Решение № 3630 от 15.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3630 гр. Пловдив, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: София С. Монева при участието на секретаря Генка Ив. Боева като разгледа докладваното от София С. Монева Гражданско дело № 20255330112426 по описа за 2025 година

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.

79, ал. 1, във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), във вр. с чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), и чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 33, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗПК.

Ищецът „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК: 205559807, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Черковна “ № 38, офис 4, представлявано от Л. Л. в качеството на ******* и по процесуално пълномощие от юрисконсулт З. Г. Х., моли съда да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът М. К. А., ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. *******, ул. „*****” № **, процесуално представлявана по пълномощие от адв. М. В. М., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – *****, с адрес за съдебна кореспонденция: гр. *****, ул. „*******“ № ***, ет. **, ап. **, му дължи по сключен помежду им Договор за кредит № ******/*******г. следните суми, за принудителното изпълнение на които е издадена Заповед № 3967/13.05.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 7316/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, І гр. с.: 1 809, 41 лева (925, 14 евро) – главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в съда – 17.03.2025 г., до окончателното й изплащане; 133, 83 лева (68, 43 евро) – договорна лихва за периода от 03.06.2024 г. до 23.07.2024 г., и 117, 90 лева (60, 28 евро) – лихва за забава върху непогасената главница за периода от 03.06.2024 г. до 14.03.2025 г.

1

Претенциите се обосновават с фактически твърдения, че по силата на сключен между страните от разстояние по електронен път Договор за кредит № ******/*******г. и приложимите към него общи условия в Рамково споразумение за потребителски кредити ищецът отпуснал на ответника паричен заем от 2 000, 00 лева. Последният, който усвоил заемната сума на 02.02.2024 г. по банковата си сметка и бил предварително информиран за параметрите на сделката със Стандартен европейски формуляр, следвало в срок до 03.02.2026 г. да я възстанови на дружеството и да му заплати лихва при лихвен процент от 30, 00% и такса за разглеждане, или общо 2 702, 01 лева при годишен процент на разходите от 35, 37% чрез 24 месечни вноски с падеж на 3-о число на месеца в периода от 03.06.2024 г. до 03.02.2026 г.

Тъй като заемателят се въздържал от изпълнение на договорните си задължения, ищцовото дружество обявило кредита за предсрочно изискуем, за което съобщило на първия с писмо, и пристъпило към принудително удовлетворяване на процесните вземания по регламента на чл. 410 от ГПК, постановено със Заповед № 3967/13.05.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 7316/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, І гр. с., срещу която длъжникът депозирал възражение.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил Отговор вх. № 93051/04.09.2025 г., с който ответникът чрез довереника си оспорва исковете с възражение за недействителност на кредитното правоотношение на основание чл. 22 от ЗПК, доколкото съдържанието му не удовлетворява изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК и заобикаля това на чл. 19, ал.

4 от ЗПК. Изтъква, че в договора не фигурират условията за прилагане на лихвения процент и елементите, които участват при определяне на годишния процент на разходите по кредита, както и че последният не е действително прилаганият, тъй като при пресмятането му би следвало, но не е включена таксата за разглеждане.

Редовно призовани, страните не участват в открито съдебно заседание, като поддържат процесуалните си позиции съответно ищцовото дружество с Молба вх. № 49924/18.05.2026 г., а ответникът с Писмено становище вх. № 30748/25.03.2026 г.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните съображения, приема от фактическа страна следното:

Въз основа на приобщените документи и обявеното по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съвпадение в твърденията на страните се установява, че по силата на сключен помежду им по електронен път по реда на ЗПФУР Договор за кредит № ******/*******г. (л.

5) и приложимите към него общи условия в Рамково споразумение № ******* (л. 11 – л. 16) ищецът, от една страна като „Кредитор“, отпуснал на ответника, от друга като „Клиент“, паричен заем от 2 000, 00 лева, усвоим по изброен от него метод – чрез банков превод или в каса на „*******”. Последният, който бил предварително информиран за параметрите на сделката със Стандартен европейски формуляр (л. 6 – л. 9), получил заемната сума и се задължил в срок до 03.02.2026 г. да я възстанови на дружеството и да му заплати лихва от 685, 26 лева при фиксиран годишен лихвен процент от 30, 00%, начисляван ежемесечно на 2 месечна база по метода на простата лихва върху непогасената главница от датата на договарянето, и такса за разглеждане от 16, 75 лева, или да престира общо 2 702, 01 лева при годишен процент на разходите от 35, 37%, включващ общите разходи по кредита за клиента, настоящи или бъдещи (включително лихви, други преки или непреки разходи, такса за разглеждане, договорна такса или такси от всякакъв вид) и изчислен при допусканията: валидност на контракта за периода на действието му и изправност на контрагентите по него.

Погасяването следвало да се осъществи разсрочено чрез 24 месечни анюитетни вноски с падеж на 3-о число на месеца, първите 23 от които от по 112, 53 лева и финалната от 113, 82 лева, подробно описани в погасителен план в Приложение № 1 (л. 6) към съглашението.

Според записаното в текста на договора и в общите му клаузи по т. 8.4. и т. 8.5. таксата за разглеждане се дължи от клиента за преглед на искането му за кредит, сключване на договора, изменения на Споразумението по т. 6.10. от Процедурата и осигуряване на заетите средства, включително в случаите на: неусвояването им, отказ да му бъдат предоставени поради посочена от него значителна невярна информация, предсрочното им издължаване и предсрочното прекратяване на договорната връзка.

В чл. 12, чл. 11 и чл. 9 от Рамковото споразумение били регламентирани правата на потребителя да се откаже от договора, да пристъпи към предсрочно издължаване и да разполага с погасителен план за извършените и предстоящите платежи, както и редът за тяхното упражняване.

Съгласно т. 14.1.1. от Рамковото споразумение заемополучателят компенсира забавата си с лихва в размер на законната върху просрочената главница.

Ищецът признава, в уверение на което е приложил по заповедното производство и Справка от 13.05.2025 г. (л. 8 от ч. гр. дело № 7316/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив), че заемателят изплатил общо 779, 56 лева, с които погасил частично задълженията си.

Сезиран от кредитора с депозирано на 17.03.2025 г. в Районен съд – Видин Заявление вх. № 3271/17.03.2025 г., местнокомпетентният Районен съд – Пловдив издал Заповед № 3967/13.05.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 7316/2025 г. (л. 11 от ч. гр. дело № 7316/2025 по описа на Районен съд – Пловдив), връчена на длъжника на 22.05.2025 г., с която му разпоредил да заплати на заявителя процесните притезания. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК ответникът ги оспорил с Възражение вх. № 64634/10.06.2025 г. (л. 11 от ч. гр. дело № 7316/2025 по описа на Районен съд – Пловдив). За постъпването му и щ е ц ъ т бил информиран от заповедния съд на 18.06.2025 г., а установителните искове предявил на 17.07.2025 г. в законоустановения преклузивен едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК с подадена чрез Системата за сигурно електронно връчване Искова молба вх. № 79330/17.07.2025 г. (л. 2 – л. 4)

При така очертаните фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:

3

Исковете, отправени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, концентрират спора върху съществуването на подлежащи на принудително удовлетворяване вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

Спорните права произтичат от Договор за кредит № ******/*******г., който, бидейки сключен от ищцовото дружество в битността му на „търговец” по чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ и във връзка с упражняваното от него занятие, се квалифицира от чл. 286, ал. 1 от ТЗ като търговска сделка и се подчинява на съответната уредба на ТЗ. С чл. 287 от него приложимостта й се разпростира и спрямо страната нетърговец, а при празноти чл. 288 от ТЗ препраща към гражданското законодателство.

С оглед спецификата на насрещните престации и профила на контрагентите договорът се регулира от специалния ЗПК, който въвежда в българското законодателство Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133/66 от 22 май 2008 г.), наричана Директива 2008/48/ЕО а по препращане от чл. 24 от ЗПК попада в приложното поле и на чл. 143-148 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП).

Чл. 9, ал. 1 от ЗПК гласи, че въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът, в когото дефиницията на чл. 9, ал. 4 от същия закон припознава всяко физическо или юридическо лице, заето с потребителско кредитиране в рамките на своята професионална или търговска дейност, предоставя или се задължава да предостави на потребителя, който по разбирането на чл. 9, ал. 3 от ЗПК е действащо извън обхвата на професионалното или търговското си занятие физическо лице, кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяко друго подобно платежно улеснение, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, стойността на които се заплаща чрез периодични вноски.

Особеният режим на договора за потребителски кредит в ЗПК го характеризира като формален предвид въведената с чл. 10, ал. 1 от ЗПК за неговата действителност писмена форма, консенсуален или реален в зависимост от това, дали за сключването му наред със съгласуването на взаимно адресираните волеизявления е необходимо и предаване на заетите парични средства или предмети, двустранен или едностранен, т. е. създаващ задължения и за двете или само за едната страна, и възмезден поради обвързването на кредитодателя с оглед на очаквана насрещна облага.

Като разновидност на договора по чл. 9, ал. 1 от ЗПК този за заем за потребление по правната си същност, закрепена в чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, е неформален, реален, едностранен и безвъзмезден. При него заемодателят предава пари или други заместими вещи в собственост на заемателя, който се обременява да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество, а според чл. 240, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД – и да заплати лихва, ако е договорена писмено.

Чл. 10, ал. 1 от ЗПК повелява кредитната сделка да се оформи писмено на хартиен 4 или друг траен носител на ясен и разбираем език в еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра, със следните реквизити според чл. 11, ал. 1 от ЗПК: датата и мястото на сключване (т. 1); вида на предоставения кредит (т. 2); името, единния граждански номер (личен номер или личен номер за чужденец), постоянния и настоящия адрес на потребителя (т. 3); името/наименованието, правноорганизационната форма, кода по БУЛСТАТ или ЕИК и адреса/седалището на кредитора (т. 4); данните по т. 3 за физически лица и по т. 4 за еднолични търговци и юридически лица – когато участва кредитен посредник (т. 5); договорния срок (т. 6); общия размер на кредита, който в §1, т. 3 от ДР на ЗПК е дефиниран като максималния размер (лимит) или общата предоставяна сума, както и условията за усвояването му (т. 7); стоката или услугата и нейната цена в брой – когато кредитът е под формата на разсрочено плащане за такава или при свързани договори за кредит (т. 8); лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния, както и периодите, предпоставките и процедурите за промяната му (т. 9); методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а от ЗПК (т. 9а); годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, с посочване на взетите предвид допускания по определения в Приложение № 1 към закона начин (т. 10); условията за издължаване, включително погасителен план с информация за размера, броя, периодичността и датите на погасителните вноски, последователността на разпределението им между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването (т. 11); информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от договорното изпълнение, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, посочващ дължимите такива, сроковете и условията за извършването им, разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и допълнителните разходи, когато е приложимо (т.