Решение № 887 от 28.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 887 гр. Пловдив, 28.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20235330102164 по описа за 2023 година

Производството е образувано по обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал.

1 от ЗЗД, предявени от „Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД – гр. Пловдив срещу С. В. Г., за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 389,10 лева, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 13.11.2019 г. – 11.02.2022 г. за обект, находящ се в гр. П., ул.

"Я.С." №26, както и мораторна лихва в размер на 27,35 лева за периода 31.01.2020 г. – 31.08.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 28.09.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от № ***** г. по ч. гр. д. № 13780 по описа за 2022 г. на Районен съд Пловдив, IV бр. с.

В исковата молба се твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги с № ***** за обект, находящ се в гр. П., ул. "Я.С." №26, в качеството му на собственик на същия. Посочва, че в имота на потребителя ВиК услугите се отчитали по наличния водомер № *****. Изтъква се, че от страна на ответника не било изпълнено задължението за заплащане на консумирана 1 питейна и отведена канална вода за периода от 13.11.2019 г. – 11.02.2022 г., поради което ищецът поискал издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу ответника, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 13780 по описа за 2022 г. на Районен съд Пловдив, IV бр. с. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което за заявителя е възникнал правния интерес от предявяване на настоящия иск. Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените разноски в исковото и заповедното производство.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника С. В. Г., чрез назначения му особен представител – адв. А. Р., със становище за неоснователност и недоказаност на предявените искове. С депозирания отговор се оспорва качеството на потребител на ответника като собственик на водоснабдения имот. Сочи се, че от приложен към исковата молба нотариален акт за покупко-продажба било видно, че на 05.11.2020 г. ответникът се е разпоредил с притежаваната от него ¼ ид. част от процесния имот. Оспорва се периодът, за който се претендира от ответника заплащане на доставените от ищеца услуги. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:

От приложеното ч. гр. д. № 13780/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив, IV бр. с., се установява, че е образувано по подадено от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумите, предмет на настоящото дело, като е издадена заповед № ***** г. Заповедта е била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл.

415, ал. 1, т. 2 ГПК. В законоустановения едномесечен срок е предявен настоящият иск. В съдебно заседание процесуалния представител на ищеца отстранява допуснатата в исковата молба техническа грешка относно размера на мораторната лихва, като заявява, че вместо посочената сума в размер на 112,74 лева се претендира сумата в размер на 27,35 лева. При това положение е налице пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Предвид 2 изложеното предявените искове се явяват допустими.

Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 422, ал.

1 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД е обусловена от установяването от страна на ищцовото дружество при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, че ответникът е потребител на услугите за исковия период на обекта, находящ се в гр. П., ул. "М." №..., че ищецът е изправна страна по договора, както и размера на претенциите.

Възникването на облигационно правоотношение между страните по спора се основава на това дали ответникът има качеството на „потребител” по смисъла на § 1, т. 2 от ДР към Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). За да възникне посоченото качество, ответната страна следва да е собственик или ползвател на имот, за който се предоставят В и К услуги.

Във връзка с доказване правото на собственост върху процесния недвижим имот по делото е представен Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***** От същия се установява, че на 05.11.2020 г. ответникът С. В. Г. е продал на съсобственика си „МИГ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД притежаваната от него въз основа на наследствено правоприемство ½ ид. част от 250/625 ид. части от дворно място, представляващо поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр. П., одобрени със Заповед № РД-18-48 от 03.06.2009 г. на ИД на АГКК, с адрес: гр. П., ул. "Я.С." №.... При това положение следва да се приеме, че за част от процесния период, а именно от 13.11.2019 г. до датата на продажба на имота – 05.11.2020 г. ответникът е титуляр на вещното право на собственост на имота, за който се твърди да е доставена вода, респективно има качеството на потребител на процесния имот, който има задължението да заплаща потребените В и К услуги на оператора, какъвто е ищцовото дружество по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗРВКУ, по цени, одобрени от ДКЕВР. За останалата част от процесния период, а именно 05.11.2020 г. - 11.02.2022 г. ответникът няма качеството собственик на процесния имот, поради което за този период предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен, доколкото ищецът не установи при условията на пълно и главно доказване, че ответникът е собственик на посочения в исковата молба недвижим имот.

На следващо място, по делото се установи, че ищцовото дружество е 3 доставяло питейна вода и е отвеждало канална вода за процесния период от 13.11.2019 г. - 05.11.2020 г., поради което е изправна страна по договора. По отношение на количеството доставена и отчетена услуга следва да се има предвид следното: Начинът за отчитане на изразходваното от потребителите количество вода е регламентиран в Глава шеста от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи (обн., ДВ, бр. 88 от 2004 г.). Принципното положение е, че изразходваната вода се отчита по водомера на водопроводното отклонение – така чл. 30 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. В този смисъл е и чл. 20 от Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив. От приложените по делото карнети се установи, че в обекта има разположен водомер с № *****. Посоченото в карнетите се потвърждава и от показанията на свидетелката Е. С. Г. – инкасатор при ищцовото дружество.

Същата си спомня, че в процесния имот имало имало две къщи, като в първата /предната/ имало два водомера, както и още един – трети, разположен в шахта в дворното място. Достъп до имота й бил осигурен от собственика на предната къща, който я уведомил, че другата къща била собственост на ответника. Свидетелката разяснява, че монтираният в шахтата водомер отчитал цялото потребено в имота количество вода, от което се изваждали показанията на водомерите от предната къща и така се получавало потреблението на процесния имот.

В хода на съдебното дирене е приета ССчЕ, съобразно чието заключение дължимата главница за процесния период възлиза на сумата в размер на 389,10 лева, а на обезщетение за забава – на сумата в размер на 112,74 лева. За процесния период счетоводството на ищеца е водено редовно.

Съобразно представената в констативната част на заключението таблица за издадените от ищцовото дружество фактури, следва, че за периода от 13.11.2019 г. - 05.11.2020 г. главницата е в размер на 33,41 лева, а лихвата – 7,07 лева.

От всичко изложено следва, че са налице всички материалноправни предпоставки за уважаване предявената претенция на ищеца за главница за периода 13.11.2019 г. - 05.11.2020 г., като ответникът, в качеството му на потребител на услугите на ищцовото дружество следва да му заплати стойността на доставената питейна и канална вода по отвеждане. С оглед 4 изложеното следва исковата претенция да бъде уважена за посочения период за сумата от на 33,41 лева, а за разликата над посочените размер, предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Основателна е и акцесорната искова претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно чл. 31, ал. 2 от Общите условия, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30-дневен срок след фактурирането им. В случая дължимото обезщетение за забава е в размер на 7,07 лева.

По отношение на разноските:

При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част от предявените искове, поради което в тежест на ответника следва да се възложи сумата в размер на 70,47 лева.

При този изход на спора право на разноски имат и двете страни на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК.

Ищцовото дружество се представлява от юрисконсулт, поради което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК има право на присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда. Съгласно посочената разпоредба размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 лева до 300 лева. Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, следва да се определи възнаграждение от 100 лева. Общият размер на сторените разноски от ищеца по делото е 725 лева, от които 100 лева за юрисконсултско възнаграждение;

75 лева – за държавна такса; 150 лева – депозит за вещо лице и 400 лева – депозит за особен представител. Съобразно уважената част от исковата претенция, такива следва да бъдат присъдени в размер на 70,47 лева.

Следва да се присъдят и сторените разноски в заповедното производство, а именно – сумата от 7,29 лева, като на основание т. 12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.

От страна на ответника не са представени доказателства за заплатени разноски, поради което такива не следва да се присъждат.

5

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С.

В. Г., ЕГН: **********, дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: 115010670, следните суми: сумата от 33,41 лева (тридесет и три лева и четиридесет и една стотинки), представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 13.11.2019 г. – 05.11.2020 г. за обект, находящ се в гр. П., ул. "Я.С." №26, както и обезщетение за забава в размер на 7,07 лева (седем лева и седем стотинки) за периода 31.01.2020 г. – 31.08.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 28.09.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № ***** г. по ч. гр. д.

№ 13780 по описа за 2022 г. на Районен съд Пловдив, IV бр. с., КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над сумата в размер на 33,41 лева до пълния претендиран размер от 389,10 лева, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 06.11.2020 г. – 11.02.2022 г., и за сумата над 7,07 лева до пълния претендиран размер от 27,35 лева – обезщетение за забава.