Решение № 425 от 15.07.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 425 гр. София, 15.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Анелия Цанова

Михаил Малчев при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно търговско дело № 20251001000168 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 240, ал. 1 ГПК.

Образувано е молба от „БИ АДВАЙЗЪРС“ ЕООД, действащо чрез процесуалния си представител, за отмяна на решение № 1601 от 19.11.2024 г., постановено по т. д. № 20241100901403 по описа на СГС, което е постановено по реда на чл. 238, ал. 1 ГПК и чл. 239, ал. 1 ГПК (неприсъствено решение).

С поставеното неприсъствено решение от 19.11.2024 г. СГС е осъдил „БИ АДВАЙЗЪРС“ ЕООД, с ЕИК 205150803, да заплати в полза на „ЕР СТРОЙ РЕМОНТИ“ ЕООД, с ЕИК 202809928, на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 33 454,00 лв. – съставляваща част от общо вземане в размер на 43 454,00 лв., което представлява уговорена част от договорно възнаграждение за възложени и изпълнени до определен етап СМР по сключен договор за предоставяне на услуги № 1499 от 11.09.2023 г., заедно със законната лихва върху главния дълг, считано от 09.07.2024 г. до окончателното му изплащане.

В молбата на „БИ АДВАЙЗЪРС“ ЕООД се твърдят обстоятелства по чл.

240, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на постановеното неприсъствено решение.

Посочва се, че дружеството е със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Черни връх“ № 69А, вх. В, партер. Поддържа се, че процесните призовки и съобщения незаконосъобразно са счетени за надлежно връчени съгласно чл.

50, ал. 2 ГПК, като процедурата за призоваване е била нередовна. Заявява се, че на призовката не са отбелязани датите, на които адреса е посетен от 1 връчителя, дали са събирани сведения от съседи познат ли е търговец с това наименование, пребивавал ли е на този адрес и кога и на същата не е направено отбелязване, че дружеството е напуснало адреса. Твърди се, че в случая са липсвали предпоставките за приложение на чл. 50, ал. 2 ГПК Моли се да бъде отменено решение № 1601 от 19.11.2024 г., постановено по т. д. № 20241100901403 по описа на СГС и да се върне делото на СГС за ново разглеждане от фазата на размяна на книжа по реда на чл. 130-133 ГПК.

В указания от съда срок е депозиран отговор на молбата по чл. 240, ал. 1 ГПК от страна на „ЕР СТРОЙ РЕМОНТИ“ ЕООД, действащо чрез процесуалния си представител. С него се излагат подробни съображения за неоснователност на молбата и се моли същата да бъде оставена без уважение.

С оглед изложените в молбата доводи и становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, Софийски апелативен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззвиният съд намира, че процесната молба по чл. 240, ал. 1 ГПК е депозирана в преклузивния едномесечен срок от връчване на неприсъственото решение и от страна, имаща правен интерес да иска отмяната. Ето защо молбата е допустима, а и редовна - отговаря на изискванията на чл. 260 - чл.

263 ГПК.

Разгледана по същество, съдът намира молбата за ОСНОВАТЕЛНА:

Производството по т. д. № 20241100901403 по описа на СГС е било образувано по исковата молба на ЕР СТРОЙ РЕМОНТИ“ ЕООД срещу„БИ АДВАЙЗЪРС“ ЕООД, с която е предявен осъдителен иск на основание чл.

266, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 33 454,00 лв. – съставляваща част от общо вземане в размер на 43 454,00 лв., което представлява уговорена част от договорно възнаграждение за възложени и изпълнени до определен етап СМР по сключен договор за предоставяне на услуги № 1499 от 11.09.2023 г.

Видно от данните по първоинстанционното дело, препис от исковата молба с приложенията, молбата-уточнение и разпореждането на съда по чл.

367 ГПК от 15.07.2024 г., са били изпратени за връчване на ответника на посочения от ищеца адрес гр. София, 1000, бул. Черни Връх № 69А, вх. В, ет. партер, който е и вписания в ТР адрес на управление на това търговско дружество към този момент. Книжата са се върнали по делото като невръчени, като призовкарката Й. Л. на 17.09.2024 г. е отбелязала на гърба на съобщението от 16.07.2024 г., че „на посочения адрес липсват фирмени знаци, офис и служители на търсената фирма. Моля за указания……..“.

С разпореждане №7613/19.09.2024г., върнатото съобщение в неговата цялост е разпоредено да се приложи към делото, като надлежно връчено на ответника, при приложение хипотезата на чл. 50, ал. 2 ГПК, считано от 17.09.2024 г. Разпоредено е също така делото да се докладва след изтичането 2 на двуседмичния срок за подаване на писмен отговор.

С определение № 3915 от 14.10.2024 г. СГС е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 15.11.2024 г., като изрично е отбелязал, че за същата дата следва да се призоват страните. За насроченото съдебно заседание реално призовка до ответното дружество не е изпращана, като без призовкар отново да посети адреса му на управление, директно първата инстанция е приела на основание чл. 50, ал. 2 ГПК, че е редовно призован.

На проведеното на 15.11.2024 г. открито съдебно заседание ответникът, редовно призован според СГС на основание чл. 50, ал. 2 ГПК, не е бил представляван от управителя или друг процесуален представител, като не е постъпило и искане от същия за разглеждане на делото в негово отсъствие. В същото съдебно заседание процесуалният представител на ищеца е поискал от съда да постанови неприсъствено решение, което искане е уважено, поради наличието според СГС на предпоставките по чл. 239 ГПК.

Препис от процесното неприсъствено решение на СГС от 19.11.2024 г. е изпратен за връчване на адрес - гр. София, 1000, бул. Черни Връх № 69А, вх.

В, ет. партер, който е и вписания в ТР адрес на управление на това търговско дружество към този момент. Книжата са се върнали по делото като невръчени, като призовкарката Й. Л. на 12.02.2025 г. е отбелязала на гърба на съобщението от 19.11.2024 г., че „на адреса липсват фирмени знаци, офис и служители на търсената фирма“.

При горните данни, Софийски апелативен съд намира, че в случая са налице предпоставките по чл. 240, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на неприсъственото решение, а именно ненадлежно връчване на препис от исковата молба или призовките за съдебно заседание.

При установените фактически данни, се налага извод, че в нарушение на процесуалния закон, съдът не е осигурил процесуалната възможност на молителя да участва в делото и да се защити. Така, по отношение на първото процесуално действие, което е предприел съставът – връчване на копие от исковата молба с приложенията е приложена неправилно разпоредбата на чл.

50, ал. 2 ГПК. Процесната констатация от 17.09.2024 г. на призовкаря, че „на посочения адрес липсват фирмени знаци, офис и служители на търсената фирма. Моля за указания……..“ би могла да обуслови приложение на чл. 50, ал. 2 ГПК при положение, че същият е удостоверил надлежно, че дружеството е пребивавало на адреса в определен период от време, но към момента на посещението му вече е напуснало адреса, на който липсват данни за обозначителна табела и помещения, в които пребивават негови служители.

Тези данни трябва да са събрани надлежно съобразно изискванията на ГПК - с посочване на лицето осигурило сведенията. В този смисъл е и константната практика на ВКС, обективирана например в решение № 15/09.03.2018 г. по гр. д. № 3719/2017 г. на ІІІ г. о., решение № 3/24.02.2021 г. по гр. д. № 2635/2020 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 69/14.06.2024 г. по т. д. № 533/2024 г. на ІІ т. о. и 3 др., която се споделя и от настоящия съдебен състав. Или, постоянна е практиката на ВКС по приложението на чл. 50, ал. 2 ГПК в посочения смисъл, както и по отношение на разбирането, че установяването на отразените погоре обстоятелства трябва да бъде съпроводено с констатации, които връчителят следва да изложи в съобщението за това, от кои лица е събрал сведенията, да впише имената и адресите на тези лица или адресите на фирмите, в които работят лицата дали съответните данни. В практиката на ВКС се приема, че целта на посочените констатации е да се провери и съответно да се удостовери как са събрани сведенията за пребиваването на търговеца на съответния адрес. Както бе посочено, в случая тези обстоятелства не са установени. Въпреки това СГС е приложил чл. 50, ал. 2 ГПК неправилно, като е следвало да даде указания на връчителя отново да посети адреса и да събере данни от съседи или други лица познато ли е това дружество на адреса, съответно информация кога е напуснат адреса. Поради неправилното приложение на чл. 50, ал. 2 ГПК последващите съдопроизводствени действия са проведени без участието на ответника, т. е. нарушен е създаден от законодателя и обезпечен от процесуалните норми принцип за участие на страната в производството, с което имплицитно се нарушава и друг принцип за равенство на страните в процеса. Това е така, тъй като лишена от участие в процеса, страната не може да се защити, да ангажира позицията си по иска, да представи доказателства, както и да предяви възраженията си. В случая е следвало да се изясни дали адрес на ответника е актуален, т. е. има ли промяна в седалището на дружеството, вписано в регистъра и в зависимост от установеното да се процедира по реда на ГПК, като се съобразят разрешенията, приети в практиката на ВКС по приложението на чл. 50, ал. 2 ГПК.

Съгласно решение № 242 от 12.01.2018 г. на ВКС по т. д. № 2463/2017 г., I т. о., решение № 15 от 09.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3719/2017 г., III г. о., определение № 388 от 30.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3307/2024 г. на I г. о., определение № 614 от 26.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 2332/2024 г. на I т. о., определение № 1066 от 03.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 502/2025 г. на I т. о. и др., отразеното върху съобщението от призовкаря, че не е намерил никой на адреса, няма офис и служители, не е достатъчно само по себе си, за да бъде приложена разпоредбата на чл. 50, ал. 2 ГПК. За да приеме, че фирмата е напуснала адреса при неизпълнение на задължението й да впише новия си такъв в ТР, съдът следва да изиска от връчителя да извърши съответните действия за събиране на сведения познат ли е на това място такъв търговец, пребивавали ли са на този адрес представители, работници и служители на такава фирма и кога, като отрази тези сведения в разписката към съобщението. В противен случай, прилагането на съобщението към делото и връчването - счетено за извършено, е опорочено.

По тези съображения съставът на Софийски апелативен съд счита, че са налице предпоставките на чл. 240, ал. 1, т. 1 ГПК. Съдът намира, че настоящата молба по чл. 240, ал. 1 ГПК е основателна, доколкото от така 4 установените факти следва, че първоинстанционният съд е извършил процесуално нарушение при връчване препис от исковата молба, като съдебните книжа не са били надлежно и редовно връчени на молителя по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК.

В този случай, макар да не е изрично посочено в процесуалния закон, делото следва да бъде върнато на първостепенния съд за ново разглеждане, тъй като в производството за отмяна не е предвидено разглеждане на спора по същество от въззивния съд. Противното би довело до смесване на две самостоятелни производства - това по отмяна и въззивното в едно, което е процесуално недопустимо, тъй като би лишило страната, веднъж лишена от участие в процеса, от една инстанция (решение № 79 от 24.07.2017 г. по т. д.

№ 8/2016 г., на ВКС, І т. о.).

По отношение на направените от страните разноски:

В процесния случай не следва да бъдат присъждани разноски в полза на молителя. В тази насока е разяснението, дадено в т. 4 от Тълкувателно решение № 6/ 6.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, с което е посочено, че разноските, направени от молителя в производство по отмяна на влязло в сила съдебно решение, когато молбата е уважена, се присъждат с решението по съществото на спора.

Воден от изложеното, Апелативен съд – София

РЕШИ:

ОТМЕНЯ на основание чл. 240, ал. 1, т. 1 ГПК неприсъственото решение № 1601 от 19.11.2024 г., постановено по т. д. № 20241100901403 по описа на СГС.