Решение № 379 от 30.11.2021, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 379 гр. П., 30.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П. в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Симона Пл. Кирилова при участието на секретаря Роза М. Ризова като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело № 20201720105081 по описа за 2020 година

Образувано е по искова молба на „Водоснабдяване и канализация“ ООД – П., срещу КР. М. КР..

Ищецът твърди, че между него и ответника, в качеството му на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги, съществува облигационно правоотношение във връзка с доставка на питейна вода и отвеждане на канални води, възникнало въз основа на закона и регулирано от публично известни общи условия, чиито клаузи обвързват ответника без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот, находящ се в гр. П., ул. „****, е водоснабден. Посочва, че ответникът е задължено лице за заплащане стойността на консумираната питейна вода и на отведените канални такива от момента на присъединяването му към ВиК системата и откриването на партида с абонатен номер на негово име. Поддържа се, че през процесния период ищецът е изпълнил задълженията си, като е доставил до имота водоснабдителни и канализационни услуги.

Изяснява се, че от своя страна потребителят не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена. Липсата на плащане на падежа – в 30-дневен срок след фактурирането на сумата, обуславя начисляването и на законна лихва за забава.

При изложените твърдения се иска признаване за установено по реда на чл. 422 ГПК в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 5172,17 лева, представляваща стойността за доставена питейна вода, отведени и пречистени канални води за периода от 19.11.2015 г. до 18.09.2019 г. до водоснабден имот, находящ се в гр. П., ул. „****, за абонатен № 1231413, законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 20.02.2020 г. до окончателното плащане на вземането и сумата от 651,02 лева, представляваща законната лихва за забава на месечните плащания за периода от 11.02.2016 до 19.12.2019 г., за които суми по ч. гр. дело № 1210/2020 1 г. по описа на РС П. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Претендира разноски.

Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 ГПК чрез назначения особен представител, изразява становище за нередовност на исковите претенции по отношение претенцията за лихва, а по същество – за тяхната неоснователност.

Оспорва се съществуването на облигационна връзка между страните, както и конкретният размер на задължението. Въвежда се правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност за вземанията за част от исковия период.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд П. е сезиран с обективно кумулативно съединени искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 198о ЗВ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и по чл.

86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от приложимата към процесната хипотеза Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на В и К системи, потребители на водоснабдителни и канализационни услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. Същевременно съгласно нормата на чл. 8, ал. 1 от Наредбата получаването на тези услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него лица и от съответния регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник – арг. чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата).

Следователно, при придобиване на правото на собственост/ползване върху водоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление, собственикът/ползвателят на имота става страна по продажбеното правоотношение. В този смисъл е и клаузата на 2, ал. 1 от процесните Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, приложими от ищеца „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр. П., одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09/11.08.2014 г. /приети в заверен препис като доказателство по делото/, за които не се спори, че са влезли в законна сила.

В процесния случай от представените писмени доказателства – акт за общинска собственост и декларация по чл. 14 ЗМДТ, се установява, че процесният водоснабден имот е собственост на Община П., която обстоятелство не се оспорва.

По силата на Заповед № 864/22.05.2009 г., издадена на осн. чл. 43, ал. 1 ЗОбС и чл.

22, ал. 1 от НУРУРОЖ /отм./ КР. М. КР., е настанен в общинско жилище за отдаване под наем, находящо се в гр. П., ул. „****. В заповедта е отразено, че настаняването е за „ до промяна на обстоятелствата по чл. 11, ал. 1 от НУРУРОЖ, но не за срок не повече от 10 години“. Посочено е също, че въз основа на заповедта следва да бъде сключен договор за наем между настаненото лице и „Жилфонд“ ЕООД, а титулярят по заповедта следва да открие абонаментни номера на свое име във „ВиК“ ООД, „Електроразпределение“ АД и „Топлофикация“ АД. Изрично е посочено, че дължимите суми за ползвана електрическа енергия, топлинна енергия и за доставка на вода във жилището следва да се заплащат От КР.

М. КР., респ. от неговите наследници. Върху заповедта е удостоверено, че същата е получена от ответника на 26.05.2009 г., без възражения по съдържанието ѝ.

Други доказателства във връзка с твърдяното качество „потребител на ВиК услуги“ 2 по отношение на ответника не са ангажирани.

От така събраните доказателства и следващите от тях фактически изводи съдът намира, че по делото не е установено пълно и главно, съществуването на твърдяното правоотношение между страните през процесния период. Изясни се, че ответникът е бил настанен в процесния имот, по силата на приложената настанителна заповед – до промяна на обстоятелствата по чл. 11, ал. 1 от НУРУРОЖ, но не за срок не повече от 10 години. По силата на цитираната заповед, заплащането на консумативните разноски, в частност – за ВиК услуги, се дължи от настанените лица. Липсват данни ответникът да е подавал молба за откриване на партида при ищцовото дружество, съгласно предвиденото в заповедта, нито по делото е бил представен договор за наем, сключен на основание настанителната заповед между ползвателя и „Жилфонд“ ЕООД – гр. П..

Изброяването в нормата на чл. 3, ал. 1 от приложимата към процесната хипотеза Наредба е неизчерпателно. Клиенти на ВиК услуги за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените, ако ги ползват със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор при публично известните общи условия с доставчика на услугите.

Договорът между това трето ползващо лице и ВиК предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с представяне по делото на такъв, откриването на индивидуална партида на ползвателя по негова молба, но не и едностранно – както е настоящия случай, доколкото е представено извлечение справка по партида на ответника, неносещо негов подпис. Наличието на облигационно връзка не се презюмира с установяване на факта на ползване на имота. В този смисъл са и задължителните разяснения, дадени в ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г. по т.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, които макар и да касаят топлоснабдяване, следва да намерят приложение предвид аналогичната правна уредба, регулираща доставката на процесната и топлинната услуги. Друг аргумент в тази насока е разпоредбата на чл. 8, ал. 9 от Наредбата, съгласно която наемателят на водоснабдяван имот може да заплаща услугите В и К от името на наемодателя, като е длъжен да спазва изискванията на тази наредба и на договора. Когато наемателят не спазва задълженията съгласно общите условия и договора, отговорен за тях е наемодателят.

Изясни се, че с отговора на исковата молба ответната страна оспорва исковете по основание с твърдението за липсата на облигационно правоотношение между страните през разглеждания период, конкретно – и в контекста на представената настанителна заповед, което обуславя проверката на съда относно наличието на тази първа и основна материалноправана предпоставка за възникване на процесните вземания. По изложените съображения съдът намира, че по делото не са ангажирани писмени доказателства, от които да се установява пълно и главно наличието на облигационна връзка между страните.

Произтичащото от принципа на служебното начало в гражданския процес задължение на съда за съдействие на страните за изясняване на делото, не означава да съдът да осъществи вместо страната собствените процесуални задължения във връзка с доказателствената тежест. В случай, че страната не установи фактите, на които основава твърдяното субективно материално право и изрично указани от съда, съдът дължи прилагане на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест. Според тези последици недоказаният факт се счита неосъществил се – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК, и с оглед така приетия за несъществуващ факт съдът не може да даде защита на твърдяното право. Тази процесуална санкция е свързана с процесуалното бездействие на страната и неизпълнението на изрично възложената й процесуална (доказателствена) тежест (в този смисъл и Решение № 136 от 8.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4488/2013 г.). Ето защо и при прилагане неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме недоказания факт – съществуващо в полза на ответника право на собственост или друго вещно право върху процесния имот през исковия период, за 3 неосъществил се.

Ето защо в процесния случай намира, че по делото не е установено в изискуемата от закона степен на пълно и главно доказване обстоятелството, че в процесния период ответникът е притежавал право на собственост или вещно право на ползване върху процесния имот. В този смисъл, недоказана остава първата материална предпоставка, обуславяща основателността на исковите претенции – съществуването на облигационно правоотношение между страните. Доколкото не се установява между страните да е съществувала облигационна връзка, безпредметно е обсъждането на останалите материални предпоставки относно реалното осъществяване на ВиК услуги на посочената в исковата молба стойност. Безпредметно е и обсъждането на въведеното от особения представител на ответника възражение за изтекла погасителна давност. Предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани, с произтичащите от това правни последици.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски поначало има ответната страна, но такива не са искани, нито доказани.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД , с ЕИК: 823073638, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Средец“ № 11 срещу КР.

М. КР., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: общ. П., с. Р., ул. ***,, обективно кумулативно предявени установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 198о ЗВ, вр. чл.

79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД че в полза на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД съществува изискуемо вземане по отношение на КР. М. КР. за сумата от 5172,17 лева, представляваща стойността за доставена питейна вода, отведени и пречистени канални води за периода от 19.11.2015 г. до 18.09.2019 г. до водоснабден имот, находящ се в гр. П., ул. „****, за абонатен № 1231413, законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 20.02.2020 г. до окончателното плащане на вземането и сумата от 651,02 лева, представляваща законната лихва за забава на месечните плащания за периода от 11.02.2016 до 19.12.2019 г., за които суми по ч. гр. дело № 1210/2020 г. по описа на РС П. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като неоснователни.