Решение № 4630 от 24.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4630 гр. София, 24.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-1 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Е. Стоева при участието на секретаря Весела Хр. Станчева като разгледа докладваното от Е. Стоева Гражданско дело № 20221100103092 по описа за 2022 година

Предмет на производството е предявен от Е. Д. Т. против Столична община осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 30 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата от 19.08.2021г. до изплащането.

Твърденията на ищцата са, че на 19.08.2021г. в гр. София, при движение по десния тротоар на ул.Даскал Манол в посока от бул. Пенчо Славейков към ул. Я.К. и на няколко метра преди пресечката с ул.Виктор Григорович се спънала в неравност поради повдигната тротоарна плочка и паднала на земята. Като последица получила открито счупване на лявата лакътна кост с фрагментарно разместване, открито счупване на лявата лъчева кост с фрагментарно разместване, разкъсно-прорезна рана в областта на лявата китка и охлузване на двете колена. Твърди от така получените увреждания да е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, обезщетяването на които претендира от ответника, в качеството на задължено по чл.31 ЗП лице да ремонтира и поддържа в изправност общинската пътна мрежа, част от която е тротоара.

Ответникът оспорва иска по съображения за неговата неоснователност и недоказаност. Поддържа съпричиняване с твърдението падането на ищцата да се дължи на липса на проявено внимание при придвижването или на действия на трето лице. Счита претендирания размер на неимуществени вреди за прекомерен спрямо действително претърпените такива.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:

1

Съгласно чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.

Отговорността на възложителя е за чужди виновни противоправни действия и има гаранционно-обезпечителен характер. На основание чл.51, ал.1 ЗЗД тя обхваща всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Предпоставките за отговорността по чл.49 ЗЗД са: възлагане на работа от възложителя; противоправно деяние на изпълнителя; причиняване на вреди при или по повод изпълнението на работата; причинна връзка между деянието и вредите.

Вредите се считат причинени при изпълнение на възложената работа не само когато са резултат на действие, но и когато настъпят в резултат на бездействие на лицето, на което е възложена работа. За възложителите бездействието е основание за отговорност за увреждане, когато то се изразява в неизпълнение на задължения, които произтичат от закона, от техническите и други правила, и от характера на възложената работа /ППВС № 9/1966г./.

В случая съдът е сезиран с иск за обезщетение за вреди, основани на твърдението за отговорност на ответника Столична община по чл. 49 ЗЗД като последица от противоправно бездействие на нейни служители и/или на лица, на които е възложено поддържането на тротоарите от градската пътна мрежа, предназначени за придвижването на пешеходци, изразяващо се в неизпълнение на законовото задължение за ремонт и поддръжка.

От разпитаната по делото свидетелка Р.Д. /дъщеря на ищцата/ се установява, че в деня на инцидента около 10ч. сутринта излезли с майка си от дома си на ул.Даскал Манол и тръгнали по десния тротоар в посока бул.Пенчо Славейков към ул.Виктор Григорович. На ъгъла на пресечката между ул.Даскал Манол и ул.Виктор Григорович внезапно ищцата се спънала и паднала на земята преди свидетелката да успее да я задържи. При изправянето си започнала да вика от болка, а ръката била в неестествена форма, разрязана, с висящо парче кожа и кръв. Припаднала от болката и шока и се наложило случаен минувач да я постави на пейка в близката градинка. След около 20 минути дошъл синът на свидетелката и заедно завели ищцата в болница „Пирогов“. Сочи, че на мястото тротоарът е много разбит, плочките са начупени и стърчащи нагоре, в една от които майка й се спънала. Преди това не е изпитвала затруднение при ходенето поради възрастта си и не е ползвала бастун. Преминали през този участък на тротоара, защото иначе трябвало да ходят по пътното платно между колите.

Свидетелят П.Д. /внук на ищцата/ сочи, че живее в квартала и знае за мястото на инцидента. Потвърждава, че плочките на тротоара на ъгъла между двете улици са много разместени и разбити, по която причина пешеходците често излизали на пътното платно за да го заобиколят.

Показанията на свидетелите относно лошото състояние на тротоарния участък не се опровергават от други доказателства, поради което съдът ги кредитира. В тази връзка следва да се посочи, че в писмения отговор ответникът признава, че значителна част от тротоарите в район Красно село не притежават нужния за ползване вид.

Първата свидетелка е очевидец и показанията й отразяват непосредствено възприетия факт на препъване на ищцата в една от счупените плочки, поради което съдът приема за установена причинно-следствената връзка причината за падането и получените травматични увреждания.

По делото не са събрани доказателства то да се дължи на обстоятелства от 2 субективен или обективен характер, като непроявено от ищцата внимание при движението, заболяване, внезапно прилошаване или от действията на трето лице, поради което наведеното възражение за съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД е неоснователно.

Не е спорно, че мястото на произшествието е улица, предназначена за придвижване на пешеходци, която е публична общинска собственост на Столична община по чл.3, ал.3 и чл.8, ал.3 ЗП във вр. с §6, т.6 от ДР на ЗДв.П. На основание чл.31 и чл.30, ал.4 ЗП общините са задължени да осъществяват ремонт и поддържане на общинските пътища, както и ремонт и поддържане на подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите на урбанизираните територии. Съгласно §1, т.12, 13 и 14 от ДР на ЗП това включва дейности по полагане на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация и предприемане на мерки за защита принадлежностите и съоръженията, както и задължения за незабавно сигнализиране препятствията по общинските пътища и улици, в тази част тротоари за пешеходно придвижване, с отстраняването им във възможно най-кратък срок - чл.167, ал.1 ЗДв.П и арг. от чл.3, ал.2 ЗДв.П. От това следва, че ответникът има задължение да осигурява чрез свои служители или чрез трети лица поддържането на тротоарната настилка в състояние, съответно на предназначението за безопасно ползване от пешеходците, което в случая не е било изпълнено и това обуславя пораждането на отговорността по чл.49 ЗЗД за причинените вреди.

От събраните по делото писмени доказателства, свидетелски показания и заключение на вещото лице по СМЕ се установява, че вследствие на произшествието ищцата получила открити многофрагментни фрактури на лявата лъчева и лявата лакътна кост в долната им част -в областта на китковата става и разкъсно-прорезна рана на вътрешната повърхност на лявата китка. Уврежданията са причинили трайно затруднение в движенията на левия горен крайник за период от 3 месеца.

Непосредствено след инцидента постъпила в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, където извършена хирургична обработка на раната и наместване на счупените кости с обездвижване на лявата предмишница с гипсова лонгета. Гипсовата имобилизация е продължила 30 дни, след което подменена с ортопедична ортеза за още 2 седмици, а после насочена за рехабилитация. Според заключението на вещото лице към момента счупените лакътна и лява лъчева кост са зараснали, но с голяма дислокация под ъгъл и деформация поради голямата крехкост на костите на ищцата и напредналата възраст, носещо риск при по-продължителна оперативна интервенция. Лявата киткова става на ищцата е трайно изкривена радиално, а лакътната кост – воларно. Движенията на лявата киткова става са ограничени при отвеждане встрани и разгъване назад. След третия месец ищцата постененно започнала да си служи с лявата ръка и трудно боравела с малки предмети. Получените фрактури и порочното им зарастване довели до частична, но трайна инвалидизация на ищцата.

Според показанията на св.Д. след изписването от болницата ищцата не е могла да си служи с увредената ръка, поне два месеца е била на легло и се е нуждаела от чужда помощ. През това време изпитвала силни болки, въпреки изписаните обезболяващи. В началото се е налагало да ходи в болницата и да махат поставената шина, за да обработят раната. След около три месеца била поставена подвижна шина, но ръката продължила да я боли, особено при атмосферни промени, не е могла да я натоварва и останала леко крива. След инцидента била стресирана, не смеела да излиза сама и заобикаляла от далече мястото на инцидента.

3

Според показанията на св.Д. първите два месеца ищцата била на легло и ставала за кратки интервали. Едва на третия месец започнала да се изправя. Преди злополуката не е имала заболявания. Първоначално раната била гипсирана, а след това на мястото поставена шина. Преди инцидента ищцата била самостоятелен човек и си вършела всичко сама, поради което преживяла много тежко необходимостта от чужда помощ след падането.

Тези доказателства по безспорен начин установяват претърпени от ищцата болки и страдания от травматичните увреждания. При определяне техния размер съдът отчита възрастта й към деня на произшествието /86г./; естеството и тежестта на уврежданията, както и начина на получаването им довело до ограничения в движението и обслужването с необходимост от ползване на чужда помощ; общият оздравителен период от около три месеца, съпроводен с болки и страдания, с различна интензивност. Следва да се отчетат и деформацията на увредените кости на ищцата и ограниченията в движението на лявата киткова става, които негативни последици са с траен характер и несъмнено ще оказват влияние върху възможността да води нормален и пълноценен начин на живот, предвид и напредналата й възраст.

По тази причина съдът приема за справедливо по чл.52 ЗЗД и съответно на претърпените вреди обезщетение за неимуществени вреди от 30 000лв., съответстващо на претендирания с иска размер

Върху така определеното обезщетение на основание чл.84, ал.3 ЗЗД ответникът дължи заплащането на законна лихва от настъпване на увреждането на 19.08.2021 г. до изплащане на главницата.

По разноските:

С определение от 17.05.2022 г. на основание чл. 83, ал. 2 ГПК ищцата е била освободена от заплащане на държавна такса и разноски по иска. Същата е представлявана от адвокат при условията на чл.38, ал.1 ЗА, поради което и на основание чл. 38, ал. 2 ЗА ответникът следва да заплати на адв. И. Т. - САК адвокатско възнаграждение от 3450лв., изчислено в съответствие с чл.7, ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса за уважения иск от 1200лв., както и 300лв., платено от бюджетните средства на съда възнаграждение за вещо лице, или общо сумата от 1500лв.

В съответствие с чл. 127, ал. 4 ГПК ищцата е посочила следната банкова сметка, по която да бъде платено обезщетението:************ - „Юробанк България“ АД.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Столична община, гр.София, ул. *******, представлявана от кмета Й.Ф., да заплати на Е. Д. Т., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София, ул.

*******, сумата от 30 000лв. на основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД, представляваща 4 обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие увреждане, настъпило на 19.08.2021г. от падане на тротоар на ул.Даскал Манол, ведно със законната лихва върху главницата от 19.08.2021г. до изплащането.

ОСЪЖДА Столична община да заплати на адв. И. Т. - САК, с адрес гр. София, ул. *******, адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА от 3450лв.