Решение № 4545 от 23.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4545 гр. София, 23.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 84 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА при участието на секретаря ВАСКА Т. И. като разгледа докладваното от СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА Гражданско дело № 20211110147914 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 8 и сл. ЗЗДН.

Производството е образувано по молба с правно основание чл. 8, т. 1 и т. 2 ЗЗДН, подадена от Й. Г. М., ЕГН **********, и А. И. И., ЕГН **********, срещу Ю. С. М., ЕГН **********, син на първата молителка и внук на втората , която се поддържа и в съдебно заседание. Твърди се, че ответникът по молбата е осъществил спрямо тях акт на домашно насилие, както следва: на13.08.2021, около 21:00 – 21:30 ч. ответникът е звъннал на входната врата на жилището им, находящо се в гр. София, , к.в. „Павлово“, ул. „Кота 1050“ № 137, ет. 6, ап. 27. След като първата молителката му е отворила вратата е видяла как ответникът държи туба с течност, която миришела на бензин. Ответникът се опитал агресивно да влезе в апартамента, като казал „Ей сега ще ви разкажа играта“. В опита си да влезе в апартамента капачката на тубата с бензин се отворила и течността се разляла, включително и по дрехите на първата молителка. Последната започнала да крещи за помощ, след което двама съседи се притекли на помощ. Междувременно първата молителка се обадила на тел. 112 да подаде сигнал за случилото се. На място пристигнал екип на 06 РУП, който задържал ответникът.

Ответникът частично оспорва молбата. Не отрича на процесната дата и място да е бил на мястото, на което се твърди да е извършен акт на домашно насилие. Твърди, че молителите не са одобрявали бъдещата му съпруга и не са били съгласни да се ожени за нея. Не отрича, че през цялото време е държал бутилка с бензин, както и, че при сборичкване между него и майка му, тубата се е отворила и се е разляла, съдържащият се в нея течност. Отрича да е 1 имал намерение да подпалва „себе си или каквото и когото и да е“.

Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение /чл. 12 ГПК/ и закона /чл. 5 ГПК/, прави следните правни и фактически изводи:

Относно молбата с правно основание чл. 8 ЗЗДН

Съгласно чл. 2 ЗЗДН „Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство”. В случая молбата е подадена от лице, което твърди лично да е пострадало от домашно насилие, поради което и на основание чл. 8, т. 1 и т. 2 ЗЗДН, т.е. от процесуално легитимирано да търси защита лице. Ответникът е син на първата молителка и внук на втората /видно от удостоверение за раждане на л. 15-16 от делото/, предвид което попада сред лицата, срещу които може да се търси защита – чл. 3, т. 5 ЗЗДН.

Описаният в молбата акт представлява домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, тъй като е налице твърдение за осъществено психическо насилие. Молбата е депозирана в едномесечния преклузивен срок. Предвид изложеното съдът намира същата за допустима.

По делото са представени писмени доказателства – декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в която са описани подробно процесният акт на домашно насилие по време, място, начин на извършване, като е посочено и авторството им; два броя удостоверения за раждане.

В хода на производството в качеството на свидетели са разпитани Иво Огнянов Паунов, Димитрина Гетова Гетова – Сенкина и Антон Димитров Димов.

От показанията на всички свидетели категорично се установява наличие на влошени междуличностови отношения между страните по делото.

При преценка на показанията на свидетеля Паунов, съдът не намира пречка да ги ползва за формиране на свободното си вътрешно убеждение, още повече, че същите са събрани въз основа на лични впечатления и кореспондират с останалите събрани по делото доказателства.

В открито съдебно заседание на 11.08.2022г. свидетелят подробно и последователно е описал, че на процесната дата и място ответникът е държал в ръката си туба, от която миришело на бензин, че е имало разлят бензин по земята, както и, че е чул ответникът да казва на майка си „Като ме пусната мога да дойда и мога да те запаля“. Единствено съдът не се довери на показанията му, в частта, в която свидетелят твърди ответникът да е държал в ръката си и запалка, тъй като подобно твърдение в сезиращата молба не е посочено, а и същото остава изолирано от събраната доказателствена съвкупност.

Показанията на свидетелката Гетова съдът също кредитира с доверие. Независимо, че същата няма преки впечатление от случилото, по косвен начин пресъздава казаното от молителката М. за въпросния инцидент. От показанията й безспорно се установява състоянието на молителката след случилото се на 13.08.2021г., както и системността на 2 психическото негативно въздействие по отношение на същата от сина й.

От показанията на разпитания по делото свидетел на страната на ответника също се установява, че последният е бил на процесната дата и място да връчи повторно поканата за сватбата и, че е държал туба с бензин. Не могат да бъдат възприети за достоверни показанията му, в частта, за която твърди, че след посещение от страна на молителката Й. М. в заведението на ответника е намирал „странни предмети – косми и конци, които подозирам, че са подметнати с цел магически въздействие“. На първо място свидетелят не твърди да са подметнати от конкретно лице, в т.ч. и от Й., нито пък твърди лично и непосредствено да е възприел действията, изразяващи се в „подмятането“ им, а само предполага.

Безспорно е по делото, че между страните са налице обтегнати отношения и нарушена комуникация в резултат на междуличностни противоречия. Това се установява както от изложението на молителките в молбата, становището на ответника, така и от свидетелските показания. Установявайки обтегнатите отношения между страните, съдът намира, че поведението от страна на ответника спрямо молителките, изразяващо се в психическо посегателство над тях и заплахи, граничи с ненормално ниво на комуникация между тях.

Същото попада извън границите на нравствеността и съвременните виждания за човешко общуване, вкл. и по връчване на покана за сватба, съгласно които, противоречията, независимо от техния характер, следва да се разрешават чрез диалог и при противопоставяне на аргументи. В случая се касае за ескалация на отношенията в поведението на ответника, която не може да разреши по нормален път възникналите спорове между страните, относно избора му на съпруга. Между тях е налице непримирим конфликт на лична основа.

Общуването помежду им е извън рамките на добрия тон, разбирателството и взаимното доверие.

Съдът намира за изключително неприемлив подхода от страна на ответника за даване на покана за собствената му сватба, с туба в ръка, съдържаща запалителна течност, поставяща в опасност както собствения живот и здраве на самия ответник, така и на околните, в т.ч. и на молителките, а и на всички живущи в сградата. Съдът намира също и, че и молителките с явните си действия по неодобряване на решението на ответника да сключи граждански брак с жена от турски произход са надхвърлили стремежа си за по – добър избор според тях на партньор в живота на ответника.

Независимо от наличието на влошени отношения помежду си, предвид начина на извършване на деянието, държейки в ръка туба с течност, която е силно и бързо запалителна и вземайки предвид възможните последици за застрашаване живота на множество хора, безспорно действията на ответника са от естество да предизвикат негативни психични емоции и страх за човешкия живот и телесната неприкосновеност у всеки човешки индивид.

Не може да бъде възприето твърдението на ответника, че не е имал намерение да подпалва себе си или другиго, доколкото самият той пред органите на МВР е заявил, че е взел тубата с бензин за да „привлече вниманието на майка си“. Твърдението му, за наличие на проблем със собственото си моторно средство, което е подтикнало ответника да се носи туба с бензин, се потвърждава единствено от показанията на свидетеля Димов. Дори и да се 3 приеме, че това в действителност е така, с действията си по държане на подобна течност, ответникът е могъл и е бил длъжен да предвиди какви последици могат да настъпят, които водят най – малкото до възбуждане на основателен страх за живота на пострадалите лица.

При това положение, установявайки по делото нарушаване на нормалната комуникация между страните, съдът намира, че става въпрос за агресия, изразена от страна на ответника към молителите, с които действия е осъществено домашно насилие, под формата на психическо такова.

Мерките за защита от домашно насилие, макар и да не представляват наказание, имат силно рестриктивен характер и ограничават правата и интересите на засегнатите лица.

Такова ограничаване може да се допусне само при наличие на безспорно установени актове на домашно насилие, каквито в случая са налице.

Относно вида на мярката за защита

Мерките за защита по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН представляват не наказание за извършителя, а налагани от съда принудителни административни мерки по смисъла на чл. 22 ЗАНН, които имат за цел защита на пострадалото лице чрез отнемане възможността на извършителя да извърши друг акт на насилие срещу пострадалия /чл. 5, ал. 1, т. 2-4 ЗЗДН/ и мотивирането на самия извършител към неагресивно поведение към пострадалото лице и ограничаване на последиците за последното от акта на насилие /чл. 5, ал. 1, т. 1, 5 и 6 ЗЗДН /. При налагане на мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на молителя или становището на ответника, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки /чл. 16, ал. 1 ЗЗДН/.

В настоящия случай, с оглед характера на акта на акта на домашно насилие, съдът намира за подходящи спрямо ответника мерките за защита по чл.5, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ЗЗДН: задължаване да се въздържа от домашно насилие спрямо пострадалите и забраняване на ответника да се доближава до молителите и тяхното жилище на разстояние, по-малко от 200 м. Посочените мерки /освен задължаването на ответника да се въздържа от домашно насилие, което е постоянно негово законово задължение / следва да се наложат за срок от 12 месеца от постановяване на настоящото решение за издаване на заповед за защита /по арг. от чл. 19 ЗЗДН/, който ще даде възможност на ответника да преосмисли както извършените деяния, така и своето бъдещо поведение.

Относно размера на наложената глоба

Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да наложи на извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200 до 1 000 лв. Съдът, като съобрази извършеното от ответника домашно насилие и настъпилите последици за молителя от деянието спрямо него, счита, че на ответника следва да бъде наложена глоба в размер на 200,00 лв.

Относно разноските за делото

При този изход на делото молителят има право на разноски. Такива се установяват в размер на 1200 лв. заплатено адвокатско възнаграждение и 25,00 лв. държавна такса. на 4 основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати същите.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ИЗДАВА ЗАПОВЕД на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН срещу Ю. С. М., ЕГН **********, като:

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН Ю. С. М., ЕГН **********, да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Й. Г. М., ЕГН **********, и А. И. И., ЕГН **********.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. първо Ю. С. М., ЕГН **********, да не доближава на Й. Г. М., ЕГН **********, и А. И. И., ЕГН ********** , на разстояние, по-малко от 200 метра, за срок от 12 месеца, считано от датата на постановяване на решението.

ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН Ю. С. М., ЕГН **********, че при неизпълнение на настоящата заповед полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата.