Протоколно определение № 1153 от 19.09.2025, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 1153 гр. Пазарджик, 19.09.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА

Съдебни

БОЖУРКА ЕМ. РУСЧЕВА заседатели: ТРЕПКА АНГ. МИШЕВА при участието на секретаря Ива Чавдарова и прокурора Р. Г. Б.

Сложи за разглеждане докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Наказателно дело от общ характер № 20255220200927 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

Подсъдимата Х. А. К., редовно призована- явява се лично и със защитника си адв.К. К., редовно упълномощен.

Пострадалата М. М. Б., редовно призована- не се явява.

За РП-Пазарджик се явява прокурор Б..

ПРОКУРОРЪТ: Няма пречка да се даде ход.

АДВ. К.: Няма пречка да се даде ход на делото.

ПОДС.К.: Да се гледа делото.

СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, доколкото пострадалата е редовно призована и нейното присъствие не е задължително, поради което

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Снема самоличността на подсъдимата, както следва:

Х. А. К.- родена на ***г., в гр.Пазарджик, живуща в с.Главиница, 1 обл.Пазарджик, ***, българка, българска гражданка, със средно образование, вдовица, пенсионер, неосъждана, ЕГН: **********, л.к.№ ***, издадена на 24.11.2011г. от МВР- Пазарджик

ПОДС. К.: Получих препис от обвинителния акт и разпореждането на съда за насроченото разпоредително заседание преди повече от 7 дни.

На подсъдимата се разясниха правата по чл.55, чл.115 ал.4 и чл.274 от НПК.

РАЗЯСНЕНИ бяха и разпоредбите на чл.371 и чл.380 и сл. НПК.

ПОДС. К.: Разбрах правата си.

Не се направиха ОТВОДИ на съда, секретаря и прокурора.

СТРАНИТЕ /по отделно/: Наясно сме с въпросите по чл.248 ал.1 от НПК и сме готови да пристъпим към обсъждането им.

С оглед изявлението на страните, съдът

ОПРЕ

ДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ОТКРИТОТО РАЗПОРЕДИТЕЛНО ЗАСЕДАНИЕ, разяснява на страните разпоредбите на чл. 248, ал.3 и ал.4 от НПК и пристъпва към обсъждане на въпросите по чл. 248, ал.1 от НПК.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания и възражения по въпросите по чл. 248 ал.1 от НПК.

АДВ. К.: Госпожо председател и съдебни заседатели, никога не съм изпадал в подобна ситуация като адвокат в продължение на 35 години да бъда страна по такъв внесен ОА. Аз считам, че на основание чл.250 ал.1 т.2 от НПК наказателното производство следва да бъде прекратено, тъй като в обстоятелствената част на ОА не се съдържат от фактическа гледна точка обективните елементи на вмененото престъпление, както по чл.206, така и на каквото и да било друго престъпление. Това го заявявам изрично, тъй като се позовавам и на Решение №14/26.07.2024г. на Конституционния съд относно отказа на Конституционния съд да обяви за противоконституционна нормата 2 на чл.250 ал.1 т.2 от НПК, което искане е направено от изпълняващия функцията Главен прокурор на РБългария и се позовавам именно на съображенията за условията, на които трябва да отговаря или на които не е отговорил ОА, за да се приеме, че в описателната част всъщност не се съдържат елементи на каквото и да било престъпление. Дори с един бегъл прочит, още повече задълбочен прочит, може да се направи изводът, че в обстоятелствената част на ОА се съдържат повече данни за една искова молба за делба на наследствено имущество, отколкото вмененото престъпление, защото вмененото престъпление е извод на прокурора, направен априори от показанията на едни свидетели с девствена памет, които си спомнят от 1980 година какво е притежавал един човек, който в една или друга насока може да се приеме, че е първоначален наследодател на някой от участниците в настоящото производство. В ОА е обосновано, че пострадалата била наследничка, тъй като моята подзащитна и нейният починал съпруг не са имали деца. В ОА не се сочи нищо кои са другите наследници и защо е възприето, че тези процесни вещи, които са вменени, са само собственост на М. Б.. Ако трябва да бъда откровен, мога да си спечеля негативни емоции, но в началото очаквах леко намигане от страна на сина на пострадала- Ц. Б., който е старши разследващ полицай и има многобройни служебни контакти с всички прокурори. Това ще го обоснова малко по-късно. В обстоятелствената част на ОА е посочено, че става дума за наследствени вещи, но малко “terra incognita”, т.е. непозната земя e тази материя за прокурора, защото не работи с проблемите на наследственото и семейното право. След като е обявена т.нар. пострадала за наследник, не е посочено кога е открито това наследство, кои са наследниците, какви са наследствените дялове. Това не е стояло на вниманието му. Има един Закон за собствеността, чл.78 и следващите за т.нар. добросъвестен владелец и т.н. Ето защо, моето становище е, че това е ОА, с който прокурорът не може да се гордее и аз съм тук не само да защитавам подзащитната ми, която ми е гласувала доверие, за което няма какво да кажа и ще направя всичко възможност да я защитя. Ако Вие не възприемете, че са налице условията за прекратяване на това основание, тъй като не се съдържат елементите на каквото и да било престъпление, с оглед посоченото решение на Конституционния съд, а и има многобройна практика по отношение чл.250 ал.1 т.2, която съм убеден, че Ви е известна, но няма да губя процесуално време. С Вашето определение Вие ще дадете отговор на този въпрос, който 3 сме поставили- дали се съдържат елементи на престъпление. Съгласно решението на Конституционния съд, не може да се докоснете до доказателствата и да ги оценявате, тъй като това ще бъде по същество, защото тези доказателства, за които говоря за девствена памет на някои свидетели, не могат да бъдат в основата дали ще ги кредитирате или не за Вашия извод за основание за условията на чл.250 ал.1 т.2 от НПК.

Ако Вие не споделите това мое становище и не прекратите делото на това основание, аз ще Ви моля да приемете, че по време на ДП са допуснати изключително груби нарушения на процесуалните правила. Ще се затрудня, ако намеря необходимия синоним, да квалифицирам степента на нарушение, но за да не бъда голословен, ще насоча вниманието Ви към всички нарушения.

Първо- когато е извършена предварителна проверка въз основа на молбата на т.нар. пострадала М. Б., същата е възложена на РУ- Пазарджик, но в същото управление работи синът й, което е публична тайна. Той е старши разследващ полицай. Нещо повече- без да има каквото и да е процесуално качество, де юре, той де факто извършва действията, които са в разрез с неговите служебни задължения. Той намира контакт и изисква един от свидетелите и разговаря извънпроцесуално с него в разрез с всякакви правила. Става въпрос за Георги В.. Освен това, в РУ на МВР вече знаят кои са страни, няма становище за отвод на всички полицейски служители. Няма такова становище и в самата Прокуратура, защото всички прокурори малко или повече имат служебни взаимоотношения с Ц. Б., който е изключително заинтересован от това дело и смело мога да кажа, че той е движещ мотив, а не М., без това да представлява клевета. По време на ДП следователят е извършил разпит на един от свидетелите и е извършил констатация на противоречия между показанията на свидетеля, дадени пред него и тези, които е написал собственоръчно в писмени обяснения в предварителна проверка. Това е правен абсурд. Тази процедура по чл.281 е само за съда и то не във всички случаи, защото и съдът не може да констатира противоречия между материал по ДП и съм убеден, че никой съдия не би го направил това. Следователят го е направил. Не е стояло на вниманието на прокурора грубото нарушение.

При разпита на повечето свидетели следователите, защото са двама, извършват предявяване на веществени доказателства, т.е. запознаване с процесните 13 чана на свидетелите и всички те, които чанове не са ги виждали изобщо, а им е внушено това, че отнети или ако са ги виждали, то това е било 4 преди повече от 30 години и изведнъж те разпознават, че това са тези чанове, които са били на т.нар. бай Методи. Това разпознаване е грубо нарушение чл.171 и сл. от НПК, тъй като, за да се направи това разпознаване, свидетелят трябва подробно да обясни въз основа на какви отличителни белези може да разпознае тези вещи. Освен това, разпознаването трябва да бъде извършено като към тези вещи 13 или иззетите общо 19 чана трябва да има още 3 комплекта от 13 или от 19 за разпознаване и свидетелите да посочат кои от тези три комплекта те разпознават като чановете на бай Методи, които били като тонова стълбица и познават от 1980 година и ако липсва един, могат да разпознаят липсата. Цяло село ги знаело, само следователят не знае как да направи разпознаването. Освен това, разпознаването на ДП на предмет трябва да се извърши в присъствие на поемни лица. Такива няма.

По време на ДП е извършено и друго изключително грубо съществено процесуално нарушение. 13-те чана, за които имат претенции семейство Б.и, са им върнати. Има постановление на прокурора, в което той връща тези чанове, тъй като нямало нужда от тях. Той си е присвоил една дейност, която е само на съда. Съдът е този, който може да каже на кой е собствеността. Още повече- в протокола за доброволно предаване лицето, което ги е предало, предявява претенции, че те са негови и когато има спор за собственост, има един чл.113 от НПК, който указва, че веществените доказателства се държат на съхранение до решаване въпроса за собствеността по гражданско-правен ред. Когато ни предявяваха материалите, следователят ми каза, че тези 13 чана са върнати. Аз подскочих. Вижте в ОА какво пише- щетите били възстановени. За кой са възстановени тези щети? Поставям въпрос- за кой се създадоха щети от прокурора?

Тук има допуснати и от полицейския служител и от прокурора съществени процесуални нарушения, които просто за мен са необясними.

Бедна ми е фантазията и са ми ограничени познанията да дам някаква квалификация, защото ако се даде някаква квалификация, ще бъде много тежка за някой, защото това престъпление, за което се обвинява моята подзащитна, ще бъде леко на фона на това, за което са налице данни. Ето защо, при тези многобройни и необясними съществени процесуални нарушения считам, че Вие трудно може да насрочите делото за разглеждане.

Моята подзащитна не желае делото да протича по нито една от 5 диференцираните процедури. Тя желае всичко да бъде по общ ред, за да се съберат доказателствата относно вмененото й престъпление, защото това дело толкова е пропито от гражданско-правни проблеми, че наказателно-правните проблеми просто бледнеят.

По останалите точки считам, че делото е подсъдно на настоящия съд. Не са налице условия за назначаване резервен съдия, заседатели, преводач, тълковник. Не е необходимо делото да се гледа при закрити врати, макар че тук ще излязат толкова неблагоприятни обстоятелства за някой, но никой не може да бъде унижаван без негово участие. По закон аз съм защитник и по морал трябва да бъда безпристрастен, но не мога да бъда безпристрастен. Не съм сламен адвокат. По взетата мярка за неотклонение считам, че няма основание за промяна. Доказателства ще сочим евентуално, ако го насрочите, по време на разглеждане на делото след изслушване на свидетелите.

ПОДС. К.: Поддържам казаното от моя защитник.

РЕПЛИКА ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо съдия, при цялото ми уважение, което изпитвам към адв.К., изобщо не мога да се съглася според мен с изнесената от него пледоария, чието място не беше тук, а при евентуално приключване на делото. Всичко това, което чухте, за мен в 99 % беше една заключителна адвокатска реч, която прави анализ на доказателствата и доказателствения материали и начина, по който са събрани те, дали и как те трябва да бъдат ценени. Въпреки всичко, аз добросъвестно си замълчах и изчаках да приключи, което направи и съдът. Бих искал да изтъкна няколко неща, тъй като топката беше хвърлена в Прокуратурата, относно некомпетентност, непознание на правна материя, намъкнаха се нишки за едва ли не заинтересованост, на което съм длъжен да отговоря.

Започвам от факта, че лично аз като вносител на ОА, с който не би следвало да се гордея- по думите на адв.К., това дело го наследих от предишни колеги и въпреки всичко застъпих тезата на колегите, които бяха работили преди мен и съм изготвил акта, който е внесен в съда. Ще засегна първия въпрос за деянието, за което е изправена подсъдимата пред Вас и следва ли да прекратите наказателното производство. Не чух нито един аргумент защо това трябва да бъде сторено, с изключение на прочувствената реч как ставало дума за гражданско-правни отношения, за непознаване на Закона за собствеността от страна на прокурора, наследствено право и т.н., 6 което пак искам да отбележа са въпроси по същността на делото и не засягат проблемите, пред които сте изправени, а именно дали делото следва да бъде прекратено или да продължи своя ход. Между другото, доста време разсъждавах по въпроса дали следва да работя по делото. Безспорен факт е, че свидетелят Ц. Б. работи като разследващ полицай в РУ- Пазарджик, но по логиката на адв.К. в един град, който не е особено голям, Прокуратурата би следвало да не работи по 70-80 процента от случаите, като искам да изтъкна и още едно обстоятелство. Адв.К. като бивш прокурор следва да бъде запознат с процедура по отвеждане на съответен наблюдаващ прокурор и ако не е запознат, защото може би за него прокурорската работа може да е “terra incognita” с настоящите процедури и правила, не всички самоотводи, които се базират на професионални контакти биват уважавани от възходящата прокуратура и според мен този инструмент на самоотвода и отвода не бива да бъде използван безогледно и без смисъл. Аз много се колебаех дали да работя по делото, но според мен функцията на магистрата не е да се отърве от определен казус, а да търси истината и справедливостта, независимо кой стои от другата страна на процеса. Искам да обърна внимание на един факт по отношение Ц. Б.. Както е старши разследващ полицай, ние сме изправени пред решаването на настоящия казус и в тази връзка уреждането на проблемите с неговата вуйна не по един извънсъдебен начин. Много добре сте наясно, че ако бе решил да се възползва, нещата досега щяха да се развият по един друг начин. Щяха да бъдат издирени по един или друг начин извънсъдебни и с определени противоправни прийоми. Можеше да си ги върне и да не се занимаваме с настоящото дело. Напротив- както от уважение към своите близки и роднини, свидетелят Б. е извървял целия път с неговата майка да потърси решение на този проблем по законосъобразен и справедлив начин с намесата на Прокуратурата и съда. Ето защо, аз реших, че независимо от служебните контакти с него, на мен, както съвестта, така и магистратските правомощия, ми позволяват да се занимая с този казус и прави чест на адв.К., че не стъпи на тази плоскост и не тръгна да търси моя отвод. С него се познаваме и имаме уважение един към друг и той не би следвало да се съмнява в моята обективност. Това е моят отговор на въпроса дали Прокуратурата е следвало да се занимава с този случай или не.