Определение № 286 от 30.06.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 286 гр. Пловдив, 30.06.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно частно гражданско дело № 20255000500348 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Т. В. И. против Определение № 1424/ 13.05.2025 г. по гр. д. № 1788/ 2024 г. на ОС – Пловдив, с което е оставено без уважение искането им за освобождаване от такси и разноски по делото.

В жалбата се поддържа, че жалбоподателката и нейния съпруг не разполагат със средства за заплащане на дължимата държавна такса по делото в размер на 3489. 73 лв., с оглед на което иска да се отмени обжалваното определение и да се уважи направеното искане.

Съдът, като се запозна с материалите по делото намира следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и против акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е допустима.

Гр. д. № 1788/ 2024 г. на ОС – Пловдив е образувано по искова молба Т.

В. И., с която е предявила против „К.А.“ ЕООД следните обективно съединени искове:

1. Иск по чл. 29 ЗЗД за унищожаване на Договор за финансов лизинг №*******/ 05.09.2023 г. поради измама, сключен с „К.А.“ ЕООД;

2. Иск по чл. 55 ЗЗД за сумата от 20 000 лв., представляваща получена на отпаднало основание първоначална вноска за закупуване на лек автомобил „М.В.Т.“ с рег. №********* по договора за финансов лизинг.

В изпълнение на дадените с Разпореждане № 507/ 06.02.2025 г. на ОС – Пловдив указания за внасяне на ДТ общо в размер на 3489. 73 лв. по двата иска с Молба от 06.03.2025 г. ищцата е поискала да бъде освободена от заплащане на такси и разноски по делото поради липсва на средства за 1 заплащането им.

От материалите по делото се установява, че ищцата и съпругът й И.П.И. имат три деца съответно на 17, 16 и 5 години, които отглеждат във Ф.. На нея и съпругът са одобрени социални помощи за периода 01.11.2024 г. – 31.10.2025 г. в следните размери: м. ноември и декември 2024 г. – по 617. 17 евро; м. януари 2025 г. – 1227. 28 евро; м. февруари – 1641. 18 евро; м. март – м. май – по 1576. 18 евро; м. юни и юли – по 1624. 37 лв.; м. август - 1754. 37 евро; м. септември – 1632. 07 евро и м.октомври 1655. 37 евро. За всяко от трите деца се изплащат месечни издръжки в размер на 250 евро. Съпругът И.П.И. получава брутно трудово възнаграждение в размер на 1180 евро.

Не се установява по делото ищцата и съпругът и да притежават ликвидни недвижими и движими вещи и вземания, както и средства по банкови сметки.

При тези данни по делото съдът намира частната жалба за основателна.

Предвидената в чл. 83, ал. 2 ГПК възможност за освобождаване от такси и разноски по делото е средство за гарантиране правото на достъп до правосъдие при липса на средства за заплащането им. При преценка финансовото състояние на страната следва да се отчете семейното й положение, членовете на домакинството, доходите на семейството, здравословно състояние, социално – икономическите условия и стандарта на живот в страната, където е обичайното й местожителство. Основанието по чл.

83, ал. 2 ГПК – липса на средства за заплащане на дължимите такси и разноски по делото – е налице, когато отделянето на посочената сума ще затрудни значително или ще доведе до невъзможност семейството на страната да задоволява екзистенциалните си потребности.

В случая от материалите по делото е видно, че домакинството на ищцата се състои от петима члена – тя, съпруга й и трите им деца. Общият доход на семейството за м. юни 2025 г. е в размер на 3554. 37 евро при минимална работна заплата от 2222 евро, което дава основание да се приеме, че с оглед стандарта на живот във Ф. отделянето на сумата от 3489. 73 лв. (1 784. 27 евро), т. е. почти половината от месечния доход, ще злепостави съществено нуждите на семейството. Обстоятелството, че ищцата е в трудоспособна възраст е без правно значение, тъй като отказът от освобождаване от такси и разноски не може да бъде санкция за това, че страната по една или друга причина не полага труд, като в случая следва да се съобрази обстоятелството, че ищцата се грижи за отглеждането на децата.

Що се отнася до заплатената първоначална вноска от 20 000 лв. за закупуване на лекия автомобил, предмет на процесния договор за лизинг от 05.09.2023 г. („М.В.Т.), следва да се отбележи, че посочената сума няма спестовен характер, което би могла да се приеме като индиция, че доходите на семейството надвишават декларираните, а произтича от продажбата на притежания от тях лек автомобил „А.*“ за сумата от 30 000 лв., с част от която (20 000 лв.) са финансирали покупката на лекия автомобил по договора за лизинг. Вярно е, че от продажбата на лекия им автомобил са останали 10 000 2 лв., но предвид изтеклия от тогава период – от м. септември 2023 г. – следва да се приеме, че са изразходвани за нужди на семейството. Извод в противния смисъл - за наличието на достатъчно средства за заплащане на държавната такса по делото - не може да се направи и от заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение в размер на 2500 лв., тъй като ефективното осъществяване на правото на защита налага използването на квалифицирана юридическа помощ от адвокат, която по правило е възмездна, цената на която се определя според материалния интерес и правната и фактическа сложност на правния спор, което определя характера на този разход като безусловен.

По изложените съображения настоящият състав намира, че по отношение на ищцата Т. В. И. са налице предпоставките по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаването й от заплащане на такси и разноски по делото, поради което обжалваното определение следва да се отмени, вместо което се постанови ново, с което се уважа искането й по чл. 83, ал. 2 ГПК.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 1424/ 13.05.2025 г. по гр. д. № 1788/ 2024 г. на ОС – Пловдив, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 83, ал. 2 ГПК Т. В. И., ЕГН ********** от заплащане на такси и разноски по гр. д. № 1788/ 2024 г. на ОС – Пловдив.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3