Определение № 2074 от 14.07.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2074 гр. Бургас, 14.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър Г. Христов като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно частно гражданско дело № 20262100501101 по описа за 2026 година Производството по делото е по чл. 413, ал.2 от ГПК и е образувано по повод частна жалба вх.№3919/08.06.2026 г. по описа на Районен съд – Карнобат, подадена от „Агенция за събиране на вземания ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, район Люлин, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Зорница Банкина, чрез юрисконсулт Симеон Дишлиев, против определение № 422 от 28.05.2026 г. по ч.гр.д.№ 1010/2026 г. по описа на КРС, с което съдът е отхвърлил изцяло заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Г. И. П., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***.

Недоволство от така постановеното разпореждане изразява частният жалбоподател, който счита същото за неправилно и незаконосъобразно.

Позовава се на разпоредбите на чл. 411, ал. 2 от ГПК и чл. 410, ал. 3 от ГПК.

Счита, че заповедният съд е ограничен в преценката си дали подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение следва да се уважи, до това да провери на лице ли са положителните предпоставки изброени по чл. 410 от ГПК и липсата на отрицателни предпоставки по чл. 411 от ГПК. Счита, че отказ може да се постанови, когато искането е в противоречие със закона или добрите нрави, или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е на лице обоснована вероятност за това. Обосновава тезата си с твърдението, че не представеният договор за цесия не е основание за отхвърляне на заявлението. Същият не е задължително да бъде непременно в писмена форма, а от друга страна чрез него се извършва промяна по отношение на една от страните в облигационното правоотношение, без участието на длъжника и в този смисъл не може да се третира като договор сключен с потребител и не въздейства върху основния потребителски договор.

Моли за отмяна на обжалваното разпореждане. Излага съображения.

Препис от жалбата не е връчен на ответната страна по правилото на чл.413, ал.2 ГПК.

1

Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК, от легитимирано лице, пред надлежната по правилата на функционалната подсъдност инстанция, против акт, подлежащ на контрол и е допустима.

Бургаският окръжен съд, като съобрази доводите на жалбоподателя, представените доказателства, разпоредбите на закона намира за установено следното:

Пред КРС е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК срещу Г. И. П. за заплащане на следните суми: 156.48 евро – главница, 13.22 евро – договорна лихва за периода 18.03.2024 г. до 16.06.2024г. и мораторна лихва от 42.69 евро лв., считано от 19.03.2024 г. до 18.05.2026г., ведно с лихва от датата на подаване на заявлението в Районния съд до окончателното изплащане на задължението.

Претендират се разноски включващи юрисконсултско възнаграждение от 25.56 евро и държавна такса от 10.86 евро. Към заявлението са представени договор за паричен заем № 5036649от 14.02.2024г., погасителен план, договор за предоставяне на гаранция №5036649 от 14.02.2024г., ОУ, пълномощно, доказателства за заплатена д. такса.

За да постанови обжалвания резултат КРС е установил, че по делото не е представен договор за цесия, въз основа, на който частният жалбоподател „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД претендира горните суми и с разпореждане от 26.06.2026 г. е оставил заявлението без движение като е указал на частния жалбоподател да представи договора за цесия, с който му е прехвърлено вземането спрямо длъжника и доказателства за това, че длъжника е уведомен за цесията.

Частният жалбоподател не е изпълнил указанията на съда, поради което първоинстанционният съд е отхвърлил заявлението.

Няма спор, че между длъжника Г. И. П. като кредитополучател и „Изи Асет Мениджмънт“ АД като кредитор е сключен договор за паричен заем №5036649 от 14.02.2024г., по силата на който на физическото лице е паричен заем в размер на 400 лева. Срокът на договора е 4 месеца, с фиксирани дати на плащания, месечна вноска в размер на 110.63 лв., фиксиран годишен лихвен процент 50%, ГПР 61.16% при дневен лихвен процент в размер на 0,14 %.

В чл.4 от договора е посочено, че заемателят е длъжен в срок до три дни, считано от датата на сключване на същия да представи на заемодателя изброени обезпечения, едно от които е одобрено от заемодателя дружествогарант, което представя гаранционна сделка / чл.4, т.3 от договора/. Такъв е сключен на 14.02.2024 г. между Г. И. П. и „Файненшъл България“ ЕООД.

Възнаграждението по този договор е в размер на 193.48 лв. и е платимо от П. на четири вноски, всяка от които по 48.37 лв.

Съгласно чл.411, ал.2, т.1 от ГПК проверката на съда за това дали е основателно заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК включва съответствието на искането с изискванията на чл.410 ГПК /дали искът е подсъден на РС, дали заявлението отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 ГПК, дали вземането произтича от договор, сключен с потребител, в който случай към заявлението следва да са приложени договорът, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите ОУ/. Задължително съдът следи дали искането е в противоречие със закона и добрите нрави /чл.411, ал.2, т.2 ГПК/, както и дали искането се 2 основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това /чл.411, ал.2, т.3, чл.7, ал.3 ГПК/.

Именно затова изрично в чл.410, ал.3 ГПК е необходимо и прилагането на посочените документи - договори, ОУ и т.н. В случая, за да отхвърли заявлението, районният съд се е позовал единствено на неизпълнението на указанията за отстраняване на констатирани от него нередовности по чл.410, ал.3 ГПК – непредставянето на доказателства за извършената цесия, включително приложението към нея, както и на уведомлението за извършената цесия.

Според настоящия съдебен състав, посочената от районния съд нередовност на заявлението не е налице като съображенията за това следните:

Съгласно чл.410, ал.3 от ГПК, когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива. Тези доказателства са необходими с оглед дължимата от съда служебна преценка за нищожност, респективно – недействителност на договора или отделни негови клаузи.

Съгласно приетото в т.4г от ТР №4/18.06.2014г. по тълк.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, при настъпило преди подаване на заявлението по чл.417 ГПК частно правоприемство „Налице са основанията за издаване на заповед за незабавно изпълнение в полза на частния правоприемник на посочения в документа по чл.417 ГПК кредитор, когато фактът на правоприемството се установява от самия документ. Ако за частното правоприемство е налице отделен документ по чл.417 ГПК, същият е основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение в полза на правоприемника, ако в него е индивидуализирано прехвърленото вземане. Когато частното правоприемство се основава на договор за цесия, прехвърлянето на вземането следва да е съобщено на длъжника“. Според мнозинството от настоящия съдебен състав, това разрешение намира приложение в производството по издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК само доколкото е необходимо в заявлението да бъдат изложени конкретни твърдения за извършеното правоприемство и уведомяването на длъжника. За издаването на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за цедираните вземания не е необходимо да е представен и договора за цесия, респективно приложение към рамков договор за цесия и уведомлението до длъжника, тъй като, за разлика от производството по чл.417 ГПК, съдът не разполага с правомощията по чл.418, ал.2 от ГПК да преценява дали документите установяват подлежащо на изпълнение вземане спрямо длъжника. Действително, договорът за цесия, приложенията към него и уведомлението за цесията до длъжника имат връзка с установяването на изменение на правоотношението, от което е възникнало вземането на първоначалния кредитор спрямо длъжника, и по- конкретно – дали е настъпило частно правоприемство на страната на кредитора и вземането на първоначалния кредитор по договора за кредит е прехвърлено на заявителя /респективно- в какъв обем/. Наличието на вземане на заявителя спрямо длъжника и неговата изискуемост обаче са въпроси по същество, касаещи материално – правната легитимация на заявителя, които следва да бъдат разгледани в исковото производство, при наличие на възражение от длъжника, а не в производството по издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. В тази връзка следва да се има предвид, че тъй като длъжникът не е страна по договора за цесия, по отношение на цитираните по-горе документи, установяващи частното правоприемство и уведомяването на длъжника за 3 цесията, не би могло да се извърши преценка за наличието на евентуално неравноправни клаузи, в каквато връзка е необходимо представянето на документите, неизчерпателно изброени в чл.410, ал.3 от ГПК.

С оглед изложеното, неизпълнението на указанията за отстраняване на констатирани от съда нередовности на заявлението /непредставяне на договора за цесия, приложенията към него и уведомление за цесията до длъжника/, не е основание за прилагане на последиците по чл.411, ал.2, т.1 от ГПК.

В настоящия казус заявителят е изложил конкретни твърдения за настъпило преди подаването на заявлението по чл.410 ГПК частно правоприемство на страната на кредитора /придобил е вземанията с договор за цесия от 01.02.2024г. и Приложение 1 към него от 04.09.2025г./, включително за изпратено до длъжника уведомление за извършената цесия. Т.е., в разрез с приетото от първоинстанционния съд, налице са данни за твърдяната цесия и встъпването на заявителя в правата срещу длъжника, които са му били прехвърлени от първоначалния кредитор, индиция за което е наличието у заявителя на договора за кредит и Приложение №1 към договора за кредит.

На основание чл.278, ал.2 от ГПК въззивната инстанция следва да реши спора за основателността на заявлението по същество, като извърши служебно и дължимата преценка за евентуална неравноправност на договора за потребителски кредит.

Извършвайки тази проверка съдът преценява, че макар отношенията между кредитора и длъжника да са представени като регламентирани от отделни договори –за паричен заем и за поръчителство, при изложените от заявителя факти и основания става ясно, че се касае за свързани и обусловени правоотношения, които не могат да съществуват самостоятелно. Видно е, че ангажиментът към поръчителя е неделим от основния по кредитното правоотношение и затова следва да се включи в общия размер на разходите по кредита. Тук таксата не е включена в предвидения по договора ГПР, а ако бъде изчислена стойността й ще надвиши многократно максимално допустимият размер, регламентиран в императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута по постановление на Министерския съвет на Република България.

Посочената сума, представляваща възнагражднеие за поръчителя не е включена в ГПР, което противоречи на чл. 11, ал.10 във връзка чл. 19 и чл. 33 от ЗПК и води до прилагането на чл. 22 и чл. 23 от ЗПК, предполагащи връщане на чистата стойност на кредита тъй като е налице неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 1 и чл. 146 от ЗЗП. Накърняват се добрите нрави и се възлага задължение на потребителя, което същият следва да заплати извън сключения между страните договор за отпускане на потребителски кредит. В този смисъл е на лице неравноправна клауза, поради което следва да се заплати само чистата сума по получения по договора кредит-., възлизащи на 156.48 евро, ведно със законната лихва от подаване на заявлението. В останалата му част отхвърлителното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено.