Решение № 718 от 20.04.2022, Административен съд - Пловдив
- Съд
- Административен съд - Пловдив
- Дело
- Административно дело 3291/2021
- Вид
- Решение № 718
- Подписан
- 20.04.2022
- В сила
- 23.02.2023
- Състав
- ДИЧО ИВАНОВ ДИЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.118 ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.33 ал.5 т.7 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.60 ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.67 ал.1 т.1 · Кодекс на труда
Р Е Ш Е Н И Е № 718 гр. Пловдив, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, IІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети март две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ при секретаря ТЕОДОРА ЦАНОВА като разгледа докладваното от съдия Дичев адм. дело № 3291 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.118 ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Делото е образувано по жалба на Б.И.К., ЕГН **********,***, чрез адв. З.-М., срещу Решение № 2153-15-411 от 29.11.2021 г. на Директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № 5104-15-268/28.09.2021 г., издадено от длъжностното лице по чл.60 ал.1 от КСО. В съдебно заседание жалбоподателят лично и с адв.М. поддържа жалбата и претендира разноски. В писмена защита излага съображения в подкрепа на жалбата.
Директорът на ТП на НОИ – Пловдив, чрез юрисконсулт В., намира жалбата за неоснователна по доводи, подробно изложени в представеното по делото становище. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Заинтересованата страна – „Главбулгарстрой – Пловдив“ /“ГБС – Пловдив“/ АД, чрез процесуален представител оспорва жалбата по доводи, изложени в представените по делото писмени бележки и претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Жалбата е подадена в срок и от лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
В ТП на НОИ гр. Пловдив е подадена декларация с вх. № 5101-15-211 от 29. 07.2021 г. за трудова злополука от Б.И.К. като пострадало лице. Според данните от декларацията, злополуката е станала на 06.07.2021 г.
С писмо изх. № 5101-15-211#2 от
04.08.2021 г. ТП на НОИ – Пловдив е уведомило пострадалия и неговия осигурител – „ГБС – Пловдив“ АД, че на основание чл.58 ал.1 от КСО ще се проведе разследване на декларираната злополука и за резултатите от разследването ще бъде съставен протокол.
Със Заповед № 1015-15-290/11.08.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив, на основание чл.58 ал.1 от КСО, е назначена комисия, която да проведе разследване на декларираната злополука.
В хода на разследването, от страна на осигурителя – „ГБС – Пловдив“ АД е представен Протокол № 1/03.09.2021 г. от проведено вътрешно разследване на декларираната от Б.К. злополука, в който след снемане на обяснения на служители и работници от „ГБС – Пловдив“ АД, комисията е отразила, че няма данни за настъпване на трудова злополука на работното място за лицето Б.И.К.; работодателят и съответните длъжностни лица не са били уведомени за настъпил инцидент; няма свидетели; Б.К. е изпълнявал трудовите си задължения до края на работния ден 06.07.2021 г., явил се е на работа на 12.07 и 13.07.2021 г. без видими увреждания на здравословното състояние и е изпълнявал трудовите си задължения.
Изготвеният от ТП на НОИ – Пловдив Протокол №
5103-15-32/10.09.2021 г., обективиращ резултатите от разследването на злополуката, е подписан на 21.09.2021 г. от всички членове на комисията, в т. ч. и от пострадалото лице и на същия ден е връчен на осигурителя.
Въз основа на констатациите в протокола за разследване № 5103-15-32/10.09.2021 г. на ТП на НОИ – Пловдив, на документите в досието и данните от информационната система по чл.33 ал.5 т.7 от КСО, длъжностното лице по чл.60 ал.1 от КСО в ТП на НОИ – Пловдив е издало Разпореждане № 5104-15-268/28.09.2021 г., с което злополуката не е приета за трудова.
Разпореждането, ведно с декларацията за трудова злополука и протокол № 1/03.09.2021 г. от проведено вътрешно разследване в „ГБС – Пловдив“ АД, са връчени лично на К., който е обжалвал разпореждането пред директора на ТП на НОИ, който е приел, че не се доказва внезапното увреждане на здравето да е настъпило „по време и във връзка с работата“ и „по повод на извършваната работа“. Приел е, че по административната преписка няма данни на Б.К. да е отказано или да е възпрепятстван да участва в административното производство, поради което е приел за правилно и законосъобразно Разпореждане № 5104-15-268/28.09.2021 г. на длъжностното по чл.60 ал.1 от КСО и е оставил без уважение жалбата на К..
Няма спор, че Б.И.К. е бил назначен на работа в „ГБС –
Пловдив“ АД с трудов договор № 34/08.06.2018 г., сключен на основание чл.67 ал.1 т.1 от Кодекса на труда КТ/, на длъжността "склададжия", с място на работа:
„ГБС – Пловдив“ АД – строителни обекти, производствено-техническа база /ПТБ/, а с допълнително споразумение от 08.02.2019 г. е преназначен на длъжност „началник склад“.
В съставения протокол за разследване № 5103-15-32/10.09.2021 г. за място и време на злополуката е отразено, че съгласно писмени обяснения на пострадалия – Б.И.К., злополуката е станала в производствено-техническа база – закрит склад на осигурителя „ГБС – Пловдив“ АД, около 08.:30 ч. на 06.07.2021 г.
По информация от декларацията на лицето в процеса на работа – товарене на материали от закрит склад на ПТБ с вътрешен товарен кран – портален, на бордова кола, към 08:35, К. се качил на камиона, за да провери материалите, с оглед съставяне на експедиционната бележка, но в един момент се подхлъзнал и паднал от превозното средство от височина от около 1 м. При падането К. стъпил първо на левия си крак, след което паднал на земята. След инцидента пострадалият почувствал силни болки и оток в ходилото, петата и глезена на левия крак. В момента на злополуката помощ на пострадалия оказал колегата му Л.С.. Съгласно писмените обяснения на Б.К., въпреки болката, която изпитвал, той останал на работното си място до приключване на работното време, а на следващия ден, след като установил, че има оток на глезена, потърсил медицинска помощ.
Няма спор също, че Б.К. действително е пострадал, видно от представените амбулаторен и болнични листове, издадени от АГППМП „Хигия 2“ за преглед и домашно-амбулаторен режим на лечение, вследствие на злополука - нетрудова, на повърхностна травма на глезена и стъпалото – неуточнена. От амбулаторния лист се установява, че се касае до: „Състояние на навяхване на глезенна става при скок от високо. Придвижване с канадка.
Накуцваща походка. … С мнение за представяне пред ЛКК за продължаване на временната нетрудоспособност с 20 дни.
Ще провежда ФТР и ЛФК.“.
От представените медицински документи се установява, че първият болничен лист е издаден именно на 07.07.2021 г., денят след злополуката, както К. твърди – когато е установил оток на глезена.
По несъмнен начин е установено също и не се спори, че К. не е представил своевременно болничен лист и не е уведомил администрацията на дружеството, че е в отпуск по болест, а едва на 14.07.2021 г. представил първичен болничен лист от тази дата, с временна нетрудоспособност – злополука – нетрудова, която диагноза действително фигурира във всички издадени болнични листове. Не се спори също, че на 19.07.2021 г. К. е поискал от работодателя да му върне другите два болнични листове, за да ги анулира с цел посочване на злополуката като трудова. Същите обаче не му били дадени, тъй като листовете са представени пред ТП на НОИ – Пловдив в определените срокове с цел същите да бъдат изплатени на лицето в срок.
В дадените в хода на вътрешното разследване писмени обяснения от колегите на Б.К. – Л.С., С.Й., А.Й. и Н.Б., се констатират разминавания, но в крайна сметка безспорно се установява, че в началото на работния ден К. се е движил нормално, а по-късно през деня, вече е накуцвал.
Няма спор също, че К. не е уведомил своевременно администрацията на дружеството, че на 06.07.2021 г. е претърпял трудова злополука, както и не е информирал работодателя, че е в отпуск по болест в периода от 07.07.2021 г. до 09.07.2021 г.
В хода на съдебното производство като свидетели са разпитани лицата: А.В.Й., С.М.Й. и Л.С.С..
Дадените от тримата свидетели показания са противоречиви, предвид факта, че никой от тях не посочва, че е очевидец на злополуката. Въпреки това обаче съдът ги кредитира, тъй като безспорно се установява, че в началото на работния ден Б.К. се е движил нормално, не е имал проблеми с ходенето, вършил си е работата, докато по-късно през деня – 30 минути след 08:00 ч. и около 11:00 – 11:30 ч., вече е имал проблем – започнал е да накуцва, подпирал се с тръба, върху която сложил шише от минерална вода, за да не му убива, както и че на другия ден е отишъл на лекар.
Материалноправната разпоредба на чл.55 ал.1 от КСО дефинира като трудова злополука всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. За да е налице трудова злополука следва да е доказана причинна и функционална връзка между изпълняваната работа и внезапно настъпилото увреждане.
От събраните в административното и съдебното производство доказателства, включително писмени обяснения и гласни доказателства, в разглеждалия случай злополуката е настъпила при обстоятелства, които имат връзка с изпълнението на служебните функции на осигуреното лице или някаква друга работа извършвана в интерес на службата. Безспорно е, че увреждането е настъпило в законоустановеното работно време. Безспорно е установено по делото, че К. се е явил сутринта на 06.07.2021 год. в ПТБ на „ГБС – Пловдив“ АД и е изпълнявал през целия ден служебните си задължения, вкл. и е помагал при натоварването да се сложат коланите на рулата, като до края на работния ден е изпълнявал задълженията си, макар и куцайки и подпирайки се на тръба. В този смисъл съдът намира, че е неправилен изводът на административния орган, че злополуката не е настъпила в резултат на извършвана работа в полза на „ГБС – Пловдив“ АД. Както се каза съгласно чл.55 ал.1 от КСО трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайна намалена работоспособност или смърт. Надлежният ред за установяване и разследване на трудовата злополука е нормативно определен с разпоредбите на чл.57, чл.58 и сл. от КСО. След извършване на проверката, която е нормативно регламентирана, длъжностното лице по чл.60 ал.1 КСО издава разпореждане за признаване на злополуката за трудова, ако са налице кумулативните предпоставки посочени в чл.55 ал.1 от КСО, респ. не я признава за трудова.
От текста на чл.55 ал.1 от КСО се извеждат съществените белези на злополуката, за да се характеризира тя като трудова. На първо място, трябва да е налице увреждане, т. е. такова свързано с нарушаване на телесната цялост и здравето на лицето. Кодексът борави и с понятието "внезапно", а това означава, че увреждането е непредвидено от лицето.
Последица от травматичното увреждане е, че се нарушава здравето на пострадалия.
От обективна страна злополуката следва да е станала при извършване на възложената от работодателя или от органа по назначаването работа. В двата случая се касае за възлагане на работа или за извършване на всяка друга работа, която е в интерес на предприятието (арг. от чл.55 ал.1 от КСО). От анализа на чл.55 ал.1 от КСО се заключава, че злополуката ще е трудова и когато лицето не изпълнява задълженията си по трудов договор или длъжностна характеристика, но в този случай, работата трябва да е в интерес на предприятието. Затова законодателят не признава за "трудова" злополуката, която е станала при осъществяване на дейност различна от тази, която предприятието осъществява, вкл. и по отношение на мястото (обектите). Настоящият случай обаче не е такъв – злополуката е станала през време на извършваната работа и в рамките на работното време, травматичното увреждане е настъпило по причини свързани със служебни задължения – отмятане на стоките по артикули, с оглед изготвяне на експедиционна бележка, и поради тази причина следва да се приеме, че са налице предпоставките на чл.55 ал.1 от КСО, и по–конкретно, че злополуката е възникнала във връзка или по повод на извършваната работа, в интерес на „ГБС – Пловдив“ АД.
Разпечатката съдържа 37 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1e69c498-50ec-4445-89b2-61d43e642383