Определение № 39320 от 23.09.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 39320 гр. София, 23.09.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Гражданско дело № 20251110112098 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Л. Н.

Б. и Г. Н. Б., с която са предявени обективно и субективно съединени установителни искове за признаване за установено в отношенията между страните, че ответниците дължат на ищеца следните суми: 462,72 лева, представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 05.08.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 80,14 лева, представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 19.07.2024 г., сумата от 43,77 лева, представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 05.08.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 10,92 лева, представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 15.08.2021 г. до 19.07.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 47483/2024 г. по описа на СРС, 79 състав, в условията на разделна отговорност, при квоти от по ¾ за Л. Н. Б. и ¼ за Г. Н. Б., при което Л. Н. Б. се явява задължена за следните суми: сумата от 347,04 лева, представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 05.08.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 60,09 лева, представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 19.07.2024 г., сумата от 32,82 лева, представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 05.08.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 8,19 лева, представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 15.08.2021 г. до 19.07.2024 г., а ответникът Г. Н. Б. се явява задължен за следните суми: сумата от 115,68 лева, представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 05.08.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 20,03 лева, представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 19.07.2024 г., сумата от 10,94 лева, представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 05.08.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 2,73 лева, представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 15.08.2021 г. до 19.07.2024 г.

В исковата молба се навеждат твърдения, че ответниците, в качеството им на 1 собственици на топлоснабдения имот, са потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което са обвързани от договор за продажба при общи условия, приети от топлопреносното дружество. Твърди се, че през исковия период за процесния имот с адрес: гр. София, ул. „Уилям Гладстон“ № 28, ет. 3, ап. 2, с аб. № 392458, е била доставяна топлинна енергия, цената за която е платима месечно, в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнася в съответните приложими през този период общи условия. Поддържа се, че стойността на потреблението е начислявана по прогнозни месечни вноски, като в края на всеки отоплителен сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение от фирмата, извършваща дялово разпределение на доставяната топлоенергия в сградата етажна собственост по местонахождение на имота – „Топлоконтрол“ ООД. Посочва се, че ответниците не са изпълнили задълженията си за заплащане цената на потребената топлинна енергия през исковия период, като поради забавата за плащане дължат и мораторна лихва върху главницата след изтичане на установения в общите условия падеж. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата Л. Н. Б. оспорва исковете при доводи за недопустимост на производството и неоснователност на претенциите. Твърди, че разпоредбите на ЗЕ, които задължават собственика на имот да е потребител на топлинна енергия и клиент на ищеца противоречат на правото на ЕС и решения на Съда на ЕС, които посочва в отговора. Излага доводи, че няма качеството на клиент на топлинна енергия, тъй като липсва сключен писмен договор с ищеца, като в тази връзка излага съображения, че разпоредбите на ЗЕ влизат с колизия с разпоредбите на ЗЗП, който именно следва да се прилага като по-благоприятен закон. Оспорва да е обвързан от общите условия на ищеца, като евентуално твърди, че същите съдържат неравноправни клаузи. Счита, че исковите претенции не са индивидуализирани в достатъчна степен и не са подкрепени с годни доказателства. Сочи, че искът за заплащане на цена за услуга дялово разпределение е недопустим, тъй като ищецът предявява чужди права. Релевира доводи, че заповедта за изпълнение е нищожна, съответно предявените искове са недопустими, което обосновават с практика на Съда на ЕС и норми от общностното право. Сочи, че е налице непоискана доставка по смисъла на чл. 62 ЗЗП, а по същество и оспорва доставката на топлинна енергия. Оспорва ищецът реално да е доставял твърдяната услуга, както и размера на предявените претенции, както и че, в случай че е начислена енергия за сградна инсталация, същата е недължима. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Твърди, че Общото събрание на етажната собственост не е компетентно да сключва сделки на потребление от името на собственици/ползватели, както и че едностранното определяне на цена от доставчика на топлинна енергия, дори и при наличие на писмен договор, се основава на неравноправна клауза, водеща до нищожност на договора. Позовава се на нарушения на европейското законодателство, подробно посочени в отговора на исковата молба. Прави възражение, че ищецът не разполага с оборудване в абонатната станция, чрез което да контролира и да докаже, че продава енергия според потребностите на купувачите. Позовава се на практика на ВАС, съгласно която начисляването на лихви върху прогнозните сметки е нищожно, съответно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Общите условия е противозаконна.

Излага съображения, че сумите по прогнозните вноски не са ликвидни, съответно не следва да се олихвяват. Излага доводи за нарушения на европейското право, подробно развити в отговора на исковата молба. Прави искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС, както и за сезиране на Конституционния съд, включително за спиране на делото поради наличието на отправено преюдициално запитване от страна на РС – Пловдив относно някои от посочените в отговора въпроси (дело С-760/23), за които също е поискано отправяне от настоящия съд на преюдициално запитване. При изложеното моли за отхвърляне на исковете, като претендира разноски по производството.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Г. Н. Б. оспорва предявените искове по основание и по размер. Счита, че исковите претенции не са индивидуализирани в достатъчна степен и 2 не са подкрепени с годни доказателства. Оспорва съществуването на облигационна връзка между страните, доколкото липсвал сключен между тях писмен договор за предоставяне на процесните услуги. Оспорва да е ползвал твърдяната за доставена топлинна енергия от страна на ищеца. Излага, че е налице некачествено изпълнение на задълженията на ищеца по твърдения договор, доколкото ищецът не е доставял топлоносителя с параметри съобразно техническия проект на топлинната инсталация в процесната сграда. Оспорва се законосъобразността на Методиката към Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г., като са наведени подробни съображения в тази насока. Оспорва измервателните уреди на ищеца да са в технически годно състояние, както и размера на технологичните разходи, които са за сметка на доставчика на ТЕ. Претенциите се оспорват и по размер, доколкото ответникът счита, че счетоводните записвания на ищцовото дружество са нередовно водени. Счита също за нелоялна търговска практика издаването от ищеца на фактури за заплащане на непоискана ТЕ. Излага, че претендираната от ищцовото дружество сума не е дължима, тъй като не е начислена на база действителна консумация на топлинна енергия и не е обективирана във фактури, изготвени въз основа на реалното енергийно потребление.

Оспорва се и дължимостта на акцесорните претенции, като счита, че от своя страна ищецът е в забава, доколкото не е издавал фактури за процесните вземания. Направено е искане за спиране на делото поради наличието на отправено преюдициално запитване от страна на РС – Пловдив, по което е образувано дело С-760/23 на СЕС. Поради изложеното моли за отхвърляне на предявените искове, като претендира разноски по производството.

Съдът намира, че исковата молба за редовна по смисъла на чл. 127 и чл. 128 ГПК, ищецът е изложил фактическите обстоятелства, на които основава исковите си претенции посочил е основанието, на което претендира вземанията – договор за продажба на топлинна енергия, сключен при общи условия, индивидуализиран е топлоснабденият имот, включително с посочване на абонатния номер, като вземанията са индивидуализирани с размер и период; формулирал е искането си към съда.

Предявени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По исковете по чл. 422 ГПК, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи: съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия за битови нужди до имота през исковия период; обема на реално доставената на ответника ТЕ за процесния период; стойността на доставената топлинна енергия; че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение; размерът на претенцията за цена на услугата за дялово разпределение.

Ответниците следва да докажат възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им.

По исковете по чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадането в забава на ответниците за главните задължения, както и размера на законната лихва за забава за процесния период.

В тежест на ответниците е да докажат погасяване на дълга на падежа.

В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си последици.

С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да установи по делото факти, чието проявление е обусловило спиране, респективно 3 прекъсване на погасителната давност за съдебно предявените вземания, за което не сочи доказателства.

За общоизвестно съдът следва да обяви на страните на основание чл. 155 ГПК съдържанието на общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД, одобрени с Решение № 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР.

По доказателствените искания:

В исковата молба ищецът е направил искане за привличане на „Топлоконтрол“ ООД като трето лице - помагач на негова страна, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение ще възникне вземане за обезвреда. Това искане е основателно. От служебна справка в ТР се установява, че „Топлоконтрол“ ООД е заличено, поради което по делото следва да бъде конституиран правоприемникът му „Далсия“ ООД.

Страните са представили писмени доказателства, които следва да бъдат приети.

Искането на ищеца по реда на чл. 190 ГПК следва да бъде уважено.

Искането на ищеца за допускане на съдебно-техническа експертиза със задачи, посочени в исковата молба, следва да бъде уважено, като същата бъде изготвена и въз основа на намиращите се в третото лице - помагач документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинна енергия в процесния имот, вкл. документите за главен отчет на уредите за дялово разпределение и на водомерите за топла вода /в случай, че такива са налице/.