Решение № 33 от 13.05.2024, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Провадия, 13.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър Ст. Михайлов при участието на секретаря М.Я.М. като разгледа докладваното от Димитър Ст. Михайлов Административно наказателно дело № 20243130200041 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Т. Г. Н., ЕГН ********** против Наказателно Постановление № 238703-000309/ 21.02.2023г. на Началника на СПС към ОД-МВР-В., с което за нарушение на ч.140, ал.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДП.

В жалбата се навеждат доводи, че в хода на производството са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като се изтъкват обширни доводи в тази насока. Моли за отмяна на обжалваното НП.

В съдебно заседание, въз. Н., редовно призован, не се явява и се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в нея основания. В съдебно заседание претендира и присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява представител.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 15.11.2022г. около 12,00 часа в с.К., общ.Д., обл.В. по път 208 на 100 1 метра от пътен знак „Д 11“ от ЗДвП в началото на с.К. в посока гр.Б. въззивника управлявал лек автомобил „Мерцедес“ с рег.№***, собственост на Барнет ЛНЧ ***, като МПС е било със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.10 от ЗДвП от с-р ПП от 21.05.2019г.

Във връзка с констатираното е било образувано ЗМ-2177/2022г. по описа на РУ-Провадия и същото е било изпратено по компетентност на ВРП ТО Провадия, която с постановление №17041/08.03.2023г. е отказала да образува наказателно производство. Наказателното постановление е било издадено съгласно постъпило в

РУ-Провадия постановление

№17041/08.03.2023г. за отказа за образуване на досъдебно производство.

За това св.М. И. А. съставил против въз.А. акт за установяване на нарушение, което квалифицирал като такова по чл.140 ал.1, пр.1 от ЗДвП.

При личното предявяване на акта, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН възражения не били направени и депозирани.

Въз основа на постановлението на ВРП било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което наказващият орган приел, че въз. Н. на 15.11.2022г. около 12,00 часа в с.К., общ.Д., обл.В. по път 208 на 100 метра от пътен знак „Д 11“ от ЗДвП в началото на с.К. в посока гр.Б. е управлявал МПС „Мерцедес“ с рег.№***, собственост на Барнет ЛНЧ *** с прекратена регистрация. Нарушението било квалифицирано като такова по чл.140 ал.1 от ЗДП и за него на въз. Н. на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДП било наложено наказание „Глоба“ в размер на 300лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

В хода на съдебното следствие актосъставителят не се е явил, като със съгласието на процесуалния представител на въззивника, същият бе заличен от списъка на лицата за призоваване.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка, тези приложени към жалбата, събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността 2 му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.

Наказателното постановление № 23-8703-000309/ 21.02.2023г. на Началника на

СПС към ОД-МВР-В., съгласно заповед № 8121з1632/02.12.2021г.. на Министъра на вътрешните работи. Копие от същата е приложена по преписката. Постановлението е издадено в шестмесечния преклузивен срок по смисъла на чл.34 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му, да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

От събраните по делото доказателства може да се направи извод, че е допуснато нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДП, доколкото по безспорен и категоричен начин е установено, че въз. Н. е управлявал автомобил, който е бил с прекратена регистрация. Разпоредбата на чл.143 ал.10 от ЗДП сочи, че служебно се прекратява регистрацията на ППС, за което е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от Кодекса за застраховането, т.е. че не е сключена задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, и се уведомява собственика на превозното средство. В случая, от съдържанието на постановлението на ВРП се установява, че автомобила именно поради липса на задължителната застраховка е бил с прекратена регистрация. Отново от постановлението на ВРП се установява, че не са били събрани доказателства за това, че въз. А. или собственика на автомобила са били уведомени за прекратяването на договора за застраховка, респективно за служебното прекратяване на регистрацията. Следвало е да бъде е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от КЗ, както и да е налице уведомяване на собственика на превозното средство за това, съобразно изричната норма на чл.143 ал.10 от ЗДвП и приложимата Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. В случая е настъпил единствено факта на прекратена служебна регистрация за процесния автомобил. След, 3 като не се доказва по безспорен и категоричен начин, че въз. А., е уведомен, че служебно е прекратена регистрацията на автомобила, който е управлявал, то не е изпълнен фактическият състав на чл.143 ал.10 от ЗДвП, който кумулативно изисква освен прекратяване на регистрацията и съответното уведомяване.

В този смисъл и след като не е доказано, че деянието е извършено от въз. Н. умишлено, то следва извода, че същото не е съставомерно от субективна страна и не съставлява административно нарушение. В случая следва да се има предвид, че в административно-наказателния процес виновното поведение на дееца не би могло да се предполага, а следва да се докаже с всички способи на доказване по НПК и с всички доказателства и доказателствени средства. По делото не се налице доказателства за това, че въз. Н. виновно е управлявал служебно дерегистрирано превозно средство, което е било и с поставени на определените за това места регистрационни табели. Въззивникът не е санкциониран за това, че управлява МПС, за което няма сключен договор и действаща застраховка „Гражданска отговорност“, за да се изследва обстоятелството дали е знаел или не, че няма сключен такъв договор. Той е санкциониран, за това, че управлява автомобил с прекратена регистрация. Прекратяването на регистрацията на автомобила като последица от липса на валидна застраховка съставлява сложен фактически състав, включващ задължение и на прекратяващия регистрацията орган да уведоми собственика, което е визирано в чл.143 ал.10 ЗДвП. Когато липсват доказателства собственикът, респективно ползвателя да е уведомен, то тогава същият няма съзнание за осъществен състав на нарушение. В този смисъл е и Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023г. на ОСС от НК на ВКС по т.д.№ 3/2022г., в което е посочено , че не се наказва с предвиденото в чл.175 ал.3 от ЗДвП административно наказание водач, който управлява МПС, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл.143 ал.10 от ЗДвП без да това да е уведомен собственикът на превозното средство.

Поради изложеното до тук съдът намира, че постановлението следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

Съобразно изхода на делото и съобразно направените искания, на основание чл.63 „д“ ал.1 от ЗАНН , съдът намира, че следва на въз. Н. да се присъдят направените по делото разноски. По делото е приложен договор за 4 правна защита и съдействие, в които не е посочено възнаграждение. В тази връзка и съобразно чл. 18 ал.2 вр. чл. 7 ал.2 т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения съдът намира, че следва да определи възнаграждението, което следва да бъде заплатено. Поради това и като съобрази, че делото е с ниска фактическа и правна сложност и приключи в едно съдебно заседание, съдът намира, че на въз. Н. следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400лв.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 т.1 вр. ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно Постановление №23-8703-000309/ 21.02.2023г. на Началника на СПС към ОД-МВР-В., с което на Т. Г. Н., ЕГН ********** за нарушение на ч.140, ал.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДП.

ОСЪЖДА ОД на МВР-В. да заплати на Т. Г. Н., ЕГН ********** разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 / четиристотин/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-В. по реда на АПК

Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________ 5