Определение № 1792 от 10.06.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1792 гр. София, 10.06.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елеонора Чаначева

Членове:

Васил Христакиев

Елена Арнаучкова като разгледа докладваното от Елена Арнаучкова Касационно търговско дело № 20258002900357 по описа за 2025 година и, за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника ЗАД „ОЗКЗастраховане“ АД, чрез адв.Н. Ш., срещу решение № 37 от 22.02.2024г. по възз.гр.д.№ 214/2023г. на Апелативен съд - Бургас в частите, с които, след частична отмяна на решение № 438/21.03.2023г. по гр.д.№ 1025/2022г. на ОС Бургас, ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД е осъдено да заплати на всеки от ищците допълнително обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на майка им Д. Д. при ПТП на 21.02.2022г. в размер на 40 000лв./ над присъдените от първоинстанционния съд в размери от по 50 000лв./, ведно със законната лихва от 15.03.2022г. до окончателното изплащане.

В касационната жалба се поддържа, че решението в обжалваните части е постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Касаторът намира, че при определяне на процентния принос и ангажиране на отговорността му неправилно не е съобразено съпричиняването по чл.53 ЗЗД на увреждането в равна степен от застрахования водач и водача на ППС с животинска тяга. Евентуално, оспорва извода за определяне на конкретния принос на пострадалата /10%/, като извършен в нарушение на чл.51, ал.2 ЗЗД. В тази връзка намира за неправилни 1 изводите, че по отношение на пътниците в ППС/каруца/, теглено от животинска тяга, ЗДвП не предвижда задължение за носене на светлоотразителни жилетки и, че липсата на регистрация на каруцата няма отношение към установения механизъм на ПТП. Според застрахователя поведението на пострадалата е аналогично на поведението на пътник в МПС без поставен обезопасителен колан, при които случаи съдилищата определят по-висок процент съпричиняване. Релевира и оплакване, че не е съобразена актуалната съдебна практика по сходни казуси. По тези съображения счита, че приносът на пострадалата следва да се определи в размер не по-нисък от 50%.

Искането е за отмяна на решението в обжалваните части и за отхвърляне на исковете за размера над 50 000лв. Претендира за присъждане на разноски.

В приложеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, освен основанието за директен достъп до касационен контрол по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК очевидна неправилност, е въведено основанието по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК по следните въпроси:

1. Способността на увредения да действа разумно и да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия, отнесени към съзнателното поемане на предвидим и очакван риск или необоснованото му игнориране, съставляват ли обективен принос, който е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, последица от ПТП?

2. При доказано независимо съизвършителство/съпричинителство следва ли решаващият съд да го вземе предвид, наред с личния принос на пострадалото лице, при присъждането на обезщетение за неимуществени вреди?

3. Правилата за обозначаване на каруците със светлоотразители и светлини през нощта и за носене на светлоотразителни жилетки отнасят ли се за пътниците в ППС с животинска тяга/каруца/?

Според застрахователя даденото разрешение по приложение на чл.51, ал.2 ЗЗД е в противоречие с т.7 на ППВС № 17/1963г., решение № 165/26.10.2010г. по т.д.№ 93/2010г. и цитирано решение на САС.

С постъпилия съвместен отговор на касационната жалба от ищците, чрез адв.П. В., се оспорва наличието на основания за допускане на обжалване и основателността на касационната жалба на ответника. Релевирано е 2 възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на насрещната страна. Претендира за присъждане на адвокатско възнаграждение за подаване на отговора на касационнната жалба по реда на НПП.

Срещу въззивното решение в частите, с които е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете за размера над 90 000лв. до 150 000лв., ведно със законната лихва, считано от 15.03.2022г., е постъпила съвместна касационна жалба на ищците, чрез адв.П. В.. Според ищците размерите на обезщетенията за неимуществени вреди са определени в нарушение на чл.52 ЗЗД, без да бъдат изложени ясни и конкретни мотиви, и са силно занижени. Намират, че изводите за наличие на съпричиняване на вредите от пострадалата и за определяне на конкретния принос са извършени в нарушение на чл.51, ал.2 ЗЗД. Ето защо искането е за касиране на решението в обжалваните части и за уважаване на исковете в пълните предявени размери от по 150 000лв., ведно със законната лихва. С молба, вх.№ 03463/93.04.2024г., ищците прилагат към касационната си жалба три броя пълномощни в полза на адв.П.В. и три договора за правна защита и съдействие за предоставяне на безплатна правна помощ на ищците за изготвяне и депозиране на касационната им жалба.

В приложеното към касационната жалба на ищците изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е въведено основанието по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК по следните въпроси:

1. Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД, и кои са критериите, които трябва да се съобразят при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди?

1.2. Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД, и кои са критериите, които трябва да се съобразят при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя?

1.3. Длъжен ли е съдът да извърши задълбочено изследване на общите и специфични факти, които формират съдържанието на понятието „справедливост“, за да се изпълнят изискванията на задължителната съдебна практика - ППВС № 4/68г. и решение № 78/30.06.2016г. по т.д.№ 1284/2015г. на ВКС?

2. Длъжен ли е съдът да търси „точен паричен еквивалент“ на 3 търпените морални вреди и длъжен ли е да намери „справедлив еквивалент“ на същите или е достатъчно да определи компенсиране без ясен критерий?

Ищците се позовават на решение № 124/11.11.2010г. по т.д.№ 708/2009г., II т.о.

3. Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определенитие лимити при застраховка „ГО“ на автомобилистите, които отразяват промените в икономическите условия? Следва ли в решението съдът задължително да посочва, че е отчетен лимитът при застраховка „ГО“ на автомобилистите при определяне на справедливото обезцщетение? Следва ли съдът задължително мотивирано да посочи към кой момент определя обезщетението? Следва ли съдът да посочи какъв е действащият лимит към датата на настъпване на събитието и как този лимит се отразява на определения размер на обезщетението, като съпостави с аналогични случаи при действащ по-нисък лимит? Ищците намират, че въпросите са разрешени в противоречие с решение № 27/15.04.2015г. по т.д.№ 457/2014г. и решение № 28/09.04.2014г. по т.д.№ 1948/2013г., II т.о.

4. След като съдът се позовава на съдебна практика по сходни случаи, длъжен ли е да посочи в конкретика?

4.1. Длъжен ли е съдът при определяне на справедливо обезщетение да се позове на установените лимити за размера на обезщетението и в тази връзка длъжен ли е да обоснове конкретна връзка на приетия за дължим размер с така определените от законодателя лимити? Ищците се позовават на решение № 184/08.11.2011г. по т.д.№ 217/2011г. II т.о.

5. Определянето на обезщетения, очевидно несъразмерими с търпените морални вреди и установения лимит, и занижаването им представлява ли нарушаване на изискването за справедливост? Ищците съзират противоречие с решение № 28/09.04.2014г. по т.д.№ 1948/2013г. и решение № 23/25.03.2014г. по т.д.№ 1154/2013г., II т.о.

6. Към кой момент се определя размерът на обезщетението за неимуществени вреди и отчитат ли се инфлационните процеси? Ищците се позовават на решение № 1/27.03.2012г. по гр.д.№ 1106/2010г., IV г.о.

7. При определяне степента на съпричиняването, подлежи ли на съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки един от тях е 4 допринесъл за настъпването на пътното произшествие? Ищците посочват решение № 15/19.2.2020г. по т.д.№ 146/2019г., II т.о.

8. Следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и изрично произнасяне по тяхната основателност? Ищците намират, че въпросът е разрешен в противоречие с т.19 на ТР № 1/2011г. ОСГТК 9. Може ли изводът на съда за съпричиняване на вредоносния резултат да почива на предположения или е нужно по категоричен начин да бъде доказано наличието на причинна връзка между поведението на пострадалото лице и настъпилия инцидент? Посочено е решение № 154/10.10.2017г. по т.д.№ 2317/2016г., II т.о.

С постъпилия писмен отговор ответното застрахователно дружество, чрез адв.Н. Ш., оспорва наличието на основания за допускане на обжалване и основателността на касационната жалба на ищците. Претендира за присъждане на разноски.

Съставът на I т.о., в изпълнение на правомощията в производството по чл.288 ГПК, въз основа на доводите на страните и данните по делото, приема следното:

Въззивният съд е сезиран с въззивни жалби и на двете насрещни страни срещу първоинстанционното решение, с което ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД е осъдено да заплати, на осн. чл.432, ал.1 КЗ,, на всеки от тримата ищци обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на майка им Д. Д. при ПТП на 21.02.2022г. в размери от по 50 000лв., ведно със законната лихва от 15.03.2022г. до окончателното изплащане, а исковете за размерите над 50 000лв. до 150 000лв. са отхвърлени.

Въззивното решение е постановено при следната установена и безспорна фактическа обстановка: Тримата ищци са низходящи на Д. Д., която е починала в резултат на ПТП, настъпило на 21.02.2022г. Въз основа на доказателствата по делото е установено и не е спорно, че ПТП е настъпило в тъмната част на денонощието, около 06.30 часа, с участието на МПС – влекач с прикачено полуремарке, управлявано от застрахован водач по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество, и пътно превозно средство/каруца/, теглено от животинска тяга, в което е пътувала майката на ищците. Двете ППС са се движили в една и съща посока 5 на движение, като водачът на влекача се е движел на къси светлини, със скорост от около 90 км/час, при разрешена за този вид превозни средства от 70 км/ч, а каруцата не е била снабдена със светлоотразители (два бели или жълти светлоотразители отпред, два червени светлоотразители отзад и отзад вляво със светещо тяло, излъчващо бяла и жълта добре различима светлина), поради което не е била видима от обичайното при осветяване с фарове разстояние.

Мястото на удара е бил в самата лента, в която са се движели двете ППС.

Водачът на влекача е предприел маневра за спиране в опасната зона, но ударът е бил неизбежен, защото от едната страна не е имало банкет, а от другата възможността за маневриране е била осуетена от насрещно движение.

По първия спорен въпрос относно приноса за настъпване на самото ПТП въззивният състав е приел за категорично установено, че и двамата водачи на ППС в равна степен са допринесли, като са допуснали нарушения на правилата за движение по пътищата, които са в пряка причинно-следствена връзка с настъпването на произшествието: нарушенията на застрахования водач са във връзка с избраната неразрешена скорост и несъобразена със състоянието на пътя, характера и интензивността на движението, конкретните условия на видимост, което му е попречило да спре преди удара (нарушения по чл. 20, чл. 21 и чл. 70 ЗДвП), като в случая превишената скорост, съчетана с движение на къси светлини е повишило риска да не може да спре превозното средство навреме и да избегне удара, а водачът на каруцата е нарушил изискването ППС с животинска тяга да е снабдено със светлоотразители (чл.

71 ЗДвП), както и изискването да носи светлоотразителна жилетка (чл.106, ал.2 ЗДвП), като по този начин е затруднил видимостта на превозното средство за всички останали водачи на пътя, респективно значително е скъсил времето за реакция.