Решение № 259 от 17.05.2024, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 259 гр. Враца, 17.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Борис К. Динев при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова-Ц.а като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело № 20241400500283 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба вх.

№ 2420/28.03.2024г., подадена от А. К. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Враца, ж.к. „***" ***, вх. ***, чрез адв. Ж. Д. Д. от гр. Велико Търново, против решение № 68 от 09.02.2024г. по гр.д. № 1143/2023г. на Районен съд – Враца в ЧАСТТА , с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от него иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 477, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 1 750 лева до пълния предявен размер от 7 000 лева и в ЧАСТТА, с която е осъден да заплати на Застрахователно акционерно дружество „Далл Богг: Живот и Здраве" АД, гр. София сумата 657.62 лева, представляваща разноски за производството съразмерно с отхвърлената част на исковете.

Жалбоподателят твърди, че решението в обжалваните части е неправилно, постановено при неправилно прилагане на материалния закон не спазване на принципа, заложен в чл. 52 от ЗЗД за справедливо определяне на обезщетението за неимуществени вреди, и съществено нарушение на 1 съдопроизводствените правила, като счита, че не е налице хипотезата на чл.

51, ал. 2 от ЗЗД, за да бъде намалявано определеното обезщетение. Поддържа, че при постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд се е произнесъл в противоречие с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и трайната съдебна практика, като напр. ППВС № 4/1968 г. на Върховния съд, както и по-новата такава. Счита, че заместващото обезщетение за причинените му от противоправното поведение на деликвента неимуществени вреди следва да е в размер 7 000 лева. Посочва, че законодателят е определил висок нормативен максимум на застрахователното обезщетение за причинените от застрахованото лице неимуществени вреди - в размер 10 420 млн. лева при причиняване на неимуществени и имуществени вреди при всяко едно застрахователно събитие - арг. от чл. 492, т. 1 от КЗ, като по този начин той е целял заместващото обезщетение да отговаря на действително претърпените болки и страдания. Съобразно обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие - края на 2022 год., и наложилите се морални норми в обществото, респ. съобразно съдебната практика, счита, че справедливият размер на заместващото обезщетение за неимуществени вреди при подобни травматични увреждания следва да е в размер 7 000 лева. Изтъква, че Районен съд - Враца е постановил решението си при неправилно приложение на института на съпричиняване по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, като е извел необоснован и неправилен извод за приложимост на този институт от страна на пострадалото лице, в противоречие със събраните по делото доказателства и при неправилно ценене на същите, както и че не се е съобразил със задължителната съдебна практика - т.7 от ППВС № 17/1963 г. и трайната практика на ВКС, обективирана в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения. Жалбоподателят счита за неправилно и решението в частта, с която е осъден да заплати на ответника сумата 657.62 лева. Моли съда, да отмени решението на Районен съд - Враца в частта, в която е отхвърлен иска за сумата над 1 750 лева до сумата 7 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като неправилно и незаконосъобразно и осъди ответника да му заплати допълнително сумата 5 250 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.01.2023 год. - датата на предявяване на претенцията, до окончателното изплащане на обезщетението, както и да му присъди направените по делото пред двете инстанции съдебни 2 и деловодни разноски. Моли също съдът да отмени решението и в частта, с която е осъден да заплати на ответника сумата 657.62 лева.

В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата страна Застрахователно акционерно дружество „Далл Богг: Живот и Здраве" АД, ЕИК:200299615, гр.

София, чрез пълномощник юрк. И. Ц., е постъпил писмен отговор, с който оспорва като неоснователна въззивната жалба.

Счита, че първоинстанционният съд се е произнесъл законосъобразно, правилно и мотивирано относно предявените искове за неимуществени вреди, че обжалваното решение е постановено в пълно съответствие със събрания и приет по делото доказателствен материал, в т.ч. неоспорените и приети от страните експертизи. В тази връзка счита, че наведените във въззивната жалба доводи са изцяло бланкетни и некореспондиращи с безспорно установените по делото факти и обстоятелства. Моли съда да остави без уважение въззивната жалба, като неоснователна и недоказана, и да потвърди изцяло решението на първоинстанционния съд като законосъобразно, обосновано и правилно, като му присъди юрисконсултско възнаграждение за представителство пред настоящата инстанция. Прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатското/юрисконсултското възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя.

С въззивната жалба и с отговора страните не сочат доказателства и не правят доказателствени искания.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт. При извършената служебна проверка по реда на чл.269, изр.1 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.

За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Районен съд - Враца е бил сезиран с искова молба о т А. К. Д., ЕГН **********, чрез адв. Ж. Д., с която против Застрахователно акционерно дружество „Далл Богг: Живот и Здраве" АД, ЕИК:200299615, гр. София са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на следните суми: 7 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на причинените му увреждания от настъпилото на 02.12.2022 г. ПТП, както и 185 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди за заплатени 3 медицински услуги – прегледи и консултации с лекари-специалисти, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на предявяване на писмената застрахователна претенция пред ответното дружество – 12.01.2023 г., до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че на 02.12.2022 г., около 7:35 часа, в гр.

Враца, ул. „Васил Кънчов“ до № 94, с посока на движение към ул. „Кръстьо Бързаков“, водачът Д.Г.Б., ЕГН **********, при управление на лек автомобил „Шкода Фабия“ с рег. № ВР *** СК, при движение с несъобразена с интензивността на движението и пътните условия /мокър път/ скорост губи контрол над управляваното МПС и се блъска в задната част на паркиран автобус в дясно по посока на движението му. Поддържа се, че ищецът е бил пътник на задна дясна седалка в автомобила по време на ПТП. Съставен бил Констативен протокол за ПТП с пострадали лица рег. № 96700014813/08.12.2022 г. по описа на ОДМВР – Враца. След ПТП ищецът бил прегледан в Център за спешна медицинска помощ – Враца и е насочен към консултация с офталмолог. В резултат на ПТП получил разкъсна рана на окото без пролабиране или загуба на вътреочни тъкани, което довело до разстройство на здравето, съпроводено с болки и страдания, като и към настоящия момент не се е възстановил напълно. Посочва се, че към момента на ПТП за лек автомобил „Шкода Фабия“ с рег. № ВР *** СК е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество по полица № BG/30/122003093775 и срок на действие от 19.10.2022 г. до 19.10.2023 г. От името на ищеца е заявена писмена претенция пред застрахователя-ответник, който в срока с писмо изх. № 1931/11.04.2023 г. е отказал изплащане на обезщетение по образуваните щети № 0801000318/2023-01 и № 0801-000318/2023-02.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Застрахователно акционерно дружество „Далл Богг: Живот и Здраве" АД, в който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение към датата на ПТП относно лек автомобил „Шкода Фабия“ с рег. № ВР *** СК. Оспорват се вината на водача Б. за настъпването на процесното ПТП, поради липсата на данни за наличие на влязло в сила наказателно постановление; механизма на настъпване на ПТП, причинно-следствената връзка между ПТП и твърдените от ищеца претърпени от него травми и увреждания, както и самите твърдени увреждания – рана на окото, без пролабиране и загуба на вътреочни тъкани, техния интензитет и проявление, и твърденията, че и към момента на подаване на исковата молба ищецът не се е възстановил, като се твърди, че травмите е следвало да отшумят за около 1-2 седмици и оздравителният срок е завършил, като няма данни за продължаващо лечение. Оспорва се и размера на претенцията за неимуществени вреди като изключително завишен и несъответстващ на критериите за справедливост. Твърди се, че ищецът има изключителен принос за настъпване на травмите – поради извършени като 4 пътник нарушения на правилата по ЗДвП, а именно липса на поставен предпазен обезопасителен колан, довело до липсата на възпиращото свободното движение на тялото противодействие, довело до контакт на тялото на пострадалия с детайли от вътрешното оборудване в автомобила, от което са настъпили травмите. Поддържа се, че поради съпричиняването от страна на ищеца следва да намери приложение разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Оспорва се и претенцията за имуществени вреди, като недоказана, тъй като не ставало ясно за каква медицинска услуга се претендира сумата, дали същата е била необходима и в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Оспорва се и искането за присъждане на законна лихва, тъй като рекламационният срок по чл. 496, ал. 1 КЗ не е започнал да тече, предвид произнасянето на застрахователя по предявената претенция. Иска се постановяване на решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и се претендират разноски.

В първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни доказателства, допуснати и изслушани са съдебно-автотехническа, съдебномедицинска и съдебно-психологична експертизи, чиито заключения не са оспорени от страните и са приети от съда.

С доклада на първоинстанционния съд по делото, неоспорен от страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, е прието за безспорно между страните, а и е установено от приетите по делото доказателства, че: 1. към датата на ПТП – 02.12.2022 г. за лек автомобил „Шкода Фабия“ с рег. № ВР *** СК е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество по полица № BG/30/122003093775 и срок на действие от 19.10.2022 г. до 19.10.2023 г., 2. че процесното ПТП е настъпило в срока на застрахователно покритие на договора е 3. че ищецът е предявил писмена застрахователна претенция пред ответника.

След като е обсъдил подробно събраните доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, първоинстанционният съд е приел фактическа обстановка, въз основа на която е направил изводи за частична основателност на исковата претенция за обезщетение за причинените на ищеца от деянието неимуществени вреди, чиито размер е определил на 2 500 лева, възприел е за основателно възражението на ответното дружество за съпричиняване, след като е установил, че с поведението си ищецът е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, поради което е приложил разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и е намалил дължимото обезщетение с 30%, чиито размер е изчислил на 1 750 лева, поради което е уважил иска за неимуществени вреди за сумата 1 750 лева, а до пълния предявен размер от 7 000 лева е отхвърлил същия. Съдът е уважил в пълен размер (за сумата от 185 лева) иска за причинените на ищеца от деянието имуществени вреди и е присъдил законната лихва за забава върху присъдените обезщетения, считано от датата на предявяване на претенцията пред застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение – 5