Решение № 4375 от 18.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4375 гр. София, 18.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

ТЕОДОРА М. ИВАНОВА при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от ТЕОДОРА М. ИВАНОВА Въззивно гражданско дело № 20231100502583 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ответника по иска И. А. М., чрез назначения му особен представител адв. Х. П., срещу решение № 20056577 от 07.09.2022 г. по гр.д. № 59521/2020 г. на СРС, ГО, 65 състав, в частта с която ответникът е осъден да заплати на ищцовото дружество „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: 1/. на основание 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ – сумата 53,74 лв., представляваща стойност на доставената и незаплатена топлинна енергия за периода 01.08.2017 г. – 30. 04.2019 г., за топлоснабден имот – апартамент № 24, находящ се в гр. София, ж.к. „*******“, *******, аб. № *******, ведно със законната лихва от 30.11.2020 г. до окончателното й изплащане; 2/. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД - сумата 8,59 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане в периода 15.09.2018 г. – 18.11.2020 г. на главницата по т. 1; 3/. на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ – сумата 1,87 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.10.2017 г. – 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 30.11.2020 г. до окончателното й изплащане, както и в частта с която ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 277,59 лв. разноски по делото.

С въззивната жалба се поддържа неправилност на първоинстанционното решение. Твърди се, че ищецът не е доказал, че И. А. М. е наследник на А. М. и се 1 намира в договорни отношения с ищцовото дружество, както и че не е доказан размерът на задълженията на ответника към ищеца. Иска се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните части и отхвърляне на предявените искове.

Ищцовото дружество „Топлофикация София“ ЕАД не е подало отговор на въззивната жалба. С молба от 28.03.2024 г. за разглеждане на делото в отсъствие на представител на дружеството се излагат съображения за правилност на първоинстанционното решение и се иска неговото потвърждаване. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Третото лице помагач на страната на ищеца – „Термокомплект“ ООД не е подало отговор на въззивната жалба и не е взело участие в производството пред настоящата инстанция.

Решението е влязло в сила в отхвърлителните части, като необжалвано.

Софийският градски съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на решението и прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, прие следното:

Първоинстанционното решение е валидно, а в обжалваната част и допустимо. С молба по чл. 129, ал. 2 ГПК от 21.12.2020 г. исковата молба е приведена в съответствие с изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК, като са посочени три имена и адреси на ответниците.

По съществото на спора настоящият състав намира следното:

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в чл. 149 и сл. ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Съгласно чл. 150, ал. 2 ЗЕ, общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.

Страна по това неформално правоотношение е собственикът или титулярят на вещното право на ползване (съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), или облигационният ползвател на имота, в случай че между последния и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот (съгласно задължителните 2 разясненията, направени в т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г., ОСГК на ВКС.) В посоченото тълкувателно решение е прието, че когато клиенти на топлинна енергия за битови нужди са правни субекти, различни от собствениците или вещните ползватели на имота, те трябва да ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно да са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. Клиентът на топлинна енергия е длъжен да монтира средство за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имота си и да заплаща цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба (чл. 153, ал. 1 ЗЕ).

В случая е доказано, че А. Х. М. и В. С. Д., в периода 1. 08. 2017 г. – 30. 04.

2019 г., са били в договорни отношения с „Топлофикация София“ ЕАД по продажба на топлинна енергия за битови нужди относно процесния топлоснабден имот, като собственици на същия, придобили го в режим на СИО, чрез участие в ЖСК, построяване на сградата и снабдяване с констативен нотариален акт по чл. 35, ал. 2 ЗЖСК (собствеността е установена с представения нотариален акт № 185/ 02.02.1998 г. за собственост върху жилище, построено върху държавно място от ЖСК „И.-85“, ж.к.

„*******“, гр. София) и удостоверение от 25.11.2013 г. на „Географска информационна система – София“ ЕООД, установяващо идентичност на адреси.

Доказано е, че А. Х. М. е починал на 30.01.2020 г. (видно от справка от 08.12.2020 г. за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г.).

От справката се установява, че към смъртта си А. Х. М. е имал съпруга (ответницата В. С. Д. – М.) и четири деца, сред които е и ответникът И. А. М..

Не е доказано И. А. М. да е наследил задължението на баща си А. Х. М. към „Топлофикация София“ ЕАД за заплащане на доставена топлинна енергия в процесния апартамент в периода 01.08.2017 г. – 30.04.2019 г. и за заплащане на цена на извършена услуга дялово разпределение за периода 01.10.2017 г. – 30.04.2019 г., както и акцесорните задължения по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Дори да се приеме, че И. А. М. е бил призован към наследяване на починалия А.

Х. М., то по делото не се установява да е приел наследството, оставено от баща му А.

3

Х. М.. С отговора на исковата молба, подаден от ответника И. А. М., чрез назначения му особен представител адв. Х. П., изрично е заявено, че И. А. М. не е приел наследството на А. Х. М., поради което не е наследил процесните задължения.

Приемането на наследство е едностранен акт, с който наследникът изявява волята си да го придобие. Приемането може да стане изрично или мълчалИ.. За да е налице мълчалИ. приемане на наследство, е необходимо наследникът да извърши действия, които несъмнено предполагат намерението му да приеме наследството и които той не би имал право да извърши, освен в качеството си на наследник (чл. 49, ал.

2 ЗН). Касае се за фактически действия, които по един положителен и безспорен начин създават убеждението, че приема или има намерение да приеме наследството. За недвусмислени действия практиката приема актове на разпореждане с наследствени вещи, искане до общината за извършване на оценка на наследствен имот, предявяване на иск за делба или поддържане на такъв иск, получаване на трудовото възнаграждение на наследодателя, сключване на споразумение за използване на оставения в наследството имот, изплащане на задължения на наследодателя, цедиране на вземане на наследствената част от влог и др. Не може да се счита обаче, че има мълчалИ. приемане на наследство, когато наследникът извърши действия, влизащи в кръга на обикновеното управление на наследствените имоти. Това са действия по запазване на наследственото имущество, напр. предявяване на владелчески иск за защита на същото. Използването на обикновената покъщнина, както и подаването на декларация за облагане с данък върху наследството не съставляват мълчалИ. приемане на наследство.

В случая, по делото не се съдържат никакви данни, от които може да се направи извод, че И. А. М., като наследник на А. Х. М., е приел изрично или мълчалИ., с конклудентни действия (примерно и неизчерпателно изброени по-горе и други такива) наследството от баща си. Напротив, пред първоинстанционния съд процесуалният му представител адв. П. е заявил, че не е собственик на апартамента, тъй като не е приел наследството от баща си.

В закона не е предвиден давностен срок за приемане на наследството.

Наследникът обаче, по искане на всеки заинтересован, може да бъде заставен от районния съд, в определен от последния срок, да заяви приема ли наследството или се отказва от него (чл. 51 ЗН). Ако в исковото производство липсват данни за приемането на наследството по предвидения в ЗН ред от ответника, ищецът е длъжен да поиска от съда, пред който делото е висящо по предявения от него иск, да предприеме процедура по чл. 51, ал. 1 изр. 2 ЗН, като даде срок на лицето, имащо право да наследява, да заяви дали приема или се отказва от наследството (решение № 161 от 15.11.2017 г. по т. д. № 345/2017 г. на ВКС, I т. о.). Ако в дадения му срок наследникът не отговори, той губи правото да приеме наследството (чл. 51, ал. 2 ЗН). В случая, ищецът 4

„Топлофикация София“ ЕАД не е инициирал процедурата по чл. 51, ал. 1 ЗН и няма данни И. А. М. да приел наследството от баща си А. Х. М..

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не би могло да се направи извод, че ответникът И. А. М. е приел наследството на баща си и е наследил задълженията му към „Топлофикация София“ ЕАД за процесния период и имот, възникнали докато баща му е бил собственик на имота и потребител на топлинна енергия.

Поради несъвпадение между изводите на настоящата инстанция с тези на районния съд, първоинстанционното решение ще следва да бъде отменено в обжалваните части и вместо него - постановено друго, с което предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу И. А. М. искове бъдат отхвърлени.

С оглед на горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 20056577 от 07.09.2022 г. по гр.д. № 59521/2020 г. на СРС, ГО, 65 състав, в частта с която И. А. М. е осъден да заплати на ищцовото дружество „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: 1/. на основание 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ – сумата 53,74 лв., представляваща стойност на доставената и незаплатена топлинна енергия за периода 01.08.2017 г. – 30. 04.2019 г., за топлоснабден имот – апартамент № 24, находящ се в гр. София, ж.к. „*******“, *******, аб. № *******, ведно със законната лихва от 30.11.2020 г. до окончателното й изплащане; 2/. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД - сумата 8,59 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане в периода 15.09.2018 г. – 18.11.2020 г. на главницата за топлинна енергия; 3/. на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ – сумата 1,87 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.10.2017 г. – 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 30.11.2020 г. до окончателното й изплащане, както и в частта с която ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 277,59 лв. разноски по делото за първата инстанция, ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

Разпечатката съдържа 40 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1e6831a6-7c94-48f7-90ef-e6230f383958