Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1581 от 22.11.2024, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Гражданско дело 2696/2024
Вид
Решение № 1581
Подписан
22.11.2024
В сила
15.04.2026
Състав
Тихомира Георгиева Казасова

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1581 гр. Русе, 22.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тихомира Г. Казасова при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ЧЕРГАНСКА като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело № 20244520102696 по описа за 2024 година

Д. А. М. заявява, че през 2019г. брат му П. А. М. купил за двамата, при равни права следния недвижим имот: земеделска земя (нива) с площ 7563 кв.м., в землището на село Н.о, област Русе, местността „Й.м., трета категория, представляваща поземлен имот с идентификатор ***, с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, при граници: ***, ***, ***, ***, за която платил 900 лева.

През 2021г. П. А. М. закупил за себе си и ищеца, при равни права следния недвижим имот: земеделска земя (нива) с площ 28 108 кв.м., в землището на село Н.о, област Русе, местността „С.“, пета категория, представляваща поземлен имот с идентификатор ***, с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, при граници: ***, ***, ***, ***,

***, ***, ***, за която платил 2900 лева.

Молителят пояснява, че имотите са придобити по време на брака му с М. Й. Ф. и според законовата презумпция собствената му ½ идеална част е в режим на СИО.

Твърди, че цената е заплатена от брат му, който закупил имотите от техни роднини.

Предварителните договорености и целта на сделките била, двамата с брат му да придобият земеделските земи, при равни права, в изключителна собственост. При сключване на договорите П. М. платил със свои средства уговорената цена на продавачите, но в тази част, текстовете на нотариалните не кореспондирали с действителността. Придобитото от страна 1 на ищеца било изцяло с дарствено намерение от страна на брат му.

По изложените съображения Д. А. М. моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение М. Й. Ф., че е изключителен собственик на по ½ идеална част от описаните недвижими имоти, поради липса на съвместен принос от страна на ответницата.

Претендира разноски по делото.

В срока по чл.131 от ГПК М. Й. Ф. – ответник, е депозирала отговор на исковата молба, в който излага доводи, досежно неоснователността на ищцовите претенции.

Твърди, че по време на брака с ищеца, в семейството винаги са обсъждали покупката на процесните имоти, като семейна имуществена общност. Това обстоятелство било заявявано нееднократно и пред децата.

Оспорва истинността на предварителен договор от 01.02.2019г. и предварителен договор от 11.01.2021г.

Поддържа, че имотите са придобити от двамата съпрузи, по време на брака, факт, установен от приложените към исковата молба нотариални актове.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна, следното:

На 01.02.2019г. между П. Г. Д. – продавач и П. А. М. – купувач е сключен предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот – нива в землището на село Н.о, местността „Й.м., с площ 7.560 дка, трета категория, парцел 19 от масив 122, съставляваща имот 122019. Купувачът се задължил да плати уговорената цена – 900 лева и да закупи имота в своя полза и в полза на Д. А. М. при равни права.

Въз основа договор, обективиран в нотариален акт №48, том ІІ, рег.№2360, дело №186/07.03.2019г. по описа на нотариус с рег.№629, П. А. М. и Д. А. М. придобили при равни права: земеделска земя (нива) с площ 7563 кв.м., в землището на село Н.о, област Русе, местността „Й.м., трета категория, представляваща поземлен имот с идентификатор ***, с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, при граници: ***, ***, ***, ***. В т.2 от нотариалния акт е записано, че купувачите са съгласни и купуват имота за сумата 900 лева, която са изплатили напълно и в брой на пълномощника на продавача, преди подписване на нотариалния акт.

На 11.01.2021г. между П. Г. Д. – продавач и П. А. М. – купувач е сключен предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот – нива в землището на село Н.о, местността „С.“, с площ 28 108 кв.м., с идентификатор ***. Купувачът се задължил да плати уговорената цена – 2900 лева и да закупи имота в своя полза и в полза на Д. А. М. при равни права.

Въз основа договор, обективиран в нотариален акт №115, том І, рег.№1228, дело №93/11.02.2021г. по описа на нотариус с рег.№629, П. А. М. и Д. А. М. придобили при равни права: земеделска земя (нива) с площ 28 108 кв.м., в землището на село Н.о, област Русе, местността „С.“, пета категория, представляваща поземлен имот с идентификатор 2

***, с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, при граници: ***, ***, ***, ***,

***, ***, ***. В т.2 от нотариалния акт е записано, че купувачите са съгласни и купуват имота за сумата 2900 лева, която са изплатили напълно и в брой на продавача, в деня на подписване на нотариалния акт.

Приложени са скици и данъчни оценки на процесните имоти.

С оглед установяване релевантни за спора факти е допуснат разпита на: А. Г. Ф., Ц. Г.

Ф., П. Г. Д., П. А. М. и М. Р. Й..

А. Ф. и Ц. Ф. заявяват, че страните по процесните сделки се явили лично в нотариалната кантора, потвърдили желанието си да сключат разпоредителните сделки, а продавачът декларирал, че е получил продажната цена. Св.Ф. пояснява, че от години познава П. М.. Описва го като предприемчив човек и дългогодишен клиент на кантората. Поддържа, че П. М. платил таксите по сделката. Останала с впечатление, че той е платил и продажната цена, с намерение да дари брат си.

П. Д. заявява, че с П. – брат на ищеца, са не само роднини, но и поддържат близки взаимоотношения. Твърди, че договаряла сделките с П. М., който лично платил цената в брой и таксите по прехвърляне на имотите. Пояснява, че продажната цена е символична, тъй като с майка си имали намерение да дарят родовите земи на П., но с оглед евентуално бъдещо оспорване на дарствена сделка и нуждата от медикаменти за майката на свидетелката, решили да продадат земите за цена, близка до данъчната оценка. Поддържа, че двата предварителни договора предхождат оспорваните сделки.

П. М. – брат на ищеца, изнася данни, сходни с тези на св.П. Д.. Твърди, че той е платил продажната цена в брой. Поддържа, че направил това безкористно и искал да облагодетелства брат си с половината от придобитите земи. Обяснява действията си с близката връзка, която имат с ищеца.

М. Й. твърди, че в края на м.февруари 2021г. посетила страните по делото. Ищецът споделил, че е купил „поредните земи“. Съпругата му мълчала, но след като той излязъл от стаята заявила, че е тъжна, тъй като за пореден път, без да я пита, Д. М. теглел пари от сметка, в която двамата събирали пари за обучението на децата си. Дъщеря им се включила в разговора и изразила разочарование от постъпката на баща си, защото не попитал майка й, която влагала в семейния бюджет повече пари от него. Впоследствие ищецът потвърдил, че изтеглил пари от сметката, защото била на негово име и с тези пари платил цената на имота.

От разговора, свидетелката разбрала, че продажната цена била в пъти по-висока от вписаната в нотариалния акт, но за сметка на това се окрупнявали земите, които роднините на Д. притежавали в село Н.о. М. Й. заявява, че всеки месец ответницата предоставяла на ищеца част от заплатата си, за да я внася в сметката, в която събирали средства за обучението на децата. Споделя, че преди време П. предоставил заем на М. и Д., за да си купят апартамент и всеки месец страните по делото изплащали заема.

Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Предвид изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът квалифицира правно предявения иск по чл.23 СК.

3

Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 СК, вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. Нормата на чл.22, ал.1, изр.1 СК запазва индивидуалната собственост върху вещите и правата върху вещи, придобити от единия съпруг по наследство или дарение, поради което, ако такива имущества бъдат трансформирани изцяло в течение на брака в други имущества, новопридобитото остава лична собственост на придобилия го съпруг. Придобитото в тези случаи не е резултат от дейността на съпрузите по време на брака, доколкото единият от тях няма никакво участие в придобиването (в този смисъл са разясненията, дадени в ППВС №5/1972г.). След прекратяване имуществената общност поради развод, по силата на изричната законова разпоредба (чл.28 СК), дяловете на бившите съпрузи от вещите и вещните права, които са съставлявали съпружеска имуществена общност са равни. С иска по чл.23 СК се цели установяване, че при осъществяване придобивния способ са вложени лични средства на единия съпруг, имущество по чл.22, ал.1, изр.1 СК или друго лично имущество, придобито преди брака. Основание за индивидуалното притежание в този смисъл е липсата или незначителността на принос от страна на другия съпруг.

Съобразно мотивите на ТР №5/29.12.2014г. по ТД №5/2013г. на ОСГТК на ВКС, критерият за преобразуване на лично имущество в закупения по време на брака имот/вещ е изцяло обективен – изследва се характерът на вложените при придобиването средства към момента на придобиване вещното право по съответния юридически способ. Прието е, че имущество, придобито по време на брака чрез договор за покупко – продажба има същия статут, какъвто е статутът на паричните средства, вложени при придобиването. Съгласно практиката на ВКС, а именно решение №42/28.03.2016г. по ГД №5550/2015г. на ВКС, ІІ г.о. дарението на вещи или пари на единия съпруг от трето лице съставлява лично имущество по смисъла на чл.22, ал.1 СК, като дарственото намерение, възприемано като намерение да се прояви щедрост, не се презюмира, то се извлича от външни белези, от житейските факти, довели до сключването на договора за дарение, до отношенията между дарител и надарен и др., които страните установяват в хода на съдебното производство като твърдения, възражения и факти, в хипотезите на оспорване.

Признаване пълна трансформация на лични средства по отношение придобитите по време на брака на страните имоти, съответно уважаване иска по чл.23 СК, е предпоставено от пълното и пряко доказване от ищеца (претендиращ индивидуална собственост бивш съпруг) на следните правнорелевантни факти: придобивна стойност на имотите; размера на средствата, които имат личен произход по смисъла на чл.22 СК и влагането им към момента на придобиване имуществото, т.е. ищецът следва да докаже твърдението, че продажната цена на двата имота е платена от неговия брат – също купувач по договора за покупко – продажба.

Съдът счита, че тези факти за уважаване на претенцията са установени.

По отношение дарственото намерение на П. М. са събрани две групи взаимноизключващи се свидетелски показания. Показанията на св.П. М. кореспондират изцяло с тези на св.П. Д., която поддържа, че е получила продажната цена изцяло, в брой от 4 брата на ищеца и се подкрепят косвено от нотариуса, изповядал сделката. Данни за намерението на св.П. М. да предостави безкористно на брат си половината от земеделска земя, която е платил, се съдържат и в показанията на св.Ф.: „П. казва всеки път: „Искам да бъде на мен и на брат ми“. Това е редовна процедура. Всеки път го питам: „Защо е необходимо?“, той казва: „Защото сме братя.“ и приключваме въпроса.“. Целта на сделката – родовата земя да бъде прехвърлена на единия от братята, т.е. да остане в рода оправдава и ниската продажна цена. В тази насока са и показанията на св.М. Й. - „ … така се окрупняват земите, които имало семейството на Д. в Н.о. Аз знам, че той има там земи от родителите си …. Просто споделиха, че се окрупняват така земите …“.

Свидетелят на ответната страна не е пряк очевидец или участник в събития, свързани с оспорваните договори, а пресъздава разказаното й от бившите съпрузи. Твърдението, че ищецът е изтеглил пари от банкова сметка, за да плати продажната цена, не бе доказано по категоричен начин, чрез предвидените в ГПК способи (например експертиза, посредством която би могло да се установи какви средства е изтеглил ищеца от сметката в периоди близки до тези на изповядване на сделката/сделките). Налице е и противоречие относно цената на имотите. Страните по делото заявили, че са платили цена, значително по-висока от данъчната оценка, докато продавачът поддържа, че е получил, визираната в нотариалните актове сума. Обяснява ниската (символична) цена с намерението си по-скоро да дари имотите на родственика си П. М., тъй като разчита на него.