Решение № 61 от 20.02.2026, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. П., 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Атанас Кобуров при участието на секретаря Вера Сухарова като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело № 20251230101294 по описа за 2025 година

Производството е с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК.

Образувано е по искова молба подадена от “БАНКА ДСК” АД, ЕИК:

121830616, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Оборище“, ул. ”Московска” № 19, представлявана от Д.Н.Н.-И. и Ц.Н.Д. – изпълнителни директори, чрез старши юрисконсулт Р. М. М., със съдебен адрес гр. Б., ул.

„Т.“ № 3, против Б. Д. И., ЕГН: **********, с адрес гр. П., ул. „Я.“ № 14.

Сочи се в исковата молба, че на 23.04.2020 г. между страните е сключен договор за кредит за текущо потребление в размер на 10 000 лева, със срок на издължаване 48 месеца, считано от датата на усвояването му. Изложено е, че кредитът е усвоен еднократно, като същият се погасява с месечни вноски, съгласно погасителен план – Приложение № 1 към Договора. Падежната дата за издължаване на месечните вноски е 15-то число на месеца, а кредитът се олихвява с променлив лихвен процент в размер на 7,99 % годишно или 0,02 % на ден. Посочено е, че съгласно чл. 18 от договора кредитополучателя заплаща такси, съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които Банка ДСК прилага по извършвани услуги на клиента, а неразделна част от Договора са Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на 1 физически лица, които кредитополучателят е получил и приел с подписването на договора, съгласно т. 21 от същия. Твърди се, че на 23.04.2020 г. в съответствие с т. 10 от договора, между страните е сключен Договор за залог на вземане по сметка в Банка ДСК за обезпечаване на вземането по договора.

Сочи се, че на 23.04.2024 г. е настъпил крайният срок за издължаване на кредита, съгласно т. 2 от договора, а на 20.05.2024 г., поради настъпил краен падеж на вземането, банката е пристъпила към принудително събиране на вземането си по съдебен ред.

В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да установи със сила на пресъдено нещо по отношение на ответника Б. Д. И., ЕГН:

**********, с адрес гр. П., ул. „Я.“ № 14, съществуването на вземане на „Банка ДСК“ АД, вписана в Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр.

София 1000, район „Оборище“, ул. ”Московска” № 19, представлявана от Д.Н.Н.-И. и Ц.Н.Д. – Изпълнителни директори, за което са издадени Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 20.05.2024 г. и Изпълнителен лист от 20.05.2024 г. по ч.гр.д. № 762 по описа на Районен съд П. за 2024 година, произтичащо от Договор за кредит за текущо потребление от 23.04.2020 г., включващо: 8 602,79 лева – главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 20.05.2024 г. - датата на подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК до окончателното плащане; 2 290,75 лева – договорна (възнаградителна) лихва за периода от 15.12.2020 г. до 23.04.2024 г.; 1 302,43 лева – обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) за периода от 15.12.2020 г. до 23.04.2024 г.; 72,50 лева – законна лихва след датата на настъпване на изискуемостта за периода от 24.04.2024 г. до 15.05.2024 г. и 120,00 лева – разходи при изискуем кредит.

Претендират се сторените по заповедното и настоящото исково производства разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение.

За претендираните вземания е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК с № 478 от 20.05.2024 г. по ч. гр. д. № 762/2024 г. на РС – гр. П.. След образуване на изпълнително дело № 609/2024 г. по описа на ЧСИ Александър Цанковски, заповедта за изпълнение на парично задължение е била връчена на длъжника 2 по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в която връзка на заявителя са дадени указания за предявяване на иск.

Препис от исковата молба и приложенията е изпратен на ответника за отговор съгласно чл. 131 от ГПК, но в посочения срок, а и след това ответната страна не е депозирала писмен отговор, както и не са представени никакви доказателства.

В първото по делото насрочено открито съдебно заседание ищцовата банка се представлява от процесуален представител, който предвид процесуалното поведение на ответника прави искане за постановяване на неприсъствено решение.

Ответникът Б. И., не се явява и представлява, не ангажира становище по предявения иск, не ангажира доказателства, не прави доказателствени искания или такова за отлагане на делото. Не е направено и искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Като взе предвид горното, съдът намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал.1 от ГПК.

Съгласно чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание.

Видно от материалите по делото тези изисквания са изпълнени по отношение на ответника.

Искът се явява основателен и доказан, следва да се уважи изцяло за посочените по-горе суми, като се постанови съдебно решение съгласно чл. 239 ал. 2 от ГПК без да се мотивира по същество поради наличие на предпоставките, визирани в ГПК за постановяване на неприсъствено решение.

Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСТГК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, респ. чл. 415, ал. 4 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора, разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Присъдените със заповедта за изпълнение разноски, не се включват в предмета на установителния иск по чл. 422 ГПК, а представляват 3 законна последица от уважаването/отхвърлянето на иска, като съдът, който разглежда иска по чл. 422 ГПК, следва да разпредели отговорността за разноски по издаване на заповедта за изпълнение, като съдът се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство.

В тази връзка и на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовата страна сумата от 492,97 лв., представляваща разноски по производството пред настоящата инстанция за заплатена държавна такса в размер на 292,97 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, , тъй като такива своевременно са претендирани. Отделно и на същото основание - ответникът следва да бъде осъден да заплати разноските и по заповедното производство в размер на 347,77 лв. за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Юрисконсултското възнаграждение е определено в минимален размер при условията на чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП и на основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ с оглед фактическата и правна сложност на делото, и приключването му в едно открито съдебно заседание.

Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, считано от датата на въвеждане на еврото в Република България, валутата на Република България е еврото. Датата на въвеждане на еврото е 01.01.2026 г. – съгласно чл. 1 от Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета от 8 юли 2025 година относно приемането на еврото от България, считано от 1 януари 2026 г.

Доколкото съдебното решение се постановява след 01.01.2026 г. следва паричните притезания, предмет на предявените искове да бъдат посочени в евро в диспозитива на съдебното решение - при съобразяване на правилата за превалутиране, определени в чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България.

Съдът служебно, на основание чл. 12 от ЗВЕРБ превалутира дължимите искови суми, както и деловодните разноски от левове в евровата им равностойност.

Воден от горното и на основание чл. 239 от ГПК, П.кият районен съд 4

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО със сила на пресъдено нещо по отношение на ответника Б. Д. И., ЕГН: **********, с адрес гр. П., ул. „Я.“ № 14, съществуването на вземане на „БАНКА ДСК“ АД, вписана в Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК: 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район „Оборище“, ул. ”Московска” № 19, представлявана от Д.Н.Н.-И. и Ц.Н.Д. – Изпълнителни директори, за което са издадени Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 20.05.2024 г. и Изпълнителен лист от 20.05.2024 г. по ч.гр.д. № 762 по описа на Районен съд П. за 2024 година, произтичащо от Договор за кредит за текущо потребление от 23.04.2020 г., включващо: 4 398,54 евро – главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 20.05.2024 г. - датата на подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК до окончателното плащане; 1 171,24 евро – договорна (възнаградителна) лихва за периода от 15.12.2020 г. до 23.04.2024 г.; 665,92 евро – обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) за периода от 15.12.2020 г. до 23.04.2024 г.; 37,07 евро – законна лихва след датата на настъпване на изискуемостта за периода от 24.04.2024 г. до 15.05.2024 г. и 61,36 евро – разходи при изискуем кредит.

ОСЪЖДА Б. Д. И., ЕГН: **********, с адрес гр. П., ул. „Я.“ № 14, да заплати на „БАНКА ДСК“ АД, вписана в Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК: 121830616, със седалище и адрес на управление: гр.

София 1000, район „Оборище“, ул. ”Московска” № 19, представлявана от Д.Н.Н.-И. и Ц.Н.Д. – Изпълнителни директори, сумата от 252,05 евро, представляваща разноски пред настоящата инстанция за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА Б. Д. И., ЕГН: **********, с адрес гр. П., ул. „Я.“ № 14, да заплати на „БАНКА ДСК“ АД, вписана в Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК: 121830616, със седалище и адрес на управление: гр.

София 1000, район „Оборище“, ул. ”Московска” № 19, представлявана от Д.Н.Н.-И. и Ц.Н.Д. – Изпълнителни директори, сумата от 177,81 евро, представляваща разноски пред заповедния съд за заплатена държавна такса и 5 юрисконсултско възнаграждение.

Решението се постановява при наличие на предпоставките по чл. 238 и чл. 239 от ГПК и не подлежи на обжалване съгласно чл. 239 ал. 4 от ГПК.

Преписи от решението да се връчат на страните, във връзка със защитата им срещу неприсъственото решение по смисъла на чл. 240 ГПК.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

6