето се чувствало непълноценно, не играело с приятелите си в училище, започнало да сънува кошмари, повлияни били походката и стойката му. Сочи се, че се провалила почивката му в периода 30.08.2019г. – 06.09.2019г. в село Ахтопол. Обръща се внимание, че било 1 образувано ДП. Излага се, че е налице вина на ответника, тъй като не е проверил използвания от него продукт, като се развиват доводи в тази насока. От съда се иска да уважи претенциите и се претендират разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника Д. В. С. е подаден отговор на исковата молба, с който не се оспорва, че ответникът на 28.08.2019г. е поставил татуировки на две деца, едното от които ищецът по делото – по описания в исковата молба начин. Оспорва се, че ищецът не е бил предупреден за възможните странични ефекти. Оспорва се, че на ищеца е причинено изгаряне, че възстановяването е било дълъг и болезнен процес, че детето се е затваряло в себе си и се чувствало непълноценно, че е с повлияна походка. Сочи се, че дори ответникът да дължи обезщетение, то не е в претендирания в исковата молба размер. Излагат се доводи за съпричиняване от страна на родителите на ищеца. Навежда се, че в пряка причинна връзка с увреждането е не поведението на ответника, а последващото лечение, което не е било съответно на травмата. От съда се иска да отхвърли претенциите. Претендират се разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

В тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД е да докаже, че е налице противоправно деяние на ответника, в причинна връзка с което са настъпили вреди за пострадалия, както и размера на претендираните имуществени и неимуществени вреди. Съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното и оборването на тази презумпция е в доказателствена тежест на ответника.

С доклада по делото съдът е отделил като безспорно между страните, че ответникът на 28.08.2019г. е поставил татуировка ищеца по делото в с. Равда, като очертал рисунката върху оризова хартия, след което напръскал крака на ищеца със сух дезодорант и залепил хартията върху прасеца на десния крак, като след премахване на хартията очертал рисунката с писец с къна.

Ответникът обяснил, че след два часа рисунката трябва да се измие обилно с вода.

Обстоятелството, че е извършена посочената интервенция на стойност от 20 лв. се потвърждава и от фискален бон, издаден впоследствие – на 01.09.2019г. от „Т. ДД“ ЕООД с управител и едноличен собственик на капитала Д. С. (на л. 44 от делото). От показанията на св. М., присъствала по време на поставяне на татуировката, се установява, че цветът на веществото, което било поставено, бил черен.

От посочените обстоятелства може да се направи извод, че между родителите на ищеца Н.

Л. (към онзи момент малолетен), като негови законни представители, и „Т. ДД“ ЕООД, действащо чрез ответника, възникнало правоотношение по силата на устен договор за изработка, като ответникът (в качеството си на управител на „Т. ДД“ ЕООД) следвало да изготви временна татуировка върху крака на малолетното дете Н. Л. срещу заплащане на сумата от 20 лв.

Съдът намира, че първоначално възникналото договорно отношение не е пречка да се реализира противоправно поведение от страна на Д. С., като пряк изпълнител на възложената дейност по поставяне на временна татуировка. Това е така, тъй като съобразно трайната практика на ВКС (Решение № 50199 от 11.10.2022г. по гр.д. № 2461/2021г. по описа на IV гр. о. на ВКС) при деликта се нарушава общото правило да не се вреди другиму. Причинените вреди са нежелани, променят съществуващо положение, като промяната нито е желана, нито е предвидима при сключване на договора, тя не е адекватна последица от неизпълнение на договорно задължение.

Едва с причиняването на вредата, между субектите са поражда облигационноправна връзка, чиято 2 цел е да заличи нежелана промяна в правната сфера на пострадалия, като възложи на причинителя на вредата задължението да я поправи. На обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането съгласно чл. 51 ЗЗД (деликтната отговорност е построга от договорната).

Именно в такава насока са твърденията, на които се основава искът, а именно, че са настъпили неадекватни последици при изпълнение на договорното задължение, които са довели до претърпени от ищеца болки и страдания. Съдът намира тези твърдения за доказани по следните съображения:

По делото са събрани гласни доказателствени средства (показанията на св. М. и св. Л.), касаещи последиците, настъпили за ищеца след изготвяне на временната татуировка, които се кредитират от съда като обективни и логични и не се оборват от друг събран по делото доказателствен материал. От показанията на св. М. се установява, че на следващия ден (след нанасяне на татуировката) майката на ищеца й се оплака, че детето има неразположение и температура, вследствие на което бил заведен на лекар. Впоследствие свидетелката разбрала (от майката на ищеца), че са му правени три операции. От показанията на св. Л. (баба на ищеца) се установява, че тя била в София и след като семейството се върнало от почивката в с. Равда се наложили операции на крака му. Показанията на тези свидетелки се потвърждават и от цялата събрана медицинска документация по делото, вкл. от заключението на съдебномедицинската експертиза (на л. 119 – л. 129 от делото), което не е оспорено от ответника и се кредитира от съда като обективно, компетентно и безпристрастно. От медицинските документи, анализирани от вещото лице по експертизата, се установява, че на 30.08.2019г., за времето от 12:40 до 13:00 часа, бил извършен преглед на ищеца в КДБ/СО – Бургас, като му била поставена диагноза „термично изгаряне на долния крайник, без глезена и стъпалото“, направена била първична хирургическа обработка, превръзка с дермазин и инжекция против тетанус. Впоследствие на 01.09.2019г. детето посетило УМБАЛСМ „Пирогов“ гр. София, отделение по изгаряне и пластична хирургия при деца, като в периода 01.09.2019г. – 05.09.2019г. било на лечение с диагноза „Комбусцио коризова 1 %“.

Установено било изгаряне в областта на дясната подбедрица на площ 1 %. На 02.09.2019г. била извършена операция, а при изписването на 05.09.2019г. били дадени указания за лечебна физкултура при домашни условия и амбулаторно проследяване в клиника. За резултатите от лечението била издадена епикриза (на л. 9 от делото). В периода 11.09.2019г. – 13.09.2019г. ищецът отново бил на лечение в Пирогов (епикриза на л. 10 от делото) – за лечение на последствията. Констатирано било дълбоко дермално изгаряне с надигнати участъци, с тенденция към уплътняване и засилена васкуларизация, множество крусти и следи от разчесване. Били проведени консултации с педиатър, пластичен хирург, анестезиолог, рехабилитатор, а на 12.09.2019г. била извършена операция, при която било почистено оперативното поле и премахнати крустите. Впоследствие детето било на контролни прегледи на 17.09.2019г. и 01.10.2019г. От заключението на вещото лице по съдебномедицинската експертиза се установява, че веществото ПФД (парафенилендиамин) влиза в състава на оцветяващите смеси, съдържащи къна, вкл. използваната за временни татуировки, като това вещество е един от най-често срещаните алергени, предизвикващи контактен дерматит в детската възраст. Установява се, че контактният дерматит е форма на екзема, причинена от алергична реакция към материал (алерген) в контакт с кожата. От заключението на вещото лице се установява, че клиничната картина при алергичен дерматит и при химично изгаряне на кожата е идентична, като се наблюдава хипермия на увредения участък, едем, ексудат, булозни изменения на епидермиса, некротични крусти в горните или всички слоеве 3 на дермата. Изводът на вещото лице е, че вследствие на нанасяне на татуировка е проявена индивидуална непоносимост и ищецът е развил контактен дерматит, като се е разгърнала и пълната картина на заболяването: до 24 часа първи симптоми, а до 72 часа пълно развитие на алергичната реакция, като са били временно поразени епидермиса, в някои участъци горния слой на дермата, а на няколко места всичките слоеве на кожата. Изводът на вещото лице е, че лечението на контактния дерматит (особено хирургичното) е напълно идентично с лечението на химичното изгаряне. Според вещото лице алергичната реакция протича за секунди и много бързо би могло да стане ясно (чрез проба върху кожата) ако дадено лице има алергия към веществото.

Както вече съдът посочи, експертизата се кредитира изцяло, като обективна, компетентна и безпристрастна. Същата не е оспорена от ответника, а от процесуалния представител на ищеца е оспорена с доводи, че в медицинската документация по случая е отразено „химично изгаряне“, а вещото лице е приело като диагноза „дерматит“, но това оспорване няма съществено отношение към изводите на вещото лице, тъй като самото вещо лице е посочило, че както симптомите, така и лечението (особено хирургичното) на двете заболявания, са едни и същи.

При това положение се налага извод, че е налице поведение на ответника -поставяне на временна татуировка с къна върху кожата на ищеца, в причинна връзка с което са настъпили вреди за пострадалия в областта на дясната подбедрица – „контактен дерматит“, представляващ увреждане на здравето на ищеца, изразяващо се в хипермия на увредения участък, едем, ексудат, булозни изменения на епидермиса, некротични крусти в горните или всички слоеве на дермата.

Т.е. в пряка причинна връзка с поведението на ответника е настъпило увреждане на здравето на ищеца, поради което съдът намира, че всички тези елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД са налице.

Не е спорно между страните, че ответникът е въздействал върху кожата на ищеца, чрез поставяне на веществото къна под формата на временна татуировка (относно самото вещество липсва спор, а се установява от всички доказателства, вкл. водените от ответника свидетели Вакарелов и Капитански). Това поведение се квалифицира като „противоправно“, тъй като е довело до увреждане на здравето на пострадалото лице и е нарушило общото правило да не се вреди другиму, като причинените вреди са нежелани, променят съществуващо положение, като промяната нито е желана, нито е предвидима при сключване на договора за изработка, тя не е адекватна последица от неизпълнение на договорно задължение.