Определение № 90 от 06.02.2025, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 90 гр. Сливен, 06.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ваня Анг. Маркова като разгледа докладваното от Ваня Анг. Маркова Гражданско дело № 20242200100023 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано по молба на адв.Т. Я. –процесуален представител на ответника, с която моли за изменение на решението в частта за разноските.

В молбата твърди, че с решението ищецът е осъден да заплати на ответника адв.възнаграждение без включен ДДС, с аргумента, че не са представени доказателства за регистрация по ЗДДС.

Твърди, че в тази част решението е неправилно и незаконосъобразно.

Позовава се на §2 от Наредба №1/20004г за минималните размери на адв.възнаграждения, която гласи, че ДДС върху адв.възнаграждения на регистрираните по ЗДДС адвокати и адв.дружества, е неразделна част от дължимото от клиента адв. възнаграждение.

Счита, че не е необходимо представяне на нарочно доказателство за регистрацията на адв.дружества по ЗДДС, тъй като съществува публичен регистър по чл. 94 ЗДДС вр. с чл. 80 ал.1 ДОПК, който е достъпен за всички, а данните от този регистър са общоизвестни факти, които не подлежат на доказване.

Моли да бъде изменено постановеното по делото решение в частта за разноските относно размера на адв. възнаграждение на ответника , като бъде присъдено заедно с дължимото и начислено ДДС в размер на 1410лв или в общ размер на сумата 8460лв.

Насрещната страна е изразила становище по молбата в предоставения й едноседмичен срок.

Намира молбата за неоснователна, а в условията на евентуалност- прави възражение за прекомерност по чл. 78 ал.5 ГПК и настоява за намаляване на адв.възнаграждение под минималния по Наредба №1/2004г размер. Позовава се на решение от 25.01.2024г по дело С-438/2022г на СЕС, както и на съдебна практика на ВКС и други съдилища в страната.

Счита, че насрещната страна не е представила удостоверение за регистрация по ЗДДС като част от списъка по чл. 80 ГПК, а се опитва да вмени в задължение на съда служебно да 1 следи за данъчни регистрации на страните, обосновавайки се с публичност на данъчните регистри.

Съдът, след като се запозна с молбата и постъпилия отговор, намира за установено следното:

Молбата е с правно основание чл. 248 ГПК.

Тя е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 248 ал.1 ГПК и е представен списък на разноските по чл. 80 ГПК.

Разгледана по същество, е основателна и следва да се уважи.

С постановеното по делото решение № 364/13.12.2024г, съдът е уважил частично предявения иск, ведно с лихви и разноски и е осъдил ищеца да заплати на ответника разноски в общ размер на 3865лв- съразмерно на отхвърлената част от иска.

В мотивите на решението, съдът е констатирал, че съгласно представения списък по чл.

80 ГПК общият размер на разноските е 9320 лв , в т.ч. 8460лв- адв. възнаграждение с включен ДДС и 680лв- възнаграждение за вещи лица.

Поради липса на доказателства за регистрация по ЗДДС, съдът е присъдил в полза на ответника платеното от него адв. възнаграждение, но без ДДС, тоест в размер на 7050лв, което променя и общия размер на разноските на 7730лв, като съразмерно на отхвърлената част от иска, е възложил в тежест на ищеца разноски в общ размер на 3865лв.

Съдът е разгледал възражението на ищеца за прекомерност по чл.78 ал.5 ГПК, намирайки го за неоснователно, в резултат на което не е намалил размера на платеното от ответника адв. възнаграждение.

В решението съдът е изложил мотиви защо счита, че не са налице основания за намаляване размера на адв. възнаграждение поради прекомерност.

Съгласно цитираното от ищеца решение от 25.01.2024г по дело С-438/2022г на СЕС, съдът вече не е обвързан от Наредба№1/09.07.2004г за минималните размери на адв.възнаграждения, но все пак тя служи за ориентир относно стойността на адвокатската услуга.

В настоящия случай, уговореното и платено адв. възнаграждение от ответника е равно на минималния размер по Наредба№1/09.07.2004г и съдът не намира основание да го намали под този размер поради съображенията, изложени в решението.

Безспорно е , че регистрираните по ЗДДС адвокати и адв.дружества начисляват дължимото адв. възнаграждение ведно с ДДС/арг. от §2а от ДР на Наредба №1/09.07.2004г./ За наличието на регистрация по ЗДДС обаче страната следва да се позове, респ. и представи доказателства до приключване на съдебното дирене, в т.ч. и за наличие на публичен регистър за регистрираните по ЗДДС лица.

Но тъй като настоящата молба е подадена в срок, има списък на разноските и се касае за публично достъпна информация, която може да бъде проверена от всеки, пропуска на 2 страната да се позове на данни от публичен регистър или поиска служебна проверка, може да бъде преодолян по реда на чл. 248 ГПК.

След като извърши служебна справка в регистъра по чл. 94 ЗДДС, вр. с чл. 80 ал.1 ДОПК, на който страната се позовава, съдът установи ,че действително адв.дружество, представлявало ответника по настоящото дело, е регистрирано по ЗДДС, което налага към размера на адв. възнаграждение да се прибави 20 % ДДС. То е начислено и в представената по делото данъчна фактура.

Това води до преизчисляване на общият размер на разноските, направени от ответника, който ще включва адв. възнаграждение в пълния му размер на 8460лв, с включен ДДС в размер на 1410лв, тоест общия размер на разноските ще възлиза на 9 140лв. Именно тази сума служи като база за изчисляване на разноските.

Видно от представения списък по чл. 80 ГПК/л. 182 от делото/ сумата 9140 лв включва:

8460 лв – адв. възнаграждение с включен ДДС и 680лв- разноски за вещи лица/ 200лв+ 300+180/.

Съразмерно на отхвърлената част от иска, ищецът следва да заплати на ответника разноски в размер на 4570 лв, а не 3865 лв, колкото е определил съда в решението или със сумата 705 лв в повече, която сума ищецът бива осъден да заплати допълнително на ответника .

На основание чл. 248 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ решение № 364/13.12.2024г. по гр.дело № 23/2024г. по описа на ОССливен, в частта за разноските, като:

ОСЪЖДА И. И. Б. от с.Градец, общ.Котел, обл.Сливен, *********, с ЕГН-********** и съдебен адрес: гр.София, *********, чрез адв.Р. М., да заплати на СДРУЖЕНИЕ „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“, с ЕИК -********* ,седалище и адрес на управление гр. София, ********* представлявано заедно и поотделно от С.Х.С. и Б.А. допълнително сумата 705лв / седемстотин и пет лева/, представляваща разноски пред първоинстанционния съд.

ПРЕПИС от определението да се връчи на страните .

Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-гр. Бургас, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________

3