Решение № 10454 от 01.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10454 гр. София, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20261110106996 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по подадена от „Т.С.“ ЕАД искова молба срещу О.а. на област София, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 59, ал.

1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество, сумите както следва: 3764,83 евро – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2023 г. до 31.03.2025 г., ведно със законната лихва от 10.02.2026 г. до изплащане на вземането; 681,89 евро – мораторна лихва за периода 31.12.2023 г. до 06.02.2026 г., 26,07 евро – цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2023 г. до 30.06.2025 г., 5,26 евро мораторна лихва върху главница за услуга дялово разпределение за периода 01.07.2023 г. до 06.02.2026 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 186/2026 г., по описа на РС Пирдоп.

Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си права при твърдения, че ответникът е потребител на топлинна енергия за стопански нужди за топлоснабден имот – дясно крило, находящ се в /адрес/, но между страните липсва сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия, съобразно изискванията на чл. 149, ал. 1, т.

3 от ЗЕ и ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, тъй като е спестил разходи за цената на потребена топлинна енергия за процесния период. Освен стойността на доставената ТЕ, претендира дължимата сума за разпределение на топлинна енергия в имота и мораторна лихва, изчислена съобразно ОУ за доставка на ТЕ. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира присъждане на сторените в исковото и заповедното производства разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като недопустими и неоснователни. Ответникът твърди, че през процесния период процесният имот не е използван от него, а е предоставен под наем на „А.“, с предишно наименование „Е.“ с договор за наем №***************, като сочи и че към цитирания договор са подписани две допълнителни споразумения – от 28.04.2021 г. и 19.05.2021 г. Твърди, че между 1 страните в настоящото производство не е сключен договор за доставяне на ТЕ за процесния имот. Оспорва да е получавал от ищеца фактури, както и въобще ищецът да е издал такИ.. Оспорва да са налице елементите от субсидиарния състав на неоснователното обогатяване. Релевира възражение за изтекла погасителна давност.

Оспорва изпадането в забава. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са установителни искови претенции по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД

По иска с правно основание чл. 59 ЗЗД.

Фактическият състав на неоснователното обогатяване включва в кумулативна даденост следните елементи: обогатяване на ответника, обедняване на ищеца, които произтичат от един общ факт или обща група факти и това разместване на блага да е настъпило без основание, както и липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец. Обогатяването може да е в резултат на спестяване на разходи, които обогатилото се лице е следвало да извърши, увеличаване на имуществото му или намаляване на пасивите му. При хипотезата на чл. 59 ЗЗД неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил, но само до размера на обедняването, тоест дължи се по-малката от двете суми между обедняването и обогатяването.

Съгласно разпоредбата на пар. 1, т. 33в от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката "небитов клиент" е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за небитови нужди. В настоящия случай страните не спорят, че за исковия период между тях не е подписан договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди при общи условия на ищеца, с оглед на което между тях не е съществувало договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия за стопански или небитови нужди.

Предмет на исковата претенция е вземане за доставена топлинна енергия за имот представляващ – дясно крило, находящ се в /адрес/

С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответникът е собственик на процесния имот, находящ се в /адрес/, както и че между страните липсва сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия, съобразно изискванията на чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ.

От приложеното на л. 61 по делото копие на договор за наем на недвижим имот – частна държавна собственост се установява, че през исковия период процесният недвижим имот е бил отдаден по силата на наемно правоотношение на третото лице – помагач - Фондация ,,А.“.

Видно от съдържанието на договора за наем, част от предмета на договора е именно недвижим имот, представляващ дясно крило, находящ се в /адрес/, като в чл.

2 е уговорено между страните, че договорът се сключва за срок от 10 години.

Доколкото договорът е сключен на 13.03.2019г., облигационната връзка между страните е за десет години, тоест до 13.03.2029г., следва изводът, че през исковия период имотът не е ползван от ответника.

2

Основен елемент от фактическия състав на чл. 59 ЗЗД обаче е фактическото ползване на процесния имот, тъй като именно то определя субекта, който се е обогатил с ползваната ТЕ, без да заплаща цената й за сметка на ищеца, който е обеднял от доставката й. Ирелевантно за това фактическо ползване е притежанието на собствеността върху имота, освен ако по делото бъде установено, че собственикът фактически е ползвал имота през исковия период. При нарочното възражение на ответника, въведено с отговора на исковата молба, че не ползвал процесния имот през исковия период, предвид сключения договор за наем, ищецът не е провел доказване на твърдението си, че именно ответникът е обогатилото се лице.

Напротив - договорът за наем е приет като писмено доказателство по делото, не е оспорен от ищеца и установява твърдението на ответника, че през исковия период имотът бил ползван от наемателя, а не от ответника.

При носена тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК да установи твърдението си, че ответникът, ползвайки имота се обогатил с цената на доставената му топлинна енергия за сметка на ищеца, последният не е провел дължимото пълно и главно доказване, че ответникът фактически ползвал процесния имот през процесния период, поради което исковите претенции за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца суми за доставена топлинна енергия и дялово разпределение, се явяват неоснователни.

По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД.

С оглед извода за неоснователност на главните искови, неоснователни се явяват и акцесорните претенции за мораторна лихва.

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК, ищецът следва да заплати на ответника разноски в размер на 100.00евро – юрисконсултско възнаграждение.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените, по реда на чл. 422 и сл. ГПК, от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: /адрес/, срещу „О.а. – ОБЛАСТ СОФИЯ, БУЛСТАТ **********, установителни искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите както следва: 3764,83 евро – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2023 г. до 31.03.2025 г., до недвижим имот представляващ – дясно крило, находящ се в /адрес/, 681,89 евро – мораторна лихва за периода 31.12.2023 г. до 06.02.2026 г., 26,07 евро – цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2023 г. до 30.06.2025 г., 5,26 евро мораторна лихва върху главница за услуга дялово разпределение за периода 01.07.2023 г. до 06.02.2026 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 186/2026 г., по описа на РС Пирдоп, като неоснователни.

ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ************, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК, да заплати на „О.а. – ОБЛАСТ СОФИЯ, БУЛСТАТ **********, сумата от 100.00 евро – разноски.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на 3 ответника – Фондация „А.“.

Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4