Решение № 1895 от 02.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1895 гр. София, 02.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20221110171164 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 124 и следващите от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу П.

Х. С., Д. И. Г. и Г. И. Г., с която са предявени следните осъдителни искове: искове с правно основание чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за установяване съществуване на вземане за сумата от 4708.34 лева – незаплатена главница за стойност на доставена топлинна енергия за имот– апартамент № ...., находящ се в гр.София, ж.к.

„Д., бл. ..., вх. ..., ет. ..., абонатен номер ..., за периода 01.05.2019г.– 30.04.2021г., както и на сумата 27.15 лева - главница за осъществено дялово разпределение за периода 01.11.2019г. – 30.04.2021г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 30.12.2022г., до окончателното плащане; искове с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване съществуването на вземане за сумата от 863.97 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2020г.– 06.12.2022г. и 5.76 лева – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 16.05.2020г.– 06.12.2022г.

Вземанията се претендират разделно от ответниците в качеството им на наследници на М. Д. С. и И. Д. Г., последните наследници на Г. Д. Г., при квоти от по 1/3 част за всеки 1 ответник.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с наследодателите на ответниците – М. Д. С. и И. Д. Г., които били наследници на Г. Д. Г., въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 от ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия до топлоснабден имот - апартамент № 19, находящ се в гр.София, ж.к. „Д.“, бл. ..., вх. ..., ет. ..., абонатен номер ...., като ответниците имали задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение, което не са сторили. С оглед на тези обстоятелства, моли да бъде постановено решение, с което ответниците да бъдат осъдени да му заплатят при посочените квоти описаните суми, ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане. Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания. Претендира разноски.

Ответникът П. Х. С. е депозирал отговор на исковата молба. Оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва между страните да е налице облигационно правоотношение, по което да е клиент на топлинна енергия за предоставяните от ищеца услуги. Поддържа, че приложение следва да намери Директива 93/13 и 2011/83/ЕС. При евентуалност релевира възражение за погасяване на процесните вземания по давност.

Ответникът Д. И. Г., чрез назначения особен представител – адв. Ц. - Ц., е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва да се намира в облигационно правоотношение с ищеца и да има качеството на потребител на топлинна енергия за процесния период, така и неговият наследодател да е бил потребител на топлинна енергия и да е ползвал доставена от ищеца топлинна енергия. Навежда довод, че представеният от ищеца договор, сключен с ФДР и представител на Етажната собственост на сградата, в която се намира процесния имот, не е действал за процесния период, тъй като е преустановил действието си с изтичане на пет години от сключването му. Оспорва ищецът да е доставял до процесния имот количество топлинна енергия в претендираната стойност и с необходимото качество за предоставяните от дружеството услуги. Навежда довод, че процесните суми са недължими, с оглед неизпълнение на изискванията сметките да се изготвят при реално енергийно потребление, като в тази връзка счита за приложима разпоредбата на чл. 13 от Директива 2006/32/ЕО относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги. Намира, че приложеното извлечение от сметка не съставлява писмено доказателство. Като самостоятелно основание за неоснователност на претенцията за обезщетение за забава ответникът сочи обстоятелството, че не е поставен в забава. При евентуалност релевира възражение за погасяване на процесните вземания за топлинна енергия и дялово разпределение по давност. Прави искания по чл. 190 ГПК и за допускане на допълнителени въпроси към искането на ищеца за допускане на изслушване на СТЕ.

2

Ответникът Г. И. Г. , е депозирал отговор на исковата молба. Оспорва по съдържание приложените от ищеца към исковата молба извлечение от сметка, общи фактури и съобщения към фактури, като прави искане за откриване на производство по реда на чл. 193 ГПК по отношение на същите и възразява по приемането им като доказателства по делото.

Намира, че от същите не се установяват количествата доставена топлинна енергия в процесния имот, както и относно отдадената топлинна енергия за сградна инсталация.

Релевира евентуално възражение за погасяване на задълженията по давност. Прави искания по чл. 190 ГПК и чл. 193 ГПК, както и за допускане на допълнителен въпрос към искането на ищеца за допускане на изслушване на СТЕ.

Конституираното трето лице-помагач „Техем Сървисис“ ЕООД представя изисканите документи и твърди, че услугата дялово разпределение е извършвана.

При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна следното:

Представен е Протокол от 26.10.2008г. от проведено Общо събрание на етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето решение за сключване на договор с „Техем Сървисис“ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Представен по делото е също договор от 03.06.2020г., сключен между ищеца и ФДР – „Техем Сървисиз“ ЕООД. Съгласно постановките на ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС решението на ОС на ЕС обвързва собствениците на обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ от услугата дялово разпределение. Доказателства за релевиран отказ от услугата не се съдържат по делото, поради което решение на ОС на ЕС обвързва собствениците на имота.

За изясняване на релевантни по делото обстоятелства е била допусната съдебнотехническа експертиза. Съгласно приетото заключение на съдебно-техническата експертиза, сградата, в която се намира имота, е с непрекъснато топлоснабдяване през процесния период. Установено е редовно отчитане на общия топломер в абонатната станция /АС/, както и че същият е преминавал периодичен метрологичен контрол. Извършените измервания в АС, начисленията по фактури, дяловото разпределение и остойностяване на потребената топлинна енергия за имота са в съответствие с нормативните изисквания.

Технологичните разходи на АС са приспаднати за сметка на доставчика на топлинна енергия. Дяловото разпределение е било извършвано от „Техем Сървисиз“ ЕООД. За имота е била потребявана топлоенергия за отопление, за сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване. Същите са изчислявани за всеки месец по реда на чл.44, al. 1 от Наредба №16-334 одобрена от МИЕ и обнародвана в ДВ бр.34/24.04.2007г. Изчисленията са направени съгласно методика и формули в приложение към чл.61, ал.1, приложени в Наредба№ 16-334. През процесния период е начислена „служебна енергия“. За абоната е изчислявана ТЕ за отопление на имота с три отоплителни тела с мощности 1260 Вт – 2 бр., 1392 Вт – 1 бр и щранг-лира с мощност 410.88 Вт. През процесния период ТЕ за отопление, 3 отдадена от сградната инсталация е изчислена по формула, приложена в Наредба №16-334 06.04.2007г. За процесния период ТЕ за битово горещо водоснабдяване е изчислена на база 3 броя потребители за 2020г. и за 2 броя за 2021г. Отговорено е, че размерът на дължимите суми е 5071.18 лева. Вещото лице е отговорило на допълнително поставените въпроси, като е посочило, че общият топломер и водомер в абонатната станция в сградата са преминали задължителна метрологична проверка, посочвайки датите и мястото на проверките, които проверки влизат в 5-годишния срок за извършването им. Обосновал е начисляването на топлоенергия с представени два констативни протокола за липса на достъп в имота.

Няма основание да не бъде кредитирана експертизата поради това, че вещото лице е използвало документи, неналични по делото или такива, осчетоводени в счетоводството на ищеца. При изпълнение на своята задача вещите лица работят както с приети по делото писмени и веществени доказателства, така и с документи и вещи, които са предоставени от страните или се съхраняват в държавни учреждения или се намират в трети, неучастващи в спора лица /проверки в счетоводството на търговци, проверки на документация, съхранявана в архиви или нотариални кантори, проверки на регулационни или други благоустройствени актове и документи в техническата служба на общината и др./. Решение № 48 от 23.07.2020 г. по т. д. № 199 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър.

Отделение/. Законодателната идея е вещото лице да изготви заключението си само на база на собствените си знания и опит, като ползва събрания по делото доказателствен материал и предоставените му от страните или трети лица материали, стига това да не почива на база на странични данни или предположения, което е в случая не е налице. Прегледаните материали могат да не бъдат представени в оригинал или копие пред съда, но по искане на някоя от страните съдът може да изиска документите, за да може да бъде оспорена тяхната истинност.

Ако истинността на документите не се оспорва, представянето им пред съда не е задължително /Решение №131 от 12.07.2018г. по гр.д.№131/2018г. на ВКС, ГК, IV г.о./.

Видно от представените по делото доказателства – договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредба за държавните имоти, правото на собственост върху топлоснабдения имот – апартамент № ...., находящ се в гр. София, ж.к. „Д.“, блок ..., ет. ..., е придобито при права 2/3 ид.ч. за Д. З. И. и 1/3 ид.ч. за И.Д. Г. и М. А. Г..

Приложено е удостоверение за наследници на Д. З. И., от което е видно, че е починала на 17.01.1999г. и е оставила за свои наследници: М. Д. С. /дъщеря/, Г. Д. Г. /син, починал/ и И. Д. Г. /син, починал/.

От представеното удостоверение за наследници на Г. Д. Г. се установява, че след смъртта си през 10.06.2011г. лицето е наследено от сестра си М. Д. С. и брат си И. Д. Г., които обаче също са починали съответно на 02.09.2021г. и на 07.02.2014г., поради което наследници се явяват П. Х. С., Д. И. Г., Г. И. Г..

От представеното удостоверение за наследници на И. Д. Г. се установява, че лицето е починало на 07.02.2014г. и е оставил за наследници децата си - Д. И. Г. и Г. И. Г..

От представеното удостоверение за наследници на М. А. Г. се установява, че лицето е 4 починало на 22.05.2015г. и е оставило за свои наследници децата си - Д. И. Г. и Г. И. Г..

При установената фактическа обстановка, съдебният състав прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на ТЕ между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея. Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена на услугата дялово разпределение, като стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл.36, ал.2 от Общите условия от 2016 г. е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите. По силата на договорните взаимоотношения между "Топлофикация София" ЕАД и третото лице помагач цената на услугата се заплаща от топлофикационното дружество на търговеца, извършващ дялово разпределение, а по силата на чл. 13, ал. 1, т. 1 от Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия потребителите дължат възстановяване на заплатените суми за тази услуга на топлофикационното дружество. Цената на услугата дялово разпределение се посочва в сключения договор между топлофикационното дружество и търговеца, извършващ дяловото разпределение, съгласно чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ. Във връзка с това по силата на закона възниква система от две относително независими правоотношения, чиито страни и предмет се определят от закона. По едното възниква задължение за топлофикационното дружество за заплащане на търговеца, извършващ дялово разпределение цената на услугата дялово разпределение, а по второто - потребителите дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество. С договора, сключван по реда на чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ между топлофикационното дружество и търговеца, извършващ дялово разпределение се определя само цената за услугата дялово разпределение, а в този по чл. 140, ал. 5, т. 8 ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ дялово разпределение само условията и начинът на плащане на услугата. И двата договора обаче не променят страните и предмета на правоотношенията във връзка с цената, защото както те се определят от закона. Ето защо законът установява задължение на купувача /потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение, чиято цена се определя от договора между тях, като няма значение дали топлофикационното дружество е платило предварително, впоследствие или дали въобще е платило тази цена на търговеца, извършващ дялово разпределение, както и е без значение дали общите условия на топлофикационното дружество установяват задължение на купувача /потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение. Единственото условие (основание) за задължението на потребителите за плащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество е услугата за дялово разпределение да е извършена.