Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2369 от 16.09.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2155/2025
Вид
Определение № 2369
Подписан
16.09.2025
Състав
Петя Алексиева, Иванка Иванова, Нина Стойчева

Цитирани разпоредби

  • чл.127 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.128 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.129, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.132 · Конституция на Република България
  • чл.7 · Конституция на Република България

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2369 гр. София, 16.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Алексиева

Членове:

Нина Стойчева

Иванка Иванова като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20251000502155 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 ГПК – чл. 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от И. К. З. срещу определение № 13894/18.07.2025 г., постановено по гр. д. № 7274/2025 г. по описа на СГС, I ГО, 17 състав, с което е прекратено производството по делото, на основание чл.130 ГПК. Излага съображения, че обжалваното определение е неправилно. Счита, че неправилно решаващият съд е приел, че след като е упражнила правото си да подаде молба срещу определението от 15.05.2025 г. в частта за разноските, производството по делото е недопустимо.по делото се претендира обезщетение както за имуществени, така и за неимуществени вреди. Относно претендираните имуществени вреди може да получи защита единствено при отмяна на основния съдебен акт. Счита, че неправилно съдът е приел, че не може да се търси отговорност за неправилен съдебен акт, тъй като била унижена, включително било ограничено правото й на защита от съда. Поддържа, че несъгласието със съдебните актове също поражда спор.

Счита, че не разполага с възможност да се ползва от разпоредбите за бавност, тъй като в съдебния акт неправилно било посочено, че не подлежи на обжалване. Претърпените от нея неимуществени вреди подлежат на обезщетяване от ответника. Твърди, че молбата по чл.248 ГПК е депозирана формално, за да възрази. Счита, че ВАС е процесуално легитимирана страна по спора. Когато отговорността не може да бъде реализирана по реда на специалния закон ЗОДОВ, отговорността за вреди се реализира на основание чл.49 ЗЗД. Функционалният имунитет по чл.132 КРБ не ограничава отговорността на държавата. Поддържа, че предявеният иск е с правно основание чл.7 КРБ вр. с чл.49 ЗЗД, а отговорността е на държавата, а не на отделните нейни органи. Нормите на КРБ имат пряко приложение. Моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото за продължаване на процесуалните действия.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и прецени доводите на жалбоподателя, приема за установено следното от фактическа и 1 правна страна:

Частната жалба е депозирана от легитимирана страна, в срока по чл.275, ал.1 ГПК, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Производството пред СГС е образувано въз основа на искова молба, депозирана от И. К. З. срещу ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, за заплащане на сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от определение № 5070/15.05.2025 г., постановено по дело № 387/2025 г. на ВАС, който счита, че е незаконосъобразно., а в условията на евентуалност – да заплати 1 000 лв., ведно с лихвите и сумите, които ще възникнат на ощетеното имущество. Счита, че посоченото определение е опорочено, тъй като е осъдена да заплати сумата от 1 000 лв., която счита, че не дължи и е оставено без разглеждане възражението й за достъп до дела на лица без правоотношение със страните. Неправилно било посочено, че разпореждането не подлежи на обжалване и не й е връчен препис от същото. Спрямо подадената от нея частна жалба е проявено бездействие, макар същата да е допустима.с оглед на това частната жалба не би породила суспензивен ефект и определението подлежи на изпълнение. Моли съда да извърши косвен съдебен контрол за порочността на акта. Поддържа, че е възпрепятствана възможността да се противопостави на посоченото определение, което й причинявало неблагоприятни последици. По този начин се застрашавала правната й сфера , което й причинявало страх, злепоставяло я, както и други негативи. Създавали се условия да бъде ощетена със сумата от 1 000 лв. това й причинявало притеснение, страдание от липсата на средство за защита счита, че й е накърнено правото на защита, което я поставяла в злепоставящо положение, както и причинявало изключително много притеснение, страдала от безизходицата, в която се намирала.

С разпореждане № 16741/02.07.2025 г. на ищцата е определен срок за отстраняване на нередовностите на исковата молба, като посочи, без употреба на обидни думи и изрази, упражнила ли е правото си да подаде молба за изменение на определението в частта за разноските, предявява ли иск за вреди от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС и ако претендира такива вреди, да посочи в какво се изразява нарушението и на кое нейно право. На ищцата са указани санкционните последици от неизпълнение на дадените указания в рамките на определения срок – исковата молба подлежи на връщане, а производството по делото – на прекратяване.

В рамките на определения от съда срок е депозирана уочнителна молба от ищцата, с която е заявила, че недоволството й срещу определение № 5070/15.05.2025 г. по адм. д. № 387/2025 г. по описа на ВАС е изразила с частна жалба и молба по чл.248 ГПК. Уточнено е, че предмет на делото е липсата на действия по администриране или други на частна жалба и на молба по чл.248 ГПК, които счита, че се дължат на правна неграмотност или на оказана намеса в полза на личен интерес. Спорът касае процесуални действия, които съдът дължи да бъдат добросъвестни. Държавата отговаря за вреди от действия на съда, като ВАС е неин процесуален субституент. Заявява, че не се позовава на нарушаване на правото на ЕС. Очаквала делата й да бъдат достъпни от неограничен брой адвокати с цел разпространяване на компромати или злоупотреба с данни, да печелят от тях.

С обжалваното определение съдът е прекратил производството по 2 делото, като е приел, че ищцата е упражнила правото си да подаде молба срещу определението от 15.05.2025 г. в частта за разноските, поради което делото се явява недопустимо. Несъгласието със съдебните актове не може да бъде преодоляно чрез търсене на отговорност от съдебния орган, при който съдиите правораздават, което би довело до недопустимо преразглеждане на съдебния акт.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

За да бъде съдът надлежно сезиран с разглеждането и решаването на възникнал правен спор, ищецът, като инициатор на производството, следва точно да очертае спорното право. В нормата на чл.127 ГПК и чл.128 ГПК законодателят е регламентирал изискванията за редовност, на които следва да отговаря исковата молба, за да може същата валидно да сезира съда. Във всеки конкретен случай съдът е длъжен да провери редовността на исковата молба, с която е сезиран, съгласно нормата на чл.129, ал.1 ГПК. Ако исковата молба не отговаря на някое от тези императивни изисквания, съдът дава едноседмичен срок на ищеца за отстраняване на констатираните нередовности на исковата молба.

В случая решаващият съд е извършил преценка относно редовността на исковата молба, въз основа на която е образувано производството по делото, като е дал ясни и точни указания на ищеца.

В изпълнение на дадените указания ищцата е уточнила фактическите обстоятелства, на които основава исковата си претенция, като се позовава на противоправно бездействие на магистрати във във връзка с депозирана от нея частна жалба срещу определение № 5070/15.05.2025 г. по дело № 387/2025 г. на ВАС, както и по депозирана от нея молба по реда на чл.248 ГПК.

Твърдените от ищцата правопораждащи факти за правото й на обезщетение, предмет на делото, произтичат от вреди, причинени от съдии при ответника във връзка със заеманата от тях длъжност и са свързани с изпълнението/неизпълнението на служебните им задължения Това налага изводът, че ищцата се стреми да ангажира деликтната отговорност на ответника, в качеството му на възложител на работата, във връзка с виновното и противоправно действие на други лица - магистрати, на които са възложили определена работа за вредите, причинени при или по повод изпълнението на тази работа.

Според последователната съдебна практика, обективирана в определение от 02.12.09 г. по ч.гр. дело № 634/2009 г. на ВКС, ГК, I ГО, определение № 615/12.12.2017 г. по ч. гр. д. № 4318/2017 г., ГК, IV ГО, определение № 668/02.12.2009 г. по ч. гр. д. № 634/2009 г. на ВКС, ГК, III ГО; определения № 502 от 1.10.2009 г. по ч. гр. д. № 414/2009 г. на ВКС, ІІІ ГО и редица други, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, регламентираният в нормата на чл.132 КРБ функционален имунитет на магистратите е пряко свързан с допустимостта на предявения иск, насочен срещу магистрат, като наличието му е абсолютна процесуална пречка за разглеждане на иск на пострадалия за вреди, освен ако е извършено умишлено престъпление от общ характер. То се установява с влязла в сила присъда, каквато не се твърди да е постановена срещу магистратите за сочените в исковата молба служебни бездействия. Функционалният имунитет на магистратите съставлява отрицателна процесуална предпоставка за надлежно упражняване правото на 3 иск, за липсата на която съдът следи служебно. Ето защо, ако разглежданата предпоставка е налице, то предявеният иск се явява процесуално недопустим и не подлежи на разглеждане по същество.

В случая спорното право произтича от факти, свързани със заеманата от причинителите на вредите длъжности на съдия при ответника ВАС.

Деликтната отговорност на ответника по чл.49 ЗЗД е гаранционно обезпечителната и самостоятелна. Същата обаче е функционално обусловена от деликтната отговорност по чл.45 ЗЗД (ППВС № 7/1959 г.,т.9). Ето защо след като не може да се ангажира деликтната отговорност на сочените за преки причинители на процесните вреди лица, поради наличието на регламентираната в чл.132 КПБ процесуална пречка за това, то искът, насочен срещу възложителя на работата по чл.49 ЗЗД, също се явява процесуално недопустим.

Следва да се отбележи също така, че след като претендираните от ищцата вреди са настъпили при неправомерна дейност на магистрати, то гражданската отговорност за обезвреда се поема от Държавата по реда на ЗОДОВ, при установените в този закон предпоставки - определение № 100 от 05.03.2009 г. по ч. гр. д. № 2308/2008 г. на ВКС, ГК, ІІ ГО. В исковата молба и уточнението към нея не са заявени конкретни фактически твърдения от ищцата, които да подведат спорното право под специалните деликтни състави на ЗОДОВ. По изложените съображения въззивинят съд счита, че иска, предмет на делото е процесуално недопустим.

Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, частната жалба се явява неоснователна, поради което следва да се остави без уважение.

Воден от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 93218/04.08.2025 г., депозирана от И. К. З., срещу определение № 13894/18.07.2025 г., постановено по гр. д. № 7274/2025 г. по описа на СГС, ГО, 17 състав, като неоснователна.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателката при условията на чл.280, ал.1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4