Решение № 241 от 06.03.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 241 гр. Варна, 06.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Елица Н. Желязкова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от мл.с. Елица Н. Желязкова Въззивно гражданско дело № 20243100501935 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 24225/01.10.2024 г. при ВРС, подадена от А. В. И. и Д. В. С., чрез адв. Р. Д., срещу Решение № 1526/02.05.2024 г., постановено по гр.д. № 5068/2022 г. по описа на Районен съд-Варна, с което жалбоподателите са осъдени да заплатят разделно, при равни части на Г. Н. Т. и Р. К. Д., сумата от 12 000 лв., получена от наследодателя на ответниците В.Д.К. на отпаднало основание сума за уравняване на заменените имоти по унищожен с влязло в сила решение от 15.10.2019г., постановено по гр.д. № 2600/2018г. по описа на ВОС, договор за замяна на недвижими имоти, обективиран в нотариален акт, вписан под № 186, том 47, рег. №17989, н.д. №10071/27.07.2016 г. по описа на СВ Варна, ведно със законната лихва считано от предявяване на исковата молба 20.04.2022 г. до окончателното изплащане на сумата за главница, на основание чл. 34 ЗЗД.

Жалбоподателите твърдят, че решението е неправилно, необосновано и евентуално недопустимо поради нередовност на исковата молба. Излагат, че по силата на договор за замяна на недвижими имоти, обективиран в нотариален акт, вписан под № 186, том 47, рег. №17989, н.д.

№10071/27.07.2016 г. по описа на СВ Варна, техният баща В.Д.К. е заменил притежаваните от него 4/6 ид. ч. от апартамент, находящ се в гр. ****, срещу имот, находящ се в гр. Габрово, която сделка сочат, че е унищожена с влязло в сила решение по гр.д. № 2600/2018 г. по описа на ВОС, поради неразбиране свойството и значението на извършваното от В.К. /техен баща/.

1

Излагат, че по отношение на лицата Д. Б. и С. С. е налице влязла в сила присъда по НОХД № 1104/2019 г. по описа на РС-Габрово, с която последните са признати за виновни в извършване на престъпление „измама“ в особено големи размери, за това, че през периода 11.07.2016г. - 21.07.2016г. в гр. Девня и гр. Габрово, при условията на продължавано престъпление, след предварителен сговор с цел да набавят за себе си имотна облага, са възбудили и поддържал заблуждение у В.К. и му причинили имотна вреда, във връзка със сключване на процесния договор за замяна. Сочат, че съгласно чл. 300 ГПК гражданския съд е обвързан от задължителната сила на присъдата, в случая от всички елементи на престъплението измама по чл. 209 НК – възбуждане и поддържане на заблуждение, акт на имуществено разпореждане и вреда. В тази връзка твърдят, че с цитираната присъда, осъдените лица са признати за виновни в причиняването на вреда на техния наследодател В.К. в размер на 46 200 лева, която сума представлява стойността на притежаваните от него 4/6 идеални части от апартамент, находящ се в гр. Варна, предмет на унищожения договор за замяна. Оспорват изводите на първоинстанционния съд, който е приел, че наличието на влязла в сила присъда не опровергава факта, че наследодателят В.К. е получил лично сумата от 12 000 лева. Излагат, че според практиката, установените от наказателния съд вид и размер на вредите, като последица на дадено престъпление, са задължителни за гражданския съд, като считат, че в случая вредите в размер на 46 200 лева са обективен признак на деянието и съдът е следвало да се съобрази с тях. Твърдят, че В.К. не само не е получил сумата от 12 000 лева от ищците, но изобщо не е осъзнавал участието си в разпоредителната сделка, предвид съществени нарушения в когнитивните му функции. В тази връзка излагат, че първоинстанционния съд не се е съобразил с постановеното решение по гр.д. № 2600/2018г. по описа на ВОС, с което договорът за замяна е унищожен именно на това основание.

Изтъкват допуснато от ВРС процесуално нарушение, свързано с недопускането в цялост на ДП № 264 ЗМ-26/2018 г. по описа на РП – Габрово, като молят същото да бъде допуснато от въззивния съд. Излагат оплакване, че съдът не е кредитирал правилно показанията на допуснатите свидетели Д. Б. и С. С.. Оспорват изводите на съда и във връзка с допуснатата съдебнографологична експертиза. Оспорват липсата на мотиви на съда относно евентуално участие на ищеца в измамните действия на осъдените лица. Молят за отмяна на обжалвания акт и за присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемите Г. Т. и Р. Д., чрез адв. В. З., в който оспорват основателността на депозираната въззивна жалба. Твърдят, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, както и че съдът е обсъдил всички събрани доказателства и е достигнал до правилни фактически и правни изводи. Сочат, че по делото безспорно е установено, че на 21.07.2016 г. ищците са превели по сметка на В.Д.К. сумата от 12 000 лева, дължима за уравняване дела на К. във връзка със сключения договор за замяна. Твърдят, че сумата е изтеглена на каса в брой от самия получател, поради което оплакванията в жалбата в обратна насока са неоснователни. Излагат, че ищците не са подсъдими по наказателното дело, като по него те са били разпитани единствено в качество на свидетели. Считат, че жалбоподателите следва да търсят правата си относно процесната сума от осъдените лица. Твърдят, че по спора единствено релевантен е фактът дали ищците са превели на К. сумата от 12 000 лева, а дали някой друг я е взел от него е ирелевантно с оглед изхода на спора. Молят за оставяне на жалбата без уважение и претендират разноски.

2

В съдебно заседание въззивниците, чрез процесуален представител, поддържат депозираната въззивна жалба и молят за отмяна на първоинстанционното решение.

Въззиваемите, чрез адв. И.а, оспорват жалбата, като поддържат депозирания писмен отговор.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Пред ВРС е предявен иск от Г. Т. и Р. Д. срещу А. И. и Д. С. за осъждане на ответниците в качеството на наследници на В.Д.К., починал на 28.02.2021 г., да заплатят на ищците разделно, при равни части сумата от 12 000 лв., получена от наследодателя на ответниците на отпаднало основание сума за уравняване на заменените имоти по унищожен с влязло в сила решение от 15.10.2019г., постановено по гр.д. № 2600/2018г. по описа на ВОС, договор за замяна на недвижими имоти, обективиран в нотариален акт, вписан под № 186, том 47, рег. №17989, н.д. №10071/27.07.2016 г. по описа на СВ Варна, ведно със законната лихва считано от предявяване на исковата молба 20.04.2022 г. до окончателното изплащане на сумата за главница. Ищците твърдят, че по силата на посочения договор за замяна са прехвърлили на В.Д.К., общ наследодател на ответниците, собствеността върху следният свой недвижим имот, а именно: поземлен имот с идентификатор №**** по КККР, одобрени със Заповед РД-18-19/18.05.2017 г., с площ 340 кв.м. с начин на трайно предназначение на територията: урбанизирана територия, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м), с адрес на поземления имот: гр.

Габрово, Дупели, а в замяна на прехвърлената собственост наследодателят на ответниците - В.Д.К. прехвърлил на Р. К. Д., действаща чрез пълномощникът си Г. Н. Т., и на Г. Н. Т. /действащ лично/ в равни части, собствеността върху следния недвижим имот, а именно: 4/6 ид. ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор №****, площ 58.50 кв.м., с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1 /едно/, находящ се в гр. ****. Излагат, че за уравняване на заменените недвижими имоти, било договорено заменителите Р. Д. и Г. Т. да заплатят на наследодателя на ответниците В.Д.К. сумата от 12 000 лева по банков път за уравняване на дяловете. Сочат, че с решение от 15.10.2019 г., по гр.д. № 2600/2018г., потвърдено с Решение № 72/24.06.2020г., постановено по в.гр.д.

№ 90/2020г. по описа на Апелативен съд Варна, недопуснато до касация с Определение № 92/10.02.2021г., постановено по гр. д. № 3348/2020г. по описа на ВКС, Трето ГО е уважен иск за унищожаване на договора за замяна, тъй като В.Д.К. не е разбирал действията по сключване на договора, поради органичното разстройство на личността му на основание чл. 31, ал. 1 от ЗЗД.

На основание чл. 34 ЗЗД ищците претендират връщане получената по унищожения договор за замяна на недвижими имоти сума в размер на 12 000 лева, платена по банков път на наследодателя на ответниците, които да отговарят за сумата при равни квоти съобразно наследствените си права на наследници по закон.

Ответниците А. И. и Д. С. изразяват становище за неоснователност на исковете. Твърдят, че с предявяваните искове ищците злоупотребат с процесуални права, тъй като са запознати, като участници в НОХД № 1104.2019 г. по описа на Габровски районен съд, че с постановената по делото присъда № 54/03.02.2020 г., подсъдимите са признати за виновни за това, че през периода 11.07.2016г. - 21.07.2016г. в гр. Девня и гр. Габрово, при условията на продължавано престъпление, след предварителен сговор с цел да 3 набавят за себе си имотна облага, са възбудили и поддържал заблуждение у В.К., наследодател на ответниците, и му причинил имотна вреда, във връзка със сключване на процесния договор за замяна. Сочат, че в хода на наказателното производство по отношение на сумата от 12000 лева е установено, че след изповядване на сделката на 21.07.2016 година подсъдимите придружили В.К. до „Банка ДСК"-Габрово, като му обяснили, че е необходимо да подпише още няколко документа за започване на работа, но в действителност пред банката В.К. подписал документи, свързани с изтеглянето на сумата от 12 000 лева. След като била изтеглена горепосочената сума В.К. я предал на подсъдимите. При така изложеното, се поддържа, че наследодателят на ответниците не е получил сумата, а изтеглянето на същата е част от сложен фактически състав на извършена измама, въз основа на която на В.К., а не на ищците е причинена имуществена вреда в особено големи размери, за което на подсъдимите са осъдени с влезли в сила присъди. На следващо място се поддържа, че претенцията е неоснователна, поради изтекла на 21.07.2021 година погасителна давност.

Иска се отхвърляне на исковете.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

По делото пред ВРС е представен нотариален акт за замяна на недвижими имоти от 21.07.2016 г. № 1312, том VII, рег. № 5597, дело № 264 от 2016 г. по описа на нотариус П. Коев, рег.№ 299, с район на действие РСГаброво, от който се установява, че Г. Н. Т., действащ лично, и Р. К. Д., действаща чрез пълномощника си Г. Н. Т., прехвърлили на В.Д.К. собствеността върху ПИ с идентификатор **** по КККР, с площ от 340 кв.м., находящ се в гр. Габрово, „Дупели“, заедно с построената в имота еднофамилна сграда с идентификатор ****.1, а в замяна на това В.Д.К. прехвърлил на Г. Н. Т. и Р. К. Д. собствеността в равни части върху притежаваните от него 4/6 ид.ч. от апартамент № 15 с площ от 58,50 кв.м., находящ се в сграда с идентификатор **** в гр. ****, заедно с 4/6 ид.ч. от прилежащото му избено помещение с площ от 7,68 кв.м. и 4/6 ид.ч. от прилежащите общи части на сградата. В т. 3 от НА е посочено, че Г. Н. Т. в лично качество и в качеството си на пълномощник на Р. К. Д. ще заплати на В.Д.К. сумата от 12 00 лв. по банков път за уравнение на заменените имоти.

Видно от представените заверени преписи на Решение №

1155/15.10.2019 г. по гр.д. № 2600/2018 г. по описа на Окръжен съд – Варна, 12 състав, потвърдено с Решение № 72/24.06.2020 г. по в.гр.д. № 90/2020 г. описа на Апелативен съд – Варна, договорът от 21.07.2016 г. за замяна на недвижими имоти е унищожен поради това, че ищецът В.Д.К. не е разбирал свойството и значението на действията на осн. чл. 31, ал. 1 ЗЗД. С Определение № 92/10.02.2021 г. по гр.д. № 3348/2020 г. по описа на Върховен касационен съд, постановеното решение на Апелативен съд – Варна не е допуснато до касационно обжалване.