Решение № 524 от 03.10.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 524 гр. Велико Търново, 03.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Георги Драгoстинов

Еманоел Вардаров при участието на секретаря Силвия М. Тодорова като разгледа докладваното от Еманоел Вардаров Въззивно гражданско дело № 20234100500468 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл.258 от ГПК.

С Решение№27/27.02.2023г. по гр.дело№297/2020г. на РС -E. съдът е отхвърлил искoвете с правно основание чл.422 ал.1 ввр. чл.415 ал.1 от ГПК, предявен от „Б. П. П. Ф.”(С.А.)АД, рег.№ 542097902 на ТФР на П. Р.Ф., със седалище и адрес на управление Р.Ф. гр.П.75009, бул.„О.”№1, представлявано от генералния директор - управител Д. Л., чрез „Б. П. П. Ф. С.А., клон Б.” КЧТ с ЕИК: ........, със седалище и адрес на управление гр.С. район „М.“ ж.к.„М.“, Бизнес парк С., бл.14 представляван от Д. Т. Д., против С. Е. Ч. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: с.Р.

№17 Общ.З., за приемане за установено по отношение на С. Е. Ч., че С. Е. Ч. дължи на „Б. П. П.

Ф.”(С.А.)АД, рег.№ ....... на ТФР на П., Р.Ф., чрез „Б. П. П. Ф. С.А., клон Б.” КЧТ с ЕИК: ........: сумата 2004.59лв. - главница, представляваща дължима по Договор№CARD-15436596/27.11.2017г. за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта, материализиран в Договор№PLUS-14642812/28.03.2017г. за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта и приложение към договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №PLUS-14642812, CARD-15436596 от дата 28.03.2017г.; сумата 358.16лв., представляваща възнаградителна лихва за периода: 01.02.2019г.07.05.2019г., сумата 108.46 лв., представляваща мораторна лихва за периода :

01.03.2019г.-19.01.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от 2004.59лв., считано от 03.02.2020г. до окончателното и изплащане, по Заповед№64/12.03.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.дело№31/2020г. на РС-Е..

1

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба, подадена от „Б. П. П.

Ф.”(С.А.)АД, рег.№ ........... на ТФР на П., Р.Ф., чрез „Б. П. П. Ф. С.А., клон Б.” К с ЕИК: ....... - с правоприемник „Ю. Б.”АД с ЕИК: ........, със седалище и адрес на управление гр.С., Район „В.” ул.”О. п.”№.... (чрез юрисконсулт К.З.) против Решение№27/27.02.2023г. по гр.дело№2 97/2020г. на РС-E.. Счита, че решението е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон. Поради факта, че С. Е. Ч. не бил подписал представеното в хода на делото Приложение, неправилно РС-Е. приел, че Ч. не бил дал съгласието си и не се бил запознал е условията и сключването на Договор№CARD15436596/27.11.2017г. за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта. В т.21 от Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-14642812 било договорено, че „с кредитната карта ще бъде доставен документ-приложение, неразделна част от този договор, съдържащо всички конкретни условия на револвиращия кредит и процедурата за активиране на картата:. Всички страници на договора били подписани собственоръчно от Ч.. В ОУ на представения Договор за кредит PLUS-14642812/28.03.2017г., и по-конкретно в раздел „Удостоверявания“ било разписано, че „кредитополучателят потвърждава, че се е запознал, разбира и приема условията и параметрите на Договора за потребителски кредит, отпечатани погоре...“, за което Ч. положил имената и подпис. Така, в производството се явявало доказано, че С.

Е. Ч. е получил Приложението(съдържащо всички съществените елементи от договорното правоотношение за отпускане на револвиращия кредит - лихвен процент на договорната лихва, такси за теглене и обслужване, размер на обезщетението за забава и др.). Това опровергавало изводите на РС-Е. за недействителност на договор, съгласно чл.22 от ЗПК. Пред РС-Е. била назначена и изслушана, и приета съдебно-счетоводна експертиза. Eкспертът установил, че датата на първата трансакция по CARD-15436596 е извършена от ответника на 27.11.2018г., с което кредитополучателят активирал кредитната карта(чл.12 от договора). Вещото лице установило и усвояването на суми от страна на С. Е. Ч., описани в представената към експертизата справка.

Ответната страна правила погашения по револвиращия кредит, като подобно поведение би било правно и житейски нелогично в случай, че не била налице облигационна обвързаност между страните по договор за кредит. Счита, че доколкото не бил оспорен подписът на кредитополучателя, положен на всяка страница на договор PLUS-14642812, както и с оглед установения факт на реално ползване на сумата по кредитния лимит, не можело да се отрече съществуването на облигационна връзка между страните по делото, възникнала по силата на договора за револвиращ кредит. Счита, че неправилно първоинстанционният съд достигнал до извода, че процесният договор е в разрез с разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК и съответно бил недействителен. В договора били посочени

ГПР(32.83%) и общата сума, дължима от потребителя(11469.60лв.), като в чл.3 от договора били обективирани и взетите предвид допускания - началната дата на изчисляване на ГПР е датата на подписване на договора, като договорът бил валиден за целия срок, като страните изпълняват точно задълженията си по него(базово допускане по чл.19 §.3 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета), като по този начин кредиторът изпълнил изискванията към съдържанието на договора за кредит, предвидени в чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. Както националният закон, така и Директива 2008/48/ЕО не поставят като изискване към съдържанието на договора посочване на компонентите на ГПР(нормативно определени в чл.19 ал.1 ЗПК, респ. Приложение№1 към ЗПК).

2

Счита, че процесният договор с надлежно сключен между страните. Същият съдържа всички необходими реквизити, като действията по сключването му са законосъобразни и отговарят на разпоредбите на българското законодателство. Mоли да бъде отменено Решение№27/27.02.2023г. по гр.дело№297/2020г. на РС-Е., като бъде постановено решение, с което да се уважи изцяло предявения по реда па чл.422 от ГПК установителен иск срещу С. Е. Ч.. Претендират се разноски в т.ч. юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78 ал.8 ГПК ввр. чл.37 от ЗПП ввр. чл.25 ал.1 от НЗПП в размер на 100.00лв. Претендират се разноските пред двете инстанции .

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна С. Е. Ч.(чрез особен представител адв.М. Г. от ВТАК), с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, респ. обжалваното първоинстанционно решение потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно, по съображения по същество, развити в отговора на жалбата. Според жалбоподателят правилно РС-Е. приел, че в производството останало недоказано, че процесният договор за револвиращ кредит бил надлежно сключен между страните, тъй като представеното по делото Приложение към Договора за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит

№CARD-15436596/28.03.2017г., относно издаване и ползване на кредитна карта PLUS-14642812, съгласно което дружеството-кредитор отпуска на кредитополучателя револвиращ кредит в размер на 1000.00лв., при следната годишна лихва и такси за ползването му: ГЛП – 35.00%, годишен процент на разходите – 44.90%, месечна такса за обслужване/начисляваща се при трансакции и/или задължения в отчетния период/, такса за администриране на просрочени задължения – 12.00лв., обезщетение за забава - в размер на законната лихва /ОЛП на БНБ + 10.00%/, не било изготвено към момента на подписване на договора, поради което кредитополучателят не можел да се счита обвързан от него. Неподписването на Приложението към договора, водело до неспазване изискванията на чл.11 ал.1 от ЗПК и влечало след себе си липсата на съвпадащи между страните волеизявления по съществените елементи от състава на договора за револвиращ кредит, от което следва, че не е налице договорна обвързаност между страните при условията и параметрите, посочени в Приложението към договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-14642812, №CARD15436596/28.03.2017г. и въззивникът не може да претендира изпълнения по него, респективно последиците от неизпълнението. Съгласно чл.22 от ЗПК, когато договорът за кредит не отговарял на изискванията на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, то същият е недействителен. В този случай потребителят дължал само чистата стойност на кредита, но не и лихви или други разходи по кредита – чл.23 от ЗПК. В случая чистата сума на кредита би се дължала при наличие на действителен договор за револвиращ потребителски кредит, какъвто не се доказало от страна на дружеството. Това е така, тъй като ищецът не твърдял, нито пък установявал към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед да е настъпила изискуемост на вземането респ. задължението на длъжника да върне предоставената му в заем сума. В общия случай при договори за заем с неопределен срок, вземането ставало изискуемо след изтичане на едномесечен срок от поканата. В ЗПК съществувала специална регламентация според която при прекратяване на договор за потребителски кредит с неопределен срок е необходимо отправяне на предизвестие до длъжника, като бил посочен и минимален срок на предизвестието - двумесечен. В случая не се твърдяло и не се установило кредиторът да е отправил до длъжника двумесечно предизвестие и това да е станало преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В приложената покана от 05.07.2019г.- предсрочна изискуемост не била предвидена възможност за 3 плащане в двумесечен срок, нито е обективирано изявление, за прекратяване на договора след изтичане на двумесечен срок от получаването и.

В съдебно заседание въззивникът „Б. П. П. Ф.”(С.А.)АД, рег.№ ........ на ТФР на П., Р.Ф., чрез „Б. П. П. Ф. С.А., клон Б.” КЧТ с ЕИК: ........ - с правоприемник „Ю. Б.”АД с ЕИК:

............(чрез юрисконсулт К.З.) поддържа изцяло въззивната жалба и моли да бъде уважена, респ. обжалваното първоинстанционно решение отменено изцяло, като неправилно и незаконосъобразно, по съображения, изложени в жалбата.

В съдебно заседание въззиваемата страна С. Е. Ч.(чрез особен представител адв. М. С. Г. от ВТАК), моли обжалваното първоинстанционно решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

В. окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.I от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо.

Предявени са установителни искове по чл.422 ГПК ввр. чл.415 ал.1 от ГПК ввр. чл.79 ал.1 от ЗЗД ввр. чл.9 от ЗПК и чл.86 ал.1 от ЗЗД.

Meжду страните е бил сключен Договор№PLUS-14642812/28.03.2017г. за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта, като съгласно чл.12 от договора кредиторът може да предостави на кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит до 10000.00лв. Уговорено е, че кредиторът ще издаде и достави картата на кредитополучателя след проучване на изпълнението на задълженията по договора за кредит на кредитополучателя. Всички задължения свързани с ползването на кредитната карта ще възникнат след активирането от кредитополучателя на издадената кредитна карта. Съгласно чл.15 договорът за револвиращ потребителски кредит е безсрочен, като срокът на валидност на кредитната карта се определя от кредитора и е различен от срока на договора за револвиращ потребителски кредит. Кредитният лимит на картата бил едностранно определен от кредитора, а за ползването на кредитния лимит кредитополучателят следвало да заплаща годишна лихва върху усвоената част от кредитния лимит за срока на ползването му. По делото е представено и Приложение към договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта Договор№PLUS14642812/28.03.2017г., съгласно който кредиторът отпуска на кредитополучателя револвиращ кредит в размер на 1000.00лв., издава кредитна карта MasterCatd при лихвен процент 35% и ГПР 44.90%. В чл.13 е уговорено, че месечните погасителни вноски се правят до 1-во число на месеца, следващ издаването на извлечението най-малко в минимален размер съгласно тарифа. В нея е посочено, че при усвоен кредитен лимит 0.00-1000.00лв. минималната погасителна вноска е 60.00лв., а 1000.01-2000.00лв. минималната погасителна вноска е в размер на 120.00лв. и т.н.